РЕШЕНИЕ
№260004
гр.Добрич, 10.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на петнадесети юли през 2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
2.ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния
съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №400 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на гл.ХХ
от ГПК. Образувано е по въззивна жалба
вх.№3549/13.02.2020г. и въззивна жалба
№5941/16.03.2020г., подадени от „Р енд Д“ ЕООД гр.Добрич, ж.к.“***“бл.45, вх.А,
ет.2, ап.5, представлявано от управителя ***, чрез адв.М.Г.,
срещу решение №120/30.01.2020г., допълнено с решение №216/28.02.2020г. по
гр.д.№3288/2019г.на ДРС, с което съдът ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на И.Г.И., ЕГН ********** с адрес ***,
сторено със заповед № 27 от 10.07.2019г., издадена от ***, управител на „Р енд Д”ЕООД със седалище и адрес на
управление: град Добрич, ж.к.”***” бл.45, вх.А, ет.2, ап.5, ЕИК ***;
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ И.Г.И., ЕГН ********** с адрес ***,
на заеманата преди уволнението длъжност „помощник кухня, заведение за бързо
хранене” в „Р енд Д”ЕООД със седалище и адрес на управление: град Добрич, ж.к.”***”
бл.45, вх.А, ет.2, ап.5, ЕИК ***, представлявано от управителя ***; ОСЪЖДА „Р
енд Д”ЕООД със седалище и адрес на управление: град Добрич, ж.к.”***” бл.45,
вх.А, ет.2, ап.5, ЕИК ***, представлявано от управителя ***, да заплати И.Г.И.,
ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1 280.25лева, съставляваща обезщетение за
оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 10.07.2019г. до
07.11.2019г., ведно със законната лихва от 13.09.2019г. до окончателното
изплащане.
Въззивникът намира постановеното съдебно
решение за незаконосъобразно, постановено при допуснати процесуални нарушения
като не са обсъдени всички доказателства по делото, а направените изводи не
почиват на събрания доказателствен материал. Част от
изводите почивали на предположение и не били съобразени с практиката на ВКС.
Подробно се анализират мотивите на съда, обосновали извод за липса на реално
съкращаване на щата и липса на подбор по критериите на КТ, и с доводи по
съществото на спора се обосноват изводи в противоположния смисъл. Конкретно се
излага, че извода на съда за липса на реално съкращаване на щата е неправилно
обоснован с липсата на представени длъжностни разписания за времето след
уволнението 10.07.2019г. Съдът излязал извън
задълженията си като правил изводи за това дали избраните от работодателя
критерии за подбор са правилни или не, в която връзка подробно се аргументира
тезата за правото на работодателя на самостоятелна преценка по кои показатели
да бъде извършен подбора. Погрешните изводи на районния съд във връзка с
оценяването се дължали на игнориране на представената методика за оценяване. Анализират се доказателства, вкл. гласни, извеждат се
изводи за неправилна преценка на същите от съда, позоваване на съда на събрани
въпреки процесуалната преклузия гласни доказателства
чрез разпита на св.Кирова, излизане на съда извън рамките на „служебното
начало“ при преценката на доказателствата относно подбора. По отношение на
обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ не било ясно по какъв начин е формирана
цифрата, с която съдът извършил прихващане с вземането на ответника.
Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК , при
съобразяване с изискванията на чл.260-261 от ГПК след проведена процедура по
чл.262 от ГПК относно внасяне на държавна такса.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК
писмен отговор по въззивната жалба не е подаден от
насрещната страна.
По повод жалбата Добричкият
окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната
страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното
решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:
Атакуваното решение е постановено
по предявени от И.Г.И., ЕГН ********** с адрес ***, срещу „Р енд Д”ЕООД със
седалище и адрес на управление: град Добрич, ж.к.”***” бл.45, вх.А, ет.2, ап.5,
ЕИК ***, представлявано от управителя ***, искове по чл.344 ал.1, т.1, т.2 и
т.3 от КТ, а именно: за отмяна като
незаконосъобразна на заповед № 27/10.07.2019г. на управителя на ответното
дружество за прекратяване на трудовото и правоотношение, считано от 10.07.2019г.,
на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. 2 от КТ, т.е.
поради съкращаване на щата; за възстановяването и на заеманата преди
уволнението длъжност „помощник кухня, заведение за бързо хранене”; заплащане на
обезщетение за оставянето без работа в
рамките на 6месечен срок от датата на уволнението в размер на 2 300 лева,
съгласно допуснатото изменение в съдебно заседание, проведено на
02.12.2019г.
Няма спор по фактите, установено е и от събраните по
делото доказателства, че трудовото правоотношение между страните датира от 26.11.2018г., когато по
силата на трудов договор № 35 от 26.11.2018г. по чл.67, ал.1, т.1 вр. чл.70,
ал.1 КТ – със срок на изпитване в полза на работодателя за
сключването на окончателен срочен трудов договор за непределено
време, ищцата е заела длъжността „помощник кухня, заведение за бързо хранене” в
„Р енд Д”ЕООД. Няма спор, че договора не е прекратен в срока за изпитване. С
допълнително споразумение от
02.01.2019г. е било изменено основното трудово възнаграждение на 560 лева,
считано от 01.01.2019г., с последващо
допълнително споразумение от 01.07.2019г. страните са се споразумели срокът на
предизвестие при прекратяване на договора да е 30 дни.
На 10.07.2019г.
на ищцата е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл.328, ал.1, т.2, предл.второ КТ, и Заповед №27/10.07.2019г. за прекратяване на
трудовото правоотношение на същото основание, мотивирана с посочване на акта, с
който е извършена промяната- утвърдено щатно разписание от 10.07.2019г. със
заповед № 17/10.07.2019г, като е разпоредено
изплащане на обезщетение за не спазен срок на предизвестие по чл.220 ал1 отКТ.
Следователно, упражнено е право на уволнение от страна на
работодателя, с писмено волеизявление, обективирано в Заповед №27/10.07.2019г., достигнало до
адресата на 10.07.2019г., когато същата му е връчена, за прекратяване на
трудовото му правоотношение, считано от 10.07.2019г. поради съкращаване на
щата.
Носнователни са оплакванията на ищцата за
незаконосъобразност на обжалваната заповед, тъй като същата не била мотивирана. От мотивите на
заповедта е видно, че считано от 10.07.2019г. в ответното предприятие се
съкращава щата с утвърдено със заповед №17/10.07.2019г. ново щатно разписание-
основание по чл.328, ал.1, т.2, предл.2 от КТ, която разпоредба е посочена и като правно
основание за уволнението. Посочено е и, че трудовото правоотношение се
прекратява от датата на връчване на заповедта. Вписването в трудовата книжка на
различна дата на прекратяване е
поправимо в друго производство и не е основание за незаконосъобразност на
уволнението.
Спорен в настоящото производство,
чийто предмет е очертан с въззивната жалба /доколкото
недоволството от атакуваното решение се свежда до несъгласие с извода на първоинстанционния съд относно липсата на реално съкращаване на щата и не
извършване на подбор, съгл. чл.329, ал.1 от КТ /, е въпросът дали това право е
упражнено при наличието на приложеното основание по чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ- съкращаване на щата, и при спазване изискванията за подбор по чл.329 от КТ.
Какъв е бил списъчния състав на длъжностите в
ответното дружество, към датата
10.07.2019г. се установя от утвърденото със заповед №12/12.03.2019г.
на управителя, действащо от 18.03.2019г. длъжностно разписание. От 18.03.2019г.
в щата на звено/дейност „павилион за бързо хранене“, за длъжността „помощник
кухня, заведение за бързо хранене” съществуват 16 щатни бройки , а в звено/дейност „магазин за продажба на
хранителни и нехранителни стоки“ 1 щатна бройка за длъжността „продавач
консултант“. Няма представено поименно щатно разписание на лицата, заемащи
съществуващите щатни бройки.
Безспорно работодателя разполага с правото да
прецени към всеки един момент наличието на обективна необходимост от промяната
в щатната структура и да предприеме действия по изменение на щата. В случая
това е сторено със заповед №17/10.07.2019г., управителя на „Р енд Д“ ЕООД
гр.Добрич, с която е утвърдил ново длъжностно разписание, считано от 10.07.2019г.,
с което една от 16-те щатни бройки за длъжността „помощник кухня, заведение за
бързо хранене” в дейност „павилион за
бързо хранене“ е премахната.
Следователно, преди 10.07.2019г.,
съобразно действалото щатно разписание от 18.03.2019г., списъчния състав на длъжностите
в дейност „павилион за бързо хранене“ включва 16 бройки за заеманата от ищцата
длъжност „помощник кухня, заведение за бързо хранене”. Промяната на щата, считано от 10.07.2019г.
се състои единствено в премахване на 1 щатна бройка за длъжността „помощник кухня, заведение за бързо хранене”.
Останали са 15 щатни бройки. Няма представено поименно щатно разписание
от 10.07.2019г.
От представената справка от НАП
за всички подадени от работодателя уведомления по чл.62 от КТ за периода
10.07.2019г.-29.11.2019г., т.е. след уволнението на ищцата, се установява, че
след датата 10.07.2019г. работодателя е подал уведомление за назначаването на ***на дата 30.09.2019г. на длъжност „асистент продавач“ ; за
назначаването на ***на датата 22.07.2019г. на
длъжност „счетоводител оперативен“ преди, а именно от 05.07.2019г., заемала
длъжност „помощник кухня, заведение за бързо хранене“; за назначаването на ***на 13.09.2019г. на длъжност „асистент продавач“; за назначаването
на ***на 08.10.2020г. на длъжност „асистент продавач“
; за назначаването на ***на 13.08.2019г. на длъжност
„асистент продавач“; за назначаването на 25.10.2019г. на ***на
длъжността „асистент-продавач“; за назначаването на ***на
08.08.2019г. на длъжността „асистент продавач“;
за назначаването на ***на 08.08.2019г. на длъжност
„асистент продавач“; за назначаването на
***на 08.08.2019г. на
длъжността „асистент продавач“. Няма
данни за подадени след уволнението на ищцата на уведомления за назначаване на
лица на длъжността „помощник кухня, заведение за бързо хранене“. Подавани са
уведомления за прекратяване на договори с лица заемали тази длъжност - на
16.08.2019г. е прекратен договора на ***; на 11.07.2019г. е прекратен договора
с И.Г.И.; на 03.10.2019г. е прекратен договор с ***. Възражението на ищцата за
липса на реално съкращаване , тъй като дни след прекратяване на трудовия и
договор ответникът назначил нов работник на позиция със същите функции е
недоказано. Впрочем, макар ищцата да извежда довод за липса на реално
съкращаване на щата с твърдение за извършено след уволнението и ново назначение
на същата длъжност, не го е конкретизира/дата на назначението, име на
назначения и пр./, а простото твърдение, без да е свързано с излагане на
конкретни обстоятелства, само по себе си не е достатъчно за да бъде натоварен
работодателят със задължението да доказва, че такива назначение няма. Показанията
на св.***, на длъжността „асистент продавач“ от 08.08.2019г.,
не съдържат информация в подкрепа на твърденията на ищцата. Свидетелката споделя,
че в една смяна работят по двама, тя като цяло се занимава с касата, а колегата
работи на скарата. Ако се наложи/ако някой от двамата отиде до тоалетна, да
изпуши цигара/ в процеса на работа се заместват. При съпоставка на представените длъжностни
характеристики за длъжностите „помощник кухня, заведение за бързо хранене” и
„продавач-консултант“ се установява, че
основните трудовите задължения на заемащия
длъжност „помощник кухня, заведение за бързо хранене”,
най-общо са свързани с приготвяне на храната - обработка на продуктите,
поддържане на хигиена на кухненски
съдове и уреди, обслужване на клиенти,
приема парични суми. Типичните за работата на заемащия длъжността
„продавач-консултант“ задължения
са свързани с продажбата на приготвената храна
без задължения за приготвянето и. От показанията на
свидетелката се установява и, че залегналите в трудовите функции на двете
длъжности задължения и фактически се изпълняват от заемащите ги.
При така установеното следва да
се приеме, че е налице реално съкращаване на една щатна бройка от длъжността „помощник
кухня, заведение за бързо хранене“, която се заема от 16 служителя. Тогава работодателят е задължен да извърши подбор и да реши кое от лицата, заемащи
тази длъжност, да уволни. В този случай правото на подбор е част от правото на
уволнение, което не може да бъде упражнено без да се извърши подбор.
Между страните няма спор между
кои лица е следвало да се извърши
подбора. Незаконосъобразността на уволнението на тази плоскост се обосновава с твърдения
за липса на подбор, обективна невъзможност в рамките на един ден да се проведе
законосъобразно производство по подбор, да се преценят всички обстоятелства,
които имат значение за правилния подбор, невъзможност да бъде извършен и защото
част от участващите в подбора не били на работа в този ден.
Въпросът за подбора е поставян в
съдебната практика по повод различни казуси и разрешенията на този въпрос не
задължават работодателя да извърши преценка по критериите на чл.329 от КТ в
присъствието на участващите в подбора, или при съблюдаване на нарочна процедура
в рамките на определен период от време, документиране в определена форма. Няма
пречка принципно и обстоятелствата по промяна на щата, подбора и уволнението да
се осъществят в рамките на един работен ден и дори по-малко.
Разпоредбата на чл. 329, ал.1 от КТ задължава
работодателя да извърши подбора, като вземе предвид и двата критерия -
квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа . Тези два критерия следва да бъдат
разгледани кумулативно, в противен случай, ще е налице незаконосъобразно
осъществен подбор от страна на работодателя. Всеки от критериите има еднаква
важност. В този смисъл въпросът е разгледан от правната теория /Коментар на
Кодекса на труда Васил Мръчков/. и от последната
практика на ВКС обективирана в тълкувателно решение
№3/16.01.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК. В него е посочено,
че невключването на всички необходими участници, неприлагането на законовите
критерии, обективното несъответствие на оценката по отделните показатели на
обективно проявените професионални качества и квалификация, водят до
незаконосъобразно упражняване на правото на подбор от страна на работодателя.
В случая се установява, че със
заповед №18/10.07.2019г. работодателя е сложил началото на процедура за
извършване на подбор между поименно посочени 16 лица заемащи длъжността „помощник
кухня, заведение за бързо хранене”, като е определил комисия, с председател управителя
***и членове ***и ***. Разпоредено е оценяването на
служителите да се извърши по показатели, критерии и начина, подробно описани в
утвърдената „Процедура за съкращаване на щата“/л.199 и сл./. В същата е
разписано извършването на подбор от комисия от трима души с председател
управителя и представители на работниците по критериите професионална
квалификация/вкл. образователната
степен и професионалния опит/ и ниво на изпълнение на възложената работа/вкл.
чистото дисциплинарно минало, умения за работа с екип, взаимоотношения с
колеги, спазване на трудова дисциплина, основателни жалби и сигнали на клиенти/.
Указано е попълването на формуляр за оценка по образец/приложение №2 към
Процедурата/, класиране по възходящ ред според получените оценки и съставяне на
протокол за резултата. Тежестта на отделните показатели и начина на оценяване
са посочени в приложение №1 към Процедурата и разяснени в частта „методика на
оценяване“.
При оценката на служителите,
включени в подбора, са съставяни изискуемите по Процедурата формуляри за всеки
от участниците в подбора. Според съдържанието на същите, изследван е въпроса за
квалификацията на служителите с оглед притежавано образование и професионален
опит, както и въпроса за нивото на изпълнение
на възложената работа. При преценка на нивото на изпълнение на възложената
работа /срочното, количественото и качественото изпълнение на възложените
задачи/, са оценявани дисциплинарното поведение на служителите, уменията им за
работа в екип, взаимоотношение с колеги, постъпили жалби и сигнали от клиенти. Всички
включени в подбора лица са били преценявани и оценявани по еднакви критерии. При
съпоставяне на оценката на всеки с останалите, за което е съставен протокол за
резултата от подбора, ищцата е била преценена като служителя с най-ниска обща оценка,
което е довело до прекратяване на трудовото и правоотношение.
Показанията на св.*** и св.***, членове на комисията по подбора, съдържат
информация за процедурата, начина на оценяване. Събрали се в офиса на
управителя. Гледали трудовите досиета. Образованието не било важно, гледали се
само степента, без значение на специалността. При висше образование, без
значение какво е, се давала по-висока оценка/ с такова според данните от
формулярите е само св.***, която освен член на комисията по подбора е била и
участник в подбора като заемаща една от щатните бройки за съкращаваната
длъжност/. Под професионален опит се разбирало продължителност на стажа. За
срочно и качествено изпълнение на задачите, се вземало мнението на управителя.
Св.*** споделя и, че не работи в обекта, в който работят участващите в подбора
и не ги познава, но била посещавала обекта като клиент. Тя не била поставяла
оценка по този критерий. Не може да се сети защо са поставени тези оценки, защо
на ищцата е най-ниска. В техническото оформяне на таблиците не е участвала,
това е сторил управителят, той решил на базата на оценките да отпадне, който е
с най-лош резултат. И св.*** *** не познава всички участници в подбора, затова
се взело мнението на управителя. Срещу ищцата имало жалби и затова поставили
оценка 0, за трудова дисциплина – 2 точки, защото не я е спазвала, а
взаимоотношения с колеги – 1 точка. Основава ли се на информация от управителя
и на база документи. Още преди да започне подбора управителя направил официално
обобщение с оценка на всеки служител. На две от служителките са поставили
оценка 0, защото имало жалби срещу тях, въпреки че такава оценка по критерии
няма, но така преценили.
В представените стр.1,2 и 3 от Книга за похвали и оплаквания/л.192 и сл. от
делото на ДРС/ и жалба до управителя от ***от
гр.Добрич/л.196/ са отбективирани оплаквания срещу
ищцата, но за да бъдат взети същите в
предвид при преценката относно качествата и, следва да е установена тяхната
основателност. Сам работодателя е приел за критерии само основателните жалби и
сигнали. Липсват доказателства, обосноваващи извод в този смисъл.
Съгласно Решение №137/19.07.2019
по дело №3037/2018 на ВКС, ГК, III г.о., формата на извършване на подбора е
въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на
неговото извършване, така и на останалите въпроси - включването в подбора на
всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното
съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените
професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с
оглед на възложената работа e допустимо с всички доказателствени
средства / ТР №3/12 г. ОСГК/. В закона не е уредена форма за валидност или за
доказване на извършването на подбор. Дори когато някаква част от
осъществяването по подбора е документирана (назначаване на комисия, посочване
на критерии, начин на оценяване и др.), съставеният документ е частен и след като
не е подписан от работника, той няма доказателствена
сила срещу него. Съгласно чл. 180 ГПК (чл. 144 ГПК отм. ) частните документи,
подписни от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че
изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица, друга
материална доказателствена сила те нямат / р. по
гр.д. №14/13 г. на четвърто г.о./. Частният свидетелствуващ
документ, обективиращ констатациите за подбора не ги
доказва, нито защитата срещу доказателствената му
сила е подчинена на изискванията за оспорване на истинността им. Този документ
следва да се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед всички
доказателства по делото за законността на подбора/ р. по гр.д. №1566/10 г. на
четвърто г.о./ Работодателят е длъжен да проведе подбора съобразно нормативно
регламентираните критерии, но каква относителна тежест ще отдаде на всеки от
критериите с оглед спецификата на производството или службата, респ. значението
им за конкретната дейност, която работникът изпълнява, е въпрос на негова преценка.
Съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката по приетите
от работодателя показатели с действителните качества на работника / р. по гр.д.
№4827/16 г. на четвърто г.о./.
В
случая събраните по делото доказателства, гласни -показанията на св.***
и св.***, членове на комисията по
подбора, и писмени- стр.1,2 и3 от книга за похвали и оплаквания/л.192 и сл. от
делото на ДРС/, жалба до управителя от ***от
гр.Добрич/л.196/, не дават възможност за извод, че е налице съотвествие
на документираните с формулярите качества с действителните качества на
оценяваните, т.е., че дадената на служителите и в частност на ищцата оценка по
отделните показатели съответства на обективно проявените професионални качества
и квалификация. Достоверността на документираните с формулярите оценки на
показателите не само не е потвърдена от събраните по делото доказателства, но е
и дискредитирана от факта, че участник в комисията по подбора -св.*** ***, е
участник и в самия подбор, конкурираща се с останалите служители, в това число
и с ищцата, оценявала сама себе си.
В този смисъл, и настоящата
инстанция приема, че законосъобразността
на оспорения подбор не е доказана пълно и главно от ответника, чиято е доказателствената тежест. Оплакванията на ищцата за
уволнение при незаконосъобразен подбор са основателни.
Недоказани са твърденията на ищцата за незаконност на уволнението с оглед
състоянието и на бременност, относими към закрилата
по чл.333, ал.5, вр. чл. 313а КТ. За устното
уведомяване на работодателя относно бременността си ищцата не е ангажирала
доказателства. В писмена декларация от 10.07.2019г. е информирала работодателя,
че не е трудоустроена, не е започнала ползване на разрешен отпуск, не страда от
заболяване, посочено в Наредба № 5 на МНЗ /закрила по чл.333, ал.1, ал.2 и ал.6 КТ/ и не се ползва от закрилата на чл.333 КТ. В
декларацията липсват изявления във връзка с бременност, която очевидно е била
факт към датата на уволнението при съобразяване на данните от медицинско
уверение от д-р ***, че към 09.08.2019г. е бременна в 4-5 лунарен
месец. Представеният по делото болничен лист е издаден на
12.07.2019г. при което няма как да е бил сведен до знанието на работодателя към
датата 10.07.2019г. При уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради
съкращаване на щата, закрилата по чл. 333, ал. 5 КТ /при бременност/ е
абсолютна - докато трае това състояние, работодателят не може да уволни
работничка или служителка поради съкращаване в щата. Но за да се ползва от тази
абсолютна закрила, бременната служителка следва да доведе до знанието на органа
на работодателска власт, че е бременна – арг. чл.
313а КТ, който предписва, че бременната служителка ползва правата по чл. 333,
ал. 5 КТ след удостоверяване на състоянието си пред работодателя с надлежен
документ, издаден от компетентните здравни органи. Ищцата не е доказала да е
изпълнила задължението си по чл. 313а КТ да уведоми работодателя към датата
10.07.2019г. когато е връчено предизвестие за прекратяване и трудовото и
правоотношение е прекратено с изплащане на обезщетение за неговото не спазване, при което работодателят не може да бъде държан отговорен за извършване на
незаконно уволнение /така решение № 342 от 02.01.2013г. по гр. д. № 240/2012г.,
ІІІ г.о. на ВКС, решение № 402 от 21.10.2011г. по гр. д. № 721/2011г., ІV г.о.
на ВКС и др./.
При така установеното извършване на уволнението на ищцата при незаконосъобразен подбор, искът по чл. 344, ал. 1
, т. 1 КТ е основателен и правилно уважен от районния съд. При основателност на
обуславящата искова претенция за незаконност на уволнението, основателни се
явяват и претенциите по чл. 344, ал. 1 , т. 2 и т.3 от КТ за възстановяване на
предишната работа и за репариране на претърпяната от ищцата в резултат на незаконното и уволнение
вреда, съизмерима с пропуснатото брутно трудово възнаграждение, установено в
размер на 588лева, за времето от датата на уволнението 10.07.2019г. до
07.11.2019г., когато ищцата е встъпила в трудово правоотношение с „Габи 8888”ЕООД Варна за длъжността „технически организатор”, възлизащо в
размер от 2300лева. При основателност на своевременното възражение на ответника
за прихващане на сумата от 459,75 лева, изплатено на 20.08.2019г. обезщетение
по чл.222, ал.1 КТ и на сумата от 560
лева, изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за неспазен срок на
предизвестие, със сумата от 2 300 лева, до размера на по-малката, претенцията
на ищцата по чл.225, ал.1 от КТ следва да се уважи до размера от 1 280,25 лева,
като за горницата до претендираните 2 300 лева следва
да се отхвърли като неоснователна. Предвид уважаване на главния иск, подлежи на
уважаване и акцесорният за законната лихва върху
главницата от 1 280,25 лева, дължим от датата на подаване на исковата молба –
13.09.2019г., до окончателното плащане.
По изложените съображения и
съгласно чл.271 и чл.272 от ГПК,
настоящата инстанция, считайки за правилно атакуваното решение и споделяйки
напълно мотивите му, към които препраща, намира, че то следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода от спора на въззивника не се следват съдебни разноски, а на основание
чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна следва да
се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 610лв.
С оглед гореизложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№120/30.01.2020г., допълнено с решение №216/28.02.2020г. по гр.д.№3288/2019г.на
Добрички районен съд .
ОСЪЖДА „Р енд Д“ ЕООД гр.Добрич, ж.к.“***“бл.45,
вх.А, ет.2, ап.5, представлявано от управителя ***,, да заплати на И.Г.И., ЕГН **********
с адрес ***, съдебно-деловодни разноски за въззивното
производство в размер на 610лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок
от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.