Решение по дело №15436/2015 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2048
Дата: 26 май 2016 г. (в сила от 26 май 2016 г.)
Съдия: Геновева Пламенова Илиева
Дело: 20153110115436
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 декември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Варна, __.05.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на тринадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                             

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА И.

                                                          

при участието на секретаря Л.Д., като разгледа докладваното от съдия Г. И. гр.д. № 15436 по описа за 2015г.:

 

Производството по делото е образувано по предявени от Ф.И. ЕАД, *** срещу А.Д. в условията на обективно кумулативно съединяване искове по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване съществуване на вземане в размер на 53, 91 лв., представляваща възнаградителна лихва по договор CREX – 01958985 за кредит за покупка на стоки или услуги от 31.10.2008г., сключен между А.Д. и БНП ПАРИБА ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС ЕАД за периода от 26.02.2010г. до 30.04.2010г., обезщетение за забава в размер на законната лихва възлизащо на 194, 69 лв. за периода от 27.02.2010г. до 30.07.2015г., които вземания са прехвърлени с договор за цесия от 08.07.2014г., сключен между цедента БНП ПАРИБА ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС ЕАД и цесионера Ф.И. ЕАД, за които суми е издадена заповед 5652/04.09.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. 10999/2015г. на Районен съд – Варна.

В исковата молба се излага, че на 31.10.2008г. е сключен договор CREX – 01958985 за кредит за покупка на стоки или услуги, по силата на който БНП ПАРИБА ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС ЕАД е предоставил на А.Д. сумата от 797, 47 лв. за закупуване на компютърна конфигурация, марка AMD, модел „Аthlon” срещу задължение на потребителя да върне ползваната сума, представляваща сбор от главница и възнаградителна лихва на 18 месечни анюитетни вноски по предварително изготвен погасителен план в срок до 30.04.2010г.

Кредиторът е предоставил процесната сума, а потребителят - вещта, поради което се настоява, че БНП ПАРИБА ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС ЕАД е изправна по правоотношението страна.

Поддържа се, че потребителят не е погасил месечни анюитетни вноски и поради неизпълнение на задълженията, произтичащи от договора, на падежа А.Д. е следвало да върне главницата, възнаградителната лихва и поради забава обезщетение в размер на законната лихва.

На 08.07.2014г., с договор за цесия, БНП ПАРИБА ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС ЕАД е прехвърлил в полза на Ф.И. ЕАД, вземанията си към А.Д., произтичащи от договор CREX – 01958985 за кредит за покупка на стоки или услуги в размер на претендираните суми за главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава.

Правният интерес от предявяване на установителния иск по реда на чл. 415 ГПК се обосновава с постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение срещу дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.

С оглед изложеното, в качеството си на цесионер, ищецът счита, че е материалноправно легитимиран да претендира в пълен размер заявените по реда на чл. 415 ГПК претенции.

В преклузивния срок по чл. 131 ГПК ответникът А.Д. не е депозирал писмен договор. В ОСЗ, редовно призован, не се явява и не се представлява.

С влязло в законна сила определение 1103/26.01.2016г., производството по гр.д. 15436/2015г. на Районен съд – Варна, е прекратено в частта по предявения от Ф.И. ЕАД, *** срещу А.Д. иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване в отношенията между страните съществуване на вземане  в размер на 347, 56 лв., претендирано като неизплатена главница по  договор за паричен заем   CREX-01958985 от 11/2008, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Ф.и.” ЕАД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда03.09.2015г., до окончателно изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед 5652/04.09.2015г. в производството по ч.гр.д. 10999/2015г. на Районен съд – Варна, поради липса на правен интерес, с оглед признание дължимостта на сумата, на осн. чл. 130 ГПК.

Ангажираните доказателства сочат за валидно възникнало облигационно отношение по договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX – 01958985/31.10.2008г., въз основа на който А.Д. е поел задължение да върне на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС ЕАД сумата от 797, 47 лв. на равни месечни анюитетни вноски на конкретно определен и известен на потребителя падеж в срок до 30.04.2010г., платена от кредитора за покупка на компютърна конфигурация, марка AMD, модел Athlon.

Потребителят не твърди и не доказва, че е заплащал месечните анюитетни вноски след 26.02.2010г., като считано от 31.01.2010г., вземанията на кредитора за главница, чиято дължимост се признава, възнаградителна лихва и обезщетение за забава в размер на законната лихва, са станали изискуеми, които вземания са прехвърлени с договор за цесия от 08.07.2014г. в полза на Ф.И. ЕАД.

Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) – приложение № 7 и призовка за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение №1, са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и че исковете са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважени в претендираните размери.

В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за уважената част, чиито размер възлиза на

Предвид изхода от спора и искането на ищеца за присъждането на разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 145, 95 лв., представляваща съдебно - деловодни разноски за настоящото производство и тези извършени в производството по ч.гр.д. 10999/2015г. на ВРС възлизащи на 135, 53 лв., на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 238, ал.1 и чл. 239 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.Б.Д., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на Ф.И. ЕАД, *** лв. /петдесет и три лева и деветдесет и една ст./, представляваща възнаградителна лихва по договор CREX – 01958985 за кредит за покупка на стоки или услуги от 31.10.2008г., сключен между А.Д. и БНП ПАРИБА ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС ЕАД за периода от 26.02.2010г. до 30.04.2010г., обезщетение за забава в размер на законната лихва възлизащо на 194, 69 лв. /сто деветдесет и четири лева и шестдесет и девет ст./ за периода от 27.02.2010г. до 30.07.2015г., които вземания са прехвърлени с договор за цесия от 08.07.2014г., сключен между цедента БНП ПАРИБА ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС ЕАД и цесионера Ф.И. ЕАД, за които суми е издадена заповед 5652/04.09.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. 10999/2015г. на Районен съд – Варна по реда на чл. 422 ГПК.

 

ОСЪЖДА А.Б.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Ф.И. ЕАД, *** сумата от 281, 48 лв. /двеста осемдесет и един лева и четиридесет и осем ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, от които 145, 95 лв., извършени в настоящото производство и 135, 53 лв. в производството по ч.гр.д. 10999/2015г. на Районен съд – Варна, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

 

НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.

 

На страните да се връчат преписи от решението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: