№ 28633
гр. София, 03.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110137633 по описа за 2024 година
При извършената проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Изисканият по искане на ищеца документ и представен от Столична община следва
да бъде приет като доказателство по делото.
Следва да бъде допуснато извършване на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба
и поставени от съда.
Искането по чл. 190 ГПК на ищеца следва да бъде уважено.
Следва да бъде отхвърлено искането на ищеца за допускане извършването на ССчЕ
със задачи, посочени в исковата, като ненеобходимо за разрешаване на предмета на делото.
Искането с пр. осн. чл.192, ал.1 ГПК следва да бъде оставено без уважение, доколкото
не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие, поставено от ищеца, за допускането му.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач
„ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО“ ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това
лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно
изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е
основателно.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към спогодба.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице-
помагач – „ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО“ ЕООД с посочен в исковата молба адрес на управление.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЕМА представения от Столична община, район „Триадица“ акт за брак №
947/08.09.1991 г.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК третото лице помагач „ДАЛСИЯ
ЕЛВЕКО“ ЕООД в срок до съдебното заседание да представи намиращите се у него
1
документи, свързани с отчитане и разпределение на ползваната топлинна енергия и
посочени в исковата молба.
ДОПУСКА изслушване на съдебно – техническа експертиза със задачи, посочени в
исковата молба, като вещото лице посочи отделно и каква е дължимата сума за реално
потребена топлинна енергия за периода месец ноември 2020 г. – месец април 2022 г.
включително, при депозит в размер на 400,00 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок
от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Х. Д. Б..
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след проверка на
документите, намиращи се у третото лице „ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО“ ЕООД, касаещи отчитането
и разпределението на топлинната енергия в процесния имот.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за допускане извършването на
съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба, и по чл. 192, ал. 1
ГПК.
НАСРОЧВА о.с.з за 23.10.2025 г. – 09:30 часа, за когато да се призоват страните и
вещото лице Б..
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис
от отговора и уточнението му от 14.05.2025 г., а на третото лице помагач – препис от
исковата молба, отговора, уточнението и доказателствата към тях.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за
продажна цена на доставена топлинна енергия, цена на услуга за дялово разпределение и
мораторна лихва за забава в плащането на цената.
Ищецът „Топлофикация София“ АД твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали
насрещно – не са заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който е доставена енергията. Поддържа, че ответниците са собственици през
процесния период на топлоснабдения имот – апартамент № 36, находящ се в гр. София, ж.к.
„Люлин“, бл. № 714, вх. Б, ет. 5, за който се води партида с аб. № 161359. Обосновава
правния си интерес от предявяване на установителни искове срещу ответниците с
връчването на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на длъжниците по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК. Моли да се приеме за установено, че всеки от ответниците – М. М. Р. и Н.
П. Р., дължи на ищеца следните суми, съответстващи на квотата му в собствеността върху
имота от 1/2 идеална част, а именно: сумата 1612,81 лв. – главница, представляваща
стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г.,
сумата 12,67 лв. – главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода м.11.2020
г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК /29.12.2023 г./ до окончателното изпълнение на главниците, сумата 253,84 лв. –
мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2021 г. – 13.12.2023 г., начислено върху
главницата за потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 3,10 лв. – мораторно
обезщетение за забава за периода 15.01.2021 г. – 13.12.2023 г., начислено върху главницата за
цена на услуга дялово разпределение. Претендира разноски.
Ответниците М. М. Р. и Н. П. Р., редовно уведомени, са депозирали отговор в срока
по чл. 131 ГПК, чрез назначения им от съда представител, в който оспорват предявените
2
искове. Оспорват в имота да е потребена топлинна енергия в претендираното количество и
на претендираната стойност, като сочат, че ищецът при определяне на размера на вземането
си не е взел предвид коригирани справки, издадени от топлинния счетоводител, отразяващи
действителното потребление на отопление и топла вода за имота. Релевират възражение за
погасяване по давност на вземанията на ищеца, падежирали преди 29.12.2020 г. Молят за
отхвърляне на исковете на наведените възражения.
По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответниците, съществувало
към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или
подгряване на вода и е осигурил предоставянето на услуга за дялово разпределение/ и за
ответниците са възникнали задължения за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че след настъпване на изискуемостта на вземанията и преди изтичане на три
години от настъпването й са се осъществили факти, довели до спиране/ прекъсване
течението на давностния срок.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на длъжниците в забава.
В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на уговорения между
страните момент за изпълнение.
Отделя като безспорен и ненуждаещ се от доказване факт по делото, че през
процесния период ответниците са съсобственици на топлоснабдения имот и отговарят за
задълженията за стойност на доставена топлинна енергия до имота и предоставена услуга за
дялово разпределение на топлинната енергия поравно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3