О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 12.02.2020 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание на дванадесети февруари
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Дончева ч. гр. д. № 907 по описа за 2019 г. на Софийски окръжен
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
129, ал. 3 ГПК, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „П.е.“
ЕООД, с ЕИК:, със седалище и адрес на управление ***, чрез адв. В.М. срещу определение
№ 744 от 19.11.2019 г., постановено по гр.д. № 391/2019 г. по описа на РС-гр.
Елин Пелин, с което е върната исковата молба на дружеството срещу А.С.Й. ***, с
която се иска признаване за установено, че дължи на дружеството сумата от 7 375, 66 лева, незаплатени вноски по
предварителен договор от 08.08.2014 г.; 926,94 лева, лихва от 20.10.2014 г. до
подаване на заявлението на 01.08.2018 г., както и неустойка за забава от 0,5 %
за всеки ден на забава от подаване на заявлението на 01.08.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата и прекратено
производството по делото.
Жалбоподателят излага
съображения, че постановеното прекратително определение е неправилно и
незаконосъобразно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Излага съображения, че направените уточнения по указания на съда са ясни, сочат
правното твърдение на ищеца и действителното правно положение, както и волята
на ищеца. Петитума на исковата молба е ясен и се потвърждава от фактическата
обстановка, съдържаща се в представените писмени доказателства, от които може
да се направи точно заключение по отношение на квалификацията на исковете.
Счита за неправилни изводите на съда по отношение на липса или наличие на
изпълнение, правната квалификация и действието на разпоредбите по отношение на предварителния
договор, тъй като това следвало да се установи след даване ход на делото и
събиране на доказателства. Искането е за отмяна на определението и връщане
делото на РС-Елин Пелин.
Съдът, след като обсъди доводите
на страната и прецени данните по делото, прие за установено следното от
фактическа страна:
РС - гр. Елин Пелин е сезиран с
искова молба от „П.е.“ ЕООД, с ЕИК:, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Н.В.Н. срещу А.С.Й. ***, с която се иска
признаване за установено, че му дължи сумата от 7 375, 66 лева, незаплатени
вноски по предварителен договор от 08.08.2014 г.; 926,94 лева, лихва от
20.10.2014 г. до подаване на заявлението на 01.08.2018 г., както и неустойка за
забава от 0,5 % за всеки ден на забава от подаване на заявлението на 01.08.2018
г. до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба ищецът твърди, че на
08.08.2014 г. между страните бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот – ателие
№25-6, на втори етаж, във вх. Б, с площ от 61, 38 кв.м., находящ се в село Г.М.,
за сумата от 27 833 евро с вкл. ДДС, която сума не включвала дължимите
лихви по договорената сума. Ответникът от 20.10.2014 г. преустановил плащане на
дължимите суми в пълен размер и към датата на подаване на заявлението
01.08.2018 г. задължението му по предварителния договор било в размер на
7375,66 лева – главница по предварителен договор за покупко-продажба, ведно с
дължима лихва в размер на 926, 94 лв., считано от 20.10.2014 г. до датата на
подаване на заявлението в съда и от тази дата до окончателното й изплащане,
както и неустойка за забава в размер на 0,5 % за всеки ден на забава.
С разпореждане от 15.05.2019 г.
исковата молба е оставена без движение с указания до ищеца да уточни сключен ли
е окончателен договор в срок до 30.08.3016 г., предавано ли е владението, как е
формирана главницата, на какво основание се претендира неустойка, за какъв
период и в какъв размер, да уточни петитума на всеки от предявените искове и да
довнесе държавната такса.
С молба от 19.06.2019 г. ищецът е
посочил, че окончателен договор не е сключван, владението е предадено в деня на
подписване на предварителния договор, а
главницата от 7375, 66 лева била формирана от незаплатени вноски в периода от
20.10.2014 г. до 01.08.2017 г.
С разпореждане от 09.08.2019 г.
исковата молба отново е оставена без движение с подробни указания. С молба от
09.09.2019 г. ищецът твърди, че не е сключен окончателен договор до 30.08.2016
г., поради неизпълнение задълженията на ответника за плащане на уговорените
вноски. Твърди, че владението било предадено на ответника на 08.08.2014 г., но
за предаване обратно на ищеца не бил съставен протокол. Твърди се, че
предварителният договор не е прекратяван или развалян, поради неплащане на една
или повече вноски, а бил прекратен на 01.08.2017 г. по взаимно съгласие на
страните.
С обжалваното определение,
предмет на настоящото производство, първоинстанционния съд е приел, че исковата
молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, тъй като е с неясно
формулирани основания, които са в противоречие с формулираните искания и е
върнал исковата молба и прекратил производството по делото.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Частната жалба е подадена в срока по чл.
275 ГПК от надлежна страна и
против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Между ищеца, като обещател и
ответника, като купувач е
сключен предварителен договор от 08.08.2014 г., с
който страните са поели
задължение за взаимни насрещни престации и взаимно задължение за сключване в
по-късен момент на окончателен договор /в срок до 30 август
2016 г./ за покупка на недвижим имот. Насрещните престации на страните по предварителния договор се очертават от
същността на облигационната връзка - продавачът обещава да прехвърли конкретен
недвижим имот, а купувачът да заплати определената в договора цена. Предварителният договор се различава от окончателния договор по това, че
от него възниква само задължението за сключване на договор, но не и правата и
задълженията, които страните искат да настъпят като правни последици като напр.
прехвърляне правото на собственост и плащане на цена. Предварителният договор
не може да поражда права и задължения, включени в съдържанието на окончателния
договор. От него възникват и за двете страни едни и същи права-да се иска
сключване на окончателен договор. В случая ищецът уточнява, че окончателен
договор не е сключен, а предварителния такъв е прекратен на 01.08.2017 г. по взаимно
съгласие на страните. Въпреки така изложената фактическа обстановка се
претендира неизпълнение задължение на ответника за заплащане на месечни вноски
по предварителен договор, формиращи крайната уговорена цена за продажба.
С оглед изложеното претенцията на
ищеца за заплащане на месечни вноски по предварителен договор се явява
неуточнена по основание, указанията на
първоинстанционния съд не са изпълнени, поради което правилно исковата молба е
върната и производството по делото прекратено.
По тези съображения настоящата
инстанция счита обжалваното определение за законосъобразно, поради което следва
да се потвърди, а частната жалба като неоснователна следва да се остави без
уважение.
Така
мотивиран, Софийски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от „П.е.“ ЕООД, с
ЕИК:, със седалище и адрес на управление ***, чрез адв. В.М. срещу определение
№ 744 от 19.11.2019 г., постановено по гр.д. № 391/2019 г. по описа на РС-гр.
Елин Пелин, с което е върната исковата молба на дружеството срещу А.С.Й. *** и
прекратено производството по делото.
Определението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.