Определение по дело №327/2019 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер ІІ - 894                                              17.05.2019 г.                                       град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                                   втори въззивен граждански състав

На:     седемнадесети май                                                     две хиляди и деветнадесета година

в закрито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                                                                    ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

                                                                                                     

като разгледа докладваното от съдията Елеонора Кралева  

частно гражданско дело номер 327 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид:

 

Производството по делото е по реда на чл.248, ал.3, вр. чл.274-279 ГПК.

Образувано е по частна жалба адв.Маргарита Георгиева – особен представител на ответника Д. Н. и от адв.Миглена Христова – особен представител на ответника П.Н., против Определение № 2385/04.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 7553/2017 г. по описа на РС–Бургас, с което е отхвърлена молбата им по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение в частта му за разноските.

В жалбата се изразява недоволство от постановеното определение, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че районният съд неправилно е определил на жалбоподателките като особени представители възнаграждение в размер на по 600 лв., което не съответства на сложността на спора и противоречи на нормативно определения размер по чл.7, ал.4 от Наредба № 1 за МРАВ, която предвижда възнаграждението да се определя според материалния интерес. В тази връзка, жалбоподателките считат, че след като данъчната оценка на имотите е 398 670 лв., то интересът на представляваните от тях ответници от 1/5 е в размер на 79734 лв., поради което възнаграждението на особените представители  следва да се определи в размер на по 2 922 лв., съгласно Наредбата за МРАВ. При това, считат за неправилни изводите на съда, че тъй като делото е за делба в първа фаза, имотите не са оценени и само във втората фаза възнаграждението се определя според материалния интерес. Молят въззивния съд да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови ново, с което да определи възнаграждение на особените представители в размер на 2 922 лв. за всеки един от тях.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна Б.С.М., не се взема становище по жалбата.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по гр.д.№ 7553/2017 г. по описа на РС-Бургас е за съдебна делба в първа фаза – по допускане на делбата и е образувано по исковата молба на Б.С.М. против Г. С. С., Г. Х. С., С. Г. С., Ц. Г. С., П.Н.Н. и Д.С.Н., по отношение на седем недвижими имота.

С разпореждане от 22.02.2018 г. районният съд е приел, че ответниците П.Н. и Д.Н. са уведомени по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на основание чл.47, ал.6 ГПК е разпоредил съобщенията до тях да се приложат към делото като редовно връчени, а на ищеца е указано да заплати по сметка на БРС сумата от 1200 лв. за назначаване на особени представители на тези ответници (по 600 лв. за всеки). Ищецът е внесъл сумата от 1200 лв. с две платежни нареждания от 02.03.2018 г. – всяко за 600 лв. С разпореждане № 5569/23.03.2018 г. на основание чл.47, ал.6 ГПК съдът е назначил адв.Миглена Христова за особен представител на ответника П.Н., а адв.Маргарита Георгиева за особен представител на ответника Д.Н..

С протоколно определение от 29.10.2018 г. БРС е постановил на особените представители адв.Христова и адв.Георгиева да се заплати възнаграждение в размер на по 600 лв. за всяка, за извършените по делото процесуални действия, платимо от внесения депозит. Възнагражденията са изплатени на адвокатите на 30.10.2018 г. В съдебното заседание, адв.Христова е възразила, че възнаграждението не е съобразено с Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, като същото възражение е заявено от особените представители в представените от тях писмени бележки, като е направено искане за определяне на по-висок размер на възнаграждението от по 2922 лв.

С постановеното от районния съд решение № 2452/27.11.2018 г. по гр.д.№ 7553/2017 г. на БРС, предявеният иск за делба е отхвърлен. С решението съдът е оставил без уважение искането на особените представители адв.Христова и адв.Георгиева за определяне в тяхна полза на по-високо възнаграждение в размер на по 2922 лв.

В срока за обжалване на решението, адв.Георгиева и адв.Христова са депозирали молба по чл.248, ал.1 ГПК (озаглавена „въззивна жалба“) за изменение на решението в частта за разноските, с която е оставено без уважение искането им за определяне на по-високо възнаграждение от по 2 922 лв. и за определянето му в посочения размер.

С обжалваното определение № 2385/04.02.2019 г. БРС е приел, че молбата на особените представители по чл.248, ал.1 ГПК е неоснователна, тъй като определеният размер от по 600 лв. е в нормативните граници по чл.7, ал.4 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ и съответства на трудността на спора. В тази връзка е прието, че искът за делба е отхвърлен и по делото няма да се провежда втора фаза, в която имотите биха били оценени по пазарната им стойност, когато би могло да се съобразява материалния интерес по чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ и евентуално да се увеличи възнаграждението на особените представители. Посочено е, че в първата фаза на делбата имотите не са оценени и данъчните им оценки не са определящи за цената на иска, поради което нямат връзка с определяне възнаграждението на адвокатите. По тези съображения, БРС е отхвърлил молбата на адв.Георгиева и адв.Христова за изменение на решението в частта за разноските и за определянето на по-голям размер на възнаграждението от по 2922 лв. за всяка от тях.

При така установените факти, Бургаският окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно и законосъобразно, като напълно споделя изводите на първоинстанционния съд.

Въззивният съд намира за изцяло неоснователни всички изложени в частната жалба възражения и доводи против определението на районния съд.

В случая, жалбоподателките са назначени от съда за особени представители на ответниците Н. по реда на чл.47, ал.6 ГПК. Безспорно е, че за осъщественото от тях процесуално представителство им се следва възнаграждение. Съгласно указанията в т.6 на ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, размерът на възнаграждението на особен представител по смисъла на чл.47, ал.6 ГПК се определя от съда при условията на Наредба № 1/2004 г. за МРАВ. При осъществено представителство по дело за делба е приложима нормата на чл.7, ал.4 от Наредба № 1/2004 г., съгласно която възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна, според правилата на ал.2, но не по-малко от 600 лв. за всяка фаза. В случая, производството по делото е за делба в първа фаза – по допускането й, като размерът на определеното от БРС възнаграждение от 600 лв. на всяка една от жалбоподателките, назначени за особени представители, е съобразено с изискванията на Наредба № 1/2004 г. за МРАВ.

Неоснователни са доводите в частната жалба, че възнаграждението следвало да се определи според материалния интерес и данъчната оценка на делбените имоти. Така изложените доводи принципно са верни, но същите са неотносими в настоящия случай, предвид специфичния предмет на иска за делба.

Действително, искът за съдебна делба е оценяем, доколкото има за предмет прекратяване на съсобствеността върху имущество, което има парична стойност. Следва да се има предвид обаче, че делбата е особено исково производство, протичащо в две фази. С решението по допускане на делбата се подготвя окончателната подялба на имуществото и към този момент то няма парична оценка. Стойността на имуществото се определя при извършване на делбата, когато въз основа на приетата оценка се изчислява и стойността на дяловете на отделните съделители. В този смисъл са разяснения по т.17 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, които са задължителни за съдилищата и с които районният съд се е съобразил. Следователно, към момента на допускане на делбата, в която фаза се намира и настоящото производство, имуществото и дяловете на съделителите все още не са остойностени, т.е. не са оценени и поради това не може да се говори за материален интерес, върху който да се изчисли размера на възнаграждението на особения представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК. Извод в тази насока е и липсата на задължение за внасяне на държавна такса при предявяване на иска за делба, към който момент не се посочва и цената на иска, като таксата се събира от съда едва с решението по извършване на делбата и се определя върху стойността на дяловете – чл.8 ТДТГПК. Именно това отложено определяне на цената на иска, т.е. на материалния интерес и на заплащането на държавната такса върху него е една от особеностите на делбеното производство. В подкрепа на извода за липса на материален интерес в първата фаза е и обстоятелството, че при обжалване на решението за допускане на делбата се дължи държавна такса по чл.18, вр. чл.3 ТДТГПК – за неоценяем иск.

С оглед изложените съображения, БОС намира, че възнаграждението на особения представител на ответника в производството по допускане на делбата следва да се определи в минималния размер от 600 лв., установен в чл.7, ал.4 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, а не според материалния интерес, тъй като към този момент имотите все още не са оценени и дяловете на съделителите не са остойностени. В този размер е и определеното от районния съд възнаграждение, поради което и предвид съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2385/04.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 7553/2017 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлена молбата по чл.248, ал.1 ГПК на адв.Маргарита Георгиева, назначена за особен представител на ответника Д. Н. по реда на чл.47, ал.6 ГПК, и адв.Миглена Христова, назначена за особен представител на ответника П.Н. по реда на чл.47, ал.6 ГПК, за изменение на постановеното по делото решение № 2452/27.11.2018 г. в частта за разноските, като им се определи по-голямо възнаграждение в размер на по 2922 лв. за всяка от тях.

 

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му, с частна жалба пред Върховен касационен съд, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                           2.