Р
Е Ш Е Н И Е
№588
гр.
Пловдив, 28.03.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Пловдив, II
състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и осми февруари две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря СЪБИНА
СТОЙКОВА като разгледа докладваното ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 1256 по описа на съда за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на „Балкантабако” ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ *********, адрес на управление:
обл.Пловдив, община Хисаря, с.Старосел, Комплекс за винен и СПА туризъм
Старосел - извън регулация, представлявано от А.К.А., със съдебен адрес ***,
офис 402, срещу Ревизионен акт № Р-16001621004541-091-001/15.02.2022 г.,
издаден от И.К.- началник сектор Ревизии и Д.Х.Г.-И. – главен инспектор по
приходите ръководител на ревизията, в обжалваната част, с която на дружеството
са установени задължения по ЗКПО за 2020 година в размер на главница 37 596,95
лева и лихви към датата на издаването на акта 2391, 78 лева, потвърден с
Решение № 172/ 20.04.2022 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив.
В
жалбата се твърди, че ревизионният
акт в обжалваната част на установените задължения по ЗКПО за 2020г. се явява
незаконосъобразен, а констатациите в него необосновани и в противоречие със
събраните в хода на производството писмени доказателства и счетоводни справки. Сочи
се, че ревизиращите и директорът на дирекция„ОДОП“ Пловдив от една страна сочат,
че няма конкретни доказателства за определени факти, като в същото време
прилагат законови норми за облагане с данък на салда по сметки, за които няма
данни да са плод на реално съществуващи стопански операции. Конкретно според
ревизиращите дружеството е следвало през 2020 година да отчете на приход на
основание чл. 46, ал.1, т.1 от ЗКПО сумата в размер на 375 969,51 лева,
осчетоводена по сметка 499 с кредитор „Д. К" ЕООД. Според ревизиращите
през 2015 година дружеството е отчело на приход сумата от 495 251,66 лева -
задължения към „Д. К" ЕООД от предходни години, и е възникнало ново задължение, което било в размер на
375 969, 51 лева. Тъй като през 2020г. вече изтичали 5 години от възникване на
въпросното задължение, за „Балкантабако“ ЕООД било налице задължение да отпише
задължението като го отчете на приход при формирането на финансовия си резултат
за въпросната година. Освен това се изтъква, че тъй като през 2020 година „Д.
К“ ЕООД било заличено, то „Балкантабако" ЕООД следвало в тази година да
отпише задължението си към дружеството и да го отрази в посока увеличение на
финансовия резултат за тази година.
Според жалбодателя тези изводи на ревизиращите не отчитат
основния момент, а именно - несъществуването на реално задължение в размера, фигуриращ в счетоводните справки, а при липсата на
задължение между двете дружества възникнало в 2015 година, които да бъдат установени чрез първични счетоводни документи, няма как да има законово
основание за задължаването на дружеството да отчита приходи срещу съответните
салда. Изтъква се, че през 2015 година няма никакви отношения между двете
дружества „Балкантабако“ ЕООД и „Д. К" ЕООД, които да водят до възникване
на съответното задължение, като в тази насока не са налични никакви
доказателства, които да сочат противното, съгласно данните в подаваните от
„Балкантабако" ЕООД СД по ЗДДС, не са
налични отчитани фактури, които да са породили нови задължения в 2015 година, а
отделно от това и по банковите сметки на „Балкантабако" ЕООД и по касата
няма постъпления в 2015 година от „Д. К" ЕООД, които да са основание за
осчетоводяване на задължението в посочения размер. Подробно се проследява
счетоводния запис, като се
изтъква, че липсват първични документи, от които да се следва осчетоводяването
на въпросната сума, а без да са налице конкретни документи, които да доказват
паричната връзка между двете дружества, и то
такава връзка от която да произтича задължение за отчитане на приходи при
„Балкантабако“ ЕООД, е недоказано задължението за облагане с данък на салдата
по сметката. Жалбодателят счита, че в счетоводството на „Балкантабако“
ЕООД е допусната счетоводна грешка, която се изразява в осчетоводяване на
задължения към дружеството „Д. К“ ЕООД в 2015 година, без реално да съществуват такива. Сочи се, че при условие, че това „вземане“ не
е основано на първичен счетоводен документ, от който да се установяват модалитетите и условията, при които то е
възникнало и е съществувало, то това означава, че за дружеството няма основание
да бъде извършено отчитането на приход. В
този смисъл още в 2015 година била налице възникнала грешка при счетоводното
отразяване на този запис, като неправилно тази сума е отразена като задължение
към „Д. К“ ЕООД, без да има налични първични счетоводни документи за това. Доколкото
към момента на подаване на жалбата били изтекли сроковете за корекция на
счетоводни грешки, а и при условие, че тази счетоводна грешка, не е оказала по
никакъв начин влияние при формирането на финансовия резултат на дружеството за
2015 година, то неправилно се изисквало от дружеството да извърши отписване на
задължение в 2020 година, още повече че предмет на счетоводната операция
отписване на задължения, може да бъде само реално съществуващо задължение, а при
положение, че в случая дружеството не е имало подобно задължение, даването на
приход на посочената сума, представлява неправилен подход, тъй като ще изкриви
резултата на дружеството за 2020 година, като се направи увеличение със сума, която не отговоря на изискването
за задължение, тъй като не е установено с надлежни счетоводни документи.
Посочва се също така, че не само, че няма първични счетоводни документи, за
това, че в 2015 година има възникнали такива задължения, но и липсвало и
дружество с наименование „Д. К“ ЕООД за въпросната 2015 година в търговския
регистър, като този факт подкрепял тезата за счетоводна грешка в салдата по
сметките па базата на които се облага дружеството. Не ставало ясно, как точно
ревизиращите свързват задължението със заличено дружество, без да са установили
реалното наличие на конкретни първични счетоводни документи, които да обвръзват
това задължение с това дружество. Нещо повече в хода на ревизията не били
установени никакви обвързващи данни между „Балкантабако“ ЕООД и „Д. К“ ЕООД,
които да установяват, че през 2015 г.
обективно е възникнало задължение в осчетоводения размер. Поради изложеното се
моли съда да постанови решение, с което да уважи жалбата. Претендират
се разноски. В СЗ и в писмени бележки се поддържа жалбата и се
претендират разноски.
Ответникът по жалбата чрез
процесуален представител, в СЗ и в писмени бележки оспорва жалбата. Претендира
разноски.
Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна:
Връчено е на дружеството Искане за представяне на
документи и писмени обяснения от ЗЛ № Р-16001621004541-040-004 / 31.12.2021 г.,
като са изискани всички документи, с които разполага дружеството, съставени и
свързани със задължението към „Д. К" ЕООД. На 12.01.2022 г. са представени
извлечения от сметка 401 - доставчици, за доставчик Д. К ЕООД за периода 2006 г.
– 2015 г. , сметка 499 - други кредитори за 2015 г., 2016 г. и 2020 г., както и
писмени обяснения.
Според приходните органи от представените документи,
както и от данните от информационните масиви на НАП се установява, че „Д.-К" ЕООД е доставчик на „Балкантабако"
ЕООД от 2006 г. Към 31.12.2013 г. задължението на „Балкантабако" ЕООД към „Д.-К"
ЕООД е в размер на 495 251,66 лв. През 2014 г. няма осъществени доставки от „Д.-К"
ЕООД към „Балкантабако" ЕООД. През 2015 г. задължението на “Балкантабако"
ЕООД в размер на 495 251,66лв. е признато на приход чрез отразяване по кредита
на сметка 709 — „Други приходи". През същата година било формирано ново
задължение на „Балкантабако" ЕООД към „Д.-К ЕООД, което към 31.12.2020 г.
е в размер на 375 969,51 лв. по кредита на сметка 499 — „Други кредитори".
Съгласно представените обяснения до 30.09.2013 г., управител на дружеството е Т.С.Т.-Ш.
Счетоводната отчетност на „Балкантабако ЕООД до този период е водена от Рила
консулт ЕООД. При предаване на счетоводната документация не е представен договор
или друг документ уреждащ отношенията между „Балкантабако" ЕООД и „Д.-К”
ЕООД. Приходните органи приемат, че към 31.12.2020 г. , „Балкантабако"
ЕООД има задължения към "Д. К" ЕООД в размер на 375 969,51 лв., като
последното дружество е с прекратена регистрация с Решение на Софийски градски
съд № 26038/16.11.2020 г. В тази връзка се приема, че през 2020 г.
„Балкантабако" ЕООД е следвало да отпише въпросното задължение, като го
отрази в счетоводството си като увеличение на финансовия резултат. С ревизията
на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО е увеличен финансовия резултат с
неотписаните задължения към "Д. К " ЕООД, допълнително е установен
корпоративен данък в размер на 37 596, 95 лв., с прилежащи лихви в размер
на 2 391, 78 лв.
От правна страна:
Според ревизиращите дружеството-жалбодател е следвало през 2020
година да отчете на приход на основание чл. 46, ал.1, т.1 от ЗКПО сумата в размер на 375 969,51 лева, осчетоводена
по сметка 499 с кредитор „Д. К“ ЕООД. Според ревизиращите през 2015 година
дружеството е отчело на приход сумата от 495 251,66 лева - задължения към „Д.
К“ ЕООД от предходни години, и е възникнало ново задължение, което било в
размер на 375 969, 51 лева. Тъй като през 2020 г. вече изтичали 5 години от
възникване на въпросното задължение, за „Балкантабако“ ЕООД било налице
задължение да отпише задължението като го отчете на приход при формирането на
финансовия си резултат за въпросната година.
В хода на съдебното производство се
установи безспорно, че във връзка със счетоводното отразяване на процесното задължение
към „Д. К“ ЕООД не са налице никакви първични счетоводни документи, както и няма
данни за постъпления в посочения размер, които да доведат до осчетоводяване на
задължение в посочения размер /така - в
неоспорените заключения по ССЕ - основно
и допълнително/. В хода на ревизията ревизиращите не са събрали никакви доказателства,
независимо че доказателствената тежест е тяхна, от които да се установи,че
„Балкантабако“ ЕООД дължи на „Д. К“ ЕООД парична сума, т.е. че последното
дружество се явява кредитор на жалбодателя, съответно че взетата счетоводна
операция, в резултат на която в 2015 година в счетоводството на „Балкантабако“
ЕООД е формирано задължение към „Д. К“ ЕООД е основана на първични счетоводни
документи.
В случая в тежест на ревизиращите е
да установяват, че става въпрос за реално задължение между дружествата, а не
само за един счетоводен запис, за който липсва каквото и да е основание.
Съгласно чл.46, ал.1 от ЗКПО „При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният
финансов резултат се увеличава със
сумата на задълженията /като очевидно разпоредбата има предвид действителните задължения –
бел.моя/ на данъчно задълженото лице, като увеличението се
извършва в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства…“
При липсата на каквито и да е доказателства за наличието на такова
действително задължение, основателна е тезата на жалбодателя, че е налице счетоводна
грешка, а в счетоводството на дружеството е било формирано задължение
/единствено чрез счетоводен запис/, без реално да има такова, което е следвало
да бъде констатирано от ревизиращите, а не да се пристъпи към директно прилагане
без основание на чл.46 от ЗКПО. В този смисъл вещото лице изрично посочва липсата
на счетоводни документи и разплащания между двете дружества, както и сочи че
при откриването на счетоводната грешка, съгласно стандарта и по препоръчителния
и допустимия алтернативен подход, грешката се отразява за сметка на
неразпределената печалба на дружеството, като същата намалява или става загуба,
тоест тя е за сметка на собствения капитал на дружеството, а по този начин всъщност няма фискален ефект от допуснатата
грешка. Вещото лице сочи още, че в годината на откриването на счетоводната
грешка, при установяването на такава, би следвало да я отнесат към намаляване
на неразпределената печалба на дружеството за минали години, ако няма такава,
то ще генерира загуба, което не касае текущия финансов резултат. Казано по друг
начин доколкото в случая при липсата на други доказателства безспорно е налице
счетоводна грешка, неправилно е извършено преобразуване на финансовия резултат,
чрез увеличение на същия със сумата на несъществуващото задължение, съответно
са определени допълнителни задължения във връзка с това увеличение.
Поради изложеното жалбата е основателна, а РА
незаконосъобразен в оспорената му част.
При този изход и
съобразно направеното искане, на жалбодателя се дължат разноски в размер на 3 215 лв., съобразно представения списък.
Искането за прилагане на разпоредбата на чл.161, ал.3 от ДОПК е неоснователно,
тъй като РА се отменя не заради новопредставени доказателства, които е можело
да бъдат представени в хода на ревизията, а поради допуснати нарушения на чл.3
и чл.5 от ДОПК от страна на ревизиращите, вследствие на което са направени
неправилни и произволни изводи, съответно неправилно са били определени
процесните задължения.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-16001621004541-091-001/15.02.2022 г., издаден от И.К.- началник сектор
Ревизии и Д.Х.Г.-И. – главен инспектор по приходите ръководител на ревизията, в
обжалваната част, с която на дружеството са установени задължения по ЗКПО за
2020 година в размер на главница 37 596,95 лева с
прилежащи
лихви 2391, 78 лева, потвърден с Решение № 172/ 20.04.2022 г. на Директора на
Дирекция „ОДОП“ – Пловдив.
ОСЪЖДА НАП – гр.София да заплати на „Балкантабако”
ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ *********, адрес на
управление: обл.Пловдив, община Хисаря, с.Старосел, Комплекс за винен и СПА
туризъм Старосел - извън регулация, представлявано от А.К.А., със съдебен адрес
***, офис 402, разноски в размер на
3 215 лв.
Решението подлежи
на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :