РЕШЕНИЕ
№ 189
гр. Кюстендил, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20221520101817 по описа за 2022 година
М. И. С., ЕГН ********** от ********, съдебен адрес[-]гр. Кюстендил,
ул.“Цар Освободител“ № 64, ет. 2 ,чрез адвокат Т. П. от Адвокатска колегия –
Кюстендил, е предявила против Главна Дирекция „Гранична полиция“ при
Министерство на вътрешните работи, седалище и адрес на управление -гр.
София, бул. “Княгиня Мария Луиза“ № 46 иск да бъде осъдена последната да
й заплати сумата от 4 320.00 /четири хиляди и триста и двадесет лева/лв.,
представляваща левовата равностойност на полагащата й се храна за периода
от 05.-0.20-9 год. до 05.-0.2022 год., ведно със законната лихва върху същата,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В срока за отговор ответникът оспорва исковете по основание и размер,
развива подробни съображения по съществото на спора в подкрепа на тезата
си, че на ищцата не се дължат претендираните суми, взема становище по
представените и поискани от ищеца доказателства, прави доказателствени
искания.
КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства, при усл. на чл.
1
235, ал. 2 и 3 ГПК, приема за установено следното:
Страните не спорят, а същото се установява и от представените по делото
писмени доказателства, в т. ч. Заповед № 8-2-К-2468/07.02.20-7 г., Заповед №
8-2-К-7848/26.03.20-9г., Заповед № 8-2-К-4563/09.03.202-г., Заповед № 8-2-К-
-84-/30.0-.20-9г, Заповед № 8-2-К-7980/09.08.2022г., че са обвързани от
служебно правоотношение, по силата на което ищецът заемал длъжността
"Началник на сектор“ при РДГП - гр. Кюстендил в сектор „Административно
обслужване“ при Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР.
Безспорно е също, че за исковия период С. е изпълнявала служебните си
задължения при ответната дирекция.
Видно от приложената на л. -2 платежна бележка за месечното
възнаграждение на ищцата за м. 09.2022г. е, че определената й за заплащане
основна заплата възлиза на сума от 3-04,00 лв. Приобщени, като приложение
към отговора на исковата молба, са и такива считано от 0-.0-.20-7г. до 3-.-
0.2022г. (л. 46 до 90 от делото).
За определяне дължимите на служителите на МВР на осн. чл. -42, ал.-, т.- и
3 от ЗМВР парични суми за храна, са представени съответните заповеди на
министъра на вътрешните работи (спр. л. 33 до 46 от делото) за годините 20-
7г., 20-8г., 20-9г., 2020г., 202-г. и 2022г., от които се установява определена
левова равностойност на същата от по -20,00 лв. (сто и двадесет лева)
месечно.
Представени са още заповеди от 07.02.20-7г., -8.03.20-8г., --.02.20-9г., -
3.02.2022г., 09.02.202-г., 03.08.2022г. за определяне на основната месечна
заплата за лицето М. И. С. за суми съответно: -778,00 лв., -859,00 лв., 20-45,00
лв., 2250,00 лв., 2587,00 лв., 3-04,00 лв.
По делото е прието заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, от което се установява, че в последната платежна бележка, преди
преназначаването на ищцата за държавен служител (за периода 0-.0-.20-7г. –
3-.0-.20-7г.), е включена полагащата й се сума за храна в размер на -20,00 лв.
За периода 0-.02.20-7г. – 05.-0.2022г. на отбелязаните видове начисления на
съответните платежни бележки, няма начислена отделно сума за храна, като
не е пояснено в отбелязаната основна заплата, включената нейна левова
равностойност. Посочено е още, че в тези бележки брутната заплата е
2
данъчната основа при облагане със ЗДДФЛ, без начислени суми за
командировки, униформено облекло, сума за награди и отличия и др. От
представената в табличен вид справка на експерта при отговор на поставения
му в исковата молба върпос номер 2, се установява, че дължимата за
процесния период (05.-0.20-9г. – 05.-0.2022г.) на служителя храна в нейната
левова равностойност се явява на сума от 4320,00 лв. – идентична на
претендираната такава. Експертът е отбелязал още, че при преназначението
на ищцата на осн. чл. 9 от ЗДСл и пар 69 от ПЗР към ЗИДЗМВР (в сила от 0-
.02.20-7г.), определената за С. основна заплата възлиза на сума от -778,00 лв.,
но на отбелязаните видове начисления на платежната бележка няма начислена
отделно сума за храна, като не е пояснено, в отбелязаната основна заплата,
дали е включена левовата равностойност на същата. В устно изложената пред
съда част вещото лице сочи, че сумата за храна, след преназначението на
лицето като държавен служител, не е включена в БТВ. Изяснено е, че храната
не следва да се облага с данък, а след преназначението сумата получавана от
С. като БТВ е изцяло обложена с данък. Експертът сочи още, че за м. 0-.20-7г.
БТВ на ищцата е било в размер на -628,33 лв., а за февруари същата година – -
8-3,00 лв. (получената разлика е -74,67 лв. – бруто или -54,20 лв. разлика в
нетен размер).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена на база
събраните и проверени доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи.
Изложените от страните фактически констатации определят правната
квалификация на заявеното спорно право като такава по чл. -8-, ал.- от ЗМВР
и чл. 86, ал. - от ЗЗД.
Нормата на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР предвижда, че на служителите на МВР
се осигурява храна или левовата й равностойност. Съобразно разпоредбата на
чл. 142, ал. 1 ЗМВР служителите на МВР са: -. държавни служители –
полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на
населението; 2. държавни служители; 3. лица, работещи по трудово
3
правоотношение.
В разглеждания казус, безспорно между страните е това, че ищецата има
статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР.
Настоящият съдебен състав счита, че правният статут на служителите по
чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, в това число и на ищцата С., се урежда както от
общия ЗДСл, така и от специалния ЗМВР. Това следва от изричния текст на
специалния закон, който в чл. 1 от ЗМВР има характер на обща разпоредба,
определяща предметния обхват на закона и гласи, че ЗМВР урежда
принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството на МВР и
статута на служителите в него. Тази разпоредбата дава основание останалите
текстове на специалния закон да се тълкуват с оглед и във взаимовръзка с
нея. Ето защо разпоредбата на чл. 142, ал. 4 от ЗМВР в приложимата й към
казуса редакция предвиждаща, че статутът на държавните служители по чл.
142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР се урежда със ЗДСл, също следва да е тълкува във
връзка с чл. 1 от ЗМВР. Следователно, общите разпоредби относно статута на
държавния служител се прилагат по отношение на служители по чл. 142, ал.
1, т. 2 от ЗМВР само и единствено при липсата на изрично специално правило
в ЗМВР, което би дерогирало общия закон. Изключването изцяло на статута
на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР от приложното му
поле би противоречало на основните принципи на управление на държавната
служба в МВР, посочени в чл. 141 от ЗМВР.
Така, с оглед изведения правен извод на настоящия състав, а именно, че
ЗМВР се прилага и по отношение на специалните права на служителите по чл.
142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, какъвто несъмнено е и ищецът, следва, че по
отношение и на него се прилага специалната разпоредба на чл. 181, ал. 1 от
ЗМВР. А визираната разпоредба не провежда разграничение относно
категориите служители на МВР, които имат право да получат безплатна храна
или левовата й равностойност. Ето защо съдът приема, че всички служители
на МВР, включително държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР,
имат това право. Допълнителен аргумент в тази насока се извлича и от
разпоредбата на чл. -8-, ал. 5 от ЗМВР, която делегира на Министъра на
вътрешните работи с наредби да определя единствено условията и реда за
предоставяне на сумите и доволствията по чл. -8-, ал. 1 – 3 от ЗМВР, но не и
да ограничава кръга на служителите на МВР, които да получават безплатна
4
храна или левовата й равностойност.
Отделно, съгласно § 69 от ПЗР към ЗИДЗМВР (в сила от -.02.20-7 г. - ДВ,
бр. 8- от 20-6 г.) служебните правоотношения на държавните служители в
МВР, за които се прилага § 86 от ЗИД на ЗМВР и които към датата на влизане
в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с висше
образование и притежаващи висше образование, с изключение на тези от
Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи и на тези по
§ 70, ал. -, т. -, се преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл, считано
от датата на влизане в сила на този закон. Съобразно ал. 6 на същия текст при
назначаването на служителите по ал. - се определя индивидуална основна
заплата, не по-ниска от определеното към датата на влизане в сила на този
закон възнаграждение, определено по реда на ЗМВР и включващо заплата за
длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна
степен и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР.
Следователно на тези служители, на които по силата на закона
правоотношенията се преобразуват в служебни такива по ЗДСл, също се
дължи левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР.
Посоченото виждане на законодателя личи именно и от последващото
изменение на редакцията на чл. 142, ал. 4 от ЗМВР от 2020 г., което
категорично, при уреждането на статута на държавните служители по чл. 142,
ал. 1, т. 2 от ЗМВР, препраща към правото им по чл. 181, ал. 3 от ЗМВР да
получат безплатна храна или левовата й равностойност, както и към други,
изрично уредени в ЗМВР права и задължения на служителите на
министерството.
Предвид всичко изложено настоящият състав намира, че на ищцата С., в
качеството й на служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, се дължи левовата
равностойност на неосигурената от ответника безплатна храна.
В горния смисъл, ответната дирекция не твърди, че е предоставила на С.
полагащата й се безплатна храна, нито че е заплатила нейната равностойност.
Основното възражение на дирекцията е свързано с позоваване на § 69, ал. 6 от
ПЗР към ЗИДЗМВР, като твърди, че сумата за храна била включена в
определената на ищцата основна заплата на държавен служител по чл. 142, ал.
1, т. 2 от ЗМВР. Това възражение обаче следва да се отхвърли като
неоснователно и недоказано, доколкото при носена от ответника
5
доказателствена тежест да установи факта на погасяване на задължението за
заплащане на равностойността на полагащата се на служителя безплатна
храна, в частност – че равностойността на храната е била включена в
индивидуалното възнаграждение на М. С., същият не проведе дължимото се
от него пълно и главно доказване в тази насока. В последния смисъл
допуснатата и приета по делото съдебно - счетоводна експертиза на в.л. Р. Й.
сочи на това, че на отбелязаните видове начисления на съответните платежни
бележки, касаещи исковия период, няма начислена отделно сума за храна,
като не е пояснено, в отбелязаната основна заплата, дали е включена левовата
равностойност на същата. В противовес на установеното, че на последната
платежна бележка преди преназначението на ищцата като държавен служител
(за периода 0-.0-.20-7г. – 3-.0-.20-7г.), ясно и недвусмислено личи, че е
включена полагащата й се сума за храна в размер на -20,00 лв. Още по-
категоричен е експертът в устно изложената пред съда част, сочейки, че
сумата за храна не е включена в БТВ на ищцата за процесния период. В
действителност, установен е по-голям размер на възнаграждението за м.
02.20-7г. в сравнение с м. 0-. на същата година (брутна разлика от -74,67 лв.
или такава в нетен размер от -54,20 лв.). Последното обаче не доказва
възражението на ищеца, а е само бегла индиция за това, че левовата
равностнойност на храната може да е включена в индивидуалното
възнаграждение на ищцата като дори не се установява точния размер на
същото (-20,00 лв., при това без допустимост за облагането на сочената сума с
данък).
Досежно размера й, експертът по делото е установил, че дължимата на С.
сума за храна за процесния период е идентична на исковата такава от 4320,00
лв.
За пълнота съдът ще посочи и следното: при липса на правна уредба
относно размера на дължимата се ежемесечно храна, следва по аналогия
съответно приложение да намерят именно правилата на въпросните
подзаконови нормативни актове – Заповед № 8-2-з-37/-9.0-.20-6 г. на МВР,
Заповед № 8-2-з-58/09.0-.20-7 г. на МВР, Заповед № 8-2-з-44/-6.0-.20-8 г. на
МВР. Ето защо и на основание чл. 4 от Наредба № 8-2-з-773 от 0-.07.20-5 г. за
условията и реда за осигуряване на храна или левовата й равностойност на
служителите на МВР във връзка със заповедите на министъра на вътрешните
работи, то на С. за процесния период се дължи ежемесечно левова
6
равностойност за неосигурена храна в размер на -20 лева (какъвто и е
размерът й, видно от ангажираните по делото заповеди на мнинистъра за
годините 20-7,20-8,20-9,2020, 202- и 2022).
Предвид всичко изложено настоящия състав намира, че предявените
искове по чл. 181, ал. 1, във вр. с чл. 142, ал. 1 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
са основателни и като такива следва да бъдат уважени в цялост.
Като последица от горното, следва да се присъди и законна лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на иска в съда (05.-0.2022г.), до
окончателното й изплащане.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски се
дължат единствено на ищеца. Доказателства за сторени такива са налични на
л. -3 от делото, а именно – заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 600,00 лв. Във връзка с последното е направено възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 5
от ГПК.
По повод последното, съдът намира следното. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният размер за защита в една инстанция по оценяем
иск (какъвто е предявеният), при интерес от - 000 до -0000 лева е 400 лева
плюс -0 % за горницата над -000 лева. В случая, изчислен по посочения ред,
минималният размер възлиза на сума от 732,00 лева. Това обуславя
неоснователност на поддържаното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съгласно ТР № 6 ОТ 06.--.20-3 Г., ОСГТК на ВКС държавните служители
в Министерство на вътрешните работи са освободени от заплащане на
държавни такси по граждански дела, свързани с тяхното служебно
правоотношение, поради което и при образуване на делото такава не е
събрана. Предвид изхода му ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на РС-Кюстендил държавна такса, възлизаща на сума в размер на -72,80
7
лева (съгласно чл. - от ТДССГПК), а така също и 5,00 лв. в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
В тежест на ответника следва да се възложи и възнаграждението на
вещото лице, заплатено от бюджета на съда, а именно сумата от -90,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на
вътрешните работи, седалище и адрес на управление -гр. София, бул.
“Княгиня Мария Луиза“ № 46 ДА ЗАПЛАТИ на М. И. С., ЕГН ********** от
********, съдебен адрес[-]гр. Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ № 64, ет. 2
сумата от 4 320.00 /четири хиляди и триста и двадесет лева/лв.,
представляваща левовата равностойност на полагащата се на ищцата храна за
периода от 05.-0.20-9 год. до 05.-0.2022 год., ведно със законната лихва върху
същата, считано от датата на предявяване на иска (05.-0.2022 г.) до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.- от ГПК, Главна Дирекция „Гранична
полиция“ при Министерство на вътрешните работи, седалище и адрес на
управление -гр. София, бул. “Княгиня Мария Луиза“ № 46 ДА ЗАПЛАТИ на
М. И. С., ЕГН ********** от ********, съдебен адрес[-]гр. Кюстендил,
ул.“Цар Освободител“ № 64, ет. 2 сума в размер на 600 лв. /шестстотин лева/,
представляваща направените по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция“ при Министерство
на вътрешните работи, седалище и адрес на управление -гр. София, бул.
8
“Княгиня Мария Луиза“ № 46 ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по
сметка на РС – Кюстендил сумата в размер на -72,80 лв. /сто седемдесет и два
лева и осемдесет стотинки), представляваща държавна такса, -90,00 лв. (сто и
деветдесет лева), заплатено от Бюджета на съда възнаграждение за вещо лице,
както и 5,00 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в
двуседмичен срок от връчването му, пред КОС.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9