Решение по дело №1021/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от В. Й. Н. [ЕГН] от с. Българене, общ. Левски, [улица], чрез адв. Г. М. от Адвокатска колегия – гр. София срещу решение № 540/08.11.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 1791/2023 г. на Районен съд – Плевен.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението - касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Посочва, че първоинстанционния съд не е обсъдил редица несъответствия между АУАН и НП, както и съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Счита, че има несъответствие в посочването на номера на издадения АУАН, както и, че не е посочено качеството на свидетеля - дали е очевидец при извършването на нарушението или при съставянето на акта, като това ограничава правото му на защита. Твърди, че липсва конкретизиране на точното място на твърдяното нарушение, което също ограничава правото му на защита. Посочва, че мястото на нарушението не е посочено коректно и този порок в оспорвания акт не подлежи на саниране. Счита, че първата инстанция не е събрала всички относими доказателства, от които да е видно каква е законово допустимата скорост на движение, схема на пътния участък или друго доказателство, че на мястото на твърдяното нарушение е бил поставен пътен знак В-26, ограничаващ скоростта до 80 км/час. На следващо място счита, че в НП не се посочва дали АТСС е мобилно или стационарно, не се посочва номер на клип на заснетото нарушение, с което отново се ограничава правото му на защита и го поставя в неблагоприятна позиция спрямо наказващия орган. В тази връзка прави възражение срещу годността на използваното АТСС за измерване на скоростта на движение. Навежда доводи, че от представената по делото преписка не е установено къде и в каква посока е разположено АТСС. Също така сочи, че наказващият орган не е изпълнил задължението си да посочи конкретната норма от Наредбата, на която стъпва, при определянето на броя отнети контролни точки. Релевира доводи, че от събраните по делото доказателства пред първата инстанция е установено, че оспорваният акт изхожда от лице без материална компетентност, тъй като не е установено актосъставителя и свидетеля по акта да са служители на МВР н да заемат посочените длъжности към момента на съставянето на административните актове, за които се твърди, че изхождат от тях. В тази връзка счита, че първата инстанция не е събрала необходимите доказателства в тази насока. Моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение, а по същество – да бъде отменено НП. Претендира разноски.

В съдебно заседание касаторът – В. Й. Н., не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът по касация – началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Плевен, не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага на съда да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление № 23-0938-001515 от 10.05.2023 година на Началник сектор в ОДМВР - Плевен, сектор ПП - Плевен, с което на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 ЗДвП на В. Й. Н. от село Българене, [ЕГН] е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за извършено административно нарушение по чл. 21 ал. 2 от ЗДвП, затова че на 05.01.2023 година, в 15:46 часа, в населено място град Плевен, [улица], до магазин „АСПИД“, с посока на движение към [улица], като водач управлява лек автомобил „Ауди А4 Авант“ с peг. № [рег. номер], собственост на ЕТ „Ескус-транс – Й. Н. – Т.Н.“ с БУЛСТАТ *********, със скорост 126 км/ч в населено място, при разрешена максимална скорост на движение от 70 км/ч, въведена с пътен знак В-26. Скоростта е измерена, фиксирана и заснета с АТСС СПУКС АRН САМ S1 с фабричен № 120ССВ4.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на материалния закон.

Първоинстанционният съд е обсъдил доводите на жалбоподателя, доказателствата по делото и е изложил мотиви, които изцяло се споделят на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Пред РС- Плевен са събрани категорични и безспорни доказателства за това, че В. Й. Н. е автор на нарушението по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, за което е санкциониран с обжалваното от него НП.

Съгласно чл. 21, ал.1 и ал. 2 от ЗДвП в населено място скоростта за движение е определена на 50 км/ч /ал.1/, освен когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак /ал.2/, като в случая разрешената максимална скорост на движение от 70 км/ч е въведена с пътен знак В-26. От доказателствата по делото- снимка на л. 21 от делото на РС, става ясно, че В. Й. Н. е управлявал посоченото МПС и като водач на същото по смисъла легалната дефиниция по § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, предприемайки управлението е бил субект на задълженията, визирани в нормите на ЗДвП относно установените правила за движение по пътищата, в частност при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че с поведението си В. Й. Н. е осъществил всички признаци от състава на нарушението по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

В касационната жалба са преповторени оплакванията, изложени вече пред РС- Плевен, като всички възражения са обсъдени от първоинстанционния съд и РС се е произнесъл по тях.

Предвид спецификата и начина на установяване на нарушителя, а именно с декларация по чл. 188 от ЗДвП, е установен нарушителя Н. и е съставен АУАН, впоследствие е издадено и обжалваното НП. Последното съдържа всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 57 ЗАНН.

Неоснователни са възраженията на касатора, че има несъответствие в посочването на номера на издадения АУАН, както и, че не е посочено качеството на свидетеля - дали е очевидец при извършването на нарушението или при съставянето на акта. Възраженията са обсъдени от РС, като и настоящата инстанция не констатира несъответствие между номера на съставеният АУАН и този, посочен в издаденото НП. Видно от приложените към делото писмени доказателства в хода на проверката е съставен АУАН № 1515/29.04.2023 г. /бланков номер 123778/, в наказателното постановление е посочен същият бланков номер на АУАН № 123778/29.04.2023г., а относно посоченият в АУАН свидетел е изрично посочено, че същият е свидетел при съставянето на акта, т.е. не е налице каквото и да било ограничение на правото на защита на Нанков.

В случая неоснователно е възражението на касатора, че не са посочени точни географски координати на мястото на нарушението, както и доказателства въвеждащи ограничение на скоростта от 70 км/ч. От събраните пред РС доказателства - гласни и писмени се установява по категоричен начин място на извършване на нарушението, а именно: че на 05.01.2023 година, в 15:46 часа, в населено място град Плевен, [улица], до магазин „АСПИД“, с посока на движение към [улица], като описанието на мястото на нарушението съвпада и с посоченото такова в със снимка № 120ССВ4/0029629 от 05.01.2023 година, 15:46:42.7, генерирана от система АТСС СПУСК ARH CAM S1 с номер 120ССВ4, използвана за заснемането на нарушението.

Не са основателни и възраженията, относно използваното техническо средство за установяване на нарушението. Спазени са всички изисквания на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като РС ги е обсъдил. В случая по дело пред РС е приложена снимка ведно с протокол за използване на АТСС, както и доказателства за техническата изправност на АТСС и не са налице нарушения при използване на техническото средство, нито пък съмнения за техническата изправност на средството.

Не са основателни и възраженията на касатора относно компетентността на издалите АУАН и НП, тъй като по делото пред РС са събрани категорични доказателства относно материалната и териториална компетентност на лицата, издали АУАН и НП. АУАН е издаден от П. Г. на длъжност мл. контрольор при сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР- Плевен, като с оглед длъжността му, по силата на закона осъществява контролни функции по ЗДвП, вкл. издава актове по ЗДвП, същият е служител на сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР- Плевен и е териториално компетентен да издаде АУАН. НП е издадено от Д. П. на длъжност Началник сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР- Плевен, като пред РС е представена Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, която потвърждава компетентността му да издаде НП.

Предвид горното настоящата инстанция намира, че решението като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

 

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с 221 ал.2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 540/08.11.2023 г., постановено по а.н.д. № 1791/2023 г. на Районен съд – Плевен.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.