О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №  2514

 

гр.Пловдив,04.12.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в закрито заседание на четвърти декември,през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                            ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА

 

като разгледа  докладваното от председателя ч.гр.д.№ 2517/19Г.по описа на ПдОС за 2019г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.423 от ГПК.

Образувано e по възражение на П.К.П. *** чрез пълномощника му адв.Т.М. против заповед за  изпълнение по чл.410 от ГПК № 4566/09.07.15г.,издадена от  ПдРС,2-ри гр.с.по  ч.гр.д.№ 8474/15г.

Във възражението се твърди,че молителят узнал за издадената заповед за изпълнение на 27.08.19г.,когато получил ПДИ по образувано изпълнително дело № 48/19г.по описа на ЧСИ П.Николова,рег.№ 911 и район на действие ПдОС.Твърди се също,че П.П. през месеците юли и август 2015г.бил командирован в чужбина с цел осъществяване на курсове на територията на Европейския съюз и не се бил връщал в България.През м.септември останал на гости при негови близки в Германия,а през октомври и ноември 2015г.отново извършвал курсове в ЕС.Така той отсъствал от страната в периода,когато заповедта за изпълнение му била връчена по реда на чл.47,ал.1 от ГПК-чрез залепване на уведомление на постоянния му адрес.Затова той не могъл да узнае своевременно за връчването на заповедта за изпълнение поради непредвидени обстоятелства-основание по чл.423,ал.1,т.3 от ГПК.Иска се приемане на възражението и спиране изпълнението на заповедта,като делото се върне на ПдРС за продължаването му с указания по чл.415,ал.1 от ГПК.Към възражението са приложени писмени доказателства-трудов договор,командировъчни заповеди,заповед за ползване на неплатен отпуск.

Постъпил е писмен отговор от ”ЕОС Матрикс“ЕООД,ЕИК-*********,гр.София,с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на възражението по изложени в отговора съображения и се иска оставянето му без разглеждане,респективно оставянето му без уважение.

ПдОС,след като обсъди доводите,изложени във възражението и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Искането за приемане на възражение от въззивния съд е неоснователно.

Молителят твърди,че не е могъл да узнае своевременно за връчването на заповедта поради особени непредвидени обстоятелства-на осн.чл.423,ал.1,т.3 от ГПК.Като такова обстоятелство се сочи работата на молителя като служител на „Транс Тап“ООД на длъжността шофьор на товарни превози и свързаното с тази работа често и продължително отсъствие от страната,включително и в периода,когато заповедта му е съобщена по реда на чл.47,ал.1 от  ГПК.

Касае се за заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,с която е разпоредено длъжникът П.К.П. да заплати на кредитора ”ЕОС Матрикс“ЕООД посочените в заповедта суми.

В заявлението са посочени два адреса на длъжника в Пловдив-на ул.“Т.“ 20 и на ул.“К. А.Б.“43.Заповедта е изпратена на длъжника на двата адреса,като съобщението от първия адрес на ул.Т. № 20 е върнато с отметка от 30.07.15г.,че адресът е посетен на 12,21 и 30.07.15г.и търсеното лице е в командировка извън България до края на м.август по сведения на лице от адреса-баба,която отказвала друго съдействие,тъй като не била упълномощена.Съдът е разпоредил да се изиска служебно справка за адресна регистрация на длъжника.След постъпването на същата,от която е видно,че и постоянния и настоящ адрес на П. ***,съдът е разпоредил на 06.08.15г.заповедта да се връчи чрез залепване на уведомление на постоянния адрес.Съобщението до другия  посочен в заявлението адрес на ул.“К. А. I“№ 43 е върнато с отметка от  13.08.15г.,че адресът е посетен на 12,16,23 и 30 юли и на 02 и 13 август,като лицето и негови близки не били открити.Уведомлението,с което се връчва заповедта по реда на чл.47,ал.1 от ГПК е залепено на 17.08.15г.на входната  дворна врата на постоянния и настоящ адрес ***.

Поради това ПдРС с разпореждане от 02.09.15г.е приел уведомлението за редовно връчено на 01.09.15г.и след изтичането на срока е разпоредено на 23.09.15г.да се издаде изп.лист,тъй като е прието,че заповедта за изпълнение е влязла в сила.

Молителят е подал  възражението си в едномесечния срок по чл.423,ал.1 от ГПК на 24.09.19г.,след като е получил съобщение за образувано срещу него изп.дело на  27.08.19г.,видно от приложеното към възражението копие от ПДИ и разписка за връчването й.Поради горното настоящата инстанция намира за неоснователно становището на  заявителя за недопустимост на възражението.

Съображенията на молителя са,че е отсъствал от дома си и от страната в периода,когато са правени опити да му се връчи заповедта за изпълнение,включително и по реда на чл.47,ал.1 от ГПК-м.юли и август 2015г.поради командировка в чужбина.Освен това счита,че след като не е бил открит на  постоянния  му адрес,съдът е следвало да изпълни процедурата по чл.47,ал.3,изр.3 от ГПК и служебно да провери и местоработата му,като разпореди връчване на уведомлението по местоработата му.

Във връзка с последното възражение на П. следва да се отбележи,че към  уведомяване на длъжника по месторабота съдът пристъпва едва когато след направена служебно проверка на адресната му регистрация установи,че посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната.В случая районният съд е направил справка за адресната регистрация на П.,от която е констатирал,че постоянния му и настоящ адрес съвпада с адреса,посочен в заявлението-на ул.Т. 20,поради което  за съда не е било налице задължение служебно да проверява местоработата  му.

От друга страна настоящата инстанция намира,че длъжникът не доказва твърденията си,че не е узнал своевременно за връчването на заповедта за изпълнение поради  особени непредвидени обстоятелства.Особени непредвидени обстоятелства по см.на чл.423,ал.1,т.3 от ГПК са тези,които не могат нито да се предвидят,нито преодолеят по волята на страните според обикновеното разбиране за добро водене на делото,като те следва да се докажат с пълно доказване.След като молителят е отсъствал за продължителни периоди от адреса си и от страната,той е следвало да вземе съответните мерки за защита на интересите си,като посочи съдебен адресат,на когото да се връчват съобщенията или да упълномощи пълномощник.

Дори и да се приеме обаче,че командировките в чужбина могат да се тълкуват като особени непредвидени обстоятелства,то те не се доказват при условията на  пълно доказване.От представените от молителя писмени доказателства се установява,че той е бил в командировка от 02.07.до 24.07.15г.Не се представят доказателства обаче за  отсъствието му от страната след тази дата до края на м.август 2015г.,а е бил търсен на постоянния си адрес на 30.07.15г.,както и  е залепено уведомление на входната му врата на  17.08.15г.За този период не се доказва молителят да е бил в чужбина.Ето защо по изложените съображения въззивният съд намира възражението,с което е сезиран за неоснователно,поради което същото не подлежи на приемане.Не е налице обстоятелство,което да е довело до обективна невъзможност за молителя да извърши своевременно и в срок съответното процесуално действие.

Поради което съдът

              

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

НЕ ПРИЕМА възражение вх.№ 27818/24.09.19г.на П.К.П.,ЕГН-********** *** по реда на чл.423 от ГПК срещу вземане по заповед за изпълнение № 4566/09.07.15г.по чл.410 от ГПК,издадена от  ПдРС,2-ри гр.с.по  ч.гр.д.№ 8474/15г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: