Номер 72515.09.2020 г.Град гр. Добрич
Окръжен съд – Добрич
На 15.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Георги К. Пашалиев
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно частно гражданско
дело № 20203200500673 по описа за 2020 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.413 ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от
ГПК.
Постъпила е частна жалба от „***“ЕООД – гр.София, чрез
упълномощения юрисконсулт, срещу разпореждане №621/17.07.2020г.
по ч.гр.д.№1539/2020г. на Добричкия районен съд в частта, в която е
отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на парично задължение срещу
Н.И.К. от с.А., общ.Добричка за сумата от 368.49 лева, съставляваща
неплатено възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, сумата от
30.00, съставляваща неплатена такса за извънсъдебно събиране на
вземането и сумата от 37.08 лева, съставляваща договорно
възнаграждение за периода 25.08.2019г. – 25.01.2020г. по договор за
потребителски кредит №***.
В частната жалба се възразява срещу извършената от
първоинстанционния съд преценка за недействителност и
неравноправност на договорните клаузи, от които заявителят черпи
права, с каквото правомощие, според частния жалбоподател,
заповедният съд не разполага. Изложени са и доводи в подкрепа на
становище, съгласно което дадената в пар.13 т.14 от ДР на ЗЗП легална
дефиниция за „услуга“ дава основание за извод, че допълнителните
услуги са тези, които ще се извършат по повод на договора за кредит,
1
като в конкретния случай договорените такива нямат характер на
действия по управление и усвояване на кредита, както и не са
задължителни, а предоставянето им е обвързано от волята на
потребителя. Изложени са доводи и за това, че принципът за свобода
на договарянето не поставя ограничения за уговорения размер на
възнаградителна лихва, както неправилно бил приел заповедният съд,
който не взел предвид, че обратното следва от факта на съобразяване
размера на годишния процент на разходите с максимално допустимото
по чл.19 ал.4 от ЗПК. Иска се първоинстанционното разпореждане в
обжалваната му част да бъде отменено и да се издаде заповед за
изпълнение на горните задължения.
Частната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Производството по ч.гр.д.№1539/2020г. на ДРС е образувано по
заявление по чл.410 от ГПК на „***“ЕООД за издаване срещу Н. И. К.
на заповед за изпълнение на парични задължения по договор за
потребителски кредит №30035335037, а именно – 348.68 лева
неизплатена главница, 37.08 лева договорно възнаграждение за
периода 25.08.2019г. – 25.01.2020г., 368.49 лева възнаграждение за
допълнителен пакет от услуги и 30 лева такса за извънсъдебно
събиране на вземането.
С разпореждане №621 от 17.07.2020 г. на първоинстанционния
съд искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение е
отхвърлено в частта за сумата 37.08 лева договорно възнаграждение за
периода 25.08.2019г. – 25.01.2020г., за сумата 368.49 лева
възнаграждение за допълнителен пакет от услуги и за сумата 30 лева
такса за извънсъдебно събиране на вземането.
На първо място, противно на поддържаното в частната жалба,
първоинстанционният заповеден съд не е надхвърлил правомощията
си, като е подложил на преценка клаузите от договора, от които
заявителят претендира да произтичат вземанията му. С оглед
предназначението на заповедното производство да изключи исковия
ред за установяване на безспорни вземания, то може да има за предмет
само съдебно защитими права. Именно поради това разпоредбата на
чл.411 ал.2 т.2 от ГПК изисква съдът да откаже да издаде заповед за
2
изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или добрите
нрави, което означава, че съдът следи служебно за наличието на тази
отрицателна процесуална предпоставка. Още във фазата на заповедно
производство съдът дължи да осъществи защита на по-слабата страна в
договорните правоотношения – потребителя, с оглед на което е и
въведената разпоредба на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК, забраняваща
издаването на заповед за изпълнение, ако искането се основава на
неравноправна клауза от договор с потребител. Разпоредбата е
императивна и възлага на заповедния съд служебно да следи за
неравноправни клаузи, когато искането на заявителя се основава на
потребителски договор.
В случая се касае именно за договор за кредит, който е с
потребителски характер, поради което са приложими разпоредбите на
ЗПК и ЗЗП. В тази връзка правилно е приетото от заповедния съд, че
уговореното между страните възнаграждение за закупен допълнителен
пакет от услуги, които се претендира със заявлението, е нищожно.
Заявителят е представил „споразумение за предоставяне на
допълнителен пакет услуги“, което е неразделна част от договора за
потребителски кредит; това не е отбелязано съвсем прецизно, но е
достатъчно ясно и несъмнено, с оглед изписания върху споразумението
номер на договора за потребителски кредит. От споразумението е
видно, че пакетът включва следните допълнителни услуги:
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит,
възможност за отлагане на погасителни вноски, възможност за
намаляване на определен брой вноски, възможност за смяна на дата на
падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства. За целия пакет от допълнителни услуги е уговорено
възнаграждение в размер на 3 279.60 лева.
В нарушение на чл.10а ал.4 от ЗПК нито договорът, нито
споразумението съдържат посочване на цената на всяка една
допълнителна услуга по отделно.
В нарушение на чл.10а ал.2 от ЗПК са уговорени
такси/комисионни за действия, които са свързани с усвояване и
управление на кредита и не съставляват допълнителни услуги, за които
разпоредбата на чл.10а ал.1 от ЗПК допуска събирането на такси и
3
комисионни. Допълнителни са онези услуги, които нямат пряко
отношение към съществените престации по договора. При договора за
кредит съществените престации са предоставянето на паричната сума и
връщането на същата, заедно с уговорената възнаградителна лихва.
Като се има предвид това, допълнителни услуги при договора за
потребителски кредит са напр. издаването на удостоверения, заверени
преписи от договора/погасителния план, смс – известяване за получено
плащане или предстоящ падеж и др. Същевременно предвидените в
случая – приоритетно разглеждане и изплащане на кредита,
възможност за отлагане на погасителни вноски, възможност за
намаляване на определен брой вноски, възможност за смяна на дата на
падеж – нямат характер на допълнителни услуги, защото имат пряко
отношение към съществените престации и са свързани с усвояването и
управлението на кредита. Що се отнася до уговорената улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства, тя не е
действие по усвояване или управление на кредита, но е насочена към
факт, стоящ извън заемното правоотношение и без връзка с него.
Поради това тя също не спада към допълнителните услуги по смисъла
на чл.10а ал.1 от ЗПК, за които законът допуска събирането на
допълнителни такси или комисионни.
От друга страна събирането на такси и комисионни за услуги,
чието предоставяне от търговеца не е сигурно, а хипотетично,
противоречи на изискването за добросъвестност. По този начин дългът
на потребителя необосновано се увеличава, докато изпълнението на
съответните задължения от търговеца се поставя в зависимост от
настъпването на допълнителен факт. Това води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, което е основание процесната клауза да бъде определена
като неравноправна.
С оглед изложеното по-горе касателно естеството и съдържанието
на допълнителните услуги и услугите, свързани с управлението на
кредита, задължението на кредитополучателя за сумата 30.00 лева за
такси и разходи за извънсъдебно събиране на кредита, също е
уговорено в противоречие с нормата на чл.10а ал.2 от ЗПК. Действията
за извънсъдебно събиране на кредита са такива по неговото
4
управление. Уведомяването на длъжника за изпадането му в забава и
последиците от нея чрез телефонни обаждания, писма, електронни
съобщения, поддържането на нарочен служител, ангажиран с дейността
по събиране на вземането са типични действия по управление на лош
кредит и съставляват присъщ за основния предмет на договора разход.
Тази дейност на кредитора се компенсира и се взема предвид при
определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ
елемент е. Уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер,
събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за
същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и
предполага неоснователно обогатяване на кредитора и заобикаляне на
забраната на чл.33 от ЗПК.
Нищожна е и клаузата за възнаградителна лихва. Действително не
съществува законова разпоредба, която да ограничава размера на
договорната лихва и е приложим принципът на свободно договаряне по
чл.9 от ЗЗД, но при съблюдаване на добрите нрави и повелителните
норми на закона. В съдебната практика трайно е застъпено становище,
което следва да се сподели, че възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва, противоречи на добрите нрави.
Към момента на сключване на договора за потребителски кредит
законната лихва е била 10%, а уговорената в случая договорна лихва е
35.60% и е по-голяма от трикратния размер на законната лихва.
Следователно договореното възнаграждение противоречи на добрите
нрави и е нищожно. Верно е посоченото от заявителя, че договореният
годишен процент на разходите в размер на 40.73% е съобразен с
разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, но спазването на посочената
разпоредба не изключва възможността и необходимостта за договаряне
на размер на възнаградителна лихва /вкл. при отчитане, че тя е елемент
от годишния процент на разходите/, съответен на добрите нрави, което
в случая не е налице.
От изложеното следва, че първоинстанционият съдебен акт в
обжалваната част, в която е отказано издаването на заповед за
изпълнение, е правилен и следва да бъде потвърден, поради което и
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №621/17.07.2020г. по ч.гр.д.
№1539/2020г. на Добричкия районен съд в частта, в която е отхвърлено
заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК на парично задължение срещу Н.И.К. от
с.А., общ.Добричка за сумата от 368.49 лева, съставляваща неплатено
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, сумата от 30.00,
съставляваща неплатена такса за извънсъдебно събиране на вземането
и сумата от 37.08 лева, съставляваща договорно възнаграждение за
периода 25.08.2019г. – 25.01.2020г. по договор за потребителски кредит
№***.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6