РЕШЕНИЕ
№ 354
гр. В., 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Биляна Р. Скорчовска П.а
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска П.а Гражданско дело №
20221420100409 по описа за 2022 година
П. ЛЮДМ. П., ЕГН: **********, живущ в гр. В., ул. „Б.П.“ № 16, чрез своя
процесуален представител адв. В.Н. - САК, със съдебен адрес: гр. С., ул. „И.Д.” ****, е
предявил иск против „Стик-Кредит” АД, е ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Ш., пл. „О." № ***, представлявано от С.Н.Т. ,с който се иска да бъде осъден ответника
да заплати на ищеца сумата от 425.60 лв./ което е пълния размер на претендираната сума, а
не частичен такъв, какъвто е посочен в първоначалната искова претенция /и която сума
включва 12.00 лв. неоснователно заплатена възнаградителна лихва, 108 лв. неоснователно
заплатена неустойка, 5,60 лв. неоснователно заплатена законна лихва, 10.00 лв. такса за
забавено плащане на погасителна вноска, 10.00 лв. за писмо по тарифа, 120.00 лв. 4 бр.
такси за посещения, 160.00 лв. неустойка по чл. 30 от договора,съгласно допуснато
изменение на иска в първото съдебно заседание,ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на искова молба до окончателното й изплащане. Претендират се
съдебно -деловодни разноски.
Предявеният иск е с правно осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 23 вр. чл.
22 от ЗПК и е допустим, тъй като се касае за разместване на имуществени средства без
наличие на правно основание за това, а не въз основа на прекратен договор между страните.
В исковата молба се твърди, че на 25.08.2021 г. П. Л. П. сключил договор за
потребителски кредит под формата на Кредитна линия № *** със „Стик-Кредит” АД.
Поддържа се, че в договора било посочено, че сумата по отпуснатия кредит е в размер на
400.00 лева. Като в чл. 19 от договора било посочено, че в случай, че страните са договорили
1
обезпечение, потребителят следва в срок до три дни от подписването на договора да осигури
действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за
поръчителство по чл. 138 и сл. от ЗЗД в полза на кредитора, с което третото лице се
задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия
договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения,
такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно, неотменимо
изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по
настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и
други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено
искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения.
Поддържа се, че е уговорено, че третото лице-поръчител, както и банковата гаранция,
трябва да отговорят на изискванията, посочени в Общите условия, и се одобрява от
кредитора като одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора.
Поддържа се, че в чл. 29 от договора било уговорено, че в случай, че потребителят не
изпълни задължението си по чл. 19, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9
% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено
договореното обезпечение. Поддържа се, че страните са се съгласили, че неизпълнението на
задължението по чл. 19 причинява на кредитора вреди в размера на договорената неустойка,
доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са
базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното
обезпечение. Поддържа се, че в ал. 2 на чл. 29 от договора е било посочено, че страните се
съгласяват в случай на настъпване на дължимостта на неустойката, потребителят да заплаща
периодично начислената неустойка, заедно с всяка погасителна вноска.
Твърди се, че на същата дата 25.08.2021 г. на П.П. бил отпуснат заем в размер на
400.00 лева, за която обаче не бил сключен индивидуален договор за потребителски кредит
за конкретната сума. На ищеца бил предоставен единствено погасителен план към Договор
за кредит № ***/28.08.2021 г., в който било посочено, че сумата по кредита е 400.00 лева,
общо дължимата сума по кредита е 412.00 лева, общо дължимата сума, когато не е осигурена
гаранция/поръчител, е 520.00 лева, срокът на всеки транш е 30 дни, годишен лихвен процент
е 36.00 %, а годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на 42.58 %.
Поддържа се, че на ищеца е начислена неустойка в общ размер на 108.00 лева, тъй
като същият не е представил в срок обезпечения - поръчител или банкова гаранция,
посочени в процесния договор. Твърди се, че ищеца е погасил изцяло сумата по сключения
договор, а именно в общ размер на 520.00 лева, включваща 400.00 лева главница, 12.00 лева
договорна лихва, и 108.00 лева неустойка.
Поддържа се, че процесният договор е нищожен /недействителен/ на основание чл. 22
от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила и е
нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от
закона форма.
2
Твърди се, че в настоящия случай изобщо не е налице сключен индивидуален договор
в писмена форма за предоставения заем в размер на 400.00 лева, както е посочено че е
необходимо съгласно чл. 1, ал. 2 от сключения договор за потребителски кредит под
формата на Кредитна линия № ***.
Поддържа се, че настоящият случай касае сключването на договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, тъй като от отправяне на предложението до сключването
на договора са използвани изключително средства за комуникация от разстояние, поради
което за действителността на договора следвало да е спазена процедурата, уредена в Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ - чл. 8 и сл., и Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/.
Твърди се, че в настоящия случай тази процедура не е спазена, тъй като доставчикът
„Стик-Кредит” АД не е изпълнил императивно вмененото му задължение да предостави на
потребителя П. Л. П. изискуемата преддоговорна информация, не е получил валидно
съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договора, както и за условията,
при които последният може да се откаже от него.
Поддържа се, че всички разменени между доставчика и потребителя електронни
съобщения не отговарят на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ и те по своята същност
представляват електронни документи, които обаче се явяват неподписани такива, тъй като
не е била спазена предвидената процедура за удостоверяване на техния действителен автор
/например чрез квалифициран електронен подпис/, респективно същите нямат т.нар.
„формална доказателствена сила“ по смисъла на чл. 180 от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
С оглед на тези съображения се счита, че ответното дружество е приело за сключен
процесния договор с П. ЛЮДМ. П. в нарушение на предвидените императивни правила, без
последният да е изразил валидно своето съгласие. Твърди се, че е нарушено изискването
процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
Поддържа се, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11,
ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото
съдържание, а именно общият размер на кредита.
Твърди се, че за действителността на договора е необходимо в общия размер на
кредита да е правилно посочена сумата, която реално подлежи на получаване от
кредитополучателя, как се изплаща същата /в брой или по банкова сметка/ и кога следва да
бъде изплатена, а в случая е налице единствено формално посочване на размера на
отпуснатия заем /2000.00 лева/.
Поддържа се, че и липсва посочване на начина, по който ще бъде изплатена сумата,
както и в какъв срок. Твърди се, че договорът за потребителски кредит е нищожен на
основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от
3
неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита.
Поддържа се, в нарушение на императивните правила, в договора за потребителски
кредит не е посочен размер на ГПР за конкретно предоставения кредит в размер на 400.00
лева, а е налице единствено посочване на ГПР в размер на 42.58 % в предоставения
погасителен план към договора, но въпреки това съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10
размерът на ГПР представлява съществено съдържание на самия договор за потребителски
кредит и следва да бъде посочен в последния, а не другаде.
Поддържа се, че размерът на този ГПР е посочен единствено като процент, но без
изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.
Счита се, че в нарушение на императивните правила, в договора за потребителски
кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните
данни, които са послужили за неговото изчисляване и липсва на ясно разписана методика на
формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посоченият в договора ГПР от 42.58 % е в пряко противоречие с императивните
изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. Поддържа се, че в
договора единствено е посочен фиксиран лихвен процент по заема от 36.00 %, без обаче да
става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Описаните в съдържанието
на договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка) обаче водят
до различен размер на ГПР от посочения.
Твърди се, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на
ГПР, а действителният такъв /в размер на 360.00 % за конкретния договор/ е над
максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал.
4 от ЗПК.
Поддържа се, че в чл. 19 от договора е посочено, че в случай, че страните са
договорили обезпечение, потребителят следва в срок до три дни от подписването на
договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на
договор за поръчителство по чл. 138 и сл. от ЗЗД в полза на кредитора, с което третото лице
се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по
настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други
обезщетения, такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно,
неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на
потребителя по настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и други
обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката
е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Твърди
се, че срокът на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на
последната вноска.
Поддържа се, че е уговорено, че третото лице-поръчител, както и банковата гаранция,
трябва да отговорят на изискванията, посочени в Общите условия, и се одобрява от
кредитора като одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора.
4
Твърди се, че в чл. 29 от договора е уговорено, че в случай, че потребителят не
изпълни задължението си по чл. 19, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9
% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено
договореното обезпечение. като страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението
по чл. 19 причинява на кредитора вреди в размера на договорената неустойка, доколкото
оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на
предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение.
Поддържа се, че в ал. 2 на чл. 29 от договора е посочено, че страните се съгласяват в случай
на настъпване на дължимостта на неустойката по-горе, потребителят да заплаща
периодично начислената неустойка, заедно с всяка погасителна вноска.
Твърди се, че от една страна е налице изначална невъзможност потребителят да
осигури в толкова кратък срок поръчител, съгласно всички изисквания, посочени в
договора. Ето защо считам, че е налице пълна нищожност на договора по смисъла на чл. 26,
ал. 2, пр. 1 от ЗЗД и в тази връзка следва да се вземе предвид и обстоятелството, че
поставените изисквания към допустимите обезпечения, които следва да предостави
кредитополучателя, и които се явяват обективно невъзможни за постигане, а още по-малко в
изключително кратките срокове, които са уредени за това - срок до три дни, считано от
датата на сключване на договора.
Счита се, че така формулираните клаузи водят до пълна нищожност на процесния
договор за потребителски кредит и свързания с него договор за възлагане поръчителство и
договор за поръчителство на основание чл. 26, ал. 2, предл. първо от ЗЗД поради
невъзможен предмет, както и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречие с
добрите нрави, поради което единствената реална възможност на заемодателя, за да му бъде
отпуснат заема, е да заплати предвидената и начислена неустойка в размер на 108.00 лв. и
настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание
потребителят не може да влияе.
Поддържа се, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено,
че заемателят дължи неустойка, в случай че не предостави в срок до 3 /дни/ дни от
получаване на заемната сума по договора обезпечение - поръчител или банкова гаранция, се
намира в пряко противоречие с преследваната от Директивата 2008/48/ЕО цел,
транспонирана в ЗПК и на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение едва
след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от
свръхзадлъжнялост се увеличава.
Твърди се, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с
претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на
обезпечение) е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели
единствено постигането на неоснователно обогатяване /в този смисъл е и т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на Върховния касационен съд/.
Счита се, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД
5
като в процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.
Твърди се, че подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането
няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и
чрез мораторната лихва по чл. 33. ал. 1 от ЗПК.
Счита се, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е
недопустимо и се поддържа, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
висока неустойка.
Също така се твърди, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146
от ЗЗП. Твърди се, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „Стик-Кредит” АД не е включило в ГПР разходите за заплащане на
„неустойка“ в общ размер на 108.00 лева, която по своята същност представлява печалба за
кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е
част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР, поради което се твърди, че е налице
нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като
цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР,
приложим в отношенията между страните.
Поддържа се, че с тези действия „Стик-Кредит” АД е заобиколило изискванията на
ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, като съгласно чл.
21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на закона, е нищожна.
Твърди се, че всички приложими към сключването, изпълнението, прекратяването и
развалянето на потребителски договори национални нормативни актове /ЗПК, ЗПФУР,
ЗЕДЕУУ и др./ са приети в Република България, въз основа на присъединяването ни към
Европейския съюз и произтичащите от това задължения за синхронизиране на българското
законодателство с европейското. Във връзка с това се твърди, че неизпълнението на
задължението за правилно посочване на размера на ГПР злепоставя и самата цел на
Директива 2008/48/ЕО да има единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по
този начин потребителят не може да сравни продуктите адекватно.
Счита се, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият
в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС.
Твърди се договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т.
9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва
/ГЛП/ е нищожна поради противоречие с добрите нрави и недействителността на уговорката
относно договорната лихва води до нищожност и на целия договор /per argumentum чл. 11,
6
ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК/.
Счита се, че договорът за потребителски кредит е нищожен и на основание чл. 11, ал.
1, т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание,
а именно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в
който това право може да бъде упражнено и другите условия за неговото упражняване,
включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.
Твърди се, че е налице разлика между посочената в процесния договор за
потребителски кредит сума, подлежаща на връщане, и тази, която ищецът реално е върнал
на ответното дружество и клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и
недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП и разглеждани както
самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволяват на потребителя да
прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.
Моли се, евентуално, ако се приеме договора за валиден и действителен, да се обявят
за нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал.
1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от
ЗЗП поради неравноправност, отделните клаузи от процесния договор. Твърди се, че
ответното дружество е отпуснало на ищеца заем в размер на 400.00 лева, като впоследствие
П.П. е погасил и превел единствено на ответното дружество изцяло сумата в общ размер на
520.00 лева.
В срочно подадения отговор на исковата молба, с който се заявява становище за
допустимост на предявения иск, но и за неговата неоснователност. Поддържа се, че в
действителност на 25.08.2021 година между „Стик-Кредит“ АД като кредитор и ищеца П. Л.
П., като потребител по смисъла ЗПК е сключен договор за потребителски кредит под
формата на кредитна линия предоставен от разстояние с № ***, по силата на който
кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 400 лв., която сума същият е
бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно
Погасителен план.
Твърди се, че договорът е сключен от разстояние, като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от Кредитора и при спазване
на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.
Поддържа се, че в изпълнение на своето договорно задължение на 25.08.2021 година
„Стик-Кредит“ АД е предоставило във владението на ищеца сумата от 400 лв.(четиристотин
лева) и следвало да се има в предвид, че в чл. 17 и следващите от горепосоченият договор е
предвидена хипотеза, съгласно която при неизпълнение на договорни задължения от страна
на потребителя, може да му бъде начислена неустойка.
По отношение на твърдението в исковата молба, че договорът не е сключен в
изискуемата от закона форма и поради това е нищожен се изтъква, че процесният договор е
сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от
7
разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за комуникации от
разстояние. Поддържа се, че редът за организиране на системата е посочен в „Общите
условия уреждащи отношенията между „Стик - Кредит“ АД и неговите клиенти, по повод
предоставяните от Дружеството финансови услуги от разстояние“ наричани за краткост
общи условия, неразделна част от индивидуалните договори за кредит и актуалните общи
условия се намират и са общодостъпни на уебсайта на . Поддържа се, че съгласно
приложимите към настоящият договор ОУ - страните ползват средства за комуникация от
разстояние позволяващо предоставянето на услуги без да е необходимо и двете страни да
присъстват физически на едно място и страните използват интернет сайта на дружеството
находящ се на адрес: ) и/или кратки текстови съобщения (CMC) като средство за
комуникация и извършване на правни изявления.
Твърди се, че комуникацията между страните се извършва по инициатива на ищеца
чрез извършване на действия по кандидатстване за отпускане на кредит. Съгласно чл. 5 от
ОУ кандидатстването може да се извърши по някой от следните начини: 1) попълване на
електронна заявка за отпускане на заем, намираща се на уеб страницата на Дружеството или
2) по телефон. В процеса на кандидатстване потребителят предоставя на кредитора своите
номер на мобилен телефон (т.нар. Идентификационен номер) и електронна поща (имейл).
Поддържа се, че в настоящият случай сключването на договора е инициирано от ищеца със
създаването на личен акаунт на уебсайта на ответника, който акаунт се ползва с посочена от
потребителя електронна поща и избрана от него парола.
Твърди се, че на 25.08.2021 г. чрез създаденият от П. Л. П. потребителски профил,
същият е попълнил Заявка за кандидатстване за кредит от разстояние, като в зададените
полета в заявлението са въведени следните данни - три имена, ЕГН, номер на документ за
самоличност, постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за получаване на документи и
кореспонденция, лице за контакт, желания размер на кредита, условията при които желае да
ползва кредита и желания начин на усвояване на сумата като в заявлението е посочен и така
нареченият „Идентификационен номер“.
Твърди се, че след попълване на заявлението за кандидатстване и в съответствие с
посоченото в Общите условия на мобилният телефонен номер на ищецът е изпратен 6
цифрен код за достъп до потребителският профил под формата на кратко електронно
съобщение (CMC) на посоченият от него идентификационен номер, който код ищецът е
въвел на сайта на „Стик-Кредит“АД в своята Заявка и натиснал бутона „Вземи парите“, с
което действие е потвърдил подадената от него заявка и същата се считала за недвусмислено
изявление от негова страна за искане дружеството да му отпусне на кредит за желаната сума.
Поддържа се, че след тази стъпка на кредитополучателя е предоставена възможност да
изтегли проект за индивидуалния Договор за потребителски кредит, като в случай, че е
съгласен с отразеното в него и желае да сключи този договор за потребителски кредит,
ищецът е натиснал бутона „Подпис“, с което действие е изразил своето недвусмислено
съгласие за сключване на Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия
8
предоставен от разстояние с № ***.
Поддържа се, че след одобрението на подадената Заявка от страна на „СТИК -
КРЕДИТ“ АД за отпускане на сумата посочена от ищеца на електронна поща посочената от
него в заявката е изпратила автоматично Договор за потребителски кредит под формата на
кредитна линия сключен от разстояние № *** от 25.08.2021 г. с приложение № 2
Погасителен план към него, Стандартен Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия
(ОУ). Твърди се, че въпросните документи съдържат предвидената в законите
преддоговорна информация за желаният кредит, предоставена в ясен и четлив вид, на
български език и при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. Твърди се, че в
проекта на договора за кредит и приложенията към него са посочени дължимите от ищеца
суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на
лихвеният процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение.
При така изложеното се твърди, че в резултат на тези предприети от страна на ищеца
действия между „Стик-Кредит“ АД и ищеца като кредитополучател на 25.08.2021 година е
сключен във формата на електронен документ Договор за потребителски кредит под
формата на кредитна линия предоставен от разстояние с № ***. Твърди се, че сключването
на договора във формата на електронен документ е съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПК и
ЗПФУР и с всички други приложими нормативни документи.
Твърди се, че клаузата за неустойка не е начислявана и събирана от дружеството, и
същата е валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство.
Твърди се, че клаузата за неустойка е уговорена за неизпълнение на непарично
задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с други правни
способи, а нейният вид се определя в зависимост от това, дали заемателят по договора
изпълни в някакъв момент своето задължение с оглед на което и размерът на неустойката се
определя като процент от заетата сума, като същата се начислява, докато не бъде изпълнено
задължението, а това зависи изцяло от волята на заемателя.
Счита се, че така договореният размер на неустойката, като определен процент
изпълнява предвидените в чл. 92 от ЗЗД цели и не предвижда неоснователно разместване на
блага /Решение № от 02.10.2019 г. по т.д. № ***г. на ВКС 2 - ро търг. Отд./ и не излиза
извън присъщите и функции, като аргументи гласящи, че е „загубила присъщата и
функция“,т.к. няма данни за ответника да са настъпили вреди противоречащи на закона и на
установената съдебна практика. Твърди се, че няма въведено законодателно изискване
относно размера на неустойката, като няма въведено ограничение на максималният размер,
като дори е прието че нейният размер може да бъде и по - голям от размерът на главното
задължение. Поддържа се, че нищожността, поради противоречие с добрите нрави следва да
се преценява към момента на сключване на договора, а не въз основана размера, получаващ
се в резултат на неизпълнението. Твърди се, че задължението за неустойка, предвидено в
договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № *** от 25.08.2021 година
отговаря на присъщите и функции и не следва да бъде прогласяване за нищожна. Счита се,
че не е налице изначална невъзможност да се осигури в уговореният в Договора срок
9
поръчител, който да отговаря на посочените изисквания. Поддържа се, че ищецът е бил
запознат с условията на Договора, преди същият да бъде сключен като същият не е бил
длъжен да сключва договора веднага, а е разполагал с възможността първо да открие лице,
което да отговаря на определените в Договора изисквания и което е съгласно да бъде
солидарно отговорно с него и след това да премине към подписването му. Твърди се, че
ищецът знаейки, че няма да може да изпълни задължението си е действал недобросъвестно,
като по този начин е нарушил чл. 12 от ЗЗД, който гласи, че при воденето на преговори за
сключването на договори страните трябва да действат добросъвестно – в противен случай те
дължат обезщетение.
Твърди се, че така предявеният от страна на ищеца частичен иск в размер на 25 лв., от
иск с размер на 120 лева, на практика представлява превратно упражняване на права от
страна на ищеца.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните, приема за установено
от фактическа страна следното:
На осн. чл. 214, ал. 1 ГПК съдът е допуснал изменение на предявения иск като е
увеличил същия от 25.00 лв. на 425.60 лв., което е пълния размер на претендираната сума, а
не частичен такъв, какъвто е посочен в първоначалната искова претенция и която сума
включва 12.00 лв. неоснователно заплатена възнаградителна лихва, 108 лв. неоснователно
заплатена неустойка, 5,60 лв. неоснователно заплатена законна лихва, 10.00 лв. такса за
забавено плащане на погасителна вноска, 120.00 лв. 4 бр. такси за посещения, 160.00 лв.
неустойка по чл. 30 от договора,
По делото е прието за безспорно между страните, че е сключен договор за
потребителски кредит на 25.08.2021 г. под формата на Кредитна линия № *** със „Стик-
Кредит“АД, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заемната сума от 400.00
лв., а исканата сума е получена от П.П. чрез паричен превод към EasyPay /Разписка за
извършено плащане №**** от 25.08.2021 г./.
Установи се безспорно, че на същата дата 25.08.2021 г. на П.П. е бил предоставен
погасителен план към Договор за кредит № ***/28.08.2021 г., в който е посочено, че сумата
по кредита е 400.00 лева, общо дължимата сума по кредита /главница + лихва/ е 412.00 лева,
общо дължимата сума, когато не е осигурена гаранция/поръчител, е 520.00 лева, срокът на
всеки транш е 30 дни, годишен лихвен процент е 36.00 %, а годишният процент на разходите
/ГПР/ е в размер на 42.58 %.
Въз основа на експертното заключение на вещото лице по извършената компютърно-
техническа експертиза се установи че на 25.08.2021 г. потребителя П. Л. П. е създал свой
потребителски профил в уебсайта на „СТИК-КРЕДИТ” АД намиращ се на адрес
https:/stikredit.bg. Ищецът е попълнил Заявка за кандидатстване за кредит от разстояние,
като в зададените полета в заявлението са въведени следните данни: трите имена, ЕГН,
номер на документа за самоличност, постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за
10
получаване на документи и кореспонденция, лице за контакт, желания размер на кредита,
условия при които желае да ползва кредита и желания начин на усвояване на сумата. В
заявлението е посочен и така наречения „Идентификационен номер” - свой номер на
мобилен телефон, и електронна поща (имейл). След попълване на заявлението за
кандидатстване и в съответствие с посоченото в общите условия на мобилния телефонен
номер - на ищеца е изпратен шест /6/ цифрен код за достъп до потребителския профил под
формата на кратко електронно съобщение /СМС/ на посочения от него идентификационен
номер, който код ищеца е въвел на сайта на „Стик-Кредит”- https:/stikredit.bg в своята заявка
и натиснал бутона „Вземи парите” .... След тази стъпка на кредитополучателя се предоставя
възможност да изтегли проект за индивидуалния Договор за потребителски кредит като в
случай, че ищеца е съгласен в отразеното в него и желае да сключи този договор за
потребителски кредит ищеца да натисне бутона „Подпис”…без да му се даде време да
осъзнае какво му се предлага съгласно …чл. 8, ал.1 от Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, според който преди потребителят да бъде обвързан от предложение
или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да
му предостави своевременно следната информация: …..и следващите и чл. 8 ал. 4 от Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние - информацията по този член се
предоставя на потребителя достатъчно време преди той да бъде обвързан със задължения по
договора.
Според вещото лице представените разпечатки от ищеца /лист 8- 31/ са идентични, но
не са автентични – липсва щемпел Вярно с оригинала. Представените от ответника
разпечатки на хартиен носител с печат върху всеки лист /лице и гръб/ в правоъгълна рамка с
текст Вярно с оригинала! са автентични със съдържанието на файл с име: ОБЩИ
УСЛОВИЯ.dосх, ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ.pdf, Погасителен план.pdf и
СТАНДАРТЕН ЕВРОПЕЙСКИ ФОРМУЛЯР.pdf намиращи се върху приложения
технически носител- компакт диск CD приложен към делото от ответника: „Стик-Кредит“
АД.
Според вещото лице между ответното дружество „Стик-Кредит“ АД и ищеца е
провеждана кореспонденция-електронна комуникация. На 25.08.2021 г. потребителя П.
ЛЮДМ. П. е създал свой потребителски профил в уебсайта на „Стик-Кредит” АД намиращ
се на адрес Същият e попълнил Заявка за кандидатстване за кредит от разстояние, като в
зададените полета в заявлението са въведени следните данни: трите имена, ЕГН, номер на
документа за самоличност, постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за получаване на
документи и кореспонденция, лице за контакт, желания размер на кредита, условия при
които желае да ползва кредита и желания начин на усвояване на сумата. В заявлението е
посочен и така наречения „Идентификационен номер” - свой номер на мобилен телефон, и
електронна поща (имейл).
Следователно от експертното заключение на вещото лице по извършената
компютърно-техническа експертиза се доказа, че на ищеца са били предоставени общи
11
условия, договора за потребителски кредит и стандартния европейски формуляр след
подаване на своята заявка и натискане на бутона „Вземи парите” и преди да натисне бутона
„Подпис”, с което се сключва договора за потребителски кредит. И дори да се приеме, че
ищецът не е имал достатъчно време за запознаване с договора, което време следва да е
осигурено от институцията, предоставящи кредити от разстояние и което време да не бъде
ограничено от тази институция, съдът не може да приеме за основателна исковата претенция
на ищеца за нищожност на договора на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 26, ал.1 ЗЗД.
Непредоставянето на необходимото време за запознаване с информация необходима за
преценка на потребителя преди да бъде обвързан от предложение или от договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние не е основание за обявяването на договора
за нищожен, а е основание потребителят да може да прекрати договора в едномесечен срок
от изтичането на срока по чл. 12, ал.1 и 2 от ЗПФУР, без да се дължи обезщетение или
неустойка (чл. 8, ал 4 ЗПФУР). Поради което съдът намира, че в настоящият случай за
сключването на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, от отправяне
на предложението до сключването на договора са използвани само средства за комуникация
- електронна комуникация и е спазена процедурата за действителност на договора, уредена в
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ - чл. 8 и сл., и Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Също така
ответникът е спазил императивно вмененото му задължение да предостави на потребителя
П. ЛЮДМ. П. изискуемата преддоговорна информация. Поради това “Стик-Кредит“ АД е
получил валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договора,
както и за условията, при които последният може да се откаже от него.
Съдът намира, че с предоставянето на посочените по-горе файлове от страна на
ответника на ищеца е спазена и предвидената от законна писмена форма за валидност на
договора за потребителски кредит съгласно чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, поради което е
налице валидно сключен индивидуален договор в писмена форма за предоставения заем в
размер на 400.00 лева. Фактът на сключване на договора за потребителки кредит следва да
се приеме и от представената по делото Разписка за извършено плащане №**** от
25.08.2021 г. за сума от 400.00 лв. на П.П. чрез паричен превод към EasyPay наредено от
„Стик-Кредит“АД. От разписката е видно, че на посочената дата П.П. е получил сумата от
400.00 лв., от „Стик-Кредит“АД с описание, че е паричен превод по усвоен кредит с №***.
Тъй като договорът за заем има реален характер и се счита за сключен в момента на
получаване на сумата от заемополучателя, в съответствие с чл. 240, ал. 1 ЗЗД съдът приема,
че договорът е сключен, като за ищецът е възникнало задължението за връщане на
предоставения за временно ползване финансов ресурс в размер на сумата от 400.00 лв.
За неоснователни се приемат твърденията на ищеца, че всички разменени между
доставчика и потребителя електронни съобщения не отговарят на императивните
изисквания на ЗЕДЕУУ и че по своята същност представляват електронни документи, които
обаче се явяват неподписани такива, тъй като не е била спазена предвидената процедура за
удостоверяване на техния действителен автор /например чрез квалифициран електронен
12
подпис/, респективно същите нямат т.нар. „формална доказателствена сила“ по смисъла на
чл. 180 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/. Неоснователно е и твърдението на
ищецът, че ответното дружество е приело за сключен процесния договор с П. Л. П. в
нарушение на предвидените императивни правила, без последният да е изразил валидно
своето съгласие.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги / ЗЕДЕУУ/ понятието за електронен документ се съдържа в чл. 3, т.
35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28
август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014". , а съгласно разпоредбата
от посочения Регламент „електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в
електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. С
чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ признава правната сила на електронния подпис и на
усъвършенствания електронен подпис като равностойна на тази на саморъчния подпис,
когато това е уговорено между страните. В Чл. 13, ал. 1, 2 и 3 ЗЕДЕУУ за определение на
съдържанието на понятията електронен подпис, усъвършенстван електронен подпис и
квалифициран електронен подпис се препраща към Регламент (ЕС) № 910/2014., според
който Регламент „електронен подпис“ означава данни в електронна форма, които се добавят
към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на
електронния подпис използва, за да се подписва; „усъвършенстван електронен подпис“
означава електронен подпис, който отговаря на изискванията, посочени в член 26 - свързан е
по уникален начин с титуляря на подписа, може да идентифицира титуляря на подписа;
създаден е чрез данни за създаване на електронен подпис, които титулярят на електронния
подпис може да използва с висока степен на доверие и единствено под свой контрол; и
свързан е с данните, които са подписани с него, по начин, позволяващ да бъде открита всяка
последваща промяна в тях, а „квалифициран електронен подпис“ означава усъвършенстван
електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран
електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи.
Както се приема и в Решение № 358 от 31.01.2020 г. по гр. дело № 14789 по описа за 2018 г.
на Районен съд - П. съдът намира, че така представеният Договор за потребителски кредит
№ ***/25.08.2021 г. представлява електронен документ, който не е подписан с
квалифициран електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕУУ. Независимо че електронното
съобщение, несъдържащо квалифициран електронен подпис, не се ползва с формална
доказателствена сила, последното не е тъждествено на пълна липса на волеизявление и не
може да бъде игнорирано, в който смисъл е практиката на Върховния касационен съд,
формирана с Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., ІV г.о. и Определение №
169/06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г., І т. о. В цитираните актове на ВКС се приема, че
“принципно представянето на документ върху който липсва подпис на издателя му
предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат
установявани с други доказателствени средства при оспорване кой е издателят му”. Както се
13
приема и в Решение № 358 от 31.01.2020 г. по гр. дело № 14789 по описа за 2018 г. на
Районен съд - П., съдът намира за установено, че страните са сключили договор за кредит с
посоченото съдържание, доколкото от заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза се установи, че ищецът, през системата на кредитодателя на сайта
му е подал заявка за сключване на договора и е генерирал сключване на договор чрез
натискане на бутона „подпиши“. Това е така, доколкото бе установено, че заявката с
посочване на параметрите на договора за кредит е направена от профила на ищеца П.П.,
след което от този профил при следване на стъпките на системата, е бил генериран договор
със съответните параметри, с който договор вещото лице се е запознало, и който е приет от
потребителя с натискане на бутона “подпиши”. Поради което съдът приема че и на това
основание е налице валидно изразено съгласие.
Съдът намира за неоснователно и твърдението на ищецът, че процесният договор не е
написан така, че всички елементи на договора трябва да се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните
по договора. От представените от ищеца и ответника общи условия, договор за
потребителски кредит, погасителен план и стандартен европейски формуляр се вижда че те
са написани така че всички елементи на договора да са с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по-малък от 12. От експертното заключение на вещото лице по извършената
компютърно-техническа експертиза стана ясно че на ищецът е предоставен преди да натисне
бутона „Подпиши“ един екземпляр от всеки от посочените документи.
Като неоснователно се приема твърдения на ищецът, че договорът за потребителски
кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен
съществен елемент от неговото съдържание, а именно общият размер на кредита. В
Договорът да потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от
разстояние № ***/25.08.2021 на първа страница е написано че общия размер на максимално
разрешения лимит по кредитната линия е 400 /четиристотин/ лв., представляващ
максималния размер на главницата, която може да бъде усвоена по време на действие на
Договора за кредит.
За неоснователно съдът приема и твърдението на ищецът, че в договорът не е
посочена как ще се изплати на кредитополучателя предоставената му сума /в брой или по
банкова сметка/ и в какъв срок ще бъде изплатена. В Договорът да потребителски кредит
под формата на кредитна линия предоставен от разстояние № ***/25.08.2021 на девета
страница е написано, че кредиторът предоставя на потребителя сумата по кредита в деня на
сключване на настоящия договор, по избран от последния в Заявлението за кредит начин,
измежду: банков превод по посочена от потребителя банкова сметка или на каса на EasyPay,
като същото е повторено на втора страница в Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредите.
На следващо место, съдът намира за неоснователно и твърдението на ищеца, е
договорът за потребителски кредит е нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 20 вр. чл. 22
от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно
14
наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това
право може да бъде упражнено и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата
съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от Договора за потребителски кредит №***/25.08.2021 г.
потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва
причината, да се откаже от настоящия договор за потребителски кредит в срок от 14
/четиринадесет/ дни, считано от датата на сключването му, респективно в срок от 14
/четиринадесет/ дни, считано от датата на сключването на Анекс за предоставянето на нов
транш към договора. А съгласно ал. 2 на същия член потребителят е длъжен да уведоми
кредитора писмено за отказа като се яви лично в офис на кредитора или изпрати
уведомление за него с препоръчано писмо с обратна разписка, чрез куриер или до
електронната поща на кредитора, до следния адрес: гр. Ш., ул. „О.“ №***, преди да изтече
срока по чл. 21, ал. 1 или на електронната поща: Според чл. 21, ал. 3 от Договора за
потребителски кредит №***/25.08.2021 г. в случай, че потребителят упражни правото си на
отказ, той е длъжен да заплати главницата по конкретния транш от кредита в размер,
посочен в чл. 1 от настоящия договор или от съответния Анекс към него, както и лихвата,
дължима за периода от датата на усвояване на средства по кредита, до датата на връщане на
главницата, без неоправдано забавяне и не по-късно от 30 /тридесет/ календарни дни,
считано от изпращането на уведомлението до кредитора за упражняване правото на отказ.
Лихвата се изчислява на базата на уговорения в договора лихвен процент.
Наличието на посочените клаузи от Договора за потребителски кредит
№***/25.08.2021 г. относно правото на отказ на потребителя от договора за потребителски
кредит дава основание на съда да приема, че разпоредбата на чл. 11, ал. 11, т. 20 е спазена,
поради което на това основание договорът е действителен.
Като неоснователни се приемат твърденията на ищецът, че договорът за
потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26,
ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва /ГЛП/ е нищожна поради
противоречие с добрите нрави и недействителността на уговорката относно договорната
лихва води до нищожност и на целия договор /per argumentum чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от
ЗПК/.
Съгласно Решение №290 от 20.12.2019 год. по гр.дело №417/2019 г. на Ш.ския
окръжен съд, максималният размер на договорната лихва / възнаградителна или за забава/ е
ограничен винаги от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. За
противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на
един субект за облагодетелстване на друг и пр. Въпреки че не е налице действащо
нормативно ограничение при договарянето на размера на възнаградителната лихва, то
съгласно наложилата се съдебна практика /Решение № 906/30.12.2004 г. по гр.д. №1106/2003
15
г., ІІ г.о., Решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д. №315/2005г., ІІ г.о.; Решение №
1270/09.01.2009 г. по гр.д. №5093/2007 г., ІІ г.о., Определение № 901/10.07.2015 г. по гр.д.
№6295/2014 г., ІV г.о. на ВКС на РБ/ се приема, че ако договорната лихва надвишава
трикратно размера на законната лихва, то е налице неравноправие, тъй като в този случай
предвиденият размер на договорната възнаградителна лихва, съществено превишава
нейната обезщетителна функция по повод предоставеното ползване на заемната сума. В
съответствие с препращащата разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от ЗЗД, размерът на законната
лихва е определен с Постановление № 426 на Министерския съвет от 18.12.2014 г. /в сила от
01.01.2015 г./, съгласно което, годишният размер на законната лихва по просрочени парични
задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка, в сила от
1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Лихвеният
процент в сила от 1 януари на текущата година е приложим за първото полугодие на
съответната година, а лихвеният процент в сила от 1 юли е приложим за второто полугодие.
Предвид това и доколкото основния лихвен процент на БНБ по време на действие на целия
договор е 0, то годишния размер на законната лихва се явява 10% или трикратния - 30%. В
случая отразеният в договора ГЛП – 36% надвишава трикратния размер на законната лихва
за периода на договора. Накърнен е принципът за еквивалентност на насрещните
престации, в хипотезата на нарушение на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Но
това не влече недействителност на целия договор за потребителски кредит, защото съгласно
разпоредбата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на
закона, а съгласно ал. 4 на същия законов текст нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона
или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й
части. Така в съответствие с чл. 26, ал. 4 ЗЗД, клаузата регламентираща размера на ГЛР
следва да се замести по право от повелителни правила на закона, като се приеме дължимост
на лихвата до размера от 10 % - законната лихва. /В този смисъл и Решение №290
от 20.12.2019 год. по гр.дело №417/ 2019год. на Ш.ския окръжен съд/.
Въпреки че съдът приема, че в Договор за потребителски кредит № ***/25.08.2021 г.
е посочен размер на ГПР от 42,58% , съдът намира че в нарушение на императивните
правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но
без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.
Също така липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от 42.58
%. Това е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
според който договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се
считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10
16
ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Спазването на
изчислението годишният процент на разходите да се изчисли по специална формула,
включваща всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва, дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Като това задължително съдържание
съгласно чл. 11 от ЗПК следва да е налице към момента на подписване на договора от страна
на кредитополучателя, тъй като именно към този момент същия следва да изрази своето
информирано съгласие по отношение на неговите общи параметри. Съгласно чл. 19, ал. 1
ЗПК годишният процент на разходите по кредита обхваща общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Дефиниция на понятието "общ разход по кредита" е дадено в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, а
именно: всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР поставя кредитополучателя
в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава
задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /в т см. - трайната практика на
Окръжен съд П. - Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение
№ 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д.
№ 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./. Липсата на
разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е
възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от
сключването му. А в решение № 1133 от 07.10.2021 г. по гр. д. № 1919/2021 г. на Районен
съд – Б. се приема, че посочването единствено на крайния размер на ГПР, на практика
обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и
дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. С оглед приетите по-горе
постановки, то следва да се приеме, че Договора за потребителски кредит договор за
паричен заем № *** от 2021 г., сключен от ищеца с „Стик- Кредит“ АД е недействителен
основание - чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Като в този случай потребителят дължи на
17
основание чл. 23 ЗПК само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита- в този смисъл и Решение № 260029 от 15.01.2021 г. на ОС - Б. по в. гр.
д. и Решение № от 03.07.2019 г. по гражданско дело № 4817/2018 Районен съд - С. З..
Врачанският районен съд приема за основателни и твърденията на ищеца относно чл.
29 и чл. 19 от Договора за потребителски кредит №***/25.08.2021 г. във връзка с
предоставянето от потребителя на кредитора на обезпечение.
В конкретния случай в спорната между страните клауза на чл. 29 от Договора за
потребителски кредит №***/25.08.2021 г. е предвидено, че в случай, че потребителят не
изпълни задължението си по чл. 19 от Договора за потребителски кредит №***/25.08.2021
г., същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по
кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Също
така съгласно същата разпоредба от Договора за потребителски кредит страните са се
съгласили, че неизпълнението на задължението по чл. 19 от Договора за потребителски
кредит №***/25.08.2021 г. причинява на кредитора вреди в размера на договорената
неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на
кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното
обезпечение. А в ал. 2 на чл. 29 от Договора за потребителски кредит №***/25.08.2021 г. е
посочено, че страните се съгласяват в случай на настъпване на дължимостта на неустойката,
потребителят да заплаща периодично начислената неустойка, заедно с всяка погасителна
вноска.
На пръв поглед изглежда, че неустойката от 0,9 % от стойността на усвоената по
кредита сума за всеки ден или както е посочена в погасителния план от 108 лв. представлява
неустойка за неизпълнение на поето с договора задължение за предоставяне на обезпечение
и съгласно изричната разпоредба на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК не би следвало да се съобразява
при определяне размера на ГПР. .Подобно тълкуване обаче би било, твърде буквалистично и
не би държало сметка, както за трайно установеното в теорията и в практиката разбиране за
същността на неустойката. Така, съгласно трайно установеното виждане в теорията и
съгласно ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС като клауза, уговорена
в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право
(чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще
заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е
необходимо да се доказва размерът на вредите, настъпили от неизпълнението. Фактическият
състав за пораждане на вземане за неустойка включва изискуемост на главното задължение
и неговото пълно или забавено изпълнение от страна на длъжника по договора. Неустойката
следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, с която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Съдът намира, че от систематичното тълкуване на клаузата на чл. 29, във вр. чл. 19 от
Договора за потребителски кредите № ***/25.08.2021 г. с останалите клаузи от същия и от
приложените към него Общи условия може да се направи несъмнен извод, че предвиденото
в чл. 29, във вр. чл. 19 от Договора за потребителски кредит №***/25.08.2021 г. парично
18
задължение от 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден или 108 лв. не
преследва нито една от присъщите на неустойката функции, а точно обратното -
представлява скрита форма на допълнително възнаграждение на кредитодателя за
ползването на предоставения от него финансов ресурс /във тази връзка и Решение № 232 от
11.03.2021 г. по гр. д. № 10153/2020 г. на Районен съд-П./. Така в чл. 19 от договора е
предвидено, че кредитополучателят следва да предостави на заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора в срок от 3 дни от подписването на настоящия договор чрез:
поръчител – физическо лице, което да сключи договор за поръчителство по чл. 138 и
следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора или да предостави банкова гаранция,
съдържаща безусловно, неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички
задължения на потребителя по настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и
други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която
банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези
задължения. А съгласно чл. 20, ал. 2 от Общите условия на договора за потребителски
кредит, поръчителят следва да отговаря на следните изисквания: минимален осигурителен
доход в размер на 1500 лв.; валидно трудово или служебно правоотношение при последен
работодател минимум 6 месеца; липса на записи в Централен кредитен регистър относно
просрочен, под наблюдение, загуба и т.н.; да не е поръчител по съществуващ кредит, в която
и да е банка или небанкова финансова институция; да не е настоящ потребител на
кредитора, и да представи служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад
считано от датата на предоставянето й пред кредитора. А съгласно чл. 19 от договора за
потребителски кредит одобрението на третото лице-поръчител, както и банковата гаранция
се извършва единствено по преценка на кредитора. От цитираните клаузи на Договора за
потребителски кредит №***/25.08.2021 г. и Общите условия към него могат да се направят
следните фактически констатации, относими към примерните критерии, посочени в ТР № 1
от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС: 1) чистата стойност на кредита е в
размер на 400.00 лева. 2) цялата подлежаща на връщане стойност съгласно приложимия ГПР
е 412.00 лева. Тази сума представлява и размерът на кредиторовия интерес от точното и
своевременно изпълнение на договора. 3) размерът на предвидената в чл. 29 от Договора за
потребителски кредит неустойка в абсолютно определен размер възлиза на 108 лева. 4)
общият размер на вземанията на ищеца към кредитополучателя съгласно клаузите на
договора /главница + лихва + неустойка/ възлиза на 520.00 лева. 5) доходът, който се изиска,
за да отговаря лицето на условията за поръчител – 1500 лв. надхвърля общия размер на
вземанията на ищеца към кредитополучателя съгласно клаузите на договора /главница +
лихва + неустойка/, възлизащ на 520 лева. 6) договорът е сключен и без представеното
обезпечение. - в договора е предвидено неустойката в размер на 108.00 лева да се заплаща
заедно главницата и възнаградителната лихва. 7) налице е един кратък период от 3 дни за
предоставянето на изискуемото от потребителя към кредитора обезпечение - банкова
гаранция или поръчител; 8) одобрението на третото лице-поръчител, както и банковата
гаранция се извършва единствено по преценка на кредитора. От посочените фактически
констатации следва несъмненият извод, че сумата от 108.00 лв. /или 0,9% от стойността на
19
усвоената по кредита сума за всеки ден/ е въведена в процесния договор като санкция за
едно практически неизпълнимо от потребителя задължение за предоставяне на обезпечение,
като в същото време от начина на сключване на договора и начинът, по който е уреден
режимът на издължаване на „неустойката“, е видно, че същественото за кредиторовия
интерес в случая е не точното изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
което неустойката гарантира, а получаването на стойността на неустойката като скрита
добавка към възнаградителната лихва. Въз основа на всичко гореизложено настоящият
състав приема, че сумата от 108.00 лв. /или 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума
за всеки ден/, предвидена в чл. 29 от договора, не представлява неустойка по смисъла на чл.
92 ЗЗД, доколкото не притежава присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция. Нещо повече, от начина на калкулиране и предвидения начин на издължаване на
сумата следва, че тя представлява допълнително „възнаграждение“ за кредитора по
предоставения кредит, което съгласно изричните разпоредби на чл. 19, ал.1 от ЗПК и
съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО е подлежало на калкулиране в общия размер на
ГПР по договора / Решение № от 11.03.2021 г. по гр. д. № 10153/2020 г. на Районен съд-П./.
В частта относно действителният размер на ГПР, Врачанският районен съд не приема
заключение на неоспорената от страните съдебно-счетоводната експертиза. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза става ясно че вещото лице се е водило
при изчисляването на действителния размер на ГПР по Договор за кредит №***/25.08.2021
г. от чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, според който при изчисляване на годишния процент на разходите
по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит. Така вещото лице е приело че
действителният размер на ГПК е в размер на 42,58% като в изчисляването на размера й не е
включило неустойката за непредоставяне на обезпечение по кредита, т.е. според вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза размерът на ГПР съответства на посочения в
договора за кредит размер.
В тази връзка е Решение № *** от 07.07.2021 г. по в. гр. д. № 1297/2021 г. на
Окръжен съд – П. , в което се приема че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК
при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите,
които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит, но посочената разпоредба се отнася за неизпълнение на основното
задължение на потребителя - да върне предоставения му кредит, а не за неизпълнението на
други задължения. Да се приеме обратното означава, да се допусне възможност за
заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК чрез предвиждане в
договора на разходи за неизпълнение на задължения, различни от задължението за връщане
на кредита, размерът на който да не се включва в ГПР. В процесния случай е налице именно
такава хипотеза, тъй като е уговорено задължение за потребителя да учреди обезпечение и
неустойка за неизпълнението му, разходите за която не са взети предвид при изчисляване на
посочения в договора годишен процент на разходите, в резултат на което последният не
съответства на действителния такъв, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ
20
общите разходи по кредита. Поради това тези клаузи в договора за потребителски кредит са
във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя,
поради което съставляват неравноправни клаузи по см. на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. От друга
страна се приема, че непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди
от кредитора, който съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПК кредиторът преди сключване на
договора за кредит, следва да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да
прецени дали да му предостави кредит без обезпечение при спазване на императивната
норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като риска от невръщането на кредита следа да се калкулира в
уговорената по договора лихва. Непредставянето на обезпечение само по себе си не води до
претърпяването на вреди за кредитора, които да бъдат обезщетени от потребителя.
Уговорената неустойка не може да се счита и уговорена за обезпечение за изпълнение на
същинските задължения по договора, доколкото задължението е именно за предоставяне на
обезпечение. Това води до извода, че задължението е уговорено така, че да бъде
препятствано изпълнението му, за да доведе със сигурност до пораждане на уговорената
санкция. Самата тя е уговорена така, че да се кумулира към погасителните вноски. Всичко
това налага извода, че уговорената неустойка не притежава присъщите за неустойката
обезпечителна и обезщетителна функция, а води единствено до оскъпяване на кредита,
сигурно увеличаване на възнаградителната лихва и представлява печалба за заемодателя,
която обаче е скрита, доколкото не е посочена в общата сума за погасяване на кредита и не е
включена в годишния процент на разходите. Поради това се прима, че е част от
договорената печалба на дружеството кредитор, независимо, че с цел заобикаляне на закона
не е включена като размер в уговорената възнаградителна лихва, какъвто характер в
действителност има тази уговорка. Затова е следвало да бъде взета предвид при изчисляване
на годишния процент на разходите, тъй като по същността си не представлява неустойка, а
скрита печалба на дружеството кредитор. Така се заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4
от ЗПК, установяващо лимит на годишния процент на разходите. Доколкото не са включени
в ГПР по кредита, разходи, които съгласно действащата уредба е следвало да бъдат
включени при посочване на ГПР, както и такива, които представляват скрита печалба на
дружеството, което води до посочване в договора на ГПР, различен от действителния, е
налице липса на задължително съдържание на договора, а именно липса на посочване на
ГПР. Противното би било в разрез с целите на закона и въведените в него изискания и
санкции. Също така се приема, че с уговорената неустойка се нарушава разпоредбата на чл.
143 от ЗЗП, доколкото е налице уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на кредитора и потребителя. Така уговорената неустойка задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка, както и не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора, което пък е въведено като условие
за неравноправна клауза в договора за кредит. Посочването в договора за кредит на по-
нисък от действителния ГПР представлява невярна и подвеждаща информация относно
21
общите разходи по кредита и попада в обхвата на чл. 6, § 1 на Директива 2005/29/ЕО, което
е още едно основание за приемане на клаузата относно общата сума, дължима от заемателя,
за неравноправна и влечаща цялостна недействителност на договора по см. на чл. 4 от
Директива 93/13/ЕО. В тази връзка е и Решение на СЕС по дело С-453/10 от 15.03.2012 г. по
преюдициално запитване, в което е прието, че търговска практика, състояща се в
посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния годишен процент на
разходите, трябва да се окачестви като "заблуждаваща" по см. на чл. 6, § 1 от Директива
2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.05.2005 г. относно нелоялни
търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и за
изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета и Регламент /ЕО/ № 2006/2004 на Европейския
парламент и на Съвета, доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне средния
потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Установяването
на нелоялния характер на такава търговска практика представлява един от елементите, на
които по силата на чл. 4, § 1 от Директива 93/13 компетентният съд може да основе
преценката си за неравноправния характер на договорните клаузи относно цената на
отпуснатия потребителски кредит. /В този смисъл Решение № *** от 07.07.2021 г. по в. гр.
д. № 1297/2021 г. на Окръжен съд – П./
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите
нрави, е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, като за нищожността на неустойката съдът следи служебно. В случая
уговорената в процесния договор неустойка за непредоставяне на обезпечение няма
обезпечителна, обезщетителна или санкционна функция, а целта на същата е да се предвиди
допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита
възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в
гражданските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от
ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. В случая е налице заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на
годишния процент на разходите по кредита, а посочените в договора проценти на
възнаградителната лихва и на годишния процент на разходите, не съответстват на
действително уговорените такива и са нищожни. Поради това за потребителя в процесния
случай не съществува яснота относно точния размер на задължението му и общата стойност
на кредита. Изводът е че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, отнасящи се до посочване по ясен и разбираем начин на годишния процент на
разходите е правилен, като съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК този договор се явява
нищожен. Поради това, че в посочения в договора ГПР в размер на 42,58 % не е включен
размерът на плащането по чл. 29 от Договора следва, че в процесния случай е налице
разминаване между посочения в Договора ГПР и действителния размер на ГПР, което както
вече бе изяснено по-горе представлява една от трите хипотези на нарушение по чл. 22 ЗПК,
22
във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, водеща до недействителност на договора. При извод за
недействителност на договора съобразно чл. 22 ЗПК потребителят дължи да върне само
чистата стойност на кредита, а именно 400 лева. /В този смисъл Решение № *** от
07.07.2021 г. по в. гр. д. № 1297/2021 г. на Окръжен съд – П./
Врачанският районен съд поради представеното по-горе относно неустойката за
непредоставяне на обезпечение по кредита приема частта от заключението на Съдебно-
счетоводна експертиза, че действителният размер на ГПР е в размер на 2229.81% с
включена неустойка. Това означава, че действителния размер на ГПР е в нарушение на чл.
19, ал. 4 ЗПК, според които годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което означава
че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50% от взетата сума.
С оглед изложеното приема договора за потребителски кредит под формата на
кредитна линия № *** от 25 август 2021 г., сключен между П. ЛЮДМ. П., ЕГН: **********
и „Стик-Кредит” АД, ЕИК: *** за недействителен поради противоречие с добрите нрави на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и във вр. с чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
се възприема от съда като компетентно е видно,че ищеца е изплатил на ответника общо
825.60 лв., от които 425.60 лв. с оглед гореизложените мотиви следва да бъдат върнати на
ищеца останалата сума от 400 лв. е получения кредит-главница, която е върната на
ответника.
„Стик-Кредит” АД следва да плати на П. ЛЮДМ. П. сумата от 425.60лв.
/четиристотин двадесет и пет лева и шестдесет стотинки/ представляваща сбора от следните
суми: 12.00 лв. /дванадесет лева и нула стотинки/ - получена без основание по клауза за
договорна лихва по Договора за паричен заем № *** от 25 август 2021 г., 108.00 лв. /сто и
осем лева и нула стотинки/ - получена без основание по клауза неустойка по Договора за
паричен заем № *** от 25 август 2021 г., 5.60 лв. /пет лева и шестдесет стотинки/ - получена
без основание по клауза за законна лихва за забава по чл. 28 от Договора за паричен заем №
*** от 25 август 2021 г., 10.00 лв. /десет лева и нула стотинки/ - получена без основание по
клауза за такса за забавяне на погасителна вноска по чл.11 от Договора за паричен заем №
*** от 25 август 2021 г.; 10.00 лв. /десет лева и нула стотинки/ за писмо съгласно тарифа по
Договора за паричен заем № *** от 25 август 2021 г., 120.00 лева /сто и дванадесет лева и
нула стотинки/ - получена без основание по клауза за такса за 4 бл. посещения по Договора
за паричен заем № *** от 25 август 2021 г.и 160.00 лв. /сто и шестдесет лева и нула
стотинки / - получена без основание по клауза за неустойка по чл. 30 от Договора за
паричен заем № *** от 25 август 2021 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано
от постъпване на исковата молба в съда – 03.02.2022 г. до окончателното погасяване.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Стик-Кредит” АД следва да заплати на П. ЛЮДМ.
П., ЕГН: **********, живущ в гр. В., ул. Б.П. № 16 сумата от 400.00 лв. /четиристотин лева
23
и нула стотинки/ – разноски в производството, представляващи държавна такса от 50.00 лв.
/петдесет лева и нула стотинки/ и внесен депозит за съдебно-счетоводната експертиза от
350.00 лв. /триста и петдесет лева и нула стотинки/ по гр.д. № 409/2022 г. по описа на
Районен съд – В., III граждански състав.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 и чл. 7, ал. 8 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, „Стик-Кредит”
АД следва да заплати на мл. адв. Искрен Н., вписана в Адвокатска колегия – С., ЕГН
**********, с адрес гр. С., ул. „И.Д.“ , №7, ет. 5, ап. 9 сумата от 300.00 лв. /триста лева и
нула стотинки/ – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по гр.д. № гр.д. № 409/2022 г. по описа на Районен съд – В., III
граждански състав.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА на ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ
КРЕДИТ ПОД ФОРМАТА НА КРЕДИТНА ЛИНИЯ № *** от 25 август 2021 г., сключен
между П. Л. П., ЕГН: **********, живущ в гр. В., ул. Б.П. № 16; и „Стик-Кредит” АД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., пл. „О." № ***, представлявано от
С.Н.Т.; поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и във вр. с чл.
22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Стик-Кредит” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Ш.,
пл. „О." № ***, да плати на П. ЛЮДМ. П., ЕГН: **********, живущ в гр. В., ул. Б.П. № 16
сумата от 425.60лв. /четиристотин двадесет и пет лева и шестдесет стотинки/
представляваща сбора от следните суми: 12.00 лв. /дванадесет лева и нула стотинки/ -
получена без основание по клауза за договорна лихва по Договора за паричен заем № *** от
25 август 2021 г., 108.00 лв. /сто и осем лева и нула стотинки/ - получена без основание по
клауза неустойка по Договора за паричен заем № *** от 25 август 2021 г., 5.60 лв. /пет лева
и шестдесет стотинки/ - получена без основание по клауза за законна лихва за забава по чл.
28 от Договора за паричен заем № *** от 25 август 2021 г., 10.00 лв. /десет лева и нула
стотинки/ - получена без основание по клауза за такса за писмо по Тарифа по Договора за
паричен заем № *** от 25 август 2021 г.; 10.00 лв. /десет лева и нула стотинки/ за писмо
съгласно тарифа по Договора за паричен заем № *** от 25 август 2021 г., 120.00 лева /сто и
дванадесет лева и нула стотинки/ - получена без основание по клауза за такса за 4 бр.
посещения по Договора за паричен заем № *** от 25 август 2021 г.и 160.00 лв. /сто и
шестдесет лева и нула стотинки / - получена без основание по клауза за неустойка по чл. 30
от Договора за паричен заем № *** от 25 август 2021 г., ведно със законната лихва върху
сумите, считано от постъпване на исковата молба в съда – 03.02.2022 г. до окончателното
24
изплащане.
ОСЪЖДА „Стик-Кредит” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Ш.,
пл. „О." № *** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на П. Л. П., ЕГН: **********,
живущ в гр. В., ул. Б.П. № 16 сумата от 400.00 лв. /четиристотин лева и нула стотинки/ –
разноски в производството, представляващи държавна такса от 50.00 лв. /петдесет лева и
нула стотинки/ и внесен депозит за съдебно-счетоводната експертиза от 350.00 лв. /триста и
петдесет лева и нула стотинки/ по гр.д. № 409/2022 г. по описа на Районен съд – В., III
граждански състав.
ОСЪЖДА „Стик-Кредит” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Ш.,
пл. „О." № *** да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 и чл. 7,
ал. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на мл. адв. И. Н., вписана в Адвокатска колегия – С., ЕГН **********, с
адрес гр. С., ул. „И.Д.“ П., №7, ет. 5, ап. 9 сумата от 300.00 лв. /триста лева и нула стотинки/
– адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гр.д. № гр.д.
№ 409/2022 г. по описа на Районен съд – В., III граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба пред Окръжен съд- В., в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Банкова сметка, по която да бъдат преведени присъдените на П. Л. П., ЕГН:
**********, живущ в гр. В., ул. Б.П. № 16 суми, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.3/:
Банкова сметка, по която да бъдат приведена присъдената на мл. адв. И. Н., вписана в
Адвокатска колегия – С., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „И.Д.“ П., №7, сума от 300.00
лв. /триста лева и нула стотинки/ – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по гр.д. № гр.д. № 409/2022 г. по описа на Районен съд – В., III
граждански състав, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.3/:
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
25