№ 11843
гр. София, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МС.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от МС.Д. Гражданско дело № 202111...2128 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „фирма” ЕАД искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо
ответника И. А. М. съществуването на вземане в размер на сумата от 428,69
лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от 1.10.2018 г. до 30.4.2020 г. за топлоснабдения имот, находящ се
на адрес: /населено място/, ведно със законна лихва от 13.4.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 61,43 лв. за периода от
31.1.2019 г. до 29.3.2021 г., сумата от 30,44 лв., представляваща стойност на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2018 г. до
29.2.2020 г., ведно със законна лихва от 13.4.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 5,34 лв. за периода от 1.7.2018 г. до
29.3.2021 г., с които суми длъжникът се е обогатил неоснователно за
сметка на заявителя и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.04.2021 г. по ч.гр.д. №
20599/2021 г. по описа на СРС, 40 състав.
Ищецът „фирма” ЕАД твърди, че между страните не е подписан
договор за продажба на топлинна енергия на стопански потребител въпреки
отправена до ответника покана. Поддържа, че е доставил за процесния период
топлинна енергия до ползвания от ответника топлоснабден имот, като
последният не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, с което
се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца. Освен стойността на
доставената ТЕ, претендира дължимата сума за дяловото разпределение в
имота и мораторна лихва, изчислена съобразно ОУ за доставка на ТЕ. Моли
1
съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на сторените в
исковото и заповедното разноски.
Ответникът И. А. М. редовно уведомен на основание чл. 41, ал. 2 ГПК
на адреса, на който му е връчена заповедта за изпълнение в заповедното
производтсво, не подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
Подаденото в заповедното производство възражения е бланкетно.
В проведеното по делото открито съдебно заседания ответникът И. А.
М. оспорва да е ползвал имота през процесния период.
Третото лице помагач на страната на ищеца „фирма” ООД заема
становище за изготвяне на дяловото разпределение за сградата, в която се
намира процесния апартамент в съответствие с действащите за съответния
период нормативни разпоредби.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 59, ал.
1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и
главно доказване обедняването си – количеството и цената на доставената
през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника – че
последният е консумирал тази енергия, както и наличието на връзка между
обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имот на
ответника при липса на валидно основание за това имуществено разместване
в отношенията между двата субекта.
Видно от представения към исковата молба Нотариален акт за продажба
на магазин в груб строеж № ..., том № I, рег. № ..., дело № .../2007 г. по описа
на .... Нотариус вписан под рег. № 271 в Регистъра на Нотариалната камара с
район на действие Софийски районен съд, на 22.02.2007 г. ответникът И. А.
М. е придобил в груб строеж процесния недвижим имот, находящ се в
/населено място/.
Не е спорно по делото, а и от представените доказателства – декларация
на управителя на ЕС и списък на потребителите на ТЕ в сградата се
установява, че процесният имот се намира в сграда етажна собственост, а
съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Етажната
собственост по местонахождението на процесния имот е сключила договор с
„фирма“ ООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението
на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода. Не се твърди и не се представят доказателства взетото от общото
събрание решение да е оспорено по надлежния законов ред, поради което
същото е влязло в сила. По делото е безспорно установено, че за етажната
собственост в сградата, в която се намира топлоснабденият имот е
2
извършвано дялово разпределение на топлинната енергия. Дяловото
разпределение следва да бъде направено от лице, извършващо такава услуга и
вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Същото трябва да е избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията
на Наредба №16-344 от 06.04.2007г., а в случай че договорът е прекратен и
клиентите не са избрали друго лице, то разпределението следва да се
извърши от самото топлопреносно предприятие или доставчика на топлинна
енергия /чл. 61, ал. 2 от същата Наредба/. Това означава, че при всички случаи
отчитането на топлинната енергия и нейното разпределение следва да стане
по този ред, независимо от това дали има сключен договор между етажната
собственост и топлинен счетоводител или не. Методът за дялово
разпределение може да бъде различен в зависимост от решението на общото
събрание, но в случая не се навеждат твърдения, че има разминаване между
избрания начин на разпределение и този, който е приложен.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145
ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за
отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
Съгласно заключението на вещото лице инж. И. Д. У. по допуснатата
съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от страните и съдът
приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено,
остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е
извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни
разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните
електронни отчети по общия топломер за процесната сграда. Вещото лице е
съобразило, че поради неосигурен достъп, в процесния имот има служебно
начислена ТЕ за отопление на имота за един брой радиатор на база
инсталирана мощност на радиатора, има начислена ТЕ за отопление на
общите части, но не и за БГВ, въпреки че не е монтиран водомер. Сумите за
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са изчислени в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. и
Методиката към нея. Методиката за дяловото разпределение е приложима до
отмяната и с влязъл в сила съдебен акт. От заключението на съдебно–
техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената
топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. е в размер на
310,75 лева, след приспадане на суми за м.02-04.2020 г., поради нередовен
общ топломер в абонатната станция. Вещото лице е установило и че общият
3
топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията, е преминал
метрологична проверка от лицензирана лаборатория с изключение за м.02-
04.2020 г. Следва да се отбележи, че претендираните вземания от ищеца не се
установяват единствено на база воденото от ищеца счетоводство и
представените от него частни документи, а въз основа на изводите, направени
в заключението по СТЕ, което е обективно и компетентно изготвено.
От приетото заключението на вещото лице В. Д. П. по изготвената
съдебно-счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните и съдът
цени като обективно, безпристрастно, съответно на събраните доказателства и
компетентно дадено, се установява, че няма извършени плащания, касаещи
процесния период. Вещото лице сочи, че стойността на реално консумираната
топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г., която е останала
незаплатена от страна на ответника, е в размер на 405,50 лева. Видно от
изготвеното заключение, дължимата сума за дялово разпределение за периода
01.05.2018 г. – 29.02.2020 г. е в размер на 30,44 лева.
Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /в сила до 17.07.2012 г./ и § 1, т. 33а от
ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./ потребител на енергия или природен газ за
стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице,
което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за небитови нужди. Продажбата на топлинна енергия
за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи
условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя,
съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Страните не спорят, че помежду им липсва сключен договор за доставка
/продажба/ на топлинна енергия. Следователно за ищцовото дружество не
съществува правно основание, въз основа на което да претендира договорна
отговорност за неплащане цената на доставката. Доколкото ответникът е
собственик на процесния имот през исковия период, формалната житейска
логика налага извод, че ответникът или лица, на които същият е предоставил
ползването на имота, е потребявал доставяното количество топлинна енергия
през исковия период, с което се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.
Начислените суми за доставеното количество топлинна енергия в имота през
процесния период се установяват от изготвените заключения на вещите лица
по допуснатите съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Действително общите условия на ищеца не обвързват ответника, но при
предявен иск за неоснователно обогатяване същият следва да докаже
единствено реална доставка на услугата, което се установява по безспорен
начин с оглед направените експертизи. Фактът, че ответникът, закупувайки
имот за небитови нужди, потребява топлинна енергия без да сключи договор
с ищеца, го освобождава от договорна връзка с „фирма” ЕАД, но не и от
задължението да заплати реално консумираната топлинна енергия при
предявен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Доколкото по делото няма данни в района,
където се намира процесния имот, да има друг доставчик на топлинна енергия
извън „фирма” ЕАД, съдът намира, че ответникът се е обогатил със сумата,
която би следвало да заплати, ако енергията му беше доставена въз основа на
4
договорно правоотношение с ищеца. В случая липсата на договор е липса на
основание за получаването на топлинна енергия. Като не я е заплатил,
ответникът е спестил разходи, които е следвало да направи. Поради
изложеното предявеният иск за главница за топлинна енергия се явява
основателен в пълните предявени размер и период.
Неподкрепено от събрания по делото доказателствен материал е
наведеното от ответника възражение, че не ползва имота, доколкото целия
процесен период не е предоставен достъп за отчитане на реално използваната
топлинна енергия, респ. липсата на такава. Още повече – в чл. 145, ал. 2 и, ал.
3 от Закона за енергетиката е предвидено, че топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата,
определена по чл. 142, ал. 1, и топлинната енергия за отопление на имотите,
определена по, ал. 1, като тя се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Стойността на тази
топлинна енергия е дължима независимо, че в имотът може да не се ползва
топлинна енергия за отопление и подгряване на вода (по аргумент от
разпоредбата на чл. 153, ал. 6 от Закона за енергетиката, съгласно който
клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата). Следователно ответникът като собственик на обект в
сграда етажна собственост дължи да заплати и стойността на енергията,
отдадена от сградната инсталация и тази за отопление на общите части (в
този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 2/2016 г. на ОСГК на
ВКС).
Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение за периода, които съобразно
разпоредбите на чл. 36 ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването е възмездна услуга, която се заплащат от потребителите
на топлинна енергия. Доколкото ответникът дължи сумите, с които
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, същият дължи и тази сума
предвид реалното извършване на услугата. Още повече – няма данни да е
възразил срещу дяловото разпределение в предвидените срокове.
Поради изложеното искът по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД за
главница за топлинна енергия е основателен и следва да се уважи до
посочения от вещото лице по СТЕ размер от 310,75 лева, а за горницата над
посочената сума до пълния предявен размер следва да се отхвърли като
неоснователен. Предявеният иск за главница за дялово разпределение е
основателен и доказани в пълния предявен размер и период.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е докаже наличието на главен дълг и изпадането на
длъжника в забава.
Задължението за обезщетение за ползване на топлинна енергия и дялово
5
разпределение е задължение без срок, т.е. изискуемостта настъпва веднага без
покана и ищецът може да иска изпълнение към момента на ползването на
услугата. Същевременно настъпването на изискуемостта на вземането не
поставя длъжника в забава, доколкото вземането е без определен ден за
изпълнение /падеж/ и за поставянето на длъжника в забава е необходима
покана /арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД/. Такава не се установява да е надлежно
изпратена от ищеца и получена от ответника, поради което предявените
акцесорни претенции следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и
по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в двете производства съобразно размера на
уважените претенции. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има
право на направените от него разноски в заповедното производство в размер
на 25,00 лева – платена държавна такса в заповедното производство и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева – определено от съда
възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените
действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото.
Съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да се присъди сумата
от 48,66 лева – разноски в заповедното производство. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в
исковото производство в размер на 25,00 лева – платена държавна такса в
исковото производство, 300 лева – депозит за СТЕ, 300 лева – депозит за
ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100
лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия,
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. Съобразно
уважената част от исковете на ищеца следва да се присъди сумата от 470,36
лева – разноски в исковото производство.
Ответникът не претендира заплащане на разноски, поради което такИ.
не следва да се присъждат.
По изложените съображения, настоящият състав на Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „фирма” ЕАД,
ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: /населено място/ срещу И. А.
М., ЕГН ********** с адрес /населено място/ искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД, че И. А. М., ЕГН ********** ДЪЛЖИ НА
„фирма” ЕАД, ЕИК ........ сумата от 310,75 лв., представляваща стойност на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.10.2018 г. до
6
30.4.2020 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: /населено място/,
ведно със законна лихва от 13.4.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от
30,44 лв., представляваща стойност на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.5.2018 г. до 29.2.2020 г., ведно със законна
лихва от 13.4.2021 г. до изплащане на вземането, с които суми ответникът
се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца и за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
21.04.2021 г. по ч.гр.д. № 20599/2021 г. по описа на СРС, 40 състав КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за горницата над
посочената сума до пълния предявен размер от 428,69 лева и исковете по чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия в размер на 61,43 лв. за периода от 31.1.2019 г. до 29.3.2021
г. и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 5,34 лв. за периода от 1.7.2018 г. до 29.3.2021 г. КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА И. А. М., ЕГН ********** с адрес /населено място/ ДА
ЗАПЛАТИ на „фирма” ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление: /населено място/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 48,66
лева – разноски в заповедното производство и сумата от 470,36 лева –
разноски в исковото производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „фирма” ЕАД – „фирма” ООД, ЕИК ......
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7