О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
град Велико Търново, 29.09.2023 г.
Административен съд - Велико Търново, в публично съдебно заседание на тринадесети
септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
при участието на секретаря Д.С.
разгледа докладваното от съдия Матева адм.
дело № 324 по описа на Административния съд за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл. 215 вр. чл. 147а от Закона за устройство на територията ЗУТ).
Образувано е
по жалби, подадени от „Рачев – 2“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.
Павликени, представлявано от управителя Х.Б.Р., чрез *** Н.К. и от „Виктория –
транс ауто“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Павликени, представлявано
от управителя В.Г.С., чрез *** Р.Т., против Разрешение за промяна на предназначение
№ 31/06.04.2023 г. на главния архитект на община Велико Търново, с което е
разрешено на С.В.Т. да промени предназначението на обект: „снек-бар“ в „обект
за производство на сладкарски и хлебни изделия“ (самостоятелен обект с
идентификатор 10447.506.140.2.56 по КК и КР на гр. Велико Търново).
В жалбите се
излагат идентични доводи за незаконосъобразност на оспорения акт поради
издаването му в нарушение на материалния закон. Твърди се, че разрешението за
промяна на предназначението на въпросния обект е издадено без да са изпълнени
изискванията на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ, а именно без да е налице съгласие на
останалите съсобственици в сградата, намираща се в етажна собственост (сред
които са и самите жалбоподатели). Подчертава се, че такова съгласие е било
необходимо в случая предвид новото предназначение на обекта – „за производство
на сладкарски и хлебни изделия“, чийто производствен процес се характеризира
със завишен шум и отделяне на различни пари и миризми, които явления влошават
условията за живот в намиращите се в съседство жилищни обекти. Отделно от това
се посочва, че според нормата на чл. 147а от ЗУТ, за да е допустимо изменение в
предназначението на даден обект следва да не се нарушават правилата и
нормативите за застрояване и да са представени положителни становища от
съответните компетентни органи относно спазване на изискванията, определени с
нормативен акт за новото предназначение, каквито становища обаче в случая липсват.
Посочва се също, че функционирането на обект с предназначение „за производство
на сладкарски и хлебни изделия“ налага обектът, а от там и сградата, в която
той се намира, да разполагат с необходимата вентилационна система, която да
отвежда миризмите и парите от производствените процеси извън сградата. Сочи се
обаче, че сградата, в която се намира обектът, чието предназначение е променено
с обжалваното разрешение, не разполага с такава вентилационна система, което води
до извод, че за нормалното функциониране на обекта следва да бъдат направени
изменения на общите части на сградата. Това според жалбоподателите е
самостоятелно основание, обуславящо приложението на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ, а от
там и нуждата от решение на общото събрание на собствениците за допускане на
исканата промяна в предназначението на обекта, каквото в случая липсва. С тези
аргументи молят оспореното разпореждане да бъде отменено. Претендират
присъждане на разноски.
В съдебно
заседание, жалбоподателите, чрез процесуалния им представител *** К., поддържат жалбите
по изложените в същите съображения. Претендират разноски по списък.
Правят възражение за прекомерност на претендираните от страните разноски.
Ответникът –
Главният архитект на Община Велико Търново, чрез процесуалния си представител ***
М., оспорва жалбите като недопустими и прави искане същите да бъдат оставени
без разглеждане, като съображенията си в този смисъл излага в представена по
делото писмена защита. Посочва, че по аналогия и аргумент на по-силното
основание, съгласно чл. 149, ал. 2, т. 2 от ЗУТ при промяна предназначението на
заварен обект заинтересовани лица са само лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39,
ал. 2 от ЗУТ. Изтъква обаче, че доколкото с оспореното разпореждане се
предвижда промяна на предназначението на нежилищен обект в друг нежилищен
обект, то хипотезите на чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2 от ЗУТ са неотносими
и неприложими, тъй като същите касаят промяна на предназначението на жилищно помещение
и част или цяла сграда. С оглед на това намира, че жалбоподателите, макар и
уведомени за издадения административен акт, нямат качество на заинтересованите
лица, поради което и нямат правен интерес да обжалват процесното разрешение за
промяна на предназначението.
В условията
на алтернативност оспорва жалбите като неоснователни и недоказани. Посочва, че
от събраните по делото доказателства е безспорно, че при издаване на
разрешението са спазени законовите изисквания и предпоставки – налице е искане
от активно легитимирано лице, собственик на самостоятелен обект в сградата (СОС)
- предмет на промяната на предназначението, към което е приложена както обяснителна
записка, така и конструктивно становище. Посочва, че в случая исканата промяна
касае нежилищен СОС, който обект е със самостоятелен вход и вентилационна
система. Сочи също, че от представените и приети по делото доказателства, вкл.
и заключението на СТЕ, безспорно се установява, че с промяната на
предназначението на обекта не се отнемат общи помещения и площи, нито се
променя предназначението им; не се изменят съществено общите части на сградата
и не е предвидено да се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи
през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална
ос. Изтъква, че не е установено, че промяната в предназначението на обекта ще
доведе до наднормено шумово и друго замърсяване. Предвид това и с оглед предвиденото
в чл. 38, ал. 5 във вр. чл. 185, ал. 1, т. 2-4 от ЗУТ намира, че в случая не е било
необходимо съгласието на останалите собственици на етажната собственост. По
изложените съображения моли жалбите да бъдат оставени без разглеждане като
недопустими, алтернативно – да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Претендира присъждане на разноски.
Заинтересованата
страна – С.В.Т., редовно призован, не се явява, представлява се от *** М., която
оспорва жалбите като недопустими, алтернативно като неоснователни. Посочва, че
жалбоподателите не притежават правен интерес от оспорването, тъй като не са преки
съседи на процесния имот. Извън горното посочва, че от събраните по делото
доказателства безспорно е доказано изпълнението на изискванията на чл. 185, ал.
1, т. 2 – т .4 от ЗУТ, както и изискването за недопускане на наднормен шум и
друго замърсяване, поради което за преустройството на обекта не е било
необходимо съгласието на съсобствениците в етажната собственост. Моли за постановяване
на акт в този смисъл. Претендира присъждане на разноски, за което представя
списък. В указания от съда срок представя писмена защита, в която доразвива аргументите
си за недопустимост на жалбите, алтернативно – за неоснователност и
недоказаност на същите.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
С Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 146, т. I, рег. № 1967, дело №133/2023
г. на помощник-нотариус по заместване при нотариус, вписан под №580 в регистъра
на Нотариалната камара с район на действие Районен съд гр. Велико Търново, Т.Т.Р.,
действаща в качеството си на управител и представляващ „Белажио“ ЕООД с ЕИК
********* е продала на С.В.Т. собствения си недвижим имот, а именно:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.506.140.2.56 по КК и КР на
гр. Велико Търново, намиращ се на етаж нула в сграда с идентификатор 10447.506.140.2
с адрес гр. Велико Търново, ж.к. „Картала, ул. „Стоян Михайловски“ №9, вх. Б, с
предназначение на самостоятелния обект – за
обществено хранене (бел. моя), със застроена площ – 234,09 кв. м., ведно с
6,7028 % ид.ч., равняващи се на 28,24 кв.м. от общите части на сградата и
съответните на застроената площ на имота идеални части от правото на строеж
върху поземления имот, в който е построена сградата, както и 48/1309 ид.ч. от
правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 10447.506.140 по КК
и КР на гр. Велико Търново.
На
05.04.2023 г. от С.В.Т. е подадено заявление вх. № 94-СС-125-1/05.04.2023г., с
което е поискано от главния архитект на Община Велико Търново да издаде
разрешение за строеж при условията на чл. 147а от ЗУТ на обект: промяна
предназначението на снек-бар в обект за производство на сладкарски изделия,
представляващ обект с идентификатор 10447.506.140.2.56 по КК и КР на гр. Велико
Търново с адрес гр. Велико Търново, ул. „Стоян Михайловски“ № 9, вх. Б, ет. 0. Към
заявлението са приложени заверено копие от документа за собственост, Конструктивно
становище на инженер-конструктор, обяснителна записка с приложено към нея
Удостоверение за регистрация на заведение за обществено хранене № 101/24361/20.09.2017
г., застрахователна полица, удостоверение за ограничена проектантска
правоспособност рег. № 17085, удостоверение за въвеждане в експлоатация № 116/25.09.2017
г. и схема № 15-269360-13.03.2023 г. на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10447.506.140.2.56.
Във връзка с
така подаденото заявление, главният архитект на Община Велико Търново е издал Разрешение
за промяна на предназначение № 31/06.04.2023 г., с което е разрешил на С.В.Т.
да промени предназначението на обект: „снек-бар“ в „обект за производство на
сладкарски и хлебни изделия“, който обект по КК и КР на гр. Велико Търново
представлява самостоятелен обект с идентификатор 10447.506.140.2.56 по КК и КР
на гр. Велико Търново, находящ се в Поземлен имот с идентификатор 10447.506.140
по КК и КР на гр. Велико Търново, с административен адрес гр. Велико Търново,
ул. „Стоян Михайловски“ №9, вх.Б, ет.0.
Така
издаденото разрешение за промяна на предназначението е изпратено с писмо рег. №
94СС-125-1#1/10.04.2023 г. на С.В.Т. и на Б.Г.Д.
– управител на ЕС на вход в режим на етажна собственост с адрес: гр. Велико
Търново, ул. „Стоян Михайловски“ №9, вх.Б, като е получено от Т. на 10.04.2023 г.,
а от Д. – на 20.04.2023 г. (л. 22 от делото).
Същото е
оспорено с жалби от „Рачев – 2“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Павликени, ул. „Александър Стамболийски“ № 20, представлявано от
управителя Х.Б.Р., чрез *** Н.К., от „Виктория – транс ауто“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Павликени, ул. „Александър
Стамболийски“ № 20, представлявано от управителя В.Г.С., чрез *** Р.Т. и от Б.Г.Д.,
действащ като представител на етажната собственост с административен адрес гр.
Велико Търново, ул. „Стоян Михайловски“ № 9, вх. Б, подадени чрез
административния орган на 04.05.2023 г. Въз основа на тях е образувано
настоящото производство, което е прекратено по отношение на оспорващия Б.Г.Д.,
действащ като представител на етажната собственост с административен адрес гр.
Велико Търново, ул. „Стоян Михайловски“ №9, вх. Б с Определение от 19.05.2023 г.,
влязло в законна сила на 07.06.2023 г.
Като писмени
доказателства по делото са приети административната преписка, изпратена с писмо
изх.94ББ-2954-3#1/15.05.2023г. на Община
Велико Търново, както и приложените към жалбата документи, по опис.
По искане на
процесуалния представител на жалбоподателите е назначена съдебно-техническа
експертиза, вещото лице по която след проверка на документите, приложени по
делото, проверка в ТСУ Община Велико Търново и след оглед на място на обекта посочва,
че процесният обект представлява снек бар съгласно корекция на основния проект,
вписана в Разрешение за строеж № 193/13.06.2012 г. Същият е въведен в
експлоатация с Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 116/25.09.2017 г. и е
отразен в КККР с идентификатор 10447.506.140.2.56 с това си предназначение - „За
хранене“. Посочва, че за този обект има изготвен инвестиционен проект за
корекция на основание чл. 154 от ЗУТ, към който има разработена част „ОВК“,
която изяснява предвидената вентилация на технологичната зона и залата за
консумация на проектирания снек бар. Изтъква, че с одобряването на този проект,
вписването в разрешението за строеж и въвеждането на обекта в експлоатация, може
да се приеме, че обектът е изграден по предвидения в ЗУТ ред със съответните
строителни книжа. Вещото лице посочва също, че предвидената в проекта по чл. 154
ОВК система технологично не е изпълнена,но е изпълнена строително, като е
налице вентилационен комин със завършено строително изпълнение и размери 36x36
см., в който, съгласно проекта за ОВК, се зауства цялата вентилация именно на
технологичната зона. Сочи, че тъй като за тази инсталация има надлежно одобрени
проекти и същата е приета без забележки (цялата сграда е въведена в
експлоатация), то може да се приеме, че сечението и капацитетът на комина са
достатъчни за заустване на проектираната смукателна вентилация на снек бара,
като новопроектираният обект - „Обект за производство на сладкарски и хлебни
изделия" е със значително по-малък технологичен капацитет от кухненската
част на съществуващия снек бар. Посочва, че доколкото вентилационната система
се зауства в самостоятелен съществуващ комин, тя функционира независимо от
вентилационните системи на жилищните обекти в сградата, които са разположени на
други места и с друго сечение и капацитет. Сочи, че предвид липсата на подробен
ОВК проект за процесния обект, извод за капацитета на вентилационната система
може да се направи от представената от заинтересованата страна спецификация на
предвиденото технологично обзавеждане, според която основните емитенти на
отработени или замърсени въздушни маси са: Подова пекарна на 3 нива Т Polis З/МС 18 с мощност 29.7 kW и Конвектомат с директна пара MKF1664BM с мощност 31 kW, които
уреди са снабдени с парогенератори, обслужващи технологичния процес. Отпадните
въздушни маси съдържат водна пара, прахови частици и ароматни съединения от
приготвянето на печивата и се заустват в посочения вентилационен комин, като
отпадния въздух не съдържа мастни и други летливи съставки поради
относително ниска работна температура, значително под температурата на димене
на използваните в процеса мазнини. Що се отнася до нивата на шум, които ще се
отделят в производствените процеси на процесния обект, вещото лице уточнява, че
поради липсата на приложен технологичен проект не може да се направи анализ на
параметрите на системата, както и генерираните шумови замърсявания. Посочва
обаче, че въпросния обект е отделен от жилищната част на сградата със
стоманобетонова плоча с неустановена дебелина - вероятно около 20 см., като тази
плоча е достатъчна звукоизолация срещу въздушен шум с нива до 70 db. Сочи също, че по цялата дължина на обекта е предвиден
окачен таван тип „Армстронг", който също допринася за звукоизолацията на
помещението, макар и не съществено.
Изтъква, че предвид ниската степен на завършеност на обекта, не би било проблем
да бъде монтирана допълнителна звукоизолация. Сочи, че по конфигурация
процесният обект напълно се покрива с въведения в експлоатация и отразен в
Кадастралната карта обект „Снек бар“, като не се присъединяват и не се
използват нерегламентирано общи части на сградата, нито се предвиждат техните измененията.
Посочва, че технологичните и битови ВК
мрежи на обекта се заустват в съществуващи вертикални щрангове, но предвид
липсата на съответните схеми или проекти не може да се установи точната
конфигурация и точки на заустването. Подчертава обаче, че доколкото
разположението на зоните спрямо съществуващия снек бар не се променя, може да
се приеме, че заустването става по предвидения в основния ВК проект начин на
съответните точки от щранговете. Посочва, че производствения капацитет на процесния
обект е трудно сравним с капацитета на кухнята на съществуващия снек бар, но
при всички случаи е съпоставим като количество на изходни суровини и
произведена продукция и със значително по-нисък интензитет. С оглед на това
заключва, че би могла да се очаква съпоставима консумация на битова и
технологична вода, съответно използваемост на съществуващите връзки към
сградната мрежа без необходимост от промени и изграждане на допълнителни
такива.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбите, с които е сезиран
са недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане по следните
съображения:
За да
възникне правото на жалба срещу един административен акт, съответното лице
следва да бъде заинтересовано по смисъла на закона. Заинтересовано лице е това,
на което актът е накърнил права или законни интереси, като някои закони
определят кръга на заинтересованите лица. В конкретния случай, доколкото се
касае за оспорване на разрешение за промяна на предназначение, кръгът на
заинтересованите лица е разписан в ЗУТ. Посоченият закон, съобразно актът,
който подлежи на оспорване, регламентира различен кръг заинтересовани лица. В
случая лицата, процесуално легитимирани да оспорват разрешенията за промяна на
предназначението са посочени в разпоредбата на чл. 147а, ал. 2 от ЗУТ. Съгласно
посочената норма, заинтересовани лица са лицата по чл. 38 или чл. 39 от ЗУТ.
Както се
посочи и по-горе, предмет на оспорване в настоящото производство е Разрешение
за промяна на предназначение № 31/06.04.2023 г. на главния архитект на община
Велико Търново, с което е разрешено на С.В.Т. да промени предназначението на
обект: „снек-бар“ в „обект за производство на сладкарски и хлебни изделия“,
който обект по КК и КР на гр. Велико Търново представлява самостоятелен обект с
идентификатор 10447.506.140.2.56 по КК и КР на гр. Велико Търново, находящ се в
сграда с идентификатор 10447.506.140.2, попадаща в Поземлен имот с
идентификатор 10447.506.140 по КК и КР на гр. Велико Търново, с административен
адрес гр. Велико Търново, ул. „Стоян Михайловски“ №9, вх. Б, ет. 0. Доколкото се
касае за промяна на предназначението не на жилищен обект, а на нежилищен такъв
/от снек-бар в обект за производство на сладкарски и хлебни изделия/, то приложение
в случая намира разпоредбата на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ, съгласно която
самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат да
се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се
изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при условие че се
спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 – 4 и не се допуска наднормено
шумово и друго замърсяване. Ако не са налице тези условия, се спазват
изискванията на чл. 185, ал. 2 и 3. От цитираната законова норма се налага
изводът, че заинтересовани лица се явяват собствениците в етажната собственост
и то само ако не са налице изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2-4 от ЗУТ и не е
спазено изискването за недопускане на наднормено шумово и друго замърсяване. В
този смисъл Определение № 1378/08.02.2023 г. по адм. д. № 835/2023 г. на ВАС.
Според
нормата на чл. 185, ал. 1, т. 2 от ЗУТ не се иска съгласието на останалите
собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти,
помещения или части от тях, когато не се отнемат общи помещения и площи или
части от тях и не се променя предназначението им. Съответно, според нормата на чл.
185, ал. 1, т. 3 от ЗУТ не се иска съгласието на останалите собственици на
етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части
от тях, когато не се изменят съществено общите части на сградата. Съгласно
разпоредбата на чл. 185, ал. 1, т. 4 от ЗУТ не се иска съгласието на останалите
собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти,
помещения или части от тях, когато се свързват вътрешни инсталации с общи
мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения
по една вертикална ос.
В случая от
заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза безспорно
се установява, че с процесната промяна на предназначението конструктивно нищо
не се променя и не се засягат общи части на жилищната сграда. Според вещото
лице, в обекта има изградена ОВК инсталация, като не се предвиждат промени с
оглед съпоставимата консумация на битова и технологична вода от двата обекта. Реално,
единствената общ час, която според жалбоподател се засяга е изграденият
строително комин, който обаче, не се променя нито строително, нито технологично
от новия производствен процес.
Що се отнася
до нивата на шум, които ще се генерират, вещото лице е посочило, че предвид
липсата на приложен технологичен проект за оборудването не може да направи
анализ на параметрите на системата, както и генерираните шумови замърсявания. Разпитано
в съдебно заседание обаче, вещото лице изрично уточни, че технологичният
капацитет и произвежданите замърсявания и въздействия на новия обект са много
по-малки от този, който е бил проектиран с основния обект на сградата. С оглед
на това следва да се приеме, че с въпросното преустройство не се предвижда
различно шумово замърсяване, още повече, че според вещото лице въпросният обект
е отделен от жилищната част на сградата със стоманобетонова плоча, която е
достатъчна звукоизолация за генерирания от обекта шум, като е налице възможност
за монтиране и на допълнителна такава при необходимост.
Изложеното
сочи, че в случая са спазени изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2-т. 4 от ЗУТ,
както и изискването за недопускане на наднормено шумово и друго замърсяване,
поради което хипотезата на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ е неприложима. Предвид това, жалбоподателите,
макар и собственици в етажната собственост съгласно приложените по делото на л.
7 - л. 11 и л. 16 - л. 17 титули за собственост, нямат качеството на
заинтересовани лица по смисъла на чл. 147а, ал. 2 от ЗУТ. Съответно, за тях
липсва и процесуална легитимация да оспорят процесното разрешение за промяна на
предназначението, поради липса на правен интерес, наличието на който е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното
обжалване и за наличието на която предпоставка съдът е длъжен да следи
служебно. С оглед на това, определението, с което е даден ход по същество
следва да се отмени и жалбите по настоящето дело да се оставят без разглеждане
на основание чл. 159, т. 4 от АПК, а производството по делото да се прекрати.
Нещо повече:
тук е мястото да се посочи, че според съда, принципно оспорваното в настоящето
производство Разрешение за промяна на предназначение № 31/06.04.2023 г. на
главния архитект на община Велико Търново не представлява по същество изобщо
такова, защото реално с него никаква промяна в предназначението на обекта не се
прави. Процесният обект преди промяната си е представлявал снек бар. Като такъв
е въведен в експлоатация още през 2017 г. и същият е придобит от своя
собственик – заинтересуваното лице по делото, като обект за обществено хранене.
Никакво ново предназначение няма същия този обект и след процесното изменение,
доколкото предназначението му и след него остава същото – отново като обект за
хранене, просто друг тип заведение. Обстоятелството, че преди обектът е бил
снек – бар, а сега става обект само за производство на сладкарски и хлебни
изделия не променя същината на предназначението му (все за обект за хранене). Реално,
според вещото лице, новият обект ще е дори с по-малък технологичен капацитет и
съответно шумово и друго замърсяване, но при всички случаи и преди и сега
същият ще е все обект за хранене. Ето защо оспорваното разрешение генерално не
цели да промени предназначението на обект по начин, изискващ изпълнение на
процедурата по чл. 38 от ЗУТ и поначало е било излишно издаването на разрешение
от вида на процесното. В този смисъл е и уточнението на вещото лице в съдебно
заседание – на л. 101 от делото. Така или иначе такова решение съществува в
правния мир, но формалното му съществуване не може да породи промяна в правното
положение на съседите и в частност – право тепърва да оспорват предназначението
на обекта като заведение за консумация, с което той е въведен в експлоатация
ведно с цялата сграда още през 2017 г.
При този изход на спора, на жалбоподателя не следва да се присъждат
разноски. Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 1 250 лева, доказателство за плащането по банков път на което се съдържа в приложеното
на л. 96 от делото платежно нареждане. Сумата на адвокатското възнаграждение е
в предвидения минимален размер от 1 250 лв., определен по реда на чл. 8, ал. 2,
т. 1 от Наредба№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Предвид това и отчитайки фактическата и правната сложност на
спора, възражението за прекомерност е неоснователно.
Заинтересованата страна – С.В.Т., също претендира разноски, които му се
следват по арг. от чл. 143, ал. 4 от АПК. Претендираните такива в списък на
разноските (л. 97 от делото) са в размер на 1 500 лв., от които заплатен
адвокатски хонорар в размер на 1 250 лв. и депозит за изготвяне на експертиза в
размер на 250 лв. Процесуалният представител на жалбоподателите обаче прави
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на
1 250 лева (съгласно договор от 01.06.2023 г. – л. 69 от
делото).
Съдът не намира поисканото адвокатско
възнаграждение за прекомерно по размер, тъй като същото е съобразено с чл. 8,
ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, и е определено и изплатено в минималния на
предвидената в наредбата стойност, който съответства и на фактическата и правна
сложност на делото.
Предвид
изложеното и на основание чл. 159, ал. 1, т. 4 от АПК, Административен съд -
Велико Търново, Четвърти състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определението
си от 13.09.2023 г., с което е даден ход по същество на делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите, подадени от „Рачев – 2“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Павликени, ул. „Александър Стамболийски“
№ 20, представлявано от управителя Х.Б.Р. и от „Виктория – транс ауто“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Павликени, ул.
„Александър Стамболийски“ № 20, представлявано от управителя В.Г.С., против
Разрешение за промяна на предназначение № 31/06.04.2023 г. на главния архитект
на община Велико Търново, с което е разрешено на С.В.Т. да промени
предназначението на обект: „снек-бар“ в „обект за производство на сладкарски и
хлебни изделия“ (самостоятелен обект с идентификатор 10447.506.140.2.56 по КК и
КР на гр. Велико Търново).
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.
дело № 324/2023 г. по описа на Административен съд-Велико Търново.
ОСЪЖДА „Рачев – 2“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Павликени, ул.
„Александър Стамболийски“ № 20 и „Виктория – транс ауто“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Павликени, ул. „Александър Стамболийски“
№ 20 да заплатят на Община Велико Търново разноски по делото в размер на
1 250 (хиляда двеста и петдесет) лева.
ОСЪЖДА „Рачев – 2“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Павликени, ул.
„Александър Стамболийски“ № 20 и „Виктория – транс ауто“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Павликени, ул. „Александър Стамболийски“
№ 20 да заплатят на С.В.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, разноски по
делото в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок
от съобщаването му на страните с частна жалба чрез Административен съд - Велико
Търново до Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: