№ 155
гр. Свищов, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело №
20214150100754 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взема предвид:
Искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр.
чл. 79 от ЗЗД и по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът БНП П. П. Ф. С.А., П., чрез БНП П. П. Ф. С.А., клон България
твърди, че на 10.02.2019г. бил сключен с ответника Договор за кредит с № CREX-16787602
, за закупуване на стоки и услуги на изплащане за срок от 17 месеца, обхващащ периода от
сключване на договора до 05.07.2020г., съгласно погасителен план, включващ падежните
дати на месечните погасителни вноски, размер на вноската и размер на оставаща главница.
Заявява, че след сключване на договора, сумата за закупуване на стоки е била преведена по
сметка на упълномощения търговски партньор. Извършването на плащането по посочения
начин съставляваво изпълнение на задължението на кредитора да предостави на
кредитополучателя кредита, предмет на договора, съставляващ плащане, извършено от
името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платено вземане на
посочения търговски пратняор от кредитополучателя и създавало задължение за
кредитополучателя да заплати на кредитора 17 месечните погасителни вноски всяка в
размер на 72,33 лева. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника бил
определен годишен процент на разходите, като била посочена и общата стойност на
плащанията. Сочи, че месечните погасителни вноски съставлявали изплащане на главницата
по кредита ,ведно с надбавка съставляваща печалбата на кредитора. Надбавката
/възнаградителна лихва/ се формирала съобразно приложимите по договора ГПЛ и ГПР.
1
Така ГЛП бил лихвения процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, а
ГПР показвал действителното оскъпяване на всеки кредит, като към лихвения процент по
кредита се добавяли всички останали разходи, свързани с него. Твърди, че на основание чл.
2 вр. чл. 3 от договора за ответика възникнало задължение да погаси заема на 17 месечни
вноски, всяка по 72,33 лева, като в чл. 3 от договора било предвидено, че при забава на една
или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава
в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Сочи, че обезщетението за
забава било равно на ОЛП , обявен от БНБ, плюс 10 %. Заявява, че ответникът
преустановил редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на 05.05.2020г. , кам
която дата били заплатени 14 броя погасителни вноски. На основание чл. 3 от договора,
вземането ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропуснате месечна вноска,
кято в случая е 05.06.2020г., от която дата вземането станало ликвидно и изискуемо в целия
му размер, за което от страна на кредитора било изпратено изрично уведомление до
длъжника на 10.09.2020г.. Сочи, че подали заявление по чл. 410 от ГПК, като ответникът
получил заповедта по ч.гр.дело № 295/2021г. по реда на чл. 47 от ГПК , поради което им
било указано да предявят иск за установяване на вземането. Моли съда да постанови
решение, с което да бъде прието за установено, че БНП П. П. Ф. ЕАД има вземане от
ответника за сумата 207,83 лева главница – задължение по договор за кредит, за сумата 9,16
лева възнаградителна лихва по договора, за сумата 16,46 лева – мораторна лихва за забава за
периода от 05.06.2020г. до 16.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. В условията на
евентуалност, ако предявения установителен иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, да бъде прието, че е предявен осъдителен иск , като се
приеме, че молбата има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна. Претендира разноски за
исковото и заповедно производство. В хода на устните състезания не взема становище. В
писмено становище по делото моли да бъдат уважени изцяло предявените искове, като
основателни и доказани и да бъдат присъдени направените разноски за исковото и
заповедно производство.
Ответникът П. И. М., в законоустановения срок е подал отговор на исковата
молба, чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, в който взема
становище за допустимост, но неоснователност на искъ. Оспорва изложените в исковата
молба твърдения. Твърди, че ответникът не е получавал въпросния кредит, не е подписвал
договор за потребителски кредит, както и съпътстващите го документи. Оспорва
истинността откъм авторство – липса на подпис на ответника на всички представени от
ищеца писмени доказателства – договор за потребителски кредит, съгласие за обработка на
лични данни. Твърди, че представените от ищеца документи не били подписани от
2
ответника. Оспорва като недействителен договор за потребителски кредит № CREX-
16787602 от 10.02.2019г. на две основания – на основание чл. 22 вр. чл. 10 ал. 1 от Закона за
потребителския кредит, поради неспазване на изискванията на чл. 10 ал. 1 от Закона за
потребителския кредит, тъй като размерът на шрифта, с който бил изписан договорът е по-
малък от определения в закона – 12, както и бил недействителен на основание чл. 22 вр. чл.
11 ал. 1 от Закона за потребителския кредит – поради липса на информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмедно във всеки един момент от изпълнението на договора извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Твърди,
че уговорените в чл. 3 от договора разноски по събирането на вземането в размер на 12 лева
на всяка просрочена, непогасена вноска, определени предварително като размер без
значение от размера на съответната погасителна вноска, били неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143 т. 5 от ЗЗП. Оспорва от името на ответника като недължима
претендираната главница и лихви върху главницата, като моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. В съдебно заседание не се поддържа
оспорването на истинността на представено от ищеца съгласие обработка на лични данни,
като се вмема становище, че се оспорва единствено подписа върху договора за кредит. В
хода на устните състезания особения представител на ответника взема становище иска да
бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като от представените доказателства, най – вече
заключението на съдебно-техническата експертиза се установило, че процесния договор е
изписан с шрифт по-малък от 12, което го правело недействителен на посоченото основание
в отговора на исковата молба. Освен това договорът бил недействителен под формата на
нищожност и поради това, че в погасителния план липсвало подробно описание на това
какво съдържа погасителната вноска, каква от главницата, каква част от лихвата се заплаща.
Не било доказано и реалното даване на заем за процесната сума. Моли иска да бъде
отхвърлен. В писмена защита излага подробни съображения за неоснователност на исковата
претенция – не било доказано плащане от страна на кредитора в полза на търговския
партньор, който е продал стока на ответника, поради което ищецът не е доказал
изпълнението на задължението си да предостави на ответника кредит в посочения размер;
на следващо място договорът за кредит бил недействителен, тъй като размерът на шрифта
бил под определения от закона шрифт 12, както и в погасителния план липсвало подробно
описание какво съдържа погасителната вноска.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, намери за
установено следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.дело № 295/2021г. по описа на
Районен съд-Свищов, ищецът в настоящото производство –БНП П. П. Ф. С.А клон България
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника
за дължима сума за главница – 207,83 лева, 9,16 лева възнаградителна лихва и 16,46 лева
законна лихва, ведно със законна лихва от подаване на заявлението. Въз основа на същото е
3
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 149/15.04.2021г. в полза на
ищеца за сумата 207,83 лева главница, 9,16 лева- възнаградителна лихва за периода от
5.05.2020г. до 5.07.2020г., 16,46 лева –мораторна лихва за периода от 5.06.2020г. до
16.03.2021г.. Присъдена била и законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2021 г.
до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в размер на 75,00 лева.
Заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. В срока по чл.415
от ГПК заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск.
Видно от Договор за потребителски кредит CREX-16787602 от 10.02.2019г.
между страните по делото бил сключен договор за потребителски паричен кредит, при
следните параметри и условия : обща цена на стоките – 899 лева, първоначална вноска – 0
лева , размер на кредита 1021,26 лева, месечна погасителна вноска – 72,33 лева, брой
погасителни вноски – 17, обща стойност на плащанията – 1229,61 лева, годишен процент на
разходите – 29,67%, лихвен процент – 26,26%. В договора са описани финансираните стоки
и услуги – фурна, цената й. Посочен е в договора погасителния план. В чл. 1 Условия по
договора е уговорено, че с подписването на този документ от лицата , посочени като
кредитор и кредитополучател се сключва договор за потребителски кредит, като
кредитополучателят се съгласява предоставения му с договора потребителски кредит да
бъде изплатен пряко на упълномощения търговски партньор, а извършването на плащането
по посочения начин представлява изпълнението на задължението на кредитора да
предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора, съставляващ плащане,
извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо
вземане на горепосочения търговец от кредитополучателя и създава задължение за
кредитополучателя да заплати на кредитора месечните погасителни вноски, указани по
размер в поле „Месечна погасителна вноска „ и брой в поле „Брой погасителни вноски“. В
чл. 2 уговорили, че месечните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита,
покриване на разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и изплащане
на надбавка ,съставляваща печалбата на кредитора. В чл. 3 било уговорено, че при забава на
една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска. Посочили в договора, че при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора
става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от
договора надбавки ведно с дължимо обезщетение за забава и разноски. В чл. 12 било
уговорено правото на кредитора незабавно след сключване на договора или по всяко друго
време да прехвърли правата си по договора на избрано от него трето лице, без да е нужно
предварително съгласие на кредитополучателя, който с подписване на договора приема
горното за уведомление по чл. 99 от ЗЗД . Приложена по делото е декларация за
предоставяне на лични данни от ответника.
Видно от приложеното извлечение от ищеца по кредит CREX-16787602,
получените плащания от ответника по кредита са в размер на 1012,62 лева, като е отразена
4
дължима главница в размер на 207,83 лева, договорна лихва – 9,16 лева и 216,99 лева
законна лихва по кредита.
Приложено по делото е кредитното досие на ответника ,в което се съдържа
освен договора за кредит и съгласието за предоставяне на лични данни и Сертификат за
застраховка „Закрила на плащанията Плюс“ № CREX-16787602 и Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити с посочен общ размер
на кредита 1021,26 лева, обща дължима сума 1229,61 лева.
Допусната по делото е съдебно-техническа експертиза, заключението на
вещото лице по която е, че в договор за потребителски кредит № CREX-********* текста
„Страница 1/7 от 7 „ /обозначаващ номера на страницата/ в долните десни ъгли на всяка от
страниците на договора е написан и отпечатан с шрифт „Times New Roman“, размер 10 pt;
текста на договора е написан и отпечатан с шрифт „Times New Roman“, размер 11,5 pt,
текста „Подпис на клиент“ и „Подпис на Кредитор“ в долната част на всяка от страниците
на договора е написан и отпечатан с шрифт „Garamond“, размер 10 pt . Вещото лице М. е
заключило, че останалия /преобладаващия/ текст на договора е написан и отпечатан с
шрифт „Garamond“, размер 11 pt, останалия преоблащавак текст на договора е написан и
отпечатан с шрифт „Garamond“, размер 11,5 pt. Вещото лице е дало заключение, че
подписите в Договора за потребителски кредит, в долен ляв ъгъл, страница 1/7 от 7 ,
обозначаващ номера на страницата, са изпълнени от лицето П. И. М.. В съдебно заседание
вещото лице П. заяви, че и шрифта е различен, и размера, височината на буквите и тя е
различна. Заяви, че подписа е положен от ответника, но лицето е с ниска писмена
грамотност и в документите, които намерил имало съвпадения, като има разлики в
траекторията при подписа в договора, от което приемал, че лицето е с ниска писмена и
двигателна култура.
Допусната по делото е съдебно-икономическа експертиза, заключението на
вещото лице по която е, че усвоените средства по договор за кредит CREX-16787602 от
10.02.2019г. е чрез закупуване на стоки от търговски представител. Вещото лице е дало
заключение, че на 10.02.2019г. съгласно фактура № **********/10.02.2019г. и фактура №
**********/10.02.2019г.. на „Т.Б.“ЕАД от ответника е закупена стока на стойност 899 лева.
Вещото лице е заключило, че задължението по процесния кредит е формирано, както
следва: стойност на стоките – 899,99 лева, сключена застраховка – 122,26 лева, лихви –
208,35 лева , обща стойност на плащанията 1229,61 лева. В заключението вещото лице е
описало, че по кредита са извършени плащания в размер на 1012,62 лева, последното
плащане е на 06.03.2020г., като са покрити задължения по главница в размер на 813,33 лева
и по договорна лихва в размер на 199,19 лева. Вещото лице е изчислило, че към датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 25.03.2021г..
задълженията по процесния кредит са съответно 207,93 лева главница /1021,16 лева – 813,33
лева/, лихва – 9,16 лева – 208,35 лева – 199,19 лева, общо 216,99 лева, мораторна лихва за
периода от 05.06.2020г. до 16.03.2021г. – 16,46 лева, мораторна лихва за периода
05.06.2020г. до 25.03.2021г. – 16,97 лева. Вещото лице е заключило, че към датата на
5
изготвяне на заключението задълженията по процесния кредит са : главница – 207,83 лева,
лихва 9,16 лева, общо 216,99 лева, мораторна лихва в размер на 43,93 лева за периода
05.06.2020г. до 05.07.2022г.. , общо 260,92 лева. В съдебно заседание вещото лице Д. заяви,
че усвояването на кредита е станало с превод на представител търговец и в същия ден с
извършване на превода, лицето е закупило стоки, съгласно представени фактури. Заяви, че
задължението по кредита е на обща стойност 1229,61 лева, за погасяване на задължнеието са
направени вноски в размер на 1012,62 лева и с тях са покрити 813,33 лева главница и 199,19
лева лихви, като непокритите задължения към датата на подаване на заявлението са в размер
на 216,99 лева., а към датата на подготовка на заключението – общо задължение 260,92 лева
по кредита. Вещото лице обясни, че платеното нареждане, с което е извършен превода в
полза на Технополис е изпратено във вид на справка с референтен номер, изпратено й от
банката с подпис и печат.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи: Предявен е иск по чл. 422 от ГПК, който представлява специален положителен
установителен иск с предмет съдебно установяване, че присъдената със заповедта за
изпълнение сума се дължи. Предявеният иск има за предмет установяване на вземане на
ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение, при което в негова тежест е да установи
основанието, от което произлиза, а ответника – да докаже, че е платил или основанието,
поради което счита, че не дължи претендираната сума. В случая се твърди от ищеца, че има
вземане по Договор за кредит CREX-16787602 от 10.02.2019г.за главница, възнаградителна
лихва и лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на вземането за което вземане в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело № 295/2021 го
описа на РС – Свищов.
В разпоредбата на чл. 10, ал. 1 Закона за потребителския кредит /в
редакцията към 23.07.2014 относима към процесния договор от 10.02.2019 г./ е
предвидено, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра
– по един за всяка от страните по него. Установи се от заключението на съдебно-
техническата експертиза, че в договор за потребителски кредит № CREX-********* текста
„Страница 1/7 от 7 „ /обозначаващ номера на страницата/ в долните десни ъгли на всяка от
страниците на договора е написан и отпечатан с шрифт „Times New Roman“, размер 10 pt;
текста на договора е написан и отпечатан с шрифт „Times New Roman“, размер 11,5 pt,
текста „Подпис на клиент“ и „Подпис на Кредитор“ в долната част на всяка от страниците
на договора е написан и отпечатан с шрифт „Garamond“, размер 10 pt . Вещото лице М. е
заключило, че останалия /преобладаващия/ текст на договора е написан и отпечатан с
шрифт „Garamond“, размер 11 pt, останалия преоблащавак текст на договора е написан и
отпечатан с шрифт „Garamond“, размер 11,5 pt. Или с шрифт по-малък от 12. Следователно,
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е нарушена. Без значение е обстоятелството дали
6
договорът е читаем или не, защото законът въвежда изрични изисквания за формата и
съдържанието на конкретния вид договор и обвързва нарушаването им с недвусмислени
правни последици, които не подлежат на тълкуване. Следователно поради неспазването на
изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, процесният договор е недействителен на основание чл. 22
ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Отделно, съдът намира, че е налице и друго
нарушение, водещо до идентичен изход.
Не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, не е регламентиран и размерът
на надбавката, представляваща „печалба на кредитора” /възнаградителна лихва/ и не е
посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и каква - лихва.
Не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима сума от 1229,61 лева и
какви вземания се включват в нея. Тези пропуски сами по себе си са достатъчни, за да се
приеме, че договорът е недействителен. На лице са и други основания за недействителност,
доколкото договора не съдържа изискуемата по закон – чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК информация
за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите
плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в
погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само
до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1,
т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 - 9 договорът е недействителен. Липсата на всяко едно
от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване.
С оглед изложеното, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 и
чл. 11, ал.1, т. 9, 12 ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен.
Възражението на особения представител на ответника в тази насока, за недействителност на
договора за кредит се явява основателно, но следва да се посочи, че за нищожността съдът
следи служебно и при констатиране се позовава на същата в мотивите при обсъждане
основателността на исковете. Имайки предвид последиците на тази недействителност,
съгласно разпоредбата на чл. 23 Закона за потребителския кредит, потребителят – ответник
би следвало да дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и лихви или
други разходи. В случая чистата стойност на кредита е почти изцяло погасена с
извършените от ответника плащания в размер на 1012,62 лева, като остава непогасена само
сумата 8,64 лева главница. Следва да се посочи, че тази сума неплатена главница, тя не
7
може да бъде установена за дължима в настоящото производство, тъй като би се стигнало до
подмяна на основанието на вземането. Исковете по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК следва да са
идентични по основание, размер и период на претенциите в заповедното производство. След
като договорът е недействителен, съдът не би могъл да признае дължимостта на главницата
на същото основание. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД и се
базира на института на неоснователното обогатяване – при липсата на основание или при
отпаднало основание, всеки дължи да върне това, което е получил. В случая, сумите се
претендират на договорно основание като изпълнение с оглед действителен договор за
кредит, за което е била издадена и заповедта за изпълнение, а не на основание чл. 23 ЗПК,
като дадено по недействително правоотношение. Ето защо предявените искове следва да
бъдат отхвърлени изцяло. Поради това, че исковете не се отхвърлят, поради приемане от
съда за недоказана предсрочна изискуемост на вземането, съдът не следва да се произнася
по предявените в условията на евентуалност осъдителни искове.
По направеното оспорване по чл.193 ГПК.
В производството по проверка истинността на оспорените документи са допустими
всички доказателствени средства – писмени, гласни, експертизи – чл.194, ал.1 ГПК. Съдът
кредитира, като обосновано, достатъчно пълно и ясно, заключението на вещото лице по
назначената по делото съдебно-техническа експертиза, а именно че подписите в Договора
за потребителски кредит, в долен ляв ъгъл, страница 1/7 от 7 , обозначаващ номера на
страницата, са изпълнени от лицето П. И. М., поради и което съдът намира направеното
оспорване на истинността на Договор за потребителски кредит, за недоказано.
По разноските:
При този изход на делото, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска по чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 422 ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Предвид отхвърлянето изцяло на ищцовата претенция по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр.
чл. 415 ал. 2 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и по чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл.
86 от ЗЗД като неоснователна, съдът счита, че претенциите на ищеца по чл. 78 ал. 1 от ГПК
се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива, както в частта им за
присъждане на сумата 75,00 лева, представляващи разноски за заповедното производство,
така и по отношение претенцията на ищеца за присъждане на направените в настоящото
исково производство съдебни разноски в размер на 450,00 лева, в това число довнесена ДТ,
възнаграждение на вещо лице, възнаграждение на процесуален представител и за
юрисконсултско възнаграждение.
При този изход на делото ищецът следва да заплати на РС Свищов
сумата от 200,00 лева , представляваща изплатено от бюджетните суми на съда
възнаграждение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, поради
8
обстоятелството, че същата е била допусната по искане на ответника, който е призован по
реда на чл. 47 от ГПК и се представлява от особен представител, както и 5,00 лева такса за
издаване на изпълнителен лист.
Ответникът не претендира разноски и такива не следва да му бъдат
присъждани.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от БНП П. П. Ф. С.А., П., чрез БНП П. П. Ф. С.А., клон
България, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. ******, искове с правно
основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и по чл. 422 ал. 1
от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че БНП П. П.
Ф. С.А., П., чрез БНП П. П. Ф. С.А., клон България, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление гр. ******, има вземане срещу П. И. М. с ЕГН ********** от с. *****а, общ.
Свищов, ул. ***** за сумата 207,83 лева/двеста и седем лева и осемдесет и три стотинки/ -
главница – задължение по договор за кредит, за сумата 9,16 лева /девет лева и шестнадесет
стотинки/ - възнаградителна лихва по договора, за сумата 16,46 лева /шестнадесет лева и
четиридесет и шест стотинки/-мораторна лихва за периода от 05.06.2020г. до 16.03.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 25.03.2021г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 149 от 15.04.2021 г. по
ч.гр.дело № 295/2021 г. по описа на РС Свищов, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на БНП П. П. Ф. С.А., П., чрез БНП П. П. Ф. С.А.,
клон България, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. ****** за заплащане от П.
И. М. с ЕГН ********** от с. *****а, общ. Свищов, ул. ***** на сумата от 75,00 лева –
разноски за заповедното производство, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК№ 149 от 15.04.2021г. по ч.гр.дело №295/2021г. по
описа на РС Свищов, както и за разноски за исковото производство в размер на 450,00
лева – довнесена ДТ, възнаграждение на вещо лице, възнаграждение на процесуален
представител на ответника и юрисконсултско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА БНП П. П. Ф. С.А., П., чрез БНП П. П. Ф. С.А., клон България, ЕИК
*****, седалище и адрес на управление гр. ****** да заплати на РС Свищов сумата 200,00
лева/двеста лева/ , представляваща изплатено от бюджетните суми на съда възнаграждение
на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, както и 5,00 лева – такса за издаване
9
на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по
ч.гр.дело № 295/2021г. по описа на РС Свищов.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
10