Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Габрово, 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд, наказателно
отделение, в открито съдебно заседание на девети декември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИНА КОСЕВА
2. БЛАГОВЕСТА КОСТОВА
при секретаря Веселина Венкова
и с участието на прокурора Милчо Генжов, като разгледа докладваното от съдия Неделчев ЧНД № 109
по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 32, във вр. с чл.
16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е по постъпило в Окръжен съд – Габрово Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на решение за плащане
на финансова санкция, постановено от Cardiff Magistrates Court,
Кралство Великобритания, по
отношение на българския гражданин М.И.Я. ***, за заплащане на общата сума от
335 британски лири – глоба от 220 лири за нарушение на правилата за движение по
пътищата, 85 лири разходи по производството и 30 лири за фонд на подпомагане на
жертвите.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово счита, че не са изпълнени
изискванията на закона за признаване на финансовата санкция, тъй като
засегнатото лице не е участвало лично в проведеното производство и не е било
уведомено за съдебното заседание, в което е постановено решението за
финансовата санкция.
Засегнатото
лице М.Я. се явява лично в проведеното на 14.10.2020 г. съдебно заседание. Заявява,
че на 18.06.2017 г. е бил във Великобритания, но няма спомен да е извършил
твърдяното нарушение, като в края на август или в началото на септември 2017 г.
трайно се прибрал в България, след което не е ходил във Великобритания и не е
известяван за проведеното против него съдебно производство. Договорният
защитник адв. Г. счита, че не са изпълнени изискванията за признаване и
изпълнение на решението на издаващата държава, тъй като отразеното в
Удостоверението, според което засегнатото лице е било призовано лично на
07.11.2017 г. за проведеното на 07.12.2017 г. съдебно заседание не отговаря на
истината. По съществото на делото защитникът пледират съдът да откаже да
признае и допусне изпълнението на решението на британския съд.
Съдът, като взе под внимание събраните по делото доказателства и ги обсъди поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Компетентен да се произнесе по признаването и изпълнението на решението е
Окръжен съд - Габрово, в района на който засегнатото лице има местоживеене.
Засегнатото лице М.И.Я. е български гражданин, роден на *** г. в гр. **, с
постоянен адрес *** и настоящ адрес ***.
Решение № ********** (рег. № 17060638D, според
Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета) за налагане
на финансова санкция е постановено на 06.12.2017 г. от Cardiff Magistrates Court,
Кралство Великобритания и е влязло в сила на същата дата. Деянието, за което е наложена санкцията, се изразява в това, че засегнатото
лице М.Я. на 18.06.2017 г. в СУОНСИ е шофирал моторно превозно средство – а
именно ***, по път с ограничения, а именно MUMBLES
ROAD, BLACKPILL (посока запад), със
скорост, надвишаваща 30 мили/час, а именно 40 мили/час. Деянието е
квалифицирано като административно нарушение по раздел 81(1) и 89(1) от Закона
за наредбите за движение по пътищата от 1984 г. и Списък 2 от Закона за
нарушителите на правилата за движение по пътищата от 1988 г. Паричната сума,
която е наложена с решението като санкция за извършеното административно
нарушение е общо 335 британски лири, от които глоба от 220 лири за
нарушение на правилата за движение по пътищата, 85 лири разходи по
производството и 30 лири за фонд на подпомагане на жертвите.
Съдът счита, че в случая е налице влязъл в сила в държава-членка на ЕС акт
за налагане на задължение за плащане на финансова санкция в размер на 335
британски лири. Актът за налагане на задълженията попада в приложното поле на чл.
3, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗПИИРКОРНФС.
Удостоверението по чл. 4 от рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета е
представено по делото в образец с превод на български език, издадено от
компетентния орган на издаващата държава. Спазени са изискванията за форма,
съдържание и превод, съгласно чл. 4 и чл. 5 от ЗПИИРКОРНФС. Представено е и решението на британски съд за
налагане на санкцията.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице основанието по чл. 35, ал. 1,
т. 10 от ЗПИИРКОРНФС за постановяване на отказ за признаване и изпълнение на
решението на британския съд. В представеното Удостоверение по чл. 4 от Рамковото
решение е отразено, че засегнато лице не се е явило лично на съдебния процес,
вследствие на който е постановено решението, но е било призовано лично на
07.11.2017 г. и по този начин е било уведомено за определената дата и място на
съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, и е било
уведомено за възможността за постановяване на такова решение, ако не се яви на
съдебния процес. С оглед
възраженията на заинтересованото лице, че след 31.08. - 01.09.2017 г. не е пребивавало във Великобритания и не е уведомено на 07.11.2017 г.
за предстоящия съдебен процес, проведен на 07.12.2017 г., съдът изиска от
издаващия орган доказателства, удостоверяващи надлежното уведомяване и
призоваване на М.Я.. В отговор на запитването са изпратени Известие за
започване на съдебно производство във връзка с пътно нарушение и приложените
към него показания на служителя, който е прегледал записа от автоматичната
камера, разчел е съответния файл и е описал нарушението, изразяващо се в
движение на автомобил с превишена скорост. В отговора от издаващия орган до
настоящия съд изрично се посочва, че това е цялата информация, която може да се
предостави във връзка със случая. В така представеното Известие за започване на
съдебно производство във връзка с пътно нарушение е посочено, че същото е
изпратено до М.Я. на 07.11.2017 г. Самото Известие съдържа указания до
нарушителя, според които до 21 дни следва да отговори като се признае за
виновен в извършване на нарушението или да не се признае за виновен, а ако до
21 дни не отговори, делото може да се разгледа без него и може да бъде признат
за виновен и осъден в негово отсъствие по така формулираното в Известието
обвинение. От представените документи не се установява по какъв начин е
изпратено Известието за започване на съдебно производство против М.Я., връчено
ли е на засегнатото лице и ако е връчено на коя дата и по какъв начин; липсва
информация за датата на съдебното разглеждане на спора – 06.12.2017 г.
При така събраните
по делото доказателства съдът счита, че заинтересованото лице не е било
призовано лично на 07.11.2017 г. и по този начин не е било уведомено за
определената дата и място на съдебния процес, вследствие на който е постановено
решението срещу него. Поради това е налице факултативното основание по чл. 35,
т. 10 от ЗПИИРКОРНФС за отказ за признаване и
допускане на изпълнение на решението за налагане на финансова санкция. В случая
не се установи да са налице основанията по б. „а“ на чл. 35, т. 10 от ЗПИИРКОРНФС.
По изложените съображения и на основание чл. 16, ал. 7, т. 2 от ЗПИИРКОРНФС,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТКАЗВА ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ на Решение № **********
(рег. № 17060638D по Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР
на Съвета) за налагане на финансова санкция, постановено на 06.12.2017 г. от Cardiff
Magistrates Court, Кралство Великобритания, влязло в сила на 06.12.2017 г., с
което на българския гражданин М.И.Я., е наложена финансова санкция в общ размер
на 335 британски лири, тъй като засегнатото лице не се е явило лично на
съдебния процес срещу него, вследствие на който е постановено решението, и не е
било призовано лично и по този начин своевременно уведомено за определената
дата и място на съдебния процес, и ПРЕКРАТЯВА
производството по ЧНД № 109/2020 г. по описа на Окръжен съд - Габрово.
Да се уведоми, на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗПИИРКОРНФС, компетентният орган на издаващата държава, който
отговаря за изпълнение на решението – Central Authority for England and Wales Mutual
Recognition of Financial Penalties, Кралство Великобритания, като
копие от уведомлението да се изпрати и на Министерство на правосъдието на
Република България.
Решението подлежи
на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в 7-дневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.