РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 24.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на дванадесети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария Кузева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3365 по описа на съда за 2019 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез
пълномощника юрисконсулт С. твърди, че на 14.06.2016 г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД в качеството на заемодател и ответника Т.Г.Б. в качеството на
заемател е сключен договор за паричен заем № 2577808, по силата на който
заемодателят се е задължил да предостави на заемателя заем в размер на 2 400
лв., а заемателят се е задължил да върне сумата, ведно с договорна лихва в
размер на 121,68 лв., на 12 равни седмични погасителни вноски, всяка от които в
размер на 210,14 лв. като падежът на първата погасителна вноска е 24.06.2016
г., а на последната – 09.09.2016 г. Твърди, че заемателят се е задължил в
тридневен срок от сключване на договора да представи обезпечение на
задълженията си – две физически лица поръчители, всяко от които да отговоря на
конкретно посочени в договора условия, или банкова гаранция с бенефициер
заемодателя. Тъй като заемателят не е предоставил на заемодателя нито едно от
уговорените обезпечения, дължи неустойка в размер на 738,24 лв., платима на 12
равни седмични вноски в размер на 61,52 лв. всяка на падежните дати съгласно погасителния
план на договора за заем. Така общият размер на погасителната вноска възлиза на
271,66 лв.
Твърди, че заемодателят е изпълнил
задължението си да предаде на заемателя отпуснатата в заем сума, като договорът
има силата на разписка за получаване на сумата, но ответникът не е изпълнил
задължението си да върне предоставената в заем сума, като е заплатил единствено
сума в размер на 1 904 лв.
Твърди, че на 01.08.2017 г. вземането
по договора за заем му е прехвърлено от „Изи Асет Мениджмънт“ АД по силата на
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, за което ответникът да се счита за уведомен с връчване на
препис от исковата молба и приложенията към нея.
За сумите, дължими по договора за
кредит в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 1461/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Тъй като
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, предявява на иск за установяване на вземанията по договора за паричен
заем, както следва: главница в размер на 1 069,50 лв., договорна лихва за
периода от 05.08.2016 г. до 09.09.2016 г. в размер на 23,82 лв., неустойка за
периода от 12.08.2016 г. до 09.09.2016 г. в размер на 307,60 лв. и обезщетение
за забава за периода от 06.08.2016 г. до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда в размер на 296,49 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на задълженията.
Претендира заплащане на разноските.
Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът Т.Г.Б. чрез особения си представител адвокат Р. оспорва исковата
претенция по основание и размер. Твърди,
че не е уведомен за извършената цесия преди завеждане на делото, а в
производството по делото ответникът се представлява от особен представител,
поради което уведомяването чрез него не е надлежно извършено. Прави възражение
за неравноправност, респективно недействителност на клаузите за неустойка и ГПР.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени
поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
С договор
за паричен заем № 2577808 от 14.06.2016 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“
АД като заемодател и Т.Г.Б. като заемател, заемодателят се е задължил да
предостави на ответника сумата от 2 400 лв. в заем, а ответникът се е задължил
да я върне на заемодателя в срок от 12 седмици на 12 равни погасителни вноски,
всяка от които в размер на 210,14 лв., дължими на посочени в договора падежни
дати, при фиксиран ГЛП в размер на 40 % и ГПР в размер на 45,43 %. Общият
размер на всички плащания по договора е 2 521,68 лв. Страните са се споразумели
с подписване на договора за паричен заем да се рефинансира текущия заем на
заемателя по договор за паричен заем № 2531206 като заемодателят прихваща
задълженията по същия в размер на 731,58 лв. и това задължение се погасява
изцяло. Съгласили са се остатъкът от заемната сума да се изплати на заемателя
като договорът има силата на разписка. С подписване на договора заемателят се е
задължил в срок до три дни, считано от датата на сключването му, да предостави
на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители или
банкова гаранция, които да отговарят на конкретно посочени в договора условия. При
неизпълнение на това задължение заемателят дължи неустойка в размер на 738,24 лв.,
платима разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от
вноските се добавя сума в размер на 61,52 лв.
С Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството на продавач и „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД в качеството на купувач, страните по него са се споразумели,
че продавачът ще прехвърля на купувача станали ликвидни и изискуеми в пълен
размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от
продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които
вземания ще се индивидуализират в Приложение № 1, което ще бъде неразделна част
от договора, считано от датата на неговото съставяне, срещу заплащане на
покупна цена, която е определена в съответното Приложение № 1.
С Приложение № 1 от 01.08.2017 г. към
Договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. „Изи
Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлил на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
вземането по процесния договор за паричен заем с остатък на дължимата сума към
датата на продажбата 1 515,65 лв., включващ всички непогасени задължения, ведно
с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности, включително и с
изтеклите лихви към датата на подписване на приложението.
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е упълномощил „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми от негово име всички длъжници
(кредитополучатели, солидарни длъжници, поръчители и всички трети задължени
лица) по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени
договори за кредит, които дружеството е цедирало (прехвърлило) съгласно Рамков
договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като
цедент и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД като цесионер, което се
установява от приложеното по делото пълномощно.
На 01.08.2017 г. и 07.08.2019 г. „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД в качеството на пълномощник на „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
изпратил на ответника уведомителни писма за извършеното прехвърляне на
вземанията по договора за паричен заем, но същите са се върнали в цялост с
отбелязвания „непотърсен“ и „няма такова лице на адреса“, което се установява
от приложените по делото обратни разписки.
От заключението на съдебносчетоводната експертиза,
приета по делото и неоспорена от страните, се установява, че в
счетоводно-информационната система на „Изи Асет Мениджмънт“ АД е налична
информация за заплатени от Т.Г.Б. суми по договора за паричен заем в общ размер
на 1 904 лв. След прехвърляне на вземането на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД няма данни за постъпили плащания по договора. Остатъкът от задължението по
договора за паричен заем е общ размер на 1 401,32 лв., от които: главница
в размер на 1 069,50 лв., договорна лихва в размер на 23,82 лв. и неустойка
в размер на 307,60 лв. Сумата на лихвата за забава, дължима вследствие на
забавено плащане, е в размер на 282,77 лв.
При така установените правнорелевантни
факти съдът намира следното от правна страна:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Предявени
са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.
9 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2, чл. 86, ал. 1, чл. 92 от ЗЗД за съществуване
на вземания за главница, договорна лихва, лихва за забава и неустойка по
договор за потребителски кредит.
Налице са процесуалните
предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен
по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал.
1 от ГПК.
За
основателността на исковете в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно
доказване да установи, че между първоначалния кредитор и ответника е
съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за кредит, съдържащ
валидни уговорки за заплащане на възнаградителна лихва и неустойка, по който
кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на ответника заемната сума
и е настъпила изискуемостта на вземанията, както и съществуването на валиден
договор за цесия, по силата на който вземането по договора за кредит е
прехвърлено на ищцовото дружество, а длъжникът е надлежно уведомен за извършеното
прехвърляне на вземанията.
Особеният
представител на ответника е направил правоизключващи възражения за нищожност на
неустойката и ГПР поради неравноправност.
Сключеният
между „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД и ответника Т.Г.Б. договор за паричен заем има
характеристиките на договор за потребителски заем по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, тъй като въз
основа на него кредиторът е предоставил или се е задължил да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, а ответникът е потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 3 от ЗПК, тъй като е физическо лице, което при сключването на
договор за потребителски кредит е действало извън рамките на своята
професионална или търговска дейност.
Договорът
е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, с което са изпълнени изискванията на чл. 10, ал. 1
от ЗПК за формата на договора за потребителски кредит.
Въпреки
това договорът за паричен заем е сключен в противоречие със специалните
изисквания за действителност съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК,
налагащи договорът за потребителски кредит да съдържа: лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
Лихвеният процент е посочен в
процесния договор общо на годишна
база като процентна величина. Посочен е и лихвеният
процент на ден, приложим при отказ от договора. Това обаче не
достатъчно, за да се приеме, че уговорката за лихвения процент съответства на
закона. В
договора не е посочен текущия (седмичен) лихвен процент, с
който ще се олихвява кредитът. Не са посочени условията за
прилагането му, което означава да се посочат показателите, по които се формира
ГЛП, като основен лихвен процент, който кредиторът
прилага в случая, и съответните надбавки към него. Не са посочени също
така условията и процедурите за промяна на лихвения
процент по кредита. Поради противоречието с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК на
основание чл. 22 от ЗПК уговорката за лихвения процент е недействителна.
Отделно от това клаузата, регламентираща размера на договорната лихва,
е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД като противоречаща на
добрите нрави. Съгласно
трайната практика на ВКС, обективирана в Решение № 906 от 30.12.2004
г. по гр.д. № 1106/2003 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 378 от
18.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005 г. на ВКС, ІІ г.о. и Определение №
901 от 10.07.2015г. по гр.д. № 6295/2014 г. на ВКС, ІV г.о., клаузата за заплащане на възнаградителна
лихва противоречи на добрите нрави, когато надвишава три пъти
размера на законната лихва за забава, а по обезпечените кредити – два пъти. Към
момента на сключване на договора за потребителски кредит – 14.06.2016 г.,
размерът на законната лихва по просрочени парични задължения, определена по
реда на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 426 от 18.12.2014 г., е 10 %. Следователно максималният размер, до който може да бъде уговаряна
възнаградителна лихва е 30 %. В
случая е уговорен ГЛП в размер на 40
%, което надхвърля допустимия размер. Така уговорена лихвата противоречи на
добрите нрави, на принципа за справедливост и добросъвестност в
гражданския и търговския оборот и за еквивалентност на насрещните престации.
Аналогичен извод може да се направи и за уговорения в договора ГПР. От
разпоредбите на чл. 19, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК следва, че за
действителността на договора за потребителски кредит не е достатъчно да бъде
посочен общият размер на ГПР в процентно отношение спрямо размера на
предоставения заем. Необходимо е също така в договора да се посочат
всички разходи по вид и размер, от които се формира ГПР, така както те са
описани в текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и в Приложение № 1 към
закона. Освен разбивка на всички разходи по вид и размер в договора за потребителски
кредит трябва да е посочена и общата сума, дължима от потребителя, представляваща
ГПР. При положение, че в
процесния договор ГПР е посочен само общо като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит без да бъдат посочени
отделните разходи по вид и размер не може да се приеме, че са
спазени особените изисквания на закона. В тази връзка е достатъчно да се
посочи, че в ГПР не е включено задължението за заплащане на неустойка в размер
на 738,24 лв., представляваща също разход за потребителя, който се заплаща
разсрочено с всяка погасителна вноска. В договора не е посочен също така общият
размер на плащанията, дължими от заемателя при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, което поставя последния в невъзможност да прецени
икономическата тежест на договора и последиците от сключването му. Това прави
уговорката неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, приложим към договорите за потребителски кредит по
силата на изричната разпоредба на чл. 24 от ЗПК. Ето
защо уговорката
за ГПР е недействителна поради противоречие със закона съгласно чл. 22,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК и неравноправност съгласно чл.
146, ал. 1 от ЗЗП, доколкото липсват данни да е индивидуално уговорена.
Уговорената в договора неустойка при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение накърнява добрите нрави, заобикаля закона и
представлява неравноправна клауза. Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД прогласява принципа на договорната
свобода, ограничена единствено от повелителните правни норми и добрите нрави. В
мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г., постановено по тълк.д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС, е възприето становището за нищожност на клауза за
неустойка, когато условията, при които е договорена, влизат в противоречие с
нейните функции и с принципите на справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Целта на неустойката като вид договорна отговорност, е да
обезщетени кредитора за вредите от неизпълнението (непълно, неточно с оглед
количеството и качеството и във времето изпълнение). При договор за
потребителски кредит вредите за кредитора са свързани със забавата при връщане
на предоставените от него средства в заем, заплащането на възнаграждение за
тяхното ползване и разходите по събирането им.
В случая уговорената между
страните неустойка не обезпечава възстановяването на вредите от това
неизпълнение, а евентуални такива от непредоставяне на обезпечение чрез
поръчителство или банкова гаранция. Обезпечението има цел, различна от тази на
неустойката. Ако неустойката обезщетява вредите от неизпълнението, то
обезпечението в различните му форми защитава кредитора срещу неизпълнението и
подготвя неговото изпълнение. От неизпълнението на задължение за представяне на
обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект на
обезвреда в клауза за неустойка. В този случай при неизпълнение на задължението
за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за ползването й кредиторът
ще се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение с
оглед правилото на чл. 133 от ЗЗД. Казаното дава основание на съда да приеме,
че уговорката между страните за заплащане на неустойка е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, тъй като не преследва заложените й функции и
излиза извън присъщата й обезпечителна функция.
На следващо място неустойката
заобикаля закона, тъй като въвежда допълнителни разходи, недопустими по
действащото законодателство и надхвърлящи значително допустимите разходи по
кредита, които според чл. 19, ал. 4 от ЗПК не могат да надхвърлят пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България. Размерът на законната лихва към датата на
сключване на договора възлиза на 10 %, респективно петкратният й размер е 50 %,
а уговорения между страните ГПР е 45,43 %, без в този размер да се
включва задължението за заплащане на неустойка.
По този начин реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителни
плащания, чиято цена не е включена в определения в договора годишен процент
разходи и води
до значително и драстично увеличение на тежестта на задължението на заемателя
по договора за кредит, особено като се има предвид, че в случая размерът
на неустойката – 738,34 лв. е почти 1/3 от размера на отпуснатата в заем сума – 2 400 лв.
Неустойката представлява и неравноправна
клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение
на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
В тази насока е достатъчно да се има предвид размерът на неустойката, сравнен с
размера на предоставената в заем сума, както и задължението на потребителя
едновременно със заплащането на неустойката да заплаща и уговорената договорна
(възнаградителна) лихва, както и законната лихва при забава в плащанията.
По този начин клаузата вреди на потребителя, не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП като неравноправна неустоечната клауза е
нищожна, доколкото по делото няма данни да е индивидуално уговорена с ответника.
Поради уговарянето й в
противоречие с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и 143, ал. 1, т. 5, вр. чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП неустоечната клауза е нищожна.
При установените по
делото факти, че процесният договор за паричен заем е сключен в противоречие с
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, същият съгласно чл. 22 от ЗПК е недействителен. Недействителността
на договора следва и от разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, тъй като без
уговорката за заплащане на възнаградителна лихва, представляваща цената, която
заемодателят ще получи за предоставяне на заемната сума, договорът за паричен
заем не би бил сключен предвид обстоятелството, че заемодателят е кредитна
институция, предоставяща заеми по занятие. Липсват и повелителни правила на
закона, които да заместят нищожните клаузи на договора. Когато договорът за
потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита – чл. 23 от ЗПК.
Предоставянето на ответника на сумата от 2 400 лв., представляваща
чистата стойност на кредита по смисъла на чл. 23 от ЗПК, се установява по несъмнен
начин от клаузите на договора, съгласно които със сумата от 731,58 лв. е
прихванато съществуващо задължение на ответника по предходен договор за паричен
заем, а остатъкът от заетата сума в размер на 1 668,42 лв. е изплатен на
ответника като договорът има силата на разписка. По тези съображения и на основание чл. 23 от ЗПК ответникът дължи връщането й на
кредитора.
От
чистата стойност на кредита следва да бъде
приспадната сума в размер на 1 904 лв., която ответникът е заплатил по договора
за паричен заем съгласно признанието, направено от ищеца в исковата молба и
констатациите на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза. Остатъкът от вземането в размер на 496 лв. се дължи от ответника. На
основание чл. 23 от ЗПК ответникът не дължи заплащането на останалите
претендирани от ищеца вземания, представляващи лихви (договорна и законна) и други
разходи по кредита (неустойка), а и освен това договорната лихва и неустойката са
нищожни, следователно не пораждат задължения за ответника.
Ищецът се легитимира като кредитор на
основание извършеното между първоначалния кредитор „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
ищцовото дружество прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит с
Приложение № 1 от 01.08.2017 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. Прехвърлянето
е породило действие между страните по него, а също и по отношение на длъжника.
Без правно значение е обстоятелството дали уведомяването за извършената цесия
по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е достигнало до длъжника, щом той не
противопоставя възражение, че е платил задължението на предишния кредитор.
Съгласно Решение № 93 от 28.02.2018 г., постановено по т.д. № 60268/2016 г. на
ВКС, II г.о., уведомяването има за цел за извести длъжника за промяната на
лицето-кредитор, т.е. на лицето, комуто следва да се престира паричното
задължение, за да се счита, че длъжникът е изпълнил точно. Липсата на
уведомяване е от значението като факт, че доколкото длъжникът е престирал чрез
плащане дължимата част от паричното задължение на първоначалния кредитор, то не
може да му се вмени неизпълнение на задължението спрямо новия кредитор. В
случая ответникът не твърди, нито има данни по делото след извършване на
цесията да е изпълнил изцяло или отчасти задължението си към предишния кредитор,
поради което възражението за неуведомяването му е без значение за дължимостта
на вземането.
По изложените
съображения искът за главница следва да бъде уважен за сумата от 496 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното й изплащане, а за разликата над тази сума до предявения размер от 1 069,50 лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове за договорна лихва в размер на 23,82 лв. за периода от
05.08.2016 г. до 09.09.2016 г., неустойка в размер на 307,60 лв. за периода от
12.08.2016 г. до 09.09.2016 г. и обезщетение за забава в размер на 296,49 лв.
за периода от 06.08.2016 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда.
На основание чл. 78, ал. 1
от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски в
исковото и заповедното производство съразмерно на уважената част от иска,
включително юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, чийто размер, определен по реда на чл. 78, ал. 8 от
ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП, следва да се съобрази с
уважената част от исковата претенция.
В полза на ответника разноски не се присъждат, тъй
като не е направено искане за това, а и липсват доказателства за направата на такива.
По изложените
съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Т.Г.Б., ЕГН ********** *** дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано
от изпълнителния директор Д. Бориславов Бончев, сумата от 496 лв., предоставена
по договор за паричен заем № 2577808 от 14.06.2016 г., ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 04.04.2019 г., до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1461/2019 г. по
описа на Районен съд – Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата над 496 лв. до предявения размер от 1 069,50 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Д. Бориславов Бончев, против Т.Г.Б., ЕГН ********** *** искове
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца договорна лихва в размер на 23,82 лв. за периода от 05.08.2016 г. до
09.09.2016 г., неустойка в размер на 307,60 лв. за периода от 12.08.2016 г. до
09.09.2016 г. и обезщетение за забава в размер на 296,49 лв. за периода от
06.08.2016 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1461/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Т.Г.Б., ЕГН ********** *** да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис
4, представлявано от изпълнителния директор Д. Бориславов Бончев, разноски в
исковото производство за държавна такса в размер на 48,52 лв., депозит за вещо
лице в размер на 58,44 лв., депозит за особен представител в размер на 101,92
лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 29,22 лв., както и разноски по ч.гр.д. № 1461/2019 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик за държавна такса в размер на 9,92 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 21,91 лв.
Решението може да се обжалва от страните
пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: