№ 306
гр. Варна, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Съдия:Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100500336 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 17 вр. § 1 от ЗР на ЗЗДН вр. Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на ИЛ. Д. ИЛ. и М. Н. ИЛ. срещу Решение №
1752 от 19.11.2021г. по гр.д. № 10954/2021г. по описа на ВРС, ХХХIII-ти състав, с коeто на
основание чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН са постановени мерки за защита от домашно
насилие по отношение на молителката ЯНК. АТ. ИВ. с ЕГН ********** срещу
извършителите сина и снахата й ИЛ. Д. ИЛ. с ЕГН ********** и М. Н. ИЛ. с ЕГН
**********, като въззивниците са задължени да се въздържат от извършване на домашно
насилие спрямо молителката; отстранени са от съвместно обитаваното жилище с
пострадалото лице ЯНК. АТ. ИВ., находящо се ***; забранено им е да приближават на
разстояние по-малко от 100м. пострадалото лице ЯНК. АТ. ИВ., както и жилищата му в ***
и в *** и местоработата му в ***, както и на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН извършителите
са осъдени да заплатят глоба в размер на по 400 лева.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност на решението, като постановено
в нарушение на материалния закон, в противоречие с доказателствата по делото и при
съществено нарушение на процесуалните правила. Изложени са доводи, че описаната в
молбата за защита фактическа обстановка не отговаря на обективната истина, а
представените доказателства – декларация и медицинско удостоверение не са подкрепени от
други доказателства по делото. Решението е основано на кредитиране на показанията на
свидетелите В. П. и А. И. /роднини на молителката/, които не излагат преки впечатления от
отношенията между страните. Показанията на единствения пряк свидетел на събитието от
01.07.2021г. – съпругът на молителката, не са обсъдени. От същите е установено, че
скандала е започнал между молителката и свидетеля, който въззивниците чули и влезли в
къщата. Молителката обидила снаха си, а на свидетеля му прилошало, след което
1
въззивниците били ангажирани да му помагат. Свидетелят установява, че от години
ескалират отношенията между М. и съпругата му, както и че последната не може да
надделее над снаха си, правила е опити да ги разведе, не иска снаха си и цели да я изгони от
къщата. От години молителката и въззивницата – нейна снаха не си говорят. Свидетелят не е
видял побой. На 22.07.2021г. скандала отново бил породен от Я. и бил насочен към съпруга
й Д.. Я. изпаднала за пореден път в истерия, че съпругът й защитава децата, а не заема
нейната страна. Пряк свидетел на инцидента от 22.07.2021г. е била и свидетелката А. Д. –
била е на двора заедно с въззивниците и чула виковете на Я. към Д.. Наред с това налице е
признание на молителката, че от инцидента не живее в къщата на *** Непосредствено до
жилището е училището на децата на въззивниците, които са на 8 и на 12 г. Вследствие
постановеното от ВРС децата са принудени да пътуват ежедневно до училището, живеят на
квартира и нямат удобства за живот. Отправили в тази връзка искане за отмяна на
решението и постановяване на друго, с което молбата да се отхвърли в цялост.
В срока и по реда на чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН Я.И. депозира възражение, с което оспорва
доводите в жалбата и излага други, с които обосновава правилност и законосъобразност на
решението.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе, съдът
съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявена от Я.И. молба с правно
основание чл. 8, т. 1 вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН за налагане на мярка за защита срещу И.И. и
М.И. по повод извършени от последните актове на домашно насилие.
Молбата, депозирана на 26.07.2021г. е основана на следните фактически твърдения:
на 01.07.2021г. около 18:00 часа в дома й, находящ се в ***, *** ответницата, нейна снаха,
предизвикала безпричинен скандал, като упражнила актове на домашно насилие спрямо
молителката с изречени изрази: „Изчезвай! Ти нямаш работа тук! Къщата е наша. Не мога да
те понА.м! Ще взема точилката и ще ти счупя главата!“. На 22.07.2021г. около 20:00 часа на
заявено желание от нейна страна да поговорят, ответникът, неин син, прибирайки се от
работа в афектирано състояние започнал да й нанА. удари с юмруци по главата, да я души,
да я скубе. Ответницата също се включила в побоя. Синът й й нанесъл силни удари с
шамари по лявата и дясната скула на лицето и челюстта. Молителката залитнала, но ударите
продължавали и от двамата, вследствие на което изпитала силни болки по тялото. Ударите
били съпроводени със заплахи отправени от ответника: „Ще те убия! Ще те вкарам в
психиатрията! Ще те влача за косата пред целия квартал. Ще те вкарам в гроба!“, както и с
обиди от ответницата: „курва“. Вследствие упражненото й физическо насилие, десният й
крак се обездвижил. Забелязала, че съпругът й е припаднал, а ответницата измерва кръвното
му налягане. Изплашила се за състоянието му, но ответникът й крещял „Махай се от тук!
2
Изчезвай, боклук такъв“. Успяла да стигне до спалнята, където впоследствие установила, че
са я заключили. На молбите й да отключат вратата, синът й крещял „Млъквай боклук
такъв“. Обадила се на сестра си за съдействие, която я приютила в жилището си, където
живее и понастоящем. Отправила в тази искане за постановяване на всички мерки за защита
спрямо извършителите за максимално предвидения срок.
В съдебно заседание ответниците оспорили фактическите твърдения в молбата с
доводи, че описаното не отговаря на действителното положение. Оспорили описаните и
декларирани от молителката актове на домашно насилие, както и посочените в
медицинските документи травми да са в причинна връзка с тяхно поведение в описаните
дни, както и да са извършители на сочените актове. Целта на молителката е по най-лесния
начин да се отстранят ответниците и децата им от семейното жилище, която е заявявала
нееднократно пред тях. Къщата в *** е завещана от бабата и дядото на ответника на него,
което завещание е изчезнало от дома им и дало повод за чести явни скандали в семейството.
Поведението на Я. спрямо семейството на ответниците е агресивно, провокативно и
скандално, като целта на инициираното производство по реда на ЗЗДН е да навреди на
същите. Актове на домашно насилие в двете описани дати не са осъществени от тяхна
страна, поради което отправили искане молбата за защита да се остави без уважение.
Посочили, че на 19.08.2021г. молителката се е изнесла окончателно от дома им,
изоставила баща им, чието здравословно състояние е нестабилно. С оглед необходимостта
от обгрижване на възходящия им, както и с оглед потребността на децата да живеят заедно с
родителите си и да посещават училището, в което учат и което в непосредствена близост до
жилището им на ***отправили искане постановената мярка да не приближават дома си да се
отмени с оглед интересите на децата и на бащата на ответника.
С молбата е сезиран местно и родово компетентен да се произнесе съд /чл. 7, ал. 1 от
ЗЗДН/ и съдържа предвидените в чл. 9 от ЗЗДН реквизити, както е подадена в срока по чл.
10, ал. 1 от същия закон. Съобразно твърденията на молителката с извършителите се намира
в родство по права линия от първа степен /чл. 3, т. 5 и т. 7от ЗЗДН/. Ето защо молбата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Твърдяната родствена връзка между молителката и ответниците – майка – син –
снаха, не е спорна по делото и се установява от приетите копия на Удостоверение за
семейно положение изх. № АУ075634АС/26.07.2021г., издадено от Район „А.“ при Община
Варна и Справка от НБД към 27.07.2021г..
Придружаващата молбата декларация, изхождаща от ЯНК. АТ. ИВ. по смисъла на чл.
9, ал. 3 вр. чл. 13, ал. 3 от закона, кредитирана по реда на чл. 13, ал. 4 от закона, установява
със съдържанието си упражнените спрямо деклараторката актове на домашно физическо,
психическо и емоционално насилие в посочения момент от страна на ответниците,
изразяващи се в проява на агресивно поведение, отправяне на обидни думи, заплахи, както
3
и прояви, насочени към физическата цялост на пострадалата, съответни на описаните в
молбата за защита параметри на конкретните деяния.
От съдържанието на Медицинско удостоверение № 725/23.07.2021г., издадено от
лекар в отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД и даденото в него
заключение се установява, че се касае за контузия на дясното бедро, травматичен оток по
главата, кръвонА.дане в областта на шията, кръвонА.дания и ожулвания по горните
крайници. Тези травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди предмети
и биха могли да бъдат получени по указаните от молителката време и начин. Обусловили са
временно разстройство на здравето неопасно за живота. Контузия на лицето, на лявото рамо
и на дясното бедро са описани като основна диагноза и в Лист за преглед на пациент в
Спешно отделение при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД от 22.07.2021г.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством показанията на
свидетелите В. П. – сестра на молителката и А. И. – син на молителката.
По инициатива на ответниците като свидетели по делото са разпитани Д.И. – баща на
ответника и съпруг на молителката и А. Д..
В показанията си първата свидетелка сочи, че от споделеното от сестра й знае за
спречкване между нея и ответниците на 01.07.2021г. по повод желанието й да ползва
басейна, когато М. започнала „разправията“. През това време съпругът й Д. косял райграса
до басейна, който също отправил заплаха към молителката. На 22.07.2021г. по молба на
молителката, свидетелката посетила дома й, където намерила същата заключена в стаята й.
Споделила, че е възникнал скандал, при който синът й И. я бил, душил я с ръце, ритал я,
обиждал я, заплашвал я, като в боя се е включила и М.. Причина за скандала според
свидетелката и споделеното й от молителката е проведен от нея разговор с децата през деня,
за който И. бил уведомен от съпругата си М..
Вторият свидетел също от споделеното от майка му скандалите през юли 2021г. На
22.07. майка му му е звъняла, била разстроена. Когато се прибрал заварил майка си и леля
си, като молителката накуцвала, държала се за главата; споделила за посегателството над
нея от страна на И. и М., за отправените обидни думи и заплахи; разбрал също, че баща му
припаднал. Свидетелят споделя, че от м. май 2020г. прекъснал дългогодишните си служебни
отношения с брат си, поради агресивното му отношение.
В показанията си Д.И., пряк очевидец на събитието, споделя, че инициатор на
инцидента е съпругата му Я.. Снаха му нямала желание да я вижда и я заобикаляла поради
влошените им отношения през годините. Бил в двора, когато Я. решила да влезе в басейна,
където се намирала и М.. Чул съпругата му да казва на М. „Ти каква си, че ще ми казваш да
изляза от басейна? Ти си една видинска циганка“. Това е пореден скандален, който
съпругата му предизвиквала с поведението си. На 22.07.2021г. събитията се развили по
същия начин – по повод скандал между него и съпругата му, която го обвинявала, че не е
никакъв мъж, че не я защитава, ответниците се намесили, като е имало размяна на обиди от
страна на Я. и И.. На свидетеля му прилошало, легнал на земята и ответниците дошли при
4
него, а М. отишла за лекарства. В хода на повторния му разпит, проведен пред ВОС
свидетелят сочи, че на 22.07.2021г. не е имало побой между страните. Същият е присъствал
на пререканията до момента, в който И. го извел навън, защото имал нужда да седне. Не е
изпадал в безсъзнание, имал шум в ушите, но чувал достатъчно добре.
Свидетелката А. Д. присъствала в дома на страните на 22.07.2021г. Била на двора и
чула викове и гласовете на Я. и Д. от първия етаж. На скандал между страните същата вечер
не е присъствала. Когато свидетелката си тръгвала видяла М. да отива до аптеката. На
следващия ден М. споделила, че Я. нападнала словесно съпруга си, на който му прилошало
и те му се притекли на помощ.
Въз основа на тези данни, с обжалваното решение ВРС приел за установени
твърдяните актове на домашно насилие и постановил мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т.
2 и т. 3 от ЗЗДН без да определи срок на налагането им съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство. Следователно, основателността на молбата за защита
по реда на ЗЗДН предполага установяване на твърдяния акт на домашно насилие по вид,
интензитет и време, както и авторството на деянието, попадащо в кръга на лицата по чл. 3
от закона.
От съвкупната оценка на всички събрани по делото доказателства, ВОС приема за
установено по делото, че на 01.07.2021г. около 18:00 часа в дома на страните възникнало
пререкание между молителката и снаха й М.. От показанията на свидетеля Д.И., преценени с
оглед всички други данни по делото, относими за конкретния акт, отчитайки възможната им
заинтересованост, се установява, че конфликтът бил провокиран от молителката.
Показанията на този свидетел съдът кредитира като достоверни, изхождайки от тяхната
непосредственост, както по отношение на твърдяния акт на насилие, така и по отношение на
сложилите се между страните отношения във времето; продиктувани са от пряко възприятие
на разпрата от свидетеля, от опита и познанията му в семейните отношения между страните;
възприема същите като поднесени добросъвестно пред съда и неопровергани, нито
разколебани от други събрани по делото доказателства. Извън декларирането на обидните и
заплашителни изрази, отправени от въззивницата М. спрямо молителката в декларацията за
извършеното насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, по делото не са ангажирани други категорични
доказателства установяващи по безпротиворечив начин факта на осъществяване от
обективна и субективна страна на актовете на домашно насилие от М.И. на 01.07.2021г.
Показанията на свидетелката П. са лишени от конкретика, точност и изчерпателност в
частта им, относима към този акт на домашно насилие и са възпроизводство на събитие,
препирня, предадени съобразно субективното възприятие на самата молителка.
5
Същевременно показанията на другите двама свидетели не съдържат информация относно
акта от 01.07.2021г. Ето защо съдът приема, че по делото е проведено успешно обратно
доказване от ответницата, оборващо изложените в декларацията факти, поради което в
случая е неприложима хипотезата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН. Съответно факта на осъществен
от М.И. акт на домашно насилие спрямо молителката на 01.07.2021г. посредством
твърдяните изрази и заплахи е недоказан и на това основание молбата в тази част е
неоснователна.
По отношение на твърдяните актове на насилие от 22.07.2021г.:
Декларираните от молителката в декларацията за извършено насилие обстоятелства
са подкрепени от данните в приетите по делото медицински документи, конкретно за
характера и вида на констатираните при прегледа й на 23.07.2021г. травматични
увреждания, с потвърждение, че биха могли да се получат по указаните от молителката
време и начин. По делото липсват преки доказателства за начина на осъществяване на
актовете на домашно насилие от страна на ответниците на 22.07.2021г., доколкото
показанията на свидетелите П. и И., преценени при условията на чл. 172 от ГПК са непреки,
косвени и сами по себе си не могат да обосноват категоричен положителен извод.
Преценени обаче в съвкупност с писмените доказателства по делото и декларацията по чл.
9, ал. 3 от ЗЗДН, обосновават извод за осъществени актове на физическо и психическо
насилие спрямо молителката от ответниците. На това основание съдът приема, че на
описаните в молбата време и място, И. и М. И.и са упражнили по отношение на майка си
Я.И. актове на физическо, психическо и емоционално домашно насилие по смисъла на чл. 2,
ал. 1 от закона. Този извод не се опровергава от показанията на свидетелите Д.И. и А. Д.,
доколкото в частта им, сочеща на липса на каквато и да е физическа разправа между
страните, показанията на първия свидетел противоречат на установеното от медицинските
документи, а втората свидетелка не е възприела в цялост конфликта, както и не е
присъствала в дома на страните през цялото време. Неоснователен е доводът на
въззивниците в тази връзка, че не е налице причинна връзка между конфликта в семейството
на 22.07. и установените травматични увреждания при прегледа на молителката на
следващия ден. При липса на доказателства, установяващи друго, съдът приема, че развИ.т
се между страните конфликт на 22.07.2021г. съдържа обективните признаци на осъществени
актове на домашно насилие. Законът за защита от домашно насилие защитава срещу всички
прояви на домашно/битово насилие, както и срещу опит за такова, а при наличието на
формалните и обективни признаци на осъществен акт на домашно насилие, предоставянето
на съдебна защита е задължително. Целта на закона е да даде възможност на пострадалия да
потърси защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо
нарушителя. В тази връзка, за предоставяне на защита на пострадало лице, релевантно е
дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие по
смисъла на чл. 2 от закона, без значение дали същото е предприело действия в своя защита
или ответни такива спрямо нападателя си. Законът защитава правото на лична
неприкосновеност, независимо дали е налице неправомерно действие на пострадалия, с
6
което да е предизвикал домашното насилие спрямо себе си. Ето защо е неоснователен и
доводът за изключване на отговорността на извършителите, доколкото в производството по
ЗЗДН принципът на реторсия не е възприет и за всеки пострадал е открита възможността да
потърси защита по този ред /чл. 1, ал. 2 от ЗЗДН/.
Въз основа на изложеното, съдебният състав приема, че в конкретния случай са
налице кумулативните предпоставки при наличието, на които може да бъдат постановени
предвидените в чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН мерки за защита от домашно насилие, а именно:
извършени актове на физическо насилие, от лица, които се намират с пострадалия във
връзка, посочена в чл. 3 от ЗЗДН, с цел да се въздейства върху физиката и психиката на
пострадалата по начин, поставящ я в подчинено положение. На основание чл. 16, ал. 1 от
ЗЗДН, съдът не е обвързан от искането на молителката или становището на ответниците, а
следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки за защита. В случая, с
оглед характера и интензитета на актовете на насилие, влошените отношения между
страните, ВОС приема, че мерките задължаване на извършителите да се въздържат от
извършване на домашно насилие, както и забрана да доближават пострадалата, дома, в
който живее и местоработата й за срок от една година ще осигурят защита в пълна степен на
пострадалото лице и същевременно възможност за ответниците да преосмислят моралните
си ценности и добродетели през призмата на извършеното деяние, последиците от него в
рамките на семейството и с оглед най-добрия интерес на децата си.
Няма спор по делото, че от 22.07.2021г. молителката не живее в семейната къща,
находяща се в гр. Варна, *** поради което постановените от ВРС мерки за отстраняване и
забрана извършителите да приближават този адрес към настоящия момент са лишени от
предмет. В частта по така постановените мерки решението следва да се отмени.
Същевременно всички постановени от ВРС мерки за защита са обективирани в заповед за
незабавна защита № 76 от 27.07.2021г., подлежаща на незабавно изпълнение, като в
обжалваното решение мерките са постановени без срок. От изпълнението на мерките към
настоящия момент са изтекли 7 месеца и половина, при отчитане на които, едногодишният
срок следва да се постанови считано от 27.07.2021г.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1752 от 19.11.2021г. по гр.д. № 10954/2021г. по описа на ВРС,
ХХХIII-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН са
постановени мерки за защита от домашно насилие по отношение на молителката ЯНК. АТ.
ИВ. с ЕГН ********** срещу извършителите сина и снахата й ИЛ. Д. ИЛ. с ЕГН **********
и М. Н. ИЛ. с ЕГН **********, като последните са отстранени от съвместно обитаваното
жилище с пострадалото лице ЯНК. АТ. ИВ., находящо се *** и им е забранено да
7
приближават на разстояние по-малко от 100м. жилището в ***.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1752 от 19.11.2021г. по гр.д. № 10954/2021г. по описа
на ВРС, ХХХIII-ти състав, В ЧАСТТА МУ , с която на основание чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3
от ЗЗДН са постановени мерки за защита от домашно насилие по отношение на молителката
ЯНК. АТ. ИВ. с ЕГН ********** срещу извършителите сина и снахата й ИЛ. Д. ИЛ. с ЕГН
********** и М. Н. ИЛ. с ЕГН **********, като последните са задължени да се въздържат
от извършване на домашно насилие спрямо молителката; забранено им е да приближават на
разстояние по-малко от 100м. пострадалото лице ЯНК. АТ. ИВ., както и жилището му в ***
и местоработата му в ***, като ПОСТАНОВЯВА приложимост на тези мерки за срок от
една година, считано от 27.07.2021г., както и в частта, с която на основание чл. 5, ал. 4 от
ЗЗДН извършителите са осъдени да заплатят глоба в размер на по 400 лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение в постановения смисъл, на основание чл. 17,
ал. 5 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8