№ 39
гр. Котел, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на единадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йовка Ж. Бъчварова
при участието на секретаря Нелли Хр. Митева
като разгледа докладваното от Йовка Ж. Бъчварова Административно
наказателно дело № 20222210200110 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на А. Г. А. против наказателно
постановление (НП) № 21-0287-000162/23.05.2022г. на Началника на РУ на
МВР Котел, с което на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движение по
пътищата (ЗДП) му е наложено административно наказание 300.00 лева глоба
за извършено по чл.150 от ЗДП административно нарушение. В жалбата не се
оспорват част от описаните в наказателното постановление (НП) факти – че
към момента на проверка е имал качество на водач на МПС, както и че е
неправоспособен. Твърди, че се наложило да поеме управлението на
автомобила, тъй като съпругата му се нуждаела от спешна лекарска помощ и
трябвало бързо да стигнат до болницата в град Омуртаг. Твърди се случайно
деяние по смисъла на чл.8 от ЗАНН, а оттам и несъставомерност на
извършеното деяние. Административнонаказващият орган не се бил
произнесъл дали случаят не е маловажен и не била извършена проверката по
чл.28 от ЗАНН (в жалбата е посочена разпоредбата на чл.28а от ЗАНН,
каквато обективно липсва в текста на закона, поради което съдът приема, че
жалбоподателят е имал предвид разпоредбата на чл.28 от ЗАНН). Моли за
отмяна на оспореното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща
представител.
1
За ОД на МВР Сливен не се явява представител. Жалбата се оспорва
чрез писмено становище, подадено от представител по пълномощие. НП се
поддържа по съображения, че жалбоподателят е извършил
административното нарушение, за което правилно бил санкциониран. Тъй
като жалбоподателят бил системен нарушител на ЗДП, наложеното му
наказание било определено в максимален размер. Оспорва извършеното да
разкрива белезите на маловажност. Моли съда да постанови решение, с което
НП да се потвърди.
Производството по делото е образувано по жалба, подадена в срок и от
лице, което има право да обжалва НП, поради което е допустимо.
На 06.05.2022г. свидетелят И. Ц. – на длъжност Командир на отделение
при РУ на МВР Котел, заедно с още двама полицейски служители, били
дежурни и извършвали контрол по спазване на правилата за движение по
пътищата. По главен път ІІ-48, минаващ край село Градец, спрели за проверка
товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ****, движещ се от
юг към север, сиреч от пътен възел Петолъчката към град Котел.
Проверяващите поискали документите на жалбоподателя А. А., който
управлявал автомобила, но той заявил, че няма свидетелство за управление на
МПС. Актосъставителят се обадил на дежурния в полицейското управление,
който, след направена справка, установил, че свидетелството на управление
на МПС било отнето. Жалбоподателят казал на проверяващите, че съпругата
му, която пътувала в същия автомобил, има свидетелство за управление на
МПС, но не тя управлявала автомобила, тъй като ù било лошо.
Свидетелят Ц. на място съставил на жалбоподателя акт за установяване
на административно нарушение (АУАН), в който описал следната фактическа
обстановка : „На 06.05.2022г. около 19.50 часа главен път ІІ-48 на изхода от
село Градец с посока на движение от юг към север управлява товарен
автомобил марка „Фолксваген“ модел „Транспортер“ с рег. № ****,
собственост на Х. Д. А.а. При извършена полицейска проверка лицето не
представи свидетелство за управление на МПС. След извършена справка с
ОДЧ при РУ на МВР Котел се установи, че лицето е с иззето свидетелство за
управление на МПС. Посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.150 от ЗДП.
Актът е подписан от актосъставителя, от свидетеля Ц., от присъстващите по
време на установяване на нарушението и на съставянето на АУАН двама
2
свидетели, както и от нарушителя, който получил препис от него.
Въз основа на описания АУАН, на 23.05.2022г. било съставено
обжалваното НП, в което е възпроизведена описаната фактическа обстановка.
Административнонаказващият орган приел, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл.150 от ЗДП, тъй като управлява МПС, без да е
правоспособен, и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДП му наложил
административно наказание глоба в размер на 300.00 лева. НП е връчено
лично на наказаното лице на 22.07.2021г. Жалбата е подадена в предвидения в
чл.59, ал.2 от ЗАНН преклузивен четиринадесетдневен срок.
Съдът кредитира всички писмени доказателствени източници, които
прочете по реда на чл.283 от НПК. Към доказателствения материал съдът
приобщи и показанията свидетеля Ц., които възприе в тяхната цялост.
Въз основа на така установеното съдът стигна по следните правни
изводи:
Установи се от показанията на свидетеля Ц., а и не се оспорва от
жалбоподателя, че към момента на проверката жалбоподателят е управлявал
товарен автомобил. Към него момент свидетелството за управление на МПС е
било отнето със заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-1292-000295/23.08.2021г. на сектор Пътна полиция при ОД на
МВР Търговище, връчена на 30.08.2021г., издадена на основание чл.171, ал.1,
б.“б“ от ЗДП до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18
месеца от датата на привеждане на заповедта в изпълнение – от 30.08.2021г.
И актосъставителят, и административнонаказващият орган са приели,
че жалбоподателят, бидейки с отнето към момента на проверката
свидетелството за управление на МПС, е неправоспособен, който извод обаче
не намира опора в закона и това е така по следните съображения :
Съгласно чл.150 от ЗДП, която е посочена за нарушена и в АУАН, и в
НП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен
водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо
превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от
кандидат за придобИ.е на правоспособност за управление на моторно
превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152,
ал.1, т.3 и при провеждането на изпита за придобИ.е на правоспособността по
3
реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.
В чл.150а, ал.1 от ЗДП императивно са изброени изискванията към
водачите на МПС, както следва : 1/ водачът трябва да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от
него моторно превозно средство, 2/ да не е лишен от право да управлява
моторно превозно средство по съдебен или административен ред, 3/
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, 4/ да не е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или или по реда на ччл.69а от НПК и 5/ да
не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Според чл.2, ал.1 от Наредба № 31 от 26.07.1999 г. за изискванията,
условията и реда за придобИ.е на правоспособност за управление на моторно
превозно средство, издадена от министъра на транспорта и министъра на
образованието и науката, обн., ДВ, бр.69 от 03.08.1999 г., в сила от 01.09.1999
г., правоспособността за управление на МПС се придобива след
задължително обучение в присъствена форма, в съответствие с изискванията,
при условията и по реда, предвидени в тази наредба, а според ал.3-та, на
лицата, положили успешно изпита, се издава свидетелство за управление по
реда на чл.159 от ЗДП, с което се удостоверява правоспособността за
управление на МПС от съответната категория.
В издадената на основание чл.159, ал.1, т.1 от ЗДП Наредба № I-157 от
01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление
на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина,
издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр.97 от 15.10.2002 г.,
в сила от 15.10.2002 г., свидетелството за управление на МПС е дефинирано
като индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за
управлението на МПС от съответната категория.
Следователно временното отнемане на свидетелството за управление на
МПС на някое от изчерпателно изброените основания по чл.171, т.1 от ЗДП
не води до изгубване на правоспособността на водача, придобита по реда на
Наредба № 31/26.07.1999 г. За срока на отнемането водачът не е в състояние
да се легитимира като правоспособен водач, съобразно изискванията на
чл.150а, ал.1 от ЗДП, и временно препятства възможността му да управлява
МПС.
Анализът на посочените разпоредби, уреждащи придобИ.ето на
4
правоспособността, води до извод, че настоящият жалбоподателя е
правоспособен водач, на когото временно е било отнето свидетелството за
управление на МПС по реда на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДП, поради което същият
е извършил не посоченото в АУАН и НП административно нарушение по
чл.150 от ЗДП, а такова по чл.150а от ЗДП, тъй като управлявал МПС, след
като свидетелството му за управление на МПС било временно отнето по реда
на чл.171, т.1 от ЗДП. Установи се от справката и от свидетелските
показания, че свидетелството за управление е било иззето на 30.08.2021г. и
към 06.05.2022г. няма данни да е било върнато на жалбоподателя, нито
заповедта да е била отменена.
Допуснатото нарушение обаче при издирване на нарушената правна
норма не е такова, което да води до отмяна на атакуваното НП, тъй като съдът
разполага с правомощие, изрично очертано от разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1
от ЗАНН, да приложи закон за същото, еднакво или по – леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствената част.
Нарушенията и по чл.150, и по чл.150а от ЗДП се наказват с едно и също по
вид и тежест наказание – това, предвидено в чл.177, ал.1, т.2 от ЗДП, и което
е екзактно приложено от административнонаказващия орган. Относно
правомощието на съда да изменя НП са дадени задължителни указания с ТР
№ 8/16.09.2021г., постановено по тълкувателно дело № 1/2020г. на ВАС, І и ІІ
колегия, т.1, още преди да са влезли в сила измененията на ЗАНН, ДВ, бр. 109
от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г., и е тълкувана действащата към него
момент разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН по следния начин :
„Правомощието на районния съд да измени НП е в съответствие и с
поставеното изискване от законододателя, че при упражняване на своите
правомощия по чл.63, ал.1, изр.1 от ЗАНН районния съд разглежда спора по
същество, т.е. представлява инстанция по същество, която, когато установи,
че административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния
закон при квалификацията на деянието, следва да упражни правомощието си
да измени издаденото НП, а не да го отменя като незаконосъобразно.
Същевременно чрез изричното уточнение, че става въпрос за субсидиарно
приложение само на чл.337, ал.1, т.2 от НПК, т.е. за преквалификация по
закон за същото, еднакво или по – леко наказуемо административно
нарушение, се съобразява и забраната за влошаване на положението на
жалбоподателя“. Съобразно гореизложеното, съдът следва да измени НП,
5
като признае жалбоподателят за виновен да е извършил административно
нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДП.
Не са налице твърдените в жалбата предпоставки за прилагане на чл.8
от ЗАНН, тъй като не се установи деянието да е извършено при крайна
необходимост или неизбежна отбрана. Данни в тази насока се съдържат в
показанията на свидетеля Ц., който сочи, че в автомобила се возела съпругата
на жалбоподателя, която съобщила на свидетеля, че ù било лошо, което обаче
съвсем не е достатъчно, за да приеме съдът, че жалбоподателят е действал
при условията на крайна необходимост, която по смисъла на чл.13 от НК е
налице тогава когато деецът извършва деянието, за да спаси държавни или
обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага
от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг
начин, ако причинените от деянието вреди са по – малко значителни от
предоствратените. Доводът на жалбоподателя за приложението на чл.13 от
НК почива на изцяло погрешен прочит на закона и се явява неотносим и
неприложим към проблематиката на сложения за разрешаване спор.
Неоснователно се явява и другото наведеното в жалбата отменително
основание, свеждащо се до липса на произнасяне от страна на
административнонаказващия орган дали са налице основанията на чл.28 от
ЗАНН. Прочитът на НП опровергава твърденията на жалбоподателя, тъй като
административнонаказващият орган изрично е посочил, че деянието не е
маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, което обсъждане, дори и да липсваше,
пак не би довело до отмяна на НП, по причина че налагане на
административно наказание имплицитно изключва извод за маловажност. Не
са налице обстоятелства, които да обосновават маловажност, тъй като
извършеното разкрива типичната за този вид нарушения обществена
опасност. От друга страна, обширната справка за допуснатите от
жалбоподателя нарушенията на правилата за движение по пътищата говори за
високата степен на обществена опасност на извършителя, който е системен
нарушител, недисциплиниран водач, извършвал нарушения по ЗДП от 1988г.,
които с упорита устойчивост продължават и към настоящия момент. В тази
връзка правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН
административнонаказващият орган е наложил наказание в размер на
максималния предвиден от 300.00 лева.
6
При извършената служебна проверка съдът не установи в някоя от
фазите на административнонаказателното производство да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, вкл. и непосочени от
жалбоподателя, които да са ограничили правото на защита на привлеченото
към административнонаказателна отговорно лице и които да водят до отмяна
на НП.
Страните не са заявили претенции за разноски, поради което съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН наказателно
постановление № 22-0287-000162 от 23.05.2022г. на Началника на РУ на МВР
Котел, с което на жалбоподателя А. Г. А., ЕГН **********,
постоянен/настоящ адрес ************, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДП
е наложено наказание глоба в размер на 300.00 лева за извършено от него
административно нарушение по чл.150 от ЗДП, затова че на 06.05.2022г. в
19:50 часа на главен път ІІ-48 на изхода от село Градец с посока на движение
от юг към север управлявал товарен автомобил марка „Фолксваген“ модел
„Транспортер“ с рег. № ****, собственост на Х. Д. А.а, и при извършена
полицейска проверка не представил свидетелство за управление на МПС,
което, след извършена справка, се установило, че е е иззето, като
преквалифицира административното нарушение по 150а, ал.1 от НК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред АС
Сливен в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
7