РЕШЕНИЕ
№ 1798
Гр. Пловдив,
01.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ХХVІІІ-ми състав, в публично съдебно заседание на дванадесети септември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Стефка Костадинова, като разгледа докладваното от съдията административно
дело №1574 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.203 от АПК,
вр. чл.1 от ЗОДОВ.
Образувано е
по искова молба на Търговско дружество „***“ ООД, ЕИК***, със седалище в гр. ***,
ул.“***“ №43, представлявано от управителя си П.Д.Т., подадена чрез процесуален
представител адв. Д. *** за присъждане на обезщетение за причинени имуществени
вреди в размер на 350.00 лева, дължащи се на заплатеното адвокатско
възнаграждение за отменено по съдебен ред незаконосъобразно Наказателно
постановление №309 от 08.05.2018г., издаден от Началник „ОП“ при ОД на
МВР-Пловдив. Излагат се твърдения относно обстоятелства, касаещи заплащане на
претендираната сума за процесуално представителство пред съответните съдебни
инстанции, за което счита, че са представени и съответните доказателства. Редовно
призован, в съдебно заседание се представлява чрез процесуалния си пълномощник адв.
Д., който поддържа предявеният иск и счита, че същият е доказан по своето
основание и размер и моли да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до нейното окончателно заплащане.
Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът по иска – ОД на МВР- гр. Пловдив, редовно уведомен, с писмен отговор
чрез процесуалния си пълномощник юрисконсулт Д.- П. оспорва допустимостта и
основателността на подадената исковата молба. По същество на спора застъпва
становище, че иска не е доказан по своето основание и размер и моли да бъде
отхвърлен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата
страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив
излага становище за основателност на иска, като предлага да бъде уважен в
размера, в който е предявен.
Съдът, като
изслуша становището на страните, на база приобщените по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа
страна:
С Наказателно
постановление №309/08.05.2018г., издадено от Началник „Охранителна полиция“ при
ОД на МВР- град Пловдив, ищецът е бил привлечен към административно наказателна
отговорност за административно нарушение на чл.27 ал.1 вр. чл.43 ал.2 от ЗЧОД
/отм. ДВ бр.10/30.01.2018г., в сила от 31.03.2018г./, за което е санкциониран
на основание чл.43 ал.2 от ЗЧОД /отм./ с административно наказание „имуществена
санкция в размер на 1000.00 лева“. Издаденият правораздавателен административен
акт бил оспорен от нарушителя по съдебен
ред, като За нуждите на това оспорване е
постъпила жалба от името на адв. Д., към която е липсвало приложено пълномощно
за процесуално представителство. Въз основа на нея е било образувано съдебно
производство по АНД №4461/2018г. по опис на Районен съд-гр.Пловдив, ХVI наказателен
състав. В съдебно заседание упълномощеният защитник не се е явил и не е
представлявал дружеството- жалбоподател, като не е приложил договор за правна
защита и съдействие и пълномощно. След едно проведено съдебно заседание
съдебното производство е приключено с постановеното Решение №1616/21.09.2018г
съдът отменил като незаконосъобразно атакуваното НП. Съдебното решение не е
обжалвано и е влязло в сила на 13.10.2018г.. Едва при образуване на настоящото
производство ищеца представя Договор за правна защита и съдействие от
06.02.2019г. за извършено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на
300.00 лева, както и пълномощно за процесуално представителство.
Горната
фактическа обстановка се установява от приобщените в хода на съдебното
производство писмени доказателства- материалите по АНД №4461/2018г по опис на
Районен съд-Пловдив- ХVI нак. състав, както и от приетите доказателства, приложени с исковата
молба.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
С
влязлото в сила съдебно решение на РС- Пловдив е отменено наказателно
постановление №309/15.05.2018г. на Началник „ОП“ при ОДМВР-Пловдив, с което на
ищеца е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000.00
лева за нарушение на чл.27, ал.1, вр. чл.43 ал.2 от ЗЧОД. В тази връзка се
претендира в последствие по реда на ЗОДОВ и обезщетение за имуществени вреди –
платени адвокатски възнаграждения за защита по наказателни и
административно-наказателни дела. Твърде се, че така предявеният иск е доказан
и основателен. По делото безспорно е установено обстоятелството, че издаденото
срещу „***“ ООД Наказателно постановление № 309/08.05.2018г. на Началник ОП на
ОДМВР- Пловдив е отменено като незаконосъобразно с Решение № 1616 от 21.09.2018
г. по АНД № 4461/2018 г. по описа на РС-Пловдив. Както съдебното производство
по обжалване на издаденото НП пред районния съд, така и в настоящото ищецът твърди,
че е бил представляван от адвокат, като за процесуалното представителство пред
районния съд е извършил заплащане в брой на адвокатско възнаграждение в размер
на 300.00 лева. Затова счита, че платените за съдебната защита срещу
наказателното постановление адвокатски възнаграждения съставляват имуществени
вреди, които са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с
отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, което е основание
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдена посочената сума, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 01.11.2018 г. до окончателното й
изплащане.
Искането
е неоснователно.
Независимо,
че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК, то е издадено от административен орган и представлява
властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда
наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на
нормативно възложени задължения, от упражняването на административна
правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Дейността по налагане на административните наказания,
свързана с издаване на наказателно постановление, се отличава от правозащитната
дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ,
именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай
изпълнителна /административна/ функция в рамките на държавната власт.
Административният характер на дейността по издаване на наказателните
постановления, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или
юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от
незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление от
19.05.2015 г., постановено по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС. Винаги адвокатското
възнаграждение за процесуална защита в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление, ако същото е заплатено, съставлява имуществена
вреда, причинена пряко от отмененото наказателно постановление. Видно от
мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., постановено по т.д. № 2/
2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, разходите по ангажиране на адвокатска
защита в производството по обжалване на наказателно постановление във всичките
му фази – пред районния съд по ЗАНН и пред касационната инстанция по реда на
АПК, се явява имуществена вреда за адресата на НП и съставлява пряка и
непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, а не неприсъщ
или луксозен разход. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът - ответник в
настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената
на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше
издаденото и отменено впоследствие като незаконосъобразно наказателното
постановление. Ето защо, макар и да липсва нормативно установено задължение за
процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване
законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ
разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се
явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт-
наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото
на търговското дружество вследствие заплатени суми за адвокатско
възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с
което е наложено административното наказание глоба, което
административнонаказаният е считал за незаконосъобразно. По горните съображения
и съгласно ТР № 1 от 15.03.2017 г. по т.д. № 2/2016г. по описа на ВАС при
предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този
закон.
В
настоящият случай ищецът не е доказал по категоричен и несъмнен начин настъпилите
за него имуществени вреди във вид на реално заплатено адвокатско възнаграждение
в производството по обжалване на отмененото НП за сумата от общо 300 лева.
Липсват доказателства, че това възнаграждение е било реално заплатено във
връзка с образуваното пред първоинстанционния съд съдебно производство по
обжалване на НП. При липса на такива доказателства, той неправилно е уважил
предявената искова претенция за тази сума. Ищецът в производството по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ следва да проведе пълно и главно доказване на предявения от него
осъдителен иск, каквото в конкретния случай не е проведено. Ищецът е представил
като доказателство по делото договора за правна помощ и съдействие в оригинал,
съответно от 06.02.2018г. за договорена сума от 300 лева, какъвто договор би
следвало да е представен по административно-наказателните дела. Независимо от
обстоятелството, че по договора за правна помощ като клиент /упълномощител/ е
вписан ищецът, а като адвокат/упълномощен/ – адв. Д. и в същите точно са
описани уговорените и заплатени суми за адвокатско възнаграждение по повод
конкретно посочени анх дела, то, доколкото по делото липсват данни договорите
да са представени в рамките на конкретните административно-наказателни дела по
обжалване на отмененото НП, както и предвид обстоятелството, че същите са
депозирани в оригинал за първи път в исковото производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, настоящият съдебен състав приема, че тези договори са създадени за
целите на иска по ЗОДОВ, същите са антидатирани, не доказват реалното
настъпване на претендираните вреди, както и наличието на пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка между евентуалните вреди и отмененото като
незаконосъобразно НП, поради което и искът е останал недоказан както по
основание, така и по размер. Предвид гореизложеното възражението в тази връзка
на ответника е основателна, а предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на направените искания за разноски, с оглед изхода на съдебния спор,
такива се дължат в полза на ответника. С отговор на исковата молба до настоящата инстанция чрез
прецесуалния си представител претендира и присъждане на разноски по настоящото
дело за юрисконсултско възнаграждение. Ето защо следва такива да се присъдят
в полза на ответника по реда на чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 ал.1 от ЗПрП, вр.
чл.24 от НЗПрП в размер от 100.00 лева.
По
изложените съображения и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО
предявения от „***“ ООД,
ЕИК***, със седалище в гр. ***, ул.“***“ №43, представлявано от управителя си П.Д.Т. иск с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу ОДМВР- Пловдив в размер на 300.00 / триста
/лева, представляващ обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на
заплатени адвокатски възнаграждения за обжалване по съдебен ред на отмененото
като незаконосъобразно наказателно постановление №309/08.05.2018 г. на Началник
ОП на ОДМВР- Пловдив.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК***, със седалище в
гр. ***, ул.“***“ №43, представлявано от управителя си П.Д.Т. да заплати на Областна
дирекция на МВР- град Пловдив направените в производството разноски в размер на
100.00/сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на
обжалване пред ВАС на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на АПК.
СЪДИЯ: