Решение по дело №186/2024 на Административен съд - Шумен

Производство по чл.63в и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.208 и сл. от Административно – процесуален кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба от Началник сектор ПП при ОД на МВР град Шумен, чрез гл. юрисконсулт Ив. С., срещу Решение №93/15.03.2024 г. по АНД №2083/2023 г. по описа на Шуменски районен съд.

Касаторът излага доводи за правилно ангажиране на отговорността на наказаното лице по реда на чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП, поради което правните изводи на решаващия съд, обосноваващи преквалификация на нарушението по чл.183 ал.4 т.5 от ЗДвП противоречат на материалния закон и моли да бъде отменено атакуваното решение и да бъде потвърдено НП №23-0869-001339/26.07.2023 г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР град Шумен, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции.

Ответната страна М. М. Д., редовно призован, за него се явява адвокат В. П. при ШАК, редовно упълномощен, който изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага Решението на РС град Шумен да бъде оставено в сила, както и да бъдат присъдени разноски за настоящата касационна инстанция.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага Решението на РС град Шумен като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срок, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

На първо место следва да се посочи, че спор по фактите няма между страните. Спорът е правен и касае приложението на чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП и чл.183 ал.4 т.5 от ЗДвП в настоящия случай.

С атакуваното решение Районен съд град Шумен е изменил НП №23-0869-001339/26.07.2023 г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР град Шумен, с което на ответника М. М. Д. на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 лв. за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, като е преквалифицирал нарушението по чл.183 ал.4 т.5 от ЗДвП и му е наложил глоба в размер на 50.00 лв., както и е осъдил ОД на МВР град Шумен да заплати на адвокат В. П. при ШАК по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лв. В тази връзка следва да се посочи, че с Определение №274 от 16.04.2024 г. по АНД №2083/2023 г. по описа на РС град Шумен съдът по реда на чл.248 от ГПК е допълнил Решение №93/15.03.2024 г. по АНД №2083/2023 г. по описа на ШРС като е осъдил М. М. Д. да заплати на ОД на МВР град Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв., както и е отхвърлил искането на М. М. Д. за изменение на решението в частта за разноските. Определение №274 от 16.04.2024 г. по АНД №2083/2023 г. по описа на РС град Шумен не е предмет на настоящото касационното производство и няма данни да е било обжалвано от страните към настоящия момент.

За да достигне до този резултат, решаващият съд е приел за безспорно установено, че на 29.06.2023 г. санкционираното лице е управлявало собствения си лек автомобил марка “Фолксваген Бора” с рег.№[рег. номер] на км 9+950 в посока град Бургас, като управляваното МПС е с техническа неизправност – дълбочината на протекторния рисунък на задна дясна гума е под 1.6 мм, като гумата е изтъркана до гладкост. При тези факти съдът е приел, че правилно действията на санкционираното лице са квалифицирани от наказващия орган като нарушение по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, която разпоредба вменява задължението движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Приел е обаче, че неправилно е била приложена санкционната норма на чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП, а именно „Който управлява технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от петстотин лева – при констатирани опасни неизправности“, доколкото неизправността е била квалифицирана от органа като опасна. Съдът е приел, че в случая следва да бъде ангажирана отговорността на нарушителя по чл.183 ал.4 т.5 от ЗДвП, а именно „Наказва се с глоба 50 лв. водач, който управлява моторно превозно средство с износени или разкъсани гуми или в нарушение на чл.139, ал.1, т. 4“, която норма е специална спрямо общата норма на чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП. Решаващият съд също е посочил, че нормата на чл.183 ал.4 т.5 от ЗДвП не е само санкционна, но и материалноправна. Въз основа на това и съобразно правомощията си по чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН е преквалифицирал нарушението по нормата на чл.183 ал.4 т.5 от ЗДвП и е изменил НП като е наложил предвидената в тази норма глоба в размер на 50.00 лв.

Настоящата касационна инстанция изцяло споделя установената от районния съд фактическа обстановка и изведените въз основа на нея правни изводи.

Както в АУАН, така и в НП процесната техническа неизправност е определена като „опасна“, без да е посочено по кой относим законов или подзаконов нормативен акт наказващият орган е извършил тази квалификация. За първи път в хода на съдебното производство пред РС и пред настоящия касационен състав административнонаказващият орган се позовава на разпоредбата на чл.101 ал.4 от ЗДвП, която препраща към Наредба №Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, даваща класификация на видовете техническа неизправност. Този подзаконов нормативен акт не е посочен в НП. Следователно при тези факти и въз основа на нарушението, описано както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, законосъобразно решаващият съд е приел, че в случая относимата материалноправна норма и санкционна разпоредба е тази по чл.183 ал.4 т.5 от ЗДвП. Тази разпоредба правилно е преценена като специална спрямо общата норма на чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП, тъй като предвижда забрана за управление на моторно превозно средство с износени или разкъсани гуми и съответната санкция на водач, който управлява такова МПС. Не е налице съществена разлика между „износена“ и „изтъркана“ гума, както твърди касатора, още повече, че нормата на чл.183 ал.4 т.5 от ЗДвП определя тази санкция и за „разкъсана“ гума, което очевидно е в много по-голяма степен нарушение на целостта на гумата, отколкото „износена“ или „изтъркана“ гума.

От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че Решение №93/15.03.2024 г. на Шуменски районен съд по АНД №2083/2023 г. е законосъобразно и правилно, а касационната жалба е неоснователна. Решението на Шуменският районен съд е постановено при правилно установена фактическа обстановка и при правилно изведени правни изводи по отношение приложението на процесуалния и материалния закон, поради което следва да се остави в сила.

Съобразно изхода на делото и направеното своевременно искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът намира, че такова се дължи за сумата в размер на 200.00 лв., като се позовава на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 на СЕС. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, проведено е едно заседание и спорът е само по отношение на приложение на закона.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р Е Ш И:

Оставя в сила Решение №93 от 15.03.2024 г., постановено по АНД №2083/2023 г. на Шуменски районен съд.

Осъжда ОД на МВР град Шумен да заплати на адвокат В. В. П., вписан в АК град Шумен, в качеството му на пълномощник на М. М. Д., на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 /двеста лева/ лв.

Решението е окончателно.