Решение по адм. дело №1396/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 215 от Закон за устройство на територията ЗУТ.

Образувано е по жалба на Р. В. С. от [населено място], против издадената от кмета на община Ветрино заповед № РД-261/21.04.2021 г. , с която на основание чл. 129, ал.2 от ЗУТ и по заявление на П. Й. А. и С. П. А. е одобрен ПУП-ПРЗ за : УПИ ХХVІІ 287 образуван от разделянето на ХVІІІ 287,288 ; УПИ ХХVІІІ 287 образуван от обединяването на част от УПИ ХVІ 292 и УПИ ХVІІ 292,287 , като се сменят и номерата на засегнатите УПИ с нови както следва : УПИ ХVІ 292 се преобразува в УПИ ХХVІ 292 ; УПИ ХХІ 288 се преобразува в УПИ ХХV 288.

Твърди се в жалбата, че С. е собственик на УПИ ХVІ 292, който е пряко засегнат от обжалваната заповед и се явява съседен при обща граница с УПИ ХХVІІІ 287, но въпреки това не била уведомена , че с приетия ПУП се засяга собствения й имот. Изложени са аргументи за незаконосъобразност на обжалваната заповед , тъй като жалбоподателката не била давала съгласие за промяна на регулацията с приетия ПУП и нямало уредени сметки по регулация с оглед промяната на регулационните линии на имотите обекти на заповедта, с оглед на което заповедта била издадена в нарушение на разпоредбите на чл.15, ал.3 и чл. 134, ал.2, т. 6 от ЗУТ. Претендира се, че е нарушена формата на оспорения адм. акт, както и че същият бил издаден без да е изследвана напълно фактическата обстановка, като по този начин била отнета част от собствения на жалбоподателката имот.

Отправено е искане за постановяване на съдебно решение, с което обжалваната заповед да бъде обявена за нищожна или отменена като незаконосъобразна, поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон.

Поради липсата на правен интерес за С., с влязло в сила протоколно определение от 12.03.2024 г. /л.152 – гръб от делото/ , съдебното производство е прекратено и предявената жалба е оставена без разглеждане в частта й по отношение оспорването на т.1 и т.4 от процесната заповед , с които е одобрен ПУП-ПРЗ, съгласно който УПИ ХХVІІ-287 се образува от разделянето на УПИ ХVІІІ-287, 288 и УПИ ХХІ-288 се преобразува в УПИ ХХV-288.

По отношение на т.2 и т.3 от обжалваната заповед, касаещи УПИ ХХVІІІ-287 образуван от обединяването на част от УПИ ХVІ-292 и УПИ ХVІІ-292,287 и преобразуването на УПИ ХVІ-292 в УПИ ХХVІ-292 , жалбата се поддържа в съдебно заседание от упълномощения адвокат В. Р.. Изложени са съображения, че жалбоподателката С. е наследник на Г. П. Г. , чийто имот придобит с покупко-продажба по [нотариален акт], том ІІІ, регистър 1671, дело № 787 от 10.12.1948 г. бил идентичен с [имот номер] по плана на [населено място], от който с одобреният през 1969 г. дворищно-регулационен план са образувани цитираните в обжалваната заповед УПИ ХVІ-292 и УПИ ХVІІ-287,292. Представен е [нотариален акт], том І, дело № 306/1985 г., с който С. се легитимира като собственик на УПИ ХVІ-292, но уточнява , че не поддържа оспорването касаещо включването на част от този имот при образуването с обжалваната заповед на УПИ ХХVІІІ-287, тъй като липсвало уреждане на сметки по регулация при придаването с плана от 1969 г. на част от имот пл. № 287 към имот пл. № 292. Въпреки това, не е направено изрично волеизявление за оттегляне на жалбата в тази й част. Същевременно уточнява, че поддържа оспорването касаещо включването на част от УПИ ХVІІ-287,292 при образуването с обжалваната заповед на УПИ ХХVІІІ-287, тъй като липсвало уреждане на сметки по регулация при придаването с плана от 1969 г. на придобитата впоследствие от нея по наследство част от имот пл. № 292 към имот пл. № 287. Твърди се, че същата част е придобита от жалбоподателката въз основа на давностно владение, осъществявано от нея в качеството й на наследник на Г. П. Г. включително към момента на издаване на обжалваната заповед , поради което при липсата на уредени сметки по регулация, неправилно при образуването със заповед № РД-261/21.04.2021 г. на УПИ ХХVІІІ-287 , не била възстановена имотната граница между имоти пл. № 292 и пл. № 287, така както тя е съществувала преди с дворищно-регулационния план от 1969 г. да бъде придадена част от имот пл. № 292 към имот пл. № 287 , респективно преди с този план да се образува УПИ ХVІІ-287,292.

С тези мотиви се поддържа искането за отмяна на обжалваната заповед , като същевременно се иска и обявяването й за нищожна като издадена от некомпетентен адм. орган – от кмета на община Ветрино, вместо от Общински съвет-Ветрино, който според процесуалния представител на жалбоподателката притежавал необходимите материални законови правомощия. Претендира се и присъждане на съдебно-деловодни разноски съобразно представен списък. В определения от съда срок не е представена поисканата от адв. В. Р. писмена защита.

 

Ответникът - Кметът на Община Ветрино , не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата на С..

 

Заинтересованите страни – П. Й. А. и С. П. А., в съдебно заседание чрез упълномощения адвокат Ж. К. и с представената от последната писмена защита с.д. 2273/7.02.2025 г., изразяват становище за неоснователност на жалбата в частта й касаеща преобразуването с обжалваната заповед на УПИ ХVІ-292 в УПИ ХХVІ-292 , респективно в частта относно образуването на УПИ ХХVІІІ-287 чрез включването в него на част от УПИ ХVІ-292 , а по отношение на образуването на УПИ ХХVІІІ-287 чрез включването в него на част от УПИ ХVІІ-287, 292 считат жалбата за недопустима, тъй като върху същата част С. не притежавала вещни права и не доказала наличие на друго свое качество по смисъла на чл. 131, ал.1 вр. с ал.2 от ЗУТ, което да легитимира съществуването за нея на правен интерес от съдебно оспорване на тази част от процесната заповед. Претендира се и присъждане на съдебно-деловодни разноски съобразно представен списък.

 

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното :

Жалбоподателката Р. В. С. е наследник /внучка/ на Г. П. Г., починал на 10.11.1983 г. (удостоверения за наследници приложени на л.134 -135 от делото). С договор за покупко-продажба по н.а. № 5, том ІV, регистър 1671, дело № 787/10.12.1948 г. (л.136 от делото ), Г. е закупил дворно място находящо се в [населено място] , което съгласно приложеният на л.194 от делото разписен лист е идентично с имот пл. № 292 в кв. 33 по плана на селото. С издадена от Окръжен народен съвет–Варна заповед № 3223/1.08.1969 г. е одобрен дворищно-регулационен план на [населено място], съгласно който за имот пл. № 292 са отредени УПИ ХV-292 и УПИ ХVІ-292. При образуването с този план на УПИ ХVІ-292 са придадени към имот пл. № 292 части от имоти пл. № 287 (югоизточна), пл. № 291 и от югоизточно разположения общински имот. За съседния на имот пл. № 292 имот пл. № 287 е отреден със същата заповед УПИ ХVІІ-287 (посочен в обжалваната заповед като УПИ ХVІІ-292,287) , към който са придадени части от имоти пл. № 292 (северозападна), пл. № 288 и от югоизточно разположения общински имот – Приложение 1 от съдебно-техническа експертиза на л.255 от делото. Отреденият със заповед № 3223/1.08.1969 г. УПИ ХVІІІ- 287,288 е образуван като към част от имот пл. № 287 са придадени части от имоти № 292, № 288 и от югоизточния общински имот. Така отредените с дворищно-регулационния план УПИ ХV-292 и УПИ ХVІ-292 са станали предмет на разпоредителни сделки – според приложеното на л.263 от делото удостоверение от Агенцията по вписване,  ид. част от УПИ ХV-292 е прехвърлена с договор за гледане и издръжка, за който е съставен н.а. №11, том І, дело 15/1983 г. , а според приложеният на л. 4-5 от делото н.а. № 108, том І, дело № 306 от 12.04.1985 г. по договор за дарение, жалбоподателката Р. В. С. придобива дворно място от 930 кв.м. , съставляващо парцел ХVІ-292 в кв. 33 по плана на [населено място].

Конституираните като заинтересовани страни по делото П. Й. А. и С. П. А. придобиват с покупко-продажба по н.а. № 104, том ІІІ, рег. № 3360, дело № 374 от 14.06.2019 г. (л.116-117 от делото) част от поземлен имот пл. № 287 в кв. 33 по плана на [населено място], представляваща дворно място с площ от 1 607 кв.м., от която 348 кв.м. са включени в отредените с дворищно-регулационния план от 1969 г. УПИ ХVІ-292, 651 кв.м. са включени в УПИ ХVІІ-287,292 и 608 кв.м. са включени в УПИ ХVІІІ-288,287 – придобитите части са показани в издадената на праводателя С. Д. М. скица на л.118 от делото, както и в Приложение 1 от съдебно-техническата експертиза на л.261 от делото. След влизане в сила на дворищно-регулационния план от 1969 г. , за никоя от придадените по регулация части от имотите не се е състояло уреждане на сметки между съответните собственици.

От П. Й. А. и С. П. А. е подадено до кмета на община Ветрино заявление с рег. № 94АХ-2051/1.12.2020 г. (л.112 от делото) за допускане изработването на ПУП – ПРЗ по чл.124а от ЗУТ за УПИ ХVІ – ХVІІ – ХVІІІ. От главния архитект на община В. Н. К. е дадено становище по чл. 135, ал.4, т.1 от ЗУТ (л.113 от делото), в което е посочено, че съгласно чл. 134, ал.2, т.6 от ЗУТ може да се допусне изработване на ПУП-ПРЗ за УПИ ХVІ 292, УПИ ХVІІ 287,292 , УПИ ХVІІІ 287,288, УПИ ХХІ 288 в кв. 33 , [населено място] за жилищно строителство. Издадено е от кмета на община Ветрино д-р Д. Д. разрешение №13/7.12.2020 г. (л.114 от делото), с което на основание чл.124а, ал.2 и чл. 134, ал.2, т.6 от ЗУТ е допуснато изработване на проект за ПУП-ПРЗ за УПИ ХVІ 292, УПИ ХVІІ 287,292 , УПИ ХVІІІ 287,288 и УПИ ХХІ 288 в кв. 33, [населено място] за жилищно строителство, съгласно скица предложение, като на основание чл. 135, ал.6 от ЗУТ се спира прилагането на действащия устройствен план в определения обхват. В обяснителната записка към скицата-предложение (л.123 от делото), като основание за разработката са посочени разпоредбите на пар.8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ и чл. 134, ал.2, т.6 и чл. 135, ал.2 от ЗУТ. За изработеният по предложението проект за ПУП-ПРЗ е изпратено до Р. В. С. съобщение с изход. № 94АХ-359/22.02.2021 г. (л.4 от преписката), което е получено от нея 5.04.2021 г. (л.7 от преписката). Въпреки дадените в съобщението указания относно възможността за подаване в 14-дневен срок на възражение по реда на чл.128, ал.5 от ЗУТ, такова не е подавано от С., като преди този срок да изтече, проектът е приет от ЕСУТ при община Ветрино с решение по т.1 от Протокол № 3/1.04.2021 год. ( л.189-190 от делото). Следва издаване от кмета на община Ветрино на заповед № РД-261/21.04.2021 г. , с която е одобрен представеният от А. проект за ПУП-ПРЗ. С оспорената от С. част от заповедта се заличава УПИ ХVІІ-287,292 и вместо него се образува УПИ ХХVІІІ-287 като регулационната линия между заличения УПИ ХVІІ-287,292 и УПИ ХVІ-292 се измества в източна посока в частта й съвпадаща с имотната граница, която е съществувала между имоти пл. 287 и пл. № 292 преди с дворищно-регулационния план от 1969 г. да се придаде част от [имот номер] към [имот номер] – л.39 от преписката, л.132 от делото и Приложение 1 от съдебно-техническата експертиза на л. 255 от делото. Именно по тази причина с т. 3 от обжалваната заповед УПИ ХVІ-292 се преобразува в УПИ ХХVІ-292, в чийто регулационни граници вече не попада частта придадена с дворищно-регулационния план от имот пл. № 287 към имот пл. № 292. Същевременно, останалата част от същата регулационна линия между заличения УПИ ХVІІ-287,292 и УПИ ХVІ-292 остава непроменена, като по този начин придадената с дворищно-регулационния план от 1969 г. част от имот пл. № 292 към имот пл. № 287 остава в границите на новообразувания УПИ ХХVІІІ- 287, т.е. в тази част не е поставена регулационна линия по съществуващата имотна граница между имот пл. № 292 ( южна за него) и имот пл. № 287 (северна за него). Обратно на така създаденото с обжалваната заповед положение , новообразуваният с нея УПИ ХХVІІІ-287 не включва тази част от имот пл. № 288 , която с дворищно-регулационния план от 1969 г. е била придадена към имот пл. № 287 при извършеното с този план отреждане за УПИ ХVІІ-287,292 , т.е. част от северозападната регулационна линия на УПИ ХХVІІІ-287 съвпада с имотната граница между имоти с пл. № 288 и пл. № 292. Именно с оглед последното, както е посочено в т.2 от обжалваната заповед, УПИ ХХVІІІ- 287 е образуван от обединяването на част от ХVІ-292 (тази придадена от имот пл. № 287 към имот пл. № 292) и част от УПИ ХVІІ-287,292 (тази без частта придадена от имот пл. № 288 към имот пл. № 287).

След издаването на обжалваната заповед и въз основа на нея , П. Й. А. и С. П. А. се снабдяват с издаден по писмени доказателства констативен [нотариален акт], том ІV, рег. № 3451, дело № 644 от 8.09.2021 г. (л.266 от делото), с който същите са признати за собственици на дворно място находящо се в кв. 33 на [населено място], община Ветрино, с площ от 1 473 кв.м., съставляващо УПИ ХХVІІІ-287 , ведно с построените в него жилищна сграда и второстепенна постройка и находящо се в същото село дворно място с площ от 672 кв.м. , съставляващо УПИ ХХVІІ-287.

Издадената от кмета на община Ветрино заповед № РД-261/21.04.2021 г. не е съобщавана на Р. В. С., съгласно представеното от същият заявление с изход. № 1100-86/29.08.2023 г., прието в съда с вх. № 12393/30.08.2023 г. – л.34 от делото ( изр. последно). След като узнава за заповедта, С. подава на 22.06.2023 г. чрез адвокат В. Р. жалба до АС-Варна.

 

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното :

 

Жалбата е процесуално допустима като подадена от заинтересувано лице, което като собственик на имот непосредствено засегнат от предвижданията на одобреният с обжалваната заповед ПУП-ПРЗ , притежава правен интерес от съдебно оспорване съгласно чл. 131, ал.2, т.1 от ЗУТ. С приложеният на л.4-5 от делото нотариален акт, С. се легитимира като собственик на УПИ ХVІ-292, който безспорно е предмет на процесния ПУП-ПРЗ.

Възражението на процесуалния представител на заинтересованите страни А.за липсата на правен интерес за С. от оспорване на заповедта в частта й засягаща частите от УПИ ХVІІ-287 по РП -1969 год. , включени в новообразувания с обжалваната заповед УПИ ХХVІІІ-287, респективно за недопустимост на жалбата в същата част , съдът намира за неоснователно. Същото почива на необоснованото твърдение за липсата по делото на данни за притежавано от С. право на собственост върху въпросната част от посоченият УПИ. В тази връзка, установява се със заключението на вещото лице арх. инж. Р. С. по т.2 от съдебно-техническа експертиза с.д. 13919/3.10.2024 г. , което съдът приема за правилно и обосновано, че УПИ ХVІІ-287 е образуван като към част от имот пл. № 287 е придадена част от имот пл. № 292, която впоследствие с издаването на обжалваната заповед е включена в площта на новообразувания УПИ ХХVІІІ-287. От разписния лист към дворищно-регулационния план от 1969 г. (л.194 от делото ) се установява, че имот пл. № 292 е идентичен с имота придобит от наследодателя на жалбоподателката Г. П. Г. с договора за покупко-продажба по [нотариален акт], том ІV, регистър 1671, дело № 787/1948 г. - същият н.а. е цитиран в последната графа на разписния лист. Заключението на вещото лице С. по допълнителната съдебно-техническа експертиза с.д. 16616/11.11.2024 г. , също се приема от съда за правилно и обосновано, поради което при установените с него категорични данни за липсата на уреждане на сметки по регулация в рамките на безспорно изтеклия срок по пар.6, ал.2 от ПР на ЗУТ, то с прекратяването съгласно пар.8, ал.1 от ПР на ЗУТ на отчуждителното действие на неприложеният в случая дворищно-регулационен план от 1969 г. , собствеността върху придадената с този план част от имот пл. № 292 към имот пл. №287 остава за наследниците на починалият през 1983 г. Г. П. Г., един от които е жалбоподателката С.. Именно, поради отпадането на отчуждителното действие на ДРП от 1969 г., неоснователно се явява правоизключващото възражение на адв. [жк], че наследодателят Г. бил според разписния лист собственик само на парцел ХV, поради което жалбоподателката не била в състояние да придобие по давност и наследство въпросната част от имот пл.№292. Възражението на процесуалния представител на заинтересованите страни А.не е основано и на последващи и настъпили към момента на издаване на обжалваната заповед правопогасяващи за собствеността на наследниците на Г. факти. Установяването на съществуването на такива факти е в тяхна доказателствена тежест, с която те не са се справили чрез представеният в последното съдебно заседание [нотариален акт], том ІV, рег. № 3451, дело № 644 от 8.09.2021 г. и то не само заради това, че същият е съставен след датата на издаване на обжалваната заповед. Касае се за констативен нотариален акт съставен въз основа на писмени доказателства, основното от които е именно обжалваната заповед, която като издадена на основание пар.8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ, по дефиниция не може да има правопораждащ ефект за придобиването от А.на частта придадена от имот пл. № 292 към имот пл. № 287. Нещо повече, от допълнителната съдебно-техническа експертиза (Приложение 1 на л.261 от делото) се установява, че придобито от А.с договора за покупко-продажба по н.а. № 104, том ІІІ, рег. № 3360, дело № 374 от 14.06.2019 г. право на собственост върху дворно място с площ от 1607 кв.м. (608+651+348) не включва частта придадена от имот пл. № 292 към имот пл. № 287 – собствеността на А.е показана със защрихованите във виолетов цвят наклонени линии, а придадената част е показана в зелен цвят на Приложение 1 (л.255 от делото) от съдебно-техническата експертиза с.д. 13919/3.10.2024 г., като е видна липсата на съвпадение. Същевременно, по делото не са налице данни собствеността върху въпросната придадена част да принадлежи на трето за спора лице, поради което съдът намира за доказани от страна на жалбоподателката фактите за наличието на правен интерес от оспорване на процесната заповед в отречената от заинтересованите страни част.

 

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за частично основателна.

Противно на поддържаната в съдебно заседание от адв. Р. теза за нищожност на оспорената заповед, съдът намира, че същата представлява валиден адм. акт , който съгласно чл.129, ал.2 от ЗУТ е издаден от компетентен адм. орган в лицето на кмета на община Ветрино – не са налице основанията по чл.129, ал.1 от ЗУТ за одобряване на процесния ПУП-ПРЗ с решение на Общински съвет-Ветрино, както неправилно се твърди от посоченият адвокат.

Спазена е и формата на адм. акт, който представлява единствено между текстова и графична част. Според тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС мотивите на адм. акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт в друг документ от преписката. Във връзка с последното, в обяснителната записка изрично са посочени фактическите и правните основания за издаването на обжалваната заповед, като във връзка с последните са цитирани разпоредбите на пар.8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ и чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ.

Установените по делото фактически данни сочат на спазване на процедурите по допускане /чл.135, ал.3 от ЗУТ/ , за съобщаване на проекта с оглед разглеждане на постъпилите възражения /чл.128 от ЗУТ/, за приемане на проекта от помощния орган какъвто е експертния съвет /чл.129, ал.1 от ЗУТ/, поради което в случая липсват допуснати от адм. орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обстоятелството, че обжалваната заповед не е съобщавана на С. не представлява такова нарушение, тъй като има отношение към правото на жалба, а не към приключилата преди упражняването му адм. процедура.

В частта по т.3 от обжалваната заповед , с която УПИ ХVІ-292 се преобразува в УПИ ХХVІ-292, същата е постановена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона, респективно жалбата в тази част е неоснователна. От Приложение 1 (л.255 от делото) към съдебно-техническа експертиза с.д.13919/3.10.2024 г. се установяват фактите, че преобразуването на УПИ ХVІ-292 по ДРП от 1969 г. е свързано с промяната на югозападната му вътрешна регулационна линия към съседният УПИ ХVІІ-287,292 и поставянето й в съответствие със съществуващата преди одобряването на ДРП от 1969 г. граница между поземлени имоти пл. № 287 и пл. № 292. По този начин, предвид установената липса на уреждане на сметки по регулация, придадената с ДРП от 1969 г. част от имот пл. № 287 към имот пл. № 292 (показана със син точков цвят в Приложение 1) се връща обратно в [имот номер]. Същата тази част е показана в Приложение 1 (л.261 от делото) към съдебно-техническа експертиза с.д. 16616/11.11.2024 г. с площ от 348 кв.м. – тя представлява част от дворното място закупено от А.със сделката по горецитираният нотариален акт. Поради отпадналото съгласно пар.8, ал.1 от ПР на ЗУТ отчуждително действие на ДРП от 1969 г. , така извършената промяна на вътрешната регулационна линия между посочените имоти чрез поставянето й в пълно съответствие със съществуващите имотните граници, сочи на правилно приложение на разпоредбата на пар.8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ. В случая , промяната се извършва по силата на тази законова разпоредба, т.е. без да е необходимо съгласието на собственика на УПИ ХVІ-292, в която връзка разпоредбата на чл.15, ал.3 от ЗУТ не е приложима. В резултат на променената граница , площта на УПИ ХVІ-292 намалява с 348 кв.м. , поради което правилно с обжалваната заповед той е преобразуван на УПИ ХХVІ-292. Във връзка с последното, правилно вътрешната регулационна линия между УПИ ХVІІ-287,292 и северозападната част на УПИ ХVІ-292 не е променена с обжалваната заповед в съответствие със съществуващите имотни граници между имоти пл. №292 и пл. № 287, тъй като въпреки отпадналото отчуждително действие на ДРП от 1969 г. , с който част от имот пл. № 292 е била придадена към имот пл. № 287, то липсва такова искане от страна на собствениците на имот пл. № 292 – видно от направеното в съдебно заседание признание на адв. Р., след като С. е уведомена по реда на чл.128, ал.3 от ЗУТ за изработеният проект за ПУП-ПРЗ, тя не е отправяла искане за същото до адм. орган , а нормата на пар.8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ изисква наличието на такова, т.е. тя не позволява на адм. орган служебно да извърши промяната. По тези съображения за отсъствието на всички основания за оспорване по чл. 146 от АПК, жалбата на С. срещу т.3 от обжалваната заповед следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Същевременно, съдът намира, че обжалваната заповед в оспорената нейна част по т.2 , с която от обединяването на част от УПИ ХVІ-292 и УПИ ХVІІ-292,287 се образува УПИ ХХVІІІ-287 е издадена при наличието на основанията за оспорване по чл.146, т.4 и т.5 от АПК – противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. От извършените по делото две съдебно-технически експертизи се установява по категоричен начин , че частта от УПИ ХVІІ-287,292 (изписан в син и червен цвят в Приложение 1 на л.255 от делото) , която се включва в образувания с обжалваната заповед УПИ ХХVІІІ-287 (изписан в зелен цвят в същото Приложение 1 ), включва в себе си придадената с ДРП от 1969 г. част от имот пл.№ 292 към имот пл. № 287 (оцветена в зелен цвят на Приложение 1 ). Както вече бе посочено, тази част не е собственост на заинтересованите страни А., поради което правилното приложение на пар.8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ е предполагало северната вътрешна регулационна линия на УПИ ХVІІ-287,292 да бъде преместена в южна посока така, че да съвпадне с имотната граница между имот пл. № 292 (южна за него) и имот пл. № 287 (северна за него), която е показана в черен цвят на Приложение 1 (л.261 от делото) от съдебно-техническа експертиза с.д. 16616/11.11.2024 год. Съобразно тези обстоятелства, включването на придадена част от имот пл. № 292 към имот пл. № 287 в границите на образувания с обжалваната заповед УПИ ХХVІІІ-287 е в нарушение на пар.8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ , съответно за да бъде то законосъобразно , следвало е да бъде спазена цитираната в обяснителната записка разпоредба на чл. 134, ал.2, т.6 от ЗУТ, т.е. да е налице съгласие на собствениците на имот пл. № 292, а такова в случая липсва. Обстоятелството, че след съобщаването на проекта за ПУП-ПРЗ на С., тя не е проявила активно поведение, съвсем не означава наличието на съгласие – мълчанието не е израз на такова. При така установеното отсъствие на основанията по пар.8, ал.2, т.3 от ЗУТ и по чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, макар и частта от УПИ ХVІ-292 (идентична с придадената част от [имот номер] към [имот номер] ) правилно да е включена в новообразувания с обжалваната заповед УПИ ХХVІІІ-287 , то като цяло регулационните граници на този парцел, така както са показани в графичната част на обжалваната заповед, са незаконосъобразно определени. С оглед последното, съществуването на този парцел при така одобрената с обжалваната заповед регулация е правно невъзможно, което от своя страна води до незаконосъобразност и на плана за застрояване. По тези съображения, одобреният с тази част от обжалваната заповед ПУП-ПРЗ подлежи на отмяна.

При този изход на делото и в съответствие с уважената част на жалбата, Р. С. има съгласно чл.143, ал.1 от АПК право на половината от сторените от нея съдебно-деловодни разноски, чийто общ размер от 6035 лв. включва в себе си платени 10 лв. държавна такса, 575 лв. възнаграждение на вещо лице и 1250 + 4200 лв. адвокатско възнаграждение. В този смисъл, ЮЛ към което принадлежи адм. орган следва да възстанови на жалбоподателката сумата от 3017,50 лв.

В съответствие с отхвърлената част от жалбата, заинтересованите страни А.имат съгласно чл.143, ал.4 от АПК право на половината от сторените от тях разноски, чийто общ размер от 2350лв. включва в себе си платени 425 лв. възнаграждение на вещо лице , 5 лв. държавна такса за съдебно удостоверение и 1920 лв. адвокатско възнаграждение, т.е. жалбоподателката следва да възстанови на същите сума в размер на 1175,00 лв.

Предвид изложеното, съдът

 

РЕШИ :

 

ОТМЕНЯ издадената от кмета на община Ветрино заповед № РД-261/21.04.2021 г. за одобряване на ПУП-ПРЗ в частта, с която се образува УПИ ХХVІІІ-287 от обединяването на част от УПИ ХVІ-292 и УПИ ХVІІ 292,287, находящи се в кв. 33 [населено място], Община Ветрино.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. В. С. срещу същата заповед в частта й, с която УПИ ХVІ 292 се преобразува в УПИ ХХVІ-292 , находящи се в кв. 33 [населено място], О. В..

ОСЪЖДА Община Ветрино да заплати на Р. В. С., [ЕГН], адрес : [населено място], [жк] [адрес] за разноски по делото сумата от 3017, 50 лв.

ОСЪЖДА Р. В. С. с посочените ЕГН и адрес да заплати на П. Й. А. , [ЕГН] и С. П. А., [ЕГН], адрес : [населено място], [жк], [адрес] за разноски по делото сумата от 1175,00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.