Р Е Ш Е Н И Е
№ /02.07.2020г.
гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
първи
състав
На пети юни 2020 година
в публично съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ТИХОМИР ПЕТКОВ
Секретар: Ирина Василева
като разгледа докладваното от съдията гр.дело №309 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е образувано по искова молба
на В.Т.Д. ЕГН ********** адрес:
гр.Търговшце, кв.”Въбел”, ул.”Антон Страшимиров”№ 1, действащ чрез адв. Н.С., ТАК адрес:
***, оф.8 срещу С.Р.Н. ЕГН ********** адрес: *** за присъждане на сумата 15 000 евро,
равняваща се на 29 337,45лв. и представляваща част от договореното парично
задължение на ответника по договор от 07.02.2018г.
В съдебно заседание за ищеца се явява процесуалния му представител адв.Н.С.,
който поддържа исковата молба. Претендира разноски в размер на 2 153.50
лв., съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, с който счита иска за допустим, но неоснователен.
В съдебно заседание за ответника се явяват мл.адв. А. Стачева и адв.Дамян
Моллов, двамата от ТАК. Поддържат отговора, претендират направените по делото
разноски в размер на 1 420 лв.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното:
Ищецът твърди в исковата си молба, че през 2017г. в Кралство Холандия е
предоставил на ответника собствения си товарен автомобил марка и модел Мерцедес
Бенц Спринтер, с рама № WDB9066351S839226, с рег.№ VG-109-B. Уговорката между двамата била
ответникът Н. да се придвижи от Холандия до България с въпросното МПС като
впоследствие го остави пред къщата на ищеца на горепосочения адрес в кв.Въбел.
Незнайно защо обаче, след като пристигнал в България, ответникът не оставил
автомобила на уреченото място, а без знанието и съгласието на собственика му го
управлявал няколко дена на територията на област Търговище. Именно тогава,
според неговите показания пред разследващите органи, МПС-то е било отнето от
владението му - откраднато.
След констатираната липса е подаден сигнал до правоохранителните органи,
като по случая е образувано досъдебно производство № 919/2017г. по описа на РУ-
Търговище. До момента не е установен извършителят и съответно МПС-то не е
върнато на ищеца.
На 07.02.2018г. между страните по спора е изготвен и подписан пред нотариус
договор, с който ответникът се е задължил да изплати на ищеца сумата от 20 000
евро, представляваща стойността на гореописания товарен автомобил. Уговорен е
срок и начин на погасяване на задължението, а именно в рамките на две години да
се изплатят четири равни вноски, всяка от по 5 000 евро. Първата вноска е
с падеж 07.07.2018г., втората е с падеж 07.02.2019г., третата вноска е с падеж
07.07.2019г., а падежът на четвъртата вноска е на 07.02.2020г. Към настоящия
момент е настъпил падежът на първите три вноски, поради което е такъв и
размерът на претендираната сума. До момента ответникът не е погасил нищо от
това, за което се е задължил пред доверителя ми на 07.02.2018г.
Ответникът не оспорва, че ищецът му е поверил собствения си товарен
автомобил марка и модел Мерцедес Бенц Спринтер, с рама № WDB 9066351S839226, с
рег.№ VG-109-B, който е бил откраднат, за което е образувано досъдебно
производство № 919/2017г. по описа на РУ- Търговище. До момента не е установен
извършителя и съответно МПС не е върнато на ищеца.
Твърди, чрез процесуалните си представители, че е сключил договора при
заплашване от страна на ищеца, при невъзможен предмет и липса на основание.
По делото са представени писмени доказателства-договор от 07.02.2018 г. ,
сключен между страните по делото, с нотариална заверка на подписите им; ДП №
919/17 г. на РУ гр.Търговище. Разпитани са свидетели.
От разпита на свид. М.Марков се установява, че отношенията между страните
по делото са били много добри. Имали са си взаимно доверие. След инцидента, в
разговор с него, в качеството му на адвокат, ги е посъветвал да отидат при
нотариус за подписване на договор. Ищецът не е заплашвал ответника, напротив,
ответникът искал да подпишат договора, с оглед на негови задължения към други
лица.
Разпитаните по делото свидетели Николаева-бивша съпруга на ответника и
свид. Христова-майка на ответника, твърдят, че ищецът е заплашвал и принуждавал
ответника да сключи договор с ищеца за заплащане на причинените вреди. И двете
свидетелки съобщават факти, които са им известни от ответника. Ето защо съдът
не кредитира показанията им.
Правни изводи:
Предявеният иск е с
правно основание чл.365, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 365, ал.1 ЗЗД с договора за спогодба страните
прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си
правят взаимни отстъпки. По силата на чл. 20а, ал.1 ЗЗД този договор има сила на закон за страните. По своята
правна същност договорът за спогодба е двустранен и възмезден договор, тъй като
се предполага, че и двете страни по него правят отстъпки, като не е необходимо
обаче насрещните отстъпки да са съизмерими. Отстъпките, които правят страните
по договора за спогодба, могат да имат най-различен характер, доколкото не
противоречат на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Това
произтича от принципа на договорната свобода в българското облигационно право
- чл. 9 ЗЗД.
Целта е да се внесе определеност и яснота в отношенията между страните. Отношенията им занапред са такива, каквито
ги прогласява спогодбата. Наличието на спор, независимо дали е настоящ или
бъдещ, е condicio sine qua non за съществуването на спогодбата. В този смисъл
основанието на спогодбата (правната причина за нейното сключване) е
разрешаването на съществуващ или бъдещ спор.
В конкретния случай
страните са подписали на 07.02.2018г.
договор, с
нотариална заверка на подписите, уреждайки взаимотношенията си за напред, като
ищецът се е съгласил изплащането на стойността на повереното на ответника и
отнето от владението на същия процесно МПС да бъде извършено в рамките на две
години, на равни месечни вноски. Ето защо твърдението на ответника/чл.26, ал.2
пр.1 и пр.4 от ЗЗД/, че липсва основание за сключване на договора и същият е сключен при невъзможен предмет
е неоснователно.
Неоснователно е и
твърдението за наличието на основания за унищожа-емостта на договора/чл.27,
пр.5 от ЗЗД/. При сключването му страните са били дееспособни и са могли да
разбират и да ръководят действията си. По делото не са представени
доказателства договорът да е сключен при заплашване.
От изложеното е видно, че предявеният
иск е основателен и доказан в пълния му размер, поради което и следва да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца исковата сума, ведно с направените по
делото разноски.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА С.Р.Н. ЕГН ********** адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на В.Т.Д. ЕГН ********** адрес: гр.Търговшце, кв.”Въбел”, ул.”Антон Страшими-ров”№
1 сумата 15 000 евро/ петнадесет хиляди евро/, равняваща се на 29 337,45лв. и
представляваща част от договореното парично задължение по договор от
07.02.2018г.
ОСЪЖДА
С.Р.Н. ЕГН ********** адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на В.Т.Д. ЕГН ********** адрес:
гр.Търговшце, кв.”Въбел”, ул.”Антон Страшими-ров”№ 1 направените по делото
разноски в размер на 2 153.50 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Апелативен съд-гр.Варна.
СЪДИЯ: