Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 29.05.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на втори май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Маргарита Минчева, като разгледа
докладваното от съдията а.х.д. № 142 по описа за 2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН
И.В.Д. ЕГН ********** *** е обжалвал наказателно постановление
№ 18-1201-003285/12.10.2018 г. на началник група към ОДМВР София, с което за нарушение
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2 ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 200 лева.
В жалбата си Д. твърди, че в хода на
производството са допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като не е
описано нарушението. По същество оспорва фактическите констатации в АУАН, като
твърди, че управляваният от него лек автомобил е бил ударен от друга кола.
Въззиваемата страна, не
изпраща представител, не взема становище по жалбата
Съдът, като обсъди
доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност съобразно с чл. 14 и 18 НПК, приема за установено следното:
На 03.07.2018 г. И.Д. управлявал лек автомобил „Хонда“,
рег. № СА 0084 ХА по автомагистрала
„Тракия“ . Около 17,35 часа се намирал в района на 42 км, където е имало ремонт
на дясна активна лента и временна организация на движението. При движение в
лява изпреварваща лента автомобилът „Хонда“ се преобърнал и се ударил в лява
метална еластична ограда.
Пристигналите на място служители на ОДМВР
установили, че няма пострадали лица от пътуващите в автомобила, като в декларация
Д. е посочил, че е бил ударен отзад от неизвестен автомобил. Въз основа на
декларацията бил съставен протокол за ПТП и АУАН срещу И.Д., в който контролният орган е приел, че водачът е
нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП, тъй като се е движел с несъобразена с пътните
условия и с характера и интензивността на движението скорост, като е реализирал
ПТП с материални щети.
Тези обстоятелства са потвърдени от
актосъставителя Б.Б., според когото не е била ясна причината Д. да загуби
контрола върху управлявания автомобил, което му дало основание да приеме, че е
карал с несъобразена скорост.
За констатираното
нарушение е издадено и атакуваното НП № 18-1201-003285/12.10.2018 г. на ОДМВР
София, с което за допуснатото нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП на основание чл.
179 ал. 2 ЗДвП на Д. е наложена глоба в размер на 200 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът
достигна до следните правни изводи:
Актът и наказателното
постановление са издадени от съответните органи в кръга на тяхната
компетентност. В хода на административнонаказателното производство обаче е
допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до опорочаване на
процедурата по установяване и наказване на административното нарушение от
страна на жалбоподателя.
Несъмнено е, че в преценката си дали да издаде
наказателното постановление или не, административнонаказващият орган се
основава на фактическите констатации в акта за установяване на административно
нарушение. В съдебното производство, обаче, тези констатации нямат никаква
обвързваща доказателствена сила и обстоятелствата относно извършването на
вмененото на наказаното лице административно нарушение подлежат на установяване
с всички допустими доказателствени средства.
На жалбоподателя е
вменена за нарушена както общата норма на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, предвиждаща
водачите на моторни превозни средства да съобразяват скоростта на движение с
пътната обстановка – атмосферни условия, релеф на местността, състояние на пътя
и на превозното средство, характер и интензивност на движението и всички други обстоятелства, които имат
значение за безопасността на движението. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП има
бланкетен характер и по нея може да бъде понесена административнонаказателна
отговорност само тогава, когато извършеното от страна на нарушителя не може да
бъде квалифицирано по специален текст от закона.
Нарушението на чл. 20, ал. 2 ЗДП, ако е довело да причиняване на пътно-транспортно
произшествие, е санкционирано с разпоредбата на чл. 179, ал. 2 ЗДвП. В този смисъл административно нарушение е не самото
движение с несъобразена скорост, а причиняването на ПТП в резултат на движение
с несъобразена скорост. Съгласно §6, т. 30 от ДР на ЗДвП, пътнотранспортно произшествие е събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар
или други материални щети. За да може да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на съответния водач на МПС въз основа
на тази санкционна разпоредба е необходимо да се установят както всички
характеристики на пътната обстановка и движението на автомобила, така и на
причинените повреди. В тази насока следва да се има предвид, че несъобразената
скорост не е факт, от който се правят съответни изводи, а предмет на изясняване
и доказване. Минимални предпоставки за това
липсват в конкретния случай. В АУАН е посочено, че в пътния участък, където е
възникнало ПТП е имало временно регулиране на движението /частичен ремонт на
дясна активна лента/, а водачът не се е съобразил с пътните условия и
интензивността на движението. От описанието на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението не могат да се установят нито конкретните пътни условия,
нито интензивността на движение, което прави и невъзможна преценката дали
жалбоподателят е съобразил скоростта си с тези обстоятелства. Обстоятелството,
че жалбоподателят е самокатастрофирал, не означава непременно, че това е
станало заради движение с несъобразена скорост. Направеното в АУАН описание на
пътните условия /временно регулиране на движението/, с които водачът не се е
съобразил при избиране на скоростта си, не е достатъчно за съда да направи
обоснован извод за това, че именно несъобразената скорост на водача е станала
причина за настъпване на пътно-транспортното произшествие. Този пропуск при
описание на нарушението не би могъл да се преодолее в хода на съдебното
оспорване на вече издадено наказателно постановление, поради което и според
настоящия състав наказателното постановление подлежи на отмяна поради
съществено нарушение на процесуалните правила и в частност на разпоредбата на
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, което нарушава правото на защита на жалбоподателя.
По
изложените съображения настоящия състав приема, че атакуваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което и следва да бъде
отменено.
Ето
защо, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-1201-003285/12.10.2018 г. на началник група към ОДМВР София, с което на
И.В.Д. ЕГН ********** *** за нарушение на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200
лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по
реда на АПК пред АС– София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Р.
Йорданова)