РЕШЕНИЕ
№ 16977
гр. София, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110170702 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от ЗД „БУЛ
ИНС“ АД срещу А. С. Л. за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от
1033,37 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение за виновно причинени имуществени вреди на лек автомобил "Ауди А4",
рег. № вследствие на ПТП от 13.12.2020 г. в района на гр. Ботевград и разноски за
определянето му, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до
погасяването.
Ищецът ЗД „БУЛ ИНС“ АД твърди, че на 13.12.2020 г., към 14:30 часа, в района
на гр. Ботевград е реализирано ПТП между л.а. “Шкода Октавия”, с рег. собственост
на В В.ова Ч и управляван от ответника А. С. Л., и л.а. "Ауди А4", рег. № , собственост
на „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ“ ЕООД и управляван от Д. В. М..
Сочи, че бил съставен протокол за ПТП № 1761575 от 13.12.2020 г. от органите
на МВР, според който причините за произшествието са по вина и се дължат на
противоправното поведение на ответника, който, шофирайки губи контрол над
автомобила при предприет ляв завой и се блъска в стена, като връщайки се назад удря
МПС "Ауди А4", рег. № вследствие на което реализира процесното ПТП със следния
детайл и част: преден ляв калник. Сочи се, че ответникът е управлявал лекия
автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма и е
отказал проверка с тест за наркотични вещества. Сочи, че ищцовото дружество е
сключило със собственика на л.а.“Шкода Октавия”, с рег. № , при управлението на
който е причинено увреждането, задължителна застраховка “Гражданска отговорност”
на автомобилистите със срок на покритие по време на ПТП. Поддържа, че вредите са
на стойност 1033,37 лева (с включени ликвидационни разноски в размер на 25 лева), в
който размер е изплатил застрахователно обезщетение на ЗАД „Алианц България“ -
1
застраховател по застраховка „Каско на МПС“ на увредения автомобил "Ауди А4", рег.
№
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявеният
иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявения иск. Сочи, че от
представените от ищеца доказателства не се установява, че ответникът е участвал в
процесното ПТП. Не оспорва факта на платеното от ищеца застрахователно
обезщетение. Поради тези и останалите изложени съображения моли предявеният иск
да бъде отхвърлен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: 1/ че в причинна връзка с противоправното поведение на
ответника е настъпило събитие, за което ищецът, в качеството си на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност”, носи риска; 2/ че е заплатил обезщетение на
увреденото лице в размер, не по-голям от действителните вреди; 3/ че при
настъпването на пътнотранспортното произшествие ответникът е извършил
нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното
превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта
над допустимата по закон норма и/или е отказал да се подложи на проверка.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже погасяване
на задължението.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 06.06.2025 г.,
приет за окончателен и допълнен в проведеното открито съдебно заседание на
11.09.2025 г., на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото са отделени фактите, че: 1) че ищцовото
дружество е заплатило на ЗАД „Алианц България“ - застраховател по застраховка
„Каско на МПС“ на увредения автомобил "Ауди А4", рег. № претендираното
обезщетение по образуваната щета и 2) че по всички въпроси, които ищецът е
поставил към САТЕ, отговорите съответстват на твърденията, изложени в иск. молба.
Ето защо и на осн. чл. 153 ГПК съдът приема отделените за безспорни
обстоятелства за доказани. Същите се установяват и от приетите по делото
доказателства: застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за л.а. “Шкода Октавия”, с рег. № , застрахователна
полица за застраховка „Каско“ на МПС за л.а. "Ауди А4", рег. № , собственост на
„ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ“ ЕООД, Протокол за ПТП от 13.12.2020 г., приобщени
застрахователни преписки, образувани при ЗАД „Алианц България“ - застраховател
по застраховка „Каско на МПС“ на увредения автомобил "Ауди А4", рег. № и при ЗД
„БУЛ ИНС“ АД – застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за л.а. “Шкода Октавия”, с рег. № приобщени
материали по административно – наказателна преписка, образувана във връзка с
Протокол за ПТП № 1761575/13.12.2020 г. и НП за наложени наказания на ответника
А. С. Л., а така също и от показанията на свидетеля Д. М., които съдът кредитира като
пълни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.
Съдът намира, че от правна страна виновен за настъпване на процесното ПТП е
водачът на лек автомобил “Шкода Октавия”, с рег. № СВ9831НХ, който, шофирайки
2
губи контрол над автомобила при предприет ляв завой и се блъска в стена, като
връщайки се назад удря МПС "Ауди А4", рег. № вследствие на което реализира
процесното ПТП. Механизмът на ПТП напълно се потвърждава от показанията на
свидетеля М..
С оглед отделените като безспорни факти между страните, спорен между тях се
явява единствено въпросът налице ли е основание за ангажиране на регресната
отговорност от страна на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
спрямо виновния водач, доколкото ответникът твърди, че не се установява наличието
на предпоставките на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ. Сочи, че по делото не са налице данни
водачът да е употребил алкохол.
С оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП следва да се приеме, че на водача
е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0, 5 ‰ и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, освен в случаите по чл. 433, т.
1 застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при
настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона
за движението по пътищата, като е управлявал превозното средство под въздействие
на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или
под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се
подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други
упойващи вещества.
В изготвения протокол за ПТП, съставен от мл. автоконтрольор В и
представляващ официален удостоверителен документ в тази си част, е отразено, че
ответникът А. Л., като водач на лек автомобил “Шкода Октавия”, с рег. № СВ9831НХ
е отказал за бъде тестван за наличие на наркотични вещества/аналози, не е тестван за
алкохол, като същевременно не му е издаден и талон за кръвна проба. От показанията
на свидетеля М. също се установява, че ответникът Л., след като на място се отзовал
екип на пътна полиция, отказал да бъде тестван за наличие на алкохол и наркотични
вещества. Същевременно свидетелят сочи, че Л. бил в неадекватно състояние, не
можел да стои на краката си, говорел заваляно, не знаел къде се намира. В
обстоятелствената част на издаденото по делото наказателно постановление № 20-
0246-001667/24.03.2021 г. също е отразено, че Л. отказал да бъде изпробван с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510ARNA.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства не се установи
ответникът да е управлявал пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0, 5 ‰, но липсата на установяване на концентрацията на
алкохол/наркотици и/или техни аналози в кръвта на водача е поради отказа на
последния да се подложи на проверка. Отказът да се подложи на проверка
представлява самостоятелно основание за възникване на регресното право на ищеца
съобразно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.
Настоящият състав приема, че обезщетението, което следва да бъде присъдено
на ищеца, трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие, като не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване
на имуществото в същия вид, без прилагане на обезценка. Съдът намира, че
дължимото обезщетение при застрахователно събитие следва да се равнява на размер,
необходим за възстановяване на причинените щети, определен по средни пазарни цени
3
към датата на застрахователното събитие, доколкото застрахователят не дължи да
покрие избора на марка части, алтернативни доставчици, както и самия майстор,
извършващ същия. Ако се приеме противното, то би се стигнало до преодоляване на
забраната за неоснователно обогатяване при застраховането.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, като в случая – на извършеното
плащане, доколкото ответникът не оспорва определения размер на обезщетение, като
този факт, като част от въпросите поставени към САТЕ, е отделен като безспорен
между страните. Към установения размер на действителните вреди следва да се
прибави и сумата от 25 лева като размер на обичайни разноски за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ.
Ответникът не доказа погасяване, поради което искът следва да бъде уважен в
пълния предявен размер от 1033,37 лева, ведно със законна лихва, считано от
подаването на исковата молба – 27.11.2024 г., до погасяване на задължението.
По разноските:
При този изход на делото право за присъждане на разноски възниква за ищеца,
като на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъде присъдена сумата от 930 лева, от
която: 50 лева държавна такса, 400 лева възнаграждение за особен представител и 480
лева с вкл. ДДС адв. възнаграждение съобразно приложените списъци на разноски по
чл. 80 ГПК. Направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатско
възнаграждение е неоснователно, доколкото претендираният размер съответства на
фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. С. Л., ЕГН ********** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
********* сумите, както следва:
- сумата от 1033,37 лева на осн. чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД,
представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за
виновно причинени имуществени вреди на лек автомобил "Ауди А4", рег. № ,
вследствие на ПТП от 13.12.2020 г. в района на гр. Ботевград, като е управлявал лек
автомобил “Шкода Октавия”, с рег. № , но е отказал да се подложи на проверка за
установяване наличието на алкохол в кръвта и наркотици или други упойващи
вещества, с включени разноски за определянето му, заедно със законната лихва върху
сумата, считано от 27.11.2024 г. до погасяването;
- сумата от 930,00 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4