Р Е Ш Е Н И Е
№ 174/22.5.2013 г. 22.05.2013
г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – наказателно отделение,ІХ наказателен състав, в публично заседание на тринадесети
май две хиляди и тринадесета година:
Председател: НИКОЛАЙ КИРКОВ
секретар В.Г.,
като разгледа докладваното от съдия Кирков
НАХД № 384/2013 г. по описа на ЯРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на “Мобилтел”ЕАД гр.София, против Наказателно постановление № Я -04-ДНСК-19/04.03.2013г. издадено от зам. Началника на ДНСК-София, с което на основание чл.237,ал.1,т.1 от ЗУТ, за нарушение на 148,ал.1 от ЗУТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв.
Жалбоподателят твърди материална неказаконосъобразност на издаденото НП, тъй като извършените от него СМР попадат
в хипотезата на вътрешно преустройство по смисъла на чл.151 от ЗУТ, за което не
се изисква разрешение за строеж.Алтернативно се излага и становище за “малавожен случай” на нарушението и съответно приложимост на
чл.28 от ЗАНН.На изложените основания се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
В
съдебно заседание жалбоподателят ,чрез процесуалния си представител,
подържа подадената жалба на изложените в нея основания.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение , а наказателното постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 14.09.2012г. длъжностните лица от РДНСК Югоизточен район- Е.Л. и Т. К. извършили проверка в магазин и офис, находящ се в *** и магазин за промишлени стоки, находящ се на ***.При проверката се констатирало, че търговските обекти са разположени в партера на четири етажна жилищна сграда, като е било извършено вътрешно преустройство- обединяването им, чрез премахване на разделителния зид между тях.Констатирано било ,че строителните работи по премахване на разделителния зид между двата самостоятелни обекта е извършено на 18.08 и 19.08. 2012г. от “Мобилтел “ ЕАД-София, без изискващите се строителни книжа- одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж.На място бил съставен констативен акт и връчен срещу подпис на представител на дружеството- жалбоподател.
Предвид констатираното жалбоподателя бил поканен на 18.10.2012г. да се яви в сградата на РД”НСК” Ямбол за съставяне на АУАН.След като представител на жалбоподателя не се явил на посочената дата, акта бил съставен в негово отсъствие за нарушение на чл.148,ал.1 от ЗУТ.
В последствие въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалба е с правно
основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този
текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна,
по следните
съображения:
Настоящият съдебен състав счита ,че неправилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл.148 ,ал.1 от ЗУТ.Не се спори между страните ,че премахването на разделителния зид между двата самостоятелни обекта е извършено на 18.08. и 19.08. 2012г. от жалбоподателя.Основния спорен въпрос по делото е дали процесното преустройство попада в приложното поле на чл.151 ,ал.1,т.3 от ЗУТ и в този смисъл за същото не е необходимо издаването на разрешение за строеж, респ. инвестиционни проекти/ каквато е тезата на жалбоподателя/ или не / каквато е становището на проц.. представител на АНО/.От приложеното по делото конструктивно становище, изготвено от проектант, притежаващ пълна проектантска провоспособност, което съдът не намира основания да не кредитира е видно ,че не се извършват СМР по конструкцията , а единствено се събаря неносеща преградна газобетонна стена, при което не се намалява носимоспособността на конструкцията на сградата, устойчивостта и надежността й,т.е. извършеното има характер на “ текущ ремонт” по смисъла на § 5 т.43 от ЗУТ.Посочено е също така ,че чрез преустройството не се променя и подхода към обекта.Според съда преустройството не води и до промяна преднозначението на помещенията по смисъла на §5т.41 от ДРЗУТ.Според цитараната правна норма"промяна на предназначението" на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове по негово прилагане.Установено по делото е, че до извършване на СМР и двата обекта са били с нежилищно предназначение/магазин и офис и магазин за промишлени стоки/.Ето защо преустройството на съществуващите търговски обекти, чрез обединяването им не представлява промяна в предназначението им по смисъла на цитираната разпоредба, тъй като не се променя начина им на ползване.
В този смисъл и съдът намира, че осъщественото преустройство попада изцяло в приложното поле на § 5 т. 43 от ДРЗУТ и се касае за "Текущ ремонт" под форма на вътрешно преустройство, при което не се засяга конструкцията на сградата; като извършените извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, не засягат конструкцията на сградата, респ. за същото не се изисква строителни книжа.
Отделно
от горното дори и да се приеме ,че има извършено нарушение/ разбира се съвсем
условно/, съдът намира ,че се касае за” маловажен случай” по смисъла на чл.28
от ЗАНН. Този извод намира опора във факта, че
нарушението е първо такова за санкционираното лице /не се представиха
доказателства в противната насока/, отстранено е веднага след констатирането му и
от същото не са настъпили вредни последици. При това положение, когато деянието
представлява „маловажен” случай на административно нарушение,
административнонаказващият орган, следва да приложи чл. 28 ЗАНН – да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол и в конкретния
случай, след като са били налице предпоставките по чл. 28 ЗАНН, но
административнонаказващият орган не го е приложил, той е издал атакуваното НП в
противоречие със закона, което от своя страна се явява основание за неговата
отмяна /в този смисъл - Тр №1/12.12.2007 г., ОСНК
на ВКС на РБ/.
По тези съображения съдът намира, че жалбата
е основателна и атакуваното НП, като незаконосъобразно,
следва да се отмени.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 63, ал. 1, от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Я -04-ДНСК-19/04.03.2013г. издадено от зам. Началника на ДНСК-София, с което на “Мобилтел”ЕАД гр.София ,на основание чл.237,ал.1,т.1 от ЗУТ, за нарушение на 148,ал.1 от ЗУТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв.
Решението може да се обжалва
пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: