Р Е Ш Е Н И Е № 315
гр.
Монтана, 13 юли 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 25 юни 2020
г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от
СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 198 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 211 от ЗМВР.
Производството по делото е
по реда на чл. 194 и сл. от ЗМВР.
Образувано е по жалба на В.Б.В.,***
против Заповед № 301з-1006/03.04.2020 г. на Директор на ОД на МВР Монтана, с
която му е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от
3 месеца.
Твърди, че атакуваният от него административен акт е незаконосъобразен, тъй
като е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие
с целта на закона. Нито в материалите събрани от административнонаказващия
орган, приложени към преписката, нито в съдържанието на заповедта, се съдържат
доказателства за това, че е извършил нарушението, за което е наказан, което е нарушение
на чл. 210, ал. 1 от ЗВМР. Счита, че позоваването
на сигнали с per. № 7855р-11458/2019 г. и № 7855р- 11769/2019 г. от дирекция
„Вътрешна сигурност" - МВР (отразено в справки per. №
301р-2810/03.02.2020г. и per. № 301р-4808/24.02.2020 г.) не изпълнява
изискването на чл. 210, ал.1 от ЗМВР за излагане на обстоятелствата, при които
е извършено нарушението, както и на доказателствата, които го потвърждават.
Справката има отношение към момента на откриване и установяване на
дисциплинарното нарушение, но сама по себе си не е доказателство за такова. В
сигналите с per. № 7855р-11458/2019 г. и № 7855р-11769/2019 г. от дирекция
„Вътрешна сигурност" - МВР се сигнализира за проверка и установяване на
извършени от него нарушения на чл. 80, ал. 1 от Инструкция № 8121з-749 от
20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол
на пътното движение на Министъра на вътрешните работи - „Основна задача на
служителя, осъществяващ дейност по пътен контрол, е да следи за спазването на
правилата за движението, сигурността и безопасността на движението по пътищата,
предотвратяването на нарушенията и осигуряването на обществения ред", а в
оспорваната заповед му е наложено наказание за това, че не си е уплътнил
работното време, както и за неизпълнение на служебните си задължения, така
както е посочено в чл. 51 ал. 1 от Инструкция № 8121з- 749 от 20.10.2014 г.
„При изпълнение на дейността по пътен контрол полицейските наряди осъществяват
превенция на правонарушенията чрез видимо присъствие, осъществяване на контрол
и регулиране на движението в съответната територия, във връзка с ал.2 -
Дейността по пътен контрол се изпълнява извън служебните помещения и МПС, като
полицейските служители могат да извършват и обход пеша в рамките на указаните
за поста или маршрута граници за изпълнение на конкретни задачи", което е
едно от основанията за незаконосъобразност на административният акт.
На следващо място смята, че в хода на проверките не са доказани по
безспорен начин вменените му нарушения поради следните причини:
- За времето от 20:00 ч, на 17.11.2019 г. до 08:00 ч. на 18.11.2019 г. е
бил на работна смяна, като дежурен по ПТП, като основното му задължение е
отработване на настъпили такива. Поради липса на движение на МПС-та предвид
ранните часове на деня, в посоченият интервал 02:47ч.-05:08ч. на 18.11.2019г. не
е налагало и слизането от служебното МПС, не е имало върху какво да се
упражнява контрол и са извършени превантивни обходи, както районите на точките
за контрол, така и в прилежащите улици и тъмни междублокови пространства, с цел
недопускане извършване на престъпления и нарушения на обществения ред, което е
изпълнение на задълженията посочени в последната част на чл. 80 ал. 1 от
Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г., като същото е в противоречие с
изложеното в сигнала от дирекция „Вътрешна сигурност"-МВР;
- Твърдението, че е във видимо непробудно състояние, счита, че същото по
никакъв начин не се доказва в хода на дисциплинарната проверка. Твърдението
навежда на извода, че спи, а сънят се доказва единствено чрез медицински
изследвания, установяващи функциите на човешкия организъм, но в посочения
часови интервал такова не му е извършвано. Така също на медицината е познато
спането с отворени очи, при което съзнанието спи, а очите са отворени. По-скоро
това твърдение е с предполагаем характер, отколкото с доказателствен;
- За времето от 20:00 ч. на 17.11.2019 г. до 10:30 ч. на 18.11.2019 г. никой
от състава на екипа не е ползвал полагащите им се почивки, съгласно чл. 10 ал.
5 на действащата към 18.11.2019 г. Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството
на вътрешните работи.
Относно втората проверка по сигнал с per. № 7855р- 11769/2019 г. от
дирекция „Вътрешна сигурност"-МВР, освен визираните по-горе несъответствия
между посочените вероятни нарушения на чл. 80 ал. 1 от цитираната Инструкция №
8121з-749 от 20.10.2014 г. и наложеното му наказание за неизпълнение
разпоредбите на чл.51 ал.1 във връзка с ал.2, счита, че има несъответствия в
посоченото в сигнала и констатираното в проверката, В сигнала се твърди, че е
на задната седалка в служебното МПС в неподвижно и отпуснато състояние, докато
в справката от проверката се твърди, че е във видимо непробудно състояние,
което е недоказано в хода на същата. Действително се намира на задната седалка
в дясно поради това, че физическото състояние на колегата който управлява
МПС-то не позволява да се седи зад него.
Както и при проверката във връзка с нарушения по време на наряда от 18.11.2019
г., така и при втората на наряда от 22.11.2019 г. никой от състава не е ползвал
полагащата му се почивка през цялото време на дежурството.
Специалният текст на чл. 210, ал.1 от ЗМВР налага мотивиране на този вид
актове, което следва да е обективирано в самия акт, а не да се извлича от
съдържащите се в преписката материали. Липсата на мотиви в оспорения акт е
съществено нарушение на изискването за спазване на установената му форма и
възпрепятства възможността да се извърши адекватна преценка за съответствието
му с материалния закон и е самостоятелно основание за отмяната му. Не се
доказва и по безспорен начин извършване на нарушение, както и неговата вина.
Ответната страна чрез гл.
юрк Д*** оспорва жалбата. Моли за решение, с което да се остави в сила Заповед
№ 301з-1006 от 03.04.2020 г., издадена от Директора на ОДМВР Монтана, като
правилна и законосъобразна, а жалбата без уважение като неоснователна. Счита,
че заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Същата
съдържа реквизитите, които са изискуеми по чл. 210 от ЗМВР. При издаването на
заповедта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Спазена е процедурата така, както е предвидена в раздел "Дисциплинарна
отговорност" от ЗМВР. Има заповед за проверка, с която служителят се е
запознал, участвал е ефективно в проведеното дисциплинарно производство. Накрая
проверката е завършила със справка, с която той се е запознал. Саморъчно е
отбелязал, че не е в законоустановен
отпуск. Запознал се е с материалите по проверката, след това е бил и
изслушан. От друга страна моли да се приеме, че правилно е приложен материалния
закон, тъй като от събраните доказателства безспорно се установява, че има
извършено нарушение на служебната дисциплина и същото правилно е квалифицирано
от наказващия орган, като нарушение на чл. 51, ал. 1 от Инструкция № 8121з-749
от 2014 г. Възражението на жалбоподателя в с.з., че по първата проверка в
автомобила е имало още лица и най-вече водачът на служебния автомобил, който не
е наказан, аргументи в тази насока са изложени в справката, тъй като от
видеофайловете, които са преглеждани от началника на отдел "ОП" и е
отразено в неговата докладна е, че водачът на автомобила, видно от
видеофайловете, същия наблюдава пътното платно, т.е., че не е отпуснат на
седалката и поради това няма причина да му бъде търсена отговорност. Това, че
са в екип, отговорността е лична и за всеки отделен служител. Моли, също така,
съдът да приеме, че наложеното наказание за така извършеното нарушение е в
минимален размер, тъй като наказващият
орган е взел предвид личността на нарушителя, това, че същият е добър служител,
че има награди и едно наказание през 2017 г. Счита, че след като това нарушение
е безспорно установено и е наложено наказание в минимален размер, то същото
съответства и на целта, предвидена в закона, поради което моли заповедта да
бъде оставена в сила.
Доказателствата по делото са писмени.
Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания
във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С оспорената Заповед на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение” за срок от три месеца, затова, че в качеството си на държавен служител, младши
автоконтрольор І степен в група „Организация на движението, пътен контрол и
превантивна дейност” на Сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция”
при ОДМВР Монтана, на 18.11.2019 година в град Монтана, за времето от 02:47
часа до 04:06 часа и от 04:10 часа до 05:08 часа, в наряд със служебен
автомобил per. № СВ9926КА не е уплътнил работното си време и не е изпълнил
служебните си задължения, така както е изискването на чл. 51, ал. 1 от
Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за реда и организацията за
осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, както и че на
22.11.2019 година в град Монтана за времето от 02:00 часа до 04:11 часа в наряд
със служебен автомобил per. № СВ9926КА не е уплътнил работното си време и не е
изпълнил служебните си задължения по контрол на пътното движение, така както е
изискването на чл. 51, ал. 1 от цитираната Инструкция. В същата е посочено, че
от предоставените видеофайлове от дирекция „Вътрешна сигурност" - МВР е
видно, че за времето от 02:47 часа до 04:06 часа и от 04:10 часа до 05:08 часа
на 18.11.2019 г. мл. инспектор В.Б.В. е на предната дясна седалка в служебен
автомобил с per. № СВ9926КА със затворени очи, във видимо непробудно състояние,
като в посочения времеви период не уплътнява работното си време и не изпълнява
служебните си задължения по контрол на пътното движение, което деяние
представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2,
т. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи - „неизпълнение на
служебните задължения". От същите видеофайлове е видно, че за времето от
02:00 часа до 04:11 часа на 22.11.2019 г. мл. инспектор В.Б.В. е отпуснат на
задната седалка в служебен автомобил с per. № СВ9926КА със затворени очи, като
в този период от време не изпълнява служебните си задължения по контрол на
пътното движение и не уплътнява работното си време, което бездействие
съставлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т.
2 от Закона за министерството на вътрешните работи - „неизпълнение на
служебните задължения". От така събраните в хода на дисциплинарното
производство доказателства безспорно се установи, че през визираните по-горе
периоди от време на посочените дати, служителят В.Б.В. е бездействал и
обективно не е изпълнявал служебните си задължения съобразно предвиденото в
нормата на чл. 51, ал. 1 от Инструкция № 81213-749 от 20 октомври 2014 г. като
в посочените часови диапазони екипът няма дейности по пътен контрол, което е
видно и от данните от ежедневната ведомост.
Със Заповед № 301з-31 от 07.01.2020 г. и Заповед № 301з-340 от 06.02.2020
г. на Директор на ОД на МВР Монтана е разпоредено извършването на проверка за
установяване на постъпили данни за извършени нарушения от служители в наряд с
автомобил СВ9926КА за дати 18.11.2019 г. и 22.11.2019 г.
Въз основа на проверките са изготвени две справки – Справка УРИ 301р-2810
от 03.12.2020 г. и Справка УРИ 301р-4808 от 24.02.2020 г. /л. 39-41/, с които е
дадено предложение за налагане на дисциплинарно наказание на В.Б.В., поради
извършени от този служител дисциплинарни нарушения.
С Разпореждане от 14 май 2020 г., съгласно чл. 170 от АПК е разпределена
доказателствената тежест между страните като са дадени указания при условията
на чл. 171, ал. 4 от АПК, с оглед попълване на делото с относими към спора
доказателства.
По делото са представени още два броя Протоколи за изслушване на служителя,
два броя покани за изслушване, два броя сведения от същия служител във връзка с
постъпили данни за извършено дисциплинарно нарушение, два броя писма от
Дирекция „Вътрешна сигурност”, гр. София, докладни записки, ежедневни
ведомости, седмични графици, ежедневни форми на отчет, кадрова справка,
сведения на служители, типова длъжностна характеристика на длъжността „Младши
автоконтрольор ІІ - І степен” в група „Организация на движението, пътен контрол
и превантивна дейност” на сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна
полиция” при ОДМВР, ведно с Протокол за запознаване с нейното съдържание от
оспорващия, кадрова справка и Удостоверение за компетентността на издателя на
Заповедта.
При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от лице, имащо
правен интерес от оспорване на издадената Заповед, същата представляваща ИАА и
в законоустановения срок – заповедта е връчена на 08.04.2020 г. /л. 10/, а
жалбата е подадена на 16.04.2020 г. /л. 3/, поради което е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
По отношение
компетентността на административния орган.
Разпоредбите на чл. 204, т. 3, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 1-3 от ЗМВР
определят компетентността на органа, имащ право да наложи съответното
дисциплинарно наказание - служители на висши ръководни и ръководни длъжности –
за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3, а именно: мъмрене,
писмено предупреждение и порицание.
Наложеното дисциплинарно наказание на оспорващия, в качеството му на младши
инспектор, е „писмено предупреждение”, а заповедта е издадена от Директор на
ОДМВР Монтана, който служител е на ръководна длъжност, поради което този орган
се явява компетентен да наложи съответното наказание.
По отношение надлежната
форма.
Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР - дисциплинарното наказание се налага с
писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото,
времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите,
които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено;
правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред
кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
Настоящият състав не установява нарушение на формата на издадения акт, в
който формално са посочени всички предвидени в закона императивни реквизити.
По отношение на
процесуалните правила.
Съгласно чл. 195, ал. 1 и 3 ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година
от извършването му, като тези срокове не текат, когато държавният служител е в
законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под
стража или домашен арест.
Съгласно чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се счита за открито,
когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение
е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган.
Съгласно чл. 206 от ЗМВР дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди
налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да
приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител
причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.
Видно от Заповедта, дисциплинарнонаказващият орган приема, че на датите
18.11.2019г. и на 22.11.2019г. оспорващият не е уплътнил работното си време и
не е изпълнил служебните си задължения, за което поведение служителят е
санкциониран с налагане на едно наказание, без да е ясно за кое от двете
описани нарушения следва да се отнася същото, след като органът не е определил
съответното наказание за всяко едно от приетите за извършени нарушения, в който
смисъл е текста на чл. 197, ал. 2 и 3 от ЗМВР. Това нарушение е с характер на
съществено, тъй като ограничава правото на дисциплинарнонаказаното лице да
разбере наложеното му наказание за кое от извършените от него нарушения се
отнася и как всяко едно от тези нарушения е преценено от наказващия орган, съобразно
отделните и конкретни за всеки отделен случай фактически обстоятелства и в тази
връзка неговата тежест, евентуално настъпили последици и виновно поведение.
По отношение
съответствието с материалния закон и неговата цел.
Съгласно чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - дисциплинарни нарушения са
неизпълнение на служебните задължения.
Съгласно чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМВР- дисциплинарно наказание "писмено
предупреждение" се налага за системно неспазване на реда в службата;
закъснение; преждевременно напускане на работа или неуплътняване на работното
време.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Инструкция № 8121з-749/2014 г. – Нарядът е
състав, включващ един или повече служители, осъществяващи задачите по пътен
контрол на съответната територия.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от Инструкция № 8121з-749/2014 г. – Видовете наряди
за извършване на пътен контрол са пост, патрул и КПП.
Съгласно чл. 35, ал. 1 от Инструкция № 8121з-749/2014 г. – Постът е наряд
за пътен контрол на определен участък от територия
Съгласно чл. 38, ал. 1 от Инструкция № 8121з-749/2014 г. – Патрул за пътен
контрол (ППК) е наряд, предназначен за контрол на пътното движение, реакция при
възникване на усложнения в пътнотранспортната обстановка, оказване на
съдействие на други наряди, както и за осъществяване на дейности при настъпило
ПТП.
Съгласно чл. 51, ал. 1 от Инструкция № 8121з-749/2014 г. – При изпълнение
на дейността по пътен контрол полицейските наряди осъществяват превенция на
правонарушенията чрез видимо присъствие, осъществяване на контрол и регулиране
на движението в съответната територия.
Съгласно чл. 80, ал. 1 от Инструкция № 8121з-749/2014 г. – Основна задача
на служителя, осъществяващ дейност по пътен контрол, е да следи за спазването
на правилата за движението, сигурността и безопасността на движението по
пътищата, предотвратяването на нарушенията и осигуряването на обществения ред.
Във втората алинея от т. 1 до т. 22 са изброени всички задължения, които следва
да бъдат изпълнявани от служителите.
От изложените в Заповедта
обстоятелства не може да се установи в какво точно се изразява „неизпълнението
на служебните задължения“, посочени като „неуплътняване на работното време“ за
времето от 02.47 до 04.06 часа и от 04:10 часа до 05:08 часа на 18.11.2019 г.,
както и от 02:00 ч. до 04:11 ч. на 22.11.2019 г., т.е. какво точно е следвало
да извършва служителят, за да спази изискването на чл. 51, ал. 1 от Инструкция
№ 8121з-749/2014 г. “превенция на правонарушенията, чрез видимо присъствие,
осъществяване на контрол и регулиране на движението в съответната територия“. В
заповедта не е описано нито едно задължение, каквито са упоменати в цитираната
Инструкция, което е следвало да извърши служителят по време на осъществяваните
от наряда – патрул и пост и което да не е извършено, респ. какви са последиците
от това неизпълнение на съответното конкретно задължение. В тази връзка и от
ежедневната ведомост е видно че, нарядът за въпросните дати е извършван от
трима служители, всички дежурни ПТП, имащи точно определени участъци и време на
обслужване с цел отработване на настъпили ПТП на територията на РУ Монтана,
респ. евентуално възникване на внезапни задачи. В заповедта не се твърди, в
посочените времеви интервали от време, на територията на РУ Монтана, да е имало
възникнало ПТП, което да не е отработено, респ. наказаният служител да не е
взел участие при неговото отработване. Няма данни и не се твърди да е поставена
задача, която този служител да не е изпълнил. Видно също така от представената Информация,
за времето посочено в заповедта, автомобилът, в който е бил дежурният служител
е извършвал обход на определения маршрут, какъвто обход не се твърди да не е
осъществяван, т.е. не се установява да не е имало видимо присъствие, респ. да
не е осъществена превенция на евентуални правонарушения или този състав на съда
не установява да е извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на закона.
След като дисциплинарнонаказващият орган не е изяснил
точно какво е следвало да извърши служителят, какво точно е нарушил от
вменените му служебни задължения и как
това нарушение обосновава дисциплинарна отговорност, то следва да се приеме, че
дисциплинарното наказание е наложено в противоречие с материалния закон и
неговата цел.
От друга страна, за да се наложи дисциплинарно наказание за посоченото от
закона нарушение - „неуплътняване на работното време”, по смисъла на чл. 199,
ал. 1, т. 6 от ЗМВР, същото следва да е извършвано системно, т.е. когато има
системност на деянието, тогава може да се приеме, че същото покрива законният
състав на дисциплинарно нарушение. Законът не определя кога едно деяние е
системно, но с оглед общоприетото и известно значение на това понятие, то
системно означава многократно, редовно, постоянно. Тази многократност
(системност) на извършване на определено поведение/деяние е въздигната от
законодателя, т.е. съставлява нарушение и то едно единствено такова. Приетите
часове, на 18 11 2019 г. и 22 11 2019 г., за неуплътняване на работното време,
не обосновава извод за системно такова поведение от страна на дисциплинарнонаказания
служител.
За пълнотата на изложението следва да се посочи, че административният
орган, при указана тежест на основание чл.170, ал.1 и чл.171 , ал.4 от АПК, не е ангажирал по
делото годни доказателства, с които да се установи по безспорен начин извършеното
дисциплинарно нарушение. В случая в тежест на дисциплинарния орган е да
установи с годни доказателства, както извършеното дисциплинарно нарушение, така
и фактическата обстановка при която е извършено, респективно да установи дали
дисциплинарнонаказаното лице е извършило твърдяното дисциплинарното нарушение.
С оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният Административен акт за издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 172 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед
№ 301з-1006/03.04.2020 г. на Директор на ОД на МВР Монтана.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
предвид чл. 211 от ЗМВР.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :