Р Е Ш Е Н И Е
Номер 10.09.2020 година Град
А.
В ИМЕТО НА НАРОДА
А.кият Районен съд 4-ти
наказателен
състав
На 26.08. /двадесет
и шести АВГУСТ/ 2020г
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Мария Дучева
Секретар: Яна Петкова
Прокурор ……………………….
като разгледа докладваното от съдия Дучева
Административно-наказателно
дело № 293 по описа
за 2020 година,
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на Л.Д.Р.,
ЕГН: **********, адрес: ***, против НП № 20-0335-000172/ 30.06.2020г. на Началник
Група към ОД МВР-гр.Б., РУ-Р.. Със същото е ангажирана административно- наказателната
отговорност на жалбоподателя за
извършено нарушение по чл.150а, ал.1 ЗДвП,
като му е наложено административно наказание „глоба”, в размер 200 лв. На осн. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП
му е наложено административно наказание – Глоба в размер на 150 лв, за нарушение на чл.103 ЗДвП.
Релевирани в жалбата
са възражения за незаконосъобразност и неправилност на НП. Поддържаното в
жалбата искане е съдът да отмени изцяло обжалваното НП. В жалбата
си въззивникът счита, че НП следва
да бъде отменено,
сочи нарушения на материалния и процесуален закон при издаване на
НП /без да конкретизира точно какви/.
В с. з. въззивникът- редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въззивамета
страна, редовно призована, не се явява в съдебно заседание , не изразява
становище по жалбата и НП.
Районна прокуратура-А., редовно призован по реда на надзора за законност на адм.актове, не изпраща представител.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 05.05.2020г около 12,35ч в с.П., общ.Р. по време на изпълнение на служебните си задължения свид. С.Д. , А.К. и М.Р. *** да се задава мотоциклет марка *** , зелен на цвят без рег.табели. Свид.Д. направил знак на водача, за да го спре за проверка и в този момент видял лицето му и го разпознал като Л.Д.Р.. В отговор Р. направил знак с ръка, че няма да спре и продължил пътя си въпреки виковете на свид.Д.. След няколко дни свид.Д. посетил дома на жалбоподателя , където видял и мотора. След справка в ОДЧ свид.Д. установил, че Р. не притежава СУМПС за мотоциклет с такъв обем на двигателя. Установил също така, че мотоциклета не е регистриран по надлежния ред и не е годен да бъде управляван по републиканската пътна мрежа.
При тези факти и при наличие на доказателства относно авторството на нарушението свид. Д. съставил АУАН № 143536/18.05.2020г на нарушителя Л.Р.. В графата за възражения от въззивника саморъчно било вписано , че соченото като нарушение е лъжа и не отговаря на истината.
На 30.06.2020 г. въз основа на съставения акт било издадено атакуваното НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от полицейските служители фактическа обстановка.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за
установяване на административно нарушение и възприета от административно
наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните писмени доказателства- акт за
установяване на административно нарушение, както и от гласните доказателства по
делото - показанията на свид. С.Д. , А.К. и М.Р.. Съдебният състав даде вяра
и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават
сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват
противоречия между тях и др. доказателствени
източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние
и откриването на нарушението, поради което и при липсата на индиции
за предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат
кредитирани като обективно верни.
От правна страна:
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения:
Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).
АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон . НП е редовно връчено лично на нарушителя на 18.07.2020г съгласно отбелязването направено в текста на НП.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за
цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира
следното: По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето
на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на
наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта
за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите,
изискуеми от чл.
42 и чл.
57 от ЗАНН. В резултат на проверката съдът установи, че са спазени преклузивните срокове на чл.34 ЗАНН.
Съгласно чл.150 ЗДвП „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.”. Текстът е допълнен от нормата на чл.150а ЗДвП, който казва кой водач е правоспособен, а именно такъв е водачът, които „притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство”. Разпоредбата на чл.150а от ЗДвП въвежда , като санкционно релевантно всяко поведение, при което водачът е лице, което не е правоспособно, знае че не е правоспособно и въпреки това управлява МПС. В текста на НП е посочено , че жалбоподателят не притежава СУМПС, което съответства на категорията на управляваното от него МПС- мотоциклет. Не се спори между страните, че жалбоподателят има валидно издадено СУМПС. В отговор жалбоподателят твърди само, че не той е управлявал мотора , без да посочва кое е било лицето. На следващо място и тримата разпитани по делото свидетели са категорични, че водач е бил именно Р., т.к. и тримата са го разпознали. Мотивиран от изложеното съдът прецени, че НП в частта му относно нарушението, визирано в т.1 следва да бъде потвърдено.
Относно твърдяното нарушение в т.2 по чл.103 ЗДвП , съдът констатира че от събраните гласни доказателства - показания на свидетелите, кореспондиращи и потвърждаващи отразените в АУАН констатации, нарушението се доказва изцяло.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установи от обективна и субективна страна жалбоподателят да е изпълнил задължението си по чл. 103 от ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство е длъжен при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания. Чл. 103 от ЗДвП не пояснява понятието "подаден сигнал за спиране", поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл. 170, ал.3 от ЗДвП. Тази разпоредба задължава контролния орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп - палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. Поради това, за да е извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП е необходимо на първо място да има своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган; на второ място следва контролният орган да посочи мястото за спиране; на трето място следва да е установено по безспорен начин, че своевременно и ясно подаденият сигнал за спиране е предназначен именно за конкретния водач на ППС и на четвърто място, водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания. При оценка на събрания доказателствен материал съдът приема жалбата за неоснователна, тъй като обвинението е доказано по несъмнен начин. От показанията на свид.Д. става ясно, че сигнала е бил подаден в светлата част на денонощието, което е било предпоставка жалбоподателят да го възприеме. Освен подадения сигнал със стоп палка, за да покаже категорично намерението си да извърши проверка на автомобила, свид.Д. е извикал след нарушителя, което е способствало нарушителя да възприема сигнала. Обективно не е имало пречка Р. да разбере, че е обект на проверка. За това сочат и действията му- незабавно е предприел действия да се отдалечи от полицейския автомобил, като е направил знак, че няма намерение да спре, което също е индикация, че е бил наясно с целта на свид.Д. да го провери. Действията на жалбоподателя най-вероятно са били провокирани от факта, че управлявания от него мотоциклет е бил без рег.табели.
Настоящата съдебна инстанция възприема, че контролните органи съвестно са изпълнили указанията на ЗДвП и че обективни пречки да бъде възприет сигнала не са били налице.В контекста на изложеното, съдът приема, че обвинението срещу жалбоподателя Р. за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП е доказано по несъмнен начин, тъй като събраните доказателства са достатъчни, за да се приеме, че е извършил описаното в НП административно нарушение, и че законосъобразно е привлечен към административно-наказателна отговорност за него, като правилно му е наложено адм.наказание „глоба “ в размер на 150 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 месеца“. Мотивиран от изложените съображения, съдът прецени, че НП в частта относно отразеното в т.2 нарушение следва да бъде потвърдено.
Установено е единство между юридическата квалификация, отразена в АУАН, и тази, посочена в НП, като АНО, съобразявайки се изискванията на чл. 27 от ЗАНН, правилно и законосъобразно е определил наказание , като е отчетена степента на обществена опасност на нарушителя и на нарушението.
Водим от изложеното
и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0335-000172/ 30.06.2020г. на Началник Група към ОД МВР-гр.Б., РУ-Р., с което на Л.Д.Р., ЕГН: **********, адрес: ***, за нарушение на чл.150а, ал.1 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба”, в размер 200 лв. и за нарушение на чл.103 ЗДвП е наложено адм.наказание „глоба “ в размер на 150 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Б. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Районен
съдия: