№ 20
гр. Тополовград, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иван Хр. Х.
при участието на секретаря А.В.А.
като разгледа докладваното от Иван Хр. Х. Гражданско дело №
20252320100027 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по редовна и допустима искова молба от
М. Х. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***********, чрез
пълномощник адв.М.К. от АК – Ямбол със съдебен адрес: ***********
против О.Т. с адрес: ***********.
Обстоятелствата, на които ищецът основава претендираните права и
предявения иск са следните:
Ищецът твърди, че е бил признат за собственик по давностно владение с
нотариален акт № 63, т.3, рег.№ 586, дело № 192 от 11.06.2013 г. на Съдията по
вписвания при РС – Тополовград на следния недвижим имот: ДВОРНО
МЯСТО с площ от 1290 кв.м., представляващо ПИ-152, в кв.1, по ПУП на село
***********, при граници на имота: ПИ-153 – Й.Д.Ч., улица и извънселищна
територия. Този имот попада в имот № 079007 по КВС, целият от 2,519 дка.
Твърди се още, че от скицата издадена от О.Т. е видно, че целият имот е
заграден като цяло и е с площ от 3809 кв.м., от които 1290 кв.м. са в регулация
и останалите 2519 кв.м. са извън регулация. Имотът в регулация не е предмет
на настоящия спор.
Твърди се, че границите на този имот никога не са били променяни от
1
влизането в сила на плана от 1962 г. до настоящия момент. Имотът е владян
от ищеца без прекъсване, явно и спокойно и никога не е имало спор с когото и
да е било, относно собствеността на имота. Той си е направил овощна градина
върху целия имот, прибира плодовете за себе си и е демонстрирал
собственическите си намерения пред неограничен кръг от хора. Всички в
селото възприемат него като собственик на целия имот, макар да не живее в
селото, той често е в имота. Тъй като ищецът винаги е възприемал целия имот
като дворно място, в регулацията на селото, той не го е заявил за
възстановяване по ЗСПЗЗ и поради това, частта от имота извън регулация на
основание чл.19 от ЗСПЗЗ е станала общинска собственост. По КВС на
землище село Българска поляна този имот извън регулацията представлява
поземлен имот с идентификатор 07346.79.7 с площ от 2519 кв.м., с последно
изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо имота е
от 08.04.2021 г., с адрес на имота: село ***********, местност „Стойчеви
камъни“, трайно предназначение на територията: земеделска, с НТП – нива,
десета категория, номер по предходен план: 079007, при съседи: имоти с
идентификатори: 07346.888.9901; 07346.79.8 и 07346.79.6. Този имот никога
не е бил одържавяван и затова не подлежи на реституция и не попада в
регламентацията на реституционния закон, видно от изброените хипотези на
чл.10 от ЗСПЗЗ.
Поради което се претендира да бъде постановено решение, с което на
основание чл.124 ал.1 от ГПК съдът да приеме за установено по отношение на
ответника О.Т., че ищецът М. Х. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
*********** е собственик на следния недвижим имот по Картата на
възстановената собственост на землището на с.***********, а именно:
поземлен имот с идентификатор 07346.79.7 с площ от 2519 кв.м., с последно
изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо имота е
от 08.04.2021 г., с адрес на имота: село ***********, местност „Стойчеви
камъни“, трайно предназначение на територията: земеделска, с НТП – нива,
десета категория, номер по предходен план: 079007, при съседи: имоти с
идентификатори: 07346.888.9901; 07346.79.8 и 07346.79.6.
Претендират се и направените по делото разноски.
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени
2
на ответника на 06.02.2025 г. В законоустановения срок същият е подал
писмен отговор, в който сочи, че искът е допустим, но неоснователен. В
отговора се сочи, че с писмо вх.№ 24-00-563 от 08.12.2008 г. на ОСЗ
Тополовград на ответника е изпратено протоколно решение № 26-32 от
07.07.2008 г., с което са определени имотите по чл.19 от ЗСПЗЗ по землища и
на стр.96 от това решение под № 104 е описан имот № 79007 без площ въ
възстановими стари реални граници и че за имота не е съставен акт за
общинска собственост. Моли искът да бъде отхвърлен като недоказан и
неоснователен.
Ищецът – редовно призован – явява се лично, заедно с пълномощника
си адв.М.К. от АК – Ямбол.
Ответникът О.Т., редовно призовани, не изпращат представител в
съдебно заседание.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от скица № 990 от 24.10.2022 г. на О.Т. процесният имот е
записан на М. Х. К., съгласно нотариален акт № 63, том 3, дело 192 от 2013 г.,
ПИ-152, кв.1 по ПУП на с.*********** и е с площ от 3809 кв.м., като в
регулацията попадат 1290 кв.м., а извън регулацията 2519 кв.м. От скица №
15-375765-08.04.2021 г. на АГКК – Хасково се установява, че частта извън
регулация е с идентификационен номер 07346.79.7 по КВС на с.*********** и
е със собственик О.Т., с основание за собственост – предоставени земи за
стопанисване от общината по чл.19 от ЗСПЗЗ.
Видно от гласните доказателства по делото – показанията на
свидетелите Г.И.Д. и П.К.П. се установява, че процесният недвижим имот,
който представлява дворно място около 5 дка, с построена в него къща и
овощна градина е собственост на М. К.. Градината е била стопанисвана от
бащата и дядото на ищеца. Същите заявяват, че границите на имота не са
променяни, никой не е предявявал претенции спрямо имота и всички в селото
знаят, че това е техния имот.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които кредитира като обективни и непротиворечиви, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК
3
е допустим и разгледан по същество, същият се явява основателен и доказан, и
следва да бъде уважен като такъв. Съображенията на съда са следните:
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че се
касае за имот, който се е владял от ищците по делото и който и в момента
владеят. Имотът никога не е бил отчуждаван, никога не е влизал в ТКЗС нито в
АПК и за този имот през всичките години са плащани данъци. По делото е
установено, че макар имотът да е бил изключен от регулация, същият никога
не е бил включван в блокове на ТКЗС, нито е бил отчуждаван и причисляван
към държавен поземлен фонд по реда на ЗПИНМ /отменен/ или ЗТ/отменен/.
Следователно същият не е бил държавна собственост. В случая не е следвало
да се провежда реституционна процедура, предвидена от ЗСПЗЗ по отношение
на спорния имот и след като не е сторил това, това че имотът е попаднал в
приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ и след изтичането на предвидения в
разпоредбата срок е станал частна общинска собственост е неправилно. Съдът
счита, че имотът на ищеца не е бил в категорията на имотите, собствеността
върху които подлежи на реституцията по реда на ЗСПЗЗ. В различните
хипотези на нормата на чл.10 се регламентират случаите, при които се
възстановяват правата на собствениците на земеделски земи и съгласно ал.1
по реда на ЗСПЗЗ се възстановява правото на собственост, които са
притежавани преди образуването на ТКЗС или ДЗС и са били отнети от
техните собственици, независимо дали в последствие са били включени в
стопанства или други образувани въз основа на тях селскостопански
организации. Липсват всякакви доказателства процесният имот след
изключването му от регулация да е бил внесен в ТКЗС или включен в него по
установения ред. Не са ангажирани и доказателства той да е бил стопанисван
от ТКЗС или друга организация, да е бил безвъзмездно отстъпван, отчуждаван
на някакво правно основание или отнеман неправомерно, а напротив,
доказано е непрекъснато и несмущавано владение от страна на ищците.
Поради това по отношение на спорния имот не е следвало да бъдат
провеждани реституционни процедури, а придобивната давност не може да
бъде заличена, както предвижда разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗВСВОНИ за
имотите подлежащи на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Следователно, той не
попада и в обхвата на нормата на чл.19 от ЗСПЗЗ и не може да бъде третиран
като незаявена за възстановяване земеделска земя, която да премине в
управление на ответната община, а 10 години след влизане в сила на плана за
4
земеразделяне да се трансформира в общинска собственост. Категорично и
еднозначно е доказано, че към момента на предявяване на установителния иск
– 24.01.2025 г. ищецът е бил собственик на процесния недвижим имот,
придобит по наследство и за който се е снабдил с нотариален акт. Още повече,
че О.Т. не е представила доказателства за съставяне на акт за общинска
собственост.
Поради това следва да бъде признато за установено по отношение на
О.Т., че ищците са собственици на процесния недвижим имот.
При този изход от делото ответникът О.Т. следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените от него разноски по делото в размер на 1225,00
лв., от които 1200 лв. за адвокатско възнаграждение и 25,00 лв.внесена
държавна такса. Доказателства за други разноски по делото не са представени.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на О.Т., с адрес: ***********,
че М. Х. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *********** е
СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот по Картата на възстановената
собственост на землището на село ***********, обл.Хасково, а именно:
поземлен имот с идентификатор 07346.79.7 с площ от 2519 кв.м., с
последно изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо
имота е от 08.04.2021 г., с адрес на имота: село ***********, местност
„Стойчеви камъни“, трайно предназначение на територията: земеделска, с
НТП – нива, десета категория, номер по предходен план: 079007, при съседи:
имоти с идентификатори: 07346.888.9901; 07346.79.8 и 07346.79.6.
ОСЪЖДА О.Т. ДА ЗАПЛАТИ на М. Х. К. с ЕГН ********** разноски
по делото в размер на 1225,00 лв./хиляда двеста двадесет и пет лв./, от които
1200,00 лв. /хиляда и двеста лева/ за адвокатско възнаграждение и 25,00 лв.
/двадесет и пет лв./ внесена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
5