Присъда по дело №2149/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 134
Дата: 21 декември 2021 г. (в сила от 26 май 2022 г.)
Съдия: Панайот Рангелов Велчев
Дело: 20215330202149
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 25 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 134
гр. Пловдив, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и
П. година в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Наказателно дело частен
характер № 20215330202149 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата СТ. Н. Г., родена на **** в село С.Ж.,
живуща в село С.Ж., ул.“П.“ № 18, ***, българска гражданка, с основно
образование, вдовица, безработна , неосъждана, ЕГН ********** за
ВИНОВНА в това, че 11.08.2020 г. в село С.Ж. е казала нещо унизително за
честта и достойнството на частната тъжителка М. П. К. ЕГН: ********** в
нейно присъствие, а именно ,,****‘‘, като обидата е нанесена публично –
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. ал. 146, ал. 1 НК, поради което и на
основание чл. 54, ал. 1 НК я ОСЪЖДА на наказание ,,ГЛОБА“ в размер от
3000 лева, както и на обществено порицание, като я ПРИЗНАВА за
НЕВИНОВНА в това подсъдимата СТ. Н. Г. да е приписала на частната
тъжителка М. П. К. престъпление ,,открадна ми пипера‘‘, поради което и на
основание чл. 304 от НПК я оправдава по първоначално повдигнатото
обвинение в този смисъл.
На основание чл. 52 от НК наказанието ,,обществено порицание‘‘ да се
изпълни чрез прочитането на настоящата присъда от Кметството по
местоживеене на подсъдимата СТ. Н. Г. – с. С.Ж..
1
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД подсъдимата СТ. Н. Г. със снета по
делото самоличност да заплати на частната тъжителка М. П. К. сумата в
размер от 1000 лева, представляващи претърпени неимуществени вреди в
резултат от деянието по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК, ведно със
законната лихва от датата на извършване на деянието – 11.08.2020 г., до
окончателното погасяване.
ОСЪЖДА подсъдимата СТ. Н. Г. със снета по делото самоличност да
заплати на Районен съд гр. Пловдив сумата в размер от 50 лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер от този граждански
иск.
ПРИЗНАВА подсъдимата СТ. Н. Г. със снета по делото самоличност за
ВИНОВНА в това, че 11.08.2020 г. в село С.Ж. е причинила на частната
тъжителка М. П. К. лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания,
без разстройство на здравето, а именно кръвонасядания по кожата на горната
устна вдясно, по лявата мишница, лявата предмишница, по лявото и дясното
бедро, по дясната мишница, охлузвания по дясната мишница, по горната
устна вдясно, кръвонасядане по гръбната повърхност на първи пръст на
лявата ръка и травматичен оток в дясната тилна област – престъпление по
чл.130, ал.2 НК, поради което и на основание чл. 54, ал. 1 НК я ОСЪЖДА на
наказание ,,глоба‘‘ в размер от 300 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД подсъдимата СТ. Н. Г. със снета по
делото самоличност да заплати на частната тъжителка М. П. К. сумата в
размер от 1800 лева, представляващи претърпени неимуществени вреди в
резултат от деянието по чл. 130 ал. 2 НК, ведно със законната лихва от датата
на извършване на деянието – 11.08.2020 г., до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА подсъдимата СТ. Н. Г. със снета по делото самоличност да
заплати на Районен съд гр. Пловдив сумата в размер от 72 лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер от този граждански
иск.
На основание чл. 23, ал. 1 НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимата СТ. Н. Г. със
снета по делото самоличност едно общо най-тежко наказание измежду
наложените наказания за престъпленията по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал.
1 НК и по чл. 130, ал. 2 НК, а именно ,,ГЛОБА‘‘ в размер от 3000 лева.
На основание чл. 23, ал. 2 от НК към ОПРЕДЕЛЕНОТО и НАЛОЖЕНО
2
едно общо най-тежко наказание ,,ГЛОБА‘‘ в размер от 3000 лева,
присъединява наказанието ,,обществено порицание‘‘, което на основание чл.
52 НК да се изпълни, чрез чрез прочитането на настоящата присъда от
Кметството по местоживеене на подсъдимата СТ. Н. Г. – с. С.Ж..
На основание чл. 189, ал. 3 НПК ОСЪЖДА подсъдимата СТ. Н. Г. да
заплати на частната тъжителка М. П. К. сумата в размер от 1 412 лева,
представлява разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса и
възнаграждение на вещо лице, а на Районен съд гр. Пловдив сумата в размер
от 120 лева, представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице и
възнаграждение за явяване на свидетел по делото.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред ПОС в 15-дневен срок,
считано от днес.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3

Съдържание на мотивите


М О Т И В И
по НЧХД № 2149/2021 г. ПРС, XXVI н.с.

Производството по делото е образувано по тъжба на М. П. К. с ЕГН:
**********, чрез *** адв. Е.Х. против подсъдимата С. Н. Г. с ЕГН:
********** с която са повдигнати обвинения за това, че на 11.08.2020 г. в
село С.Ж. я е нарекла ,,****'', както и че на 11.08.2020 г. в село С.Ж. й е
причинила лека телесна повреда.
Приет за съвместно разглеждане е и граждански иск с правно основание
чл. 45 ЗЗД от частната тъжителка М.К. за сумата в общ размер от 2800 против
подсъдимата С.Н. Г. за посочените в тъжбата деяния на 11.08.2020 г., от
които 1 000 лева, представляващи претърпени неимуществени вреди
изразяващи се в наранено достойнство, напрежение, безпокойство и разбита
психиха и сумата от 1 800 лева за причинени болки и страдания, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на
деянието – 11.08.2020 г. до окончателното погасяване.
В хода на съдебните прения повереникът на частната тъжителка – адв.
Х. поиска от Съда да се произнесе с акт с който да признае подсъдимата за
виновна по повдигнатите й обвинения, както и да бъде уважен изцяло
предявения граждански иск против нея. Намери, че от събраните по делото
гласни доказателства се установява извършването на деянията посочени в
тъжбата. Поиска уважаването на предявения граждански иск, както и
претендира разноски.
Частната тъжителка М.К. заяви, че е съгласна с казаното от своя
адвокат, като изложи мотиви относно неправилното определяне на телесните
увреждания на подсъдимата.
Защитникът адв. Т. посочи, че обвиненията против неговата
доверителка не са доказани по безспорен и категоричен начин и не следвало
да се даде вяра на свидетелките В.иВ. тъй като се съдържали противоречия в
тях, а следвало да се кредитират показанията на свидетелите на защитата,
които се явявали незаинтересовани от изхода на делото. В случай, че не се
споделят доводите за това намира, че е приложим института на неизбежната
отбрана, доколкото подсъдимата е била нападната от частната тъжителка и се
е защитавала. При условията на алтернативност намира, че е приложим
институтът на реторсията, тъй като частната тъжителка и подсъдимата са си
насесли взаимно телесни повреди.
Подсъдимата С. Г. заяви, че е съгласна с казаното от своя адвокат, като
по време на последната си дума поиска да бъде оправдана.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени
по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимата С. Н. Г. е родена на **** г. в село С.Ж., живуща в село
1
С.Ж., ул. ,,П.‘‘ № 18, *****, българска гражданка, с основно образование,
вдовица, безработна, неосъждана с ЕГН: **********.
Подсъдимата С.Г. живеела в с. С.Ж., обл. П., като нейният син
свидетелят Н.Г. бил женен за дъщерята на частната тъжителка М.К..
Подсъдимата С.Г. изкарвала за продан селкостопанска продукция пред
оградата на къщата в която живеела.
На 11.08.2020 г. в с. С.Ж., подсъдимата С.Г. отново била изкарала
селскостопанска продукция за продан пред оградата на къщата в която
живеела. Преди обяд пред дома на подсъдимата Г. преминали свидетелките
Р.В. и Ц.В., като по време на преминаването им последната закачила част от
изкараната за продан селскостопанска продукция, която се разпиляла на
земята. За това действие бил подаден сигнал от Кмета на с. С.Ж. до ***** –
свидетелят К. И., който отишъл до свидетелките В. и В. и им отправил
предупреждение.
Около час и половина след това, около обяд на 11.08.2020 г., пред дома
на подсъдимата преминавали свидетелката Р.В., следвана от частната
тъжителка М.К., а най-отзад след нея вървяла свидетелката Ц.В..
Подсъдимата Г. се обърнала към тях с думите ,,****‘‘ визирайки
свидетелките В. и В.. П. преминала свидетелката Р.В.. Непосредствено след
като преминала последната, подсъдимата С.Г. нарекла частната тъжителка
М.К. с думата ,,****‘ и започнала да я удря с дървена хурка по тялото, като й
нанасяла удари в областта на лицето, горните и долните крайници.
Свидетелките Р.В. и Ц.В. се намесели, като спрели С.Г. да нанася удари на
частната тъжителка, която от своя страна взела дървената хурка от
подсъдимата и също й нанесла няколко удара по тялото, като подсъдимата се
свлякла на земята. В този момент покрай тях с лекия си автомобил
преминавал свидетелят Т.Т., който забелязал С.Г. на земята заобиколена от
М.К., Р.В. и Ц.В., като П.та я ударила с дървената хурка. Към края на
конлифликта очевидец на това как подсъдимата е била заобиколена от
свидетелките В. и В. и частната тъжителка, станал свидетелят Н.Н.
След това отново бил подаден сигнал до **** К. И. от сина на
подсъдимата – Н.Г. по повод нанесен побой над майка му. При пристигането
му на място свидетелят И. установил подсъдимата Г., която се оплаквала от
болки в ръката, а при посещение на частната тъжителка К. същата му
споделила, че е била ударена от подсъдимата.
В хода на съдебното следствие беше назначена и изготвена съдебно-
медицинска експертиза на частната тъжителка М.К. /лист 59-72 по делото/.
Видно от същата се установява, че на М.К. са били причинени
кръвонасядания по кожата на горната устна вдясно, по лявата мишница,
лявата предмишница, лявата предмишница, по лявото и дясното бедро, по
дясната мишница, по горната устна вдясно, кръвонасядане по гръбната
повърхност на първи пръст на лявата ръка, травматичен оток в дясната тилна
област, като същите по отделно и по съвкупност са й причинили болка и
страдание, без разстройство на здравето.
2
В хода на съдебното следствие беше назначена и изготвена съдебно-
медицинска експертиза на подсъдимата С.Г. /лист 73-85 по делото/. Видно от
същата се установява, че на С.Г. са били причинени мозъчно сътресение.
Счупване на близката фаланга на втори пръст на дясната ръка, контузия на
главата и тялото, кръвонасядания на лицето, седалището и левия горен
крайник.
Така възприетата от съда фактическа обстановка се установява по
категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства, а именно: обясненията на подсъдимата С.Г., както и от
показанията на разпитаните свидетели – Р.В., Ц.В., К. И., Т.Т., Н.Г., Н.Н.
както и от събраните по делото писмени доказателства – справка за съдимост,
изискана прокуроска преписка, представена медицинска документация,
заключения на съдебни експертизи.
От събраните по делото гласни доказателства се обособяват две групи
такива. П.та е тази която е в подкрепа на обвинението, а втората група е тази
която е в подкрепа на защитата.
Към П.та група гласни доказателства попадат основно показанията на
свидетелите Р.В. и Ц.В.. Посочените по-горе свидетели са преки очевидци на
извършените от подсъдимата Г. деяния. Същите описват по ясен и
недвусмислен начин нейните действия. Описват преминаването на
свидетелката В., следвана от тъжителката К. и свидетелката В.. Отправянето
на първоначалните думи от страна на подсъдимата Г. ,,****', което се е
отнасяло за В. и В. и последващата отправена реплика от подсъдимата Г. към
частната тъжителка, а именно ,,****'', както и последващите й нанесени удари
с дървената хурка. И двете свидетелки описват механизма на причиняване на
телесните увреждания, а именно, че нанасянето на удари от подсъдимата на
частната тъжителка с дървена хурка в областта на лицето, горните и долните
крайници. Описват също така, че след деянието М.К. е имала кръв по ръката,
наранявания по лицето, краката, съдрана кожа по ръката. Прави впечатление,
че посочените нанасяния на удари, както и възприетите впоследствие видими
наранявания на частната тъжителка съвпадат напълно с намиращата се по
делото медицинска документация и изготвена въз основа на нея и
показанията на свидетелите медицинска експертиза, видно от която се
установи, че на М.К. са били причинени кръвонасядания по кожата на горната
устна вдясно, по лявата мишница, лявата предмишница, лявата предмишница,
по лявото и дясното бедро, по дясната мишница, по горната устна вдясно,
кръвонасядане по гръбната повърхност на първи пръст на лявата ръка,
травматичен оток в дясната тилна област.
Следва да се отбележи, че заявеното от свидетелите В. и В. си
кореспондира частично и със посоченото от свидетели разпитани по
инициатива на защитата, а именно показанията на Т.Т. и Н.Н. Въпреки, че се
отрича пряко нанасянето на удари от подсъдимата по отношение на частната
тъжителка, от тези гласни доказателства биха могли да се извлекат данни за
настъпилия конфликт.
3
Така в показанията си свидетелите Т. и Н. споменават, че са чули
словесен конлифкт, както и че подсъдимата е била на земята, но и двамата
категорично заявяват, че не са били очевидци първоначално на действията на
С.Г.. Това си кореспондира със заявеното от свидетелката В., че след като
подсъдимата е била спряна и ,,обезоръжена'' същата е била ударена от
частната тъжителка, доколкото думите й пред съдебния състав бяха в насока,
че ,,няма да седи като дърво да я бият''.
Следва да се отбележи, че и в П.та група гласни доказателства се
съдържат леки несъответствия и разминавания, относно поредността на
изказаните обиди от подсъдимата по отношение на частната тъжителка и
свидетелките В. и В.. Това, обаче не е основание да не се кредитират тези
показания, като е съвсем нормално различните хора да възприемат по
различен начин случилото, като по-скоро би било съмнително, ако всички
казваха едно и също нещо.
Във втората група гласни доказателства попадат основно обясненията
на подсъдимата Г., които обаче освен източник на доказателства,
представляват и основно средство за защита, поради което същите следва да
бъдат ценени с оглед останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдебният състав не кредитира заявеното от подсъдимата, че не е
нанасяла удари по отношение на М.К., тъй като това си противоречи коренно
с показанията на свидетелите Р.В. и Ц.В., които са преки очевидци на
случилото се. Също така в обясненията си С.Г. твърди, че частната тъжителка
е била там със своята дъщеря, но в подкрепа на това няма каквито и да били
други доказателства. Също така безспорно от изготвената по делото съдебно-
медицинска експертиза се установи, че на М.К. са били причинени телесни
увреждания след процесното деяние, като ще противоречи на всякаква
житейска и правна логика, същата да се е самонаранила, като по този начин
единственият логичен отговор, е че същата е била удряна от подсъдимата.
Относно показанията на свидетелите Т.Т. и Н.Н.същите са очевидци на
последващи действия от страна на частната тъжителка по отношение на
подсъдимата и не са видели нанасянето на удари от С.Г. на М.К.. Така по
време на разпита си свидетелят Т. посочи, че е преминавал с автомобила си в
близост до процесното място, когато е установил, че подсъдимата е била
повалена, а частната тъжителка е държала някакъв предмет /пръчка/ в ръката
си и я е ударила. Също така свидетелят Николов заяви, че е работил на
покрива на притежавана от него къща, намираща се в близост до процесното
място, когато е чул от някакво момче думите ,,пребиха леля Стефана‘‘ и
когато се е обърнал видял какво се случва, както и че като се е обърнал вече е
бил станал конфликта и не е присъствал от самото начало на конфликта.
Съвсем нормално е свидетелите Т. и Н. да посочват, че не са видели как
подсъдимата удря частната тъжителка и това е напълно логично, доколкото и
двама заявиха, че не са били преки очевидци от самото начало на конфликта,
а са станали такива към неговия край.
Свидетелят К. И. е **** работил по образуваната полицейска преписка,
4
като същият не е бил пряк очевидец на деянието, а пресъздава споделено му
от двете страни в конфликта – частната тъжителка и подсъдима, като описва,
че се е видял със С.Г., която нямала видими наранявания, но се оплаквала от
болки в ръката и след проведен разговор с М.К. тя му е споделила, че също е
била бита от последната и щяла да си извади медицинско.
Свидетелят Н.Г. също не е бил пряк очевидец на деянието и пред Съда
посочи, единствено споделеното от майка му – С.Г., което беше в насока, че
последната не е удряла частната тъжителка, а единствено е поела удари от
нея. Посочи също така, че подсъдимата е имала няранявания по ръката и е
била откарана в болнично заведение.
Съдът намира, че следва да се кредитират изцяло показанията на
свидетелите И. и Г., тъй като същите пресъздават това което им е било
споделено от другите лица в конфликта, но не са били преки очевидци на
деянието.
Предвид гореизложеното, Съдът е на становище, че следва да се
кредитира П.та група гласни показания, тъй като същите са взаимодопълващи
се и подрекящи с останалия събран по делото доказателствен материал, както
и с изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, тъй като вещото
лице посочи, че нараняванията на пострадалата е възможно да са били
получени по време и начин, както съобщават тези свидетели. От друга страна,
не следва да се кредитират съдържащите се гласни доказателства във втората
група гласни доказателства в частта от тях в която се твърди, че С.Г. не е
нанасяла удари на частната тъжителка, тъй като част от тях произхождат от
заинтересовани по делото лица – подсъдимата Г., както и Н.Г., който сподели
казаното от майка му, но същият не е бил пряк очевидец на деянието.
Ето защо, се достигна до извод, че подсъдимата Г. е нанесла на частната
тъжителка М.К. твърдените от същата удари, като по този начин и е
причинила и уврежданията предмет на настоящото производство. Установи
се също така безспорно по делото, че подсъдимата Г. е нарекла частната
тъжителка с думата ,,****‘, а изразът, че й е бил откраднат пипера се е
отнасял за свидетелките В. и В..
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да
се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните по делото.
От представената по делото справка за съдимост на подсъдимата С.Г. се
установява, че същата е неосъждана.
От представената с тъжбата медицинска документация се установява
какви увреждания по отношение на частната тъжителка е установил лекар
след инцидента.
Съдът кредитира заключението на извършената по време на съдебното
следствие медицинска експертиза по отношение на частната тъжителка М.К.
/лист 59-72/, доколкото същото е компетентно изготвено, отговаря на
поставените въпроси, като следва да се отбележи, че в нито един етап от
5
производството не е било оспорено от страните. Следва да се отбележи, че и
по време на разпита си вещото лице посочи, че причинените наранявания на
подстрадалата е възможно да са били причинени така, както описват
свидетелите.
От заключението на същото се установява, че на М.К. са били
причинени кръвонасядания по кожата на горната устна вдясно, по лявата
мишница, лявата предмишница, лявата предмишница, по лявото и дясното
бедро, по дясната мишница, по горната устна вдясно, кръвонасядане по
гръбната повърхност на първи пръст на лявата ръка, травматичен оток в
дясната тилна област, като същите по отделно и по съвкупност са й
причинили болка и страдание, без разстройство на здравето.
Съдът кредитира заключението на извършената по време на съдебното
следствие медицинска експертиза по отношение на подсъдимата С.Г. /лист
73-85/. Видно от същото се установява, че С.Г. са били причинени мозъчно
сътресение. Счупване на близката фаланга на втори пръст на дясната ръка,
контузия на главата и тялото, кръвонасядания на лицето, седалището и левия
горен крайник. По време на разпита си вещото лице М.Б. посочи, че е
изготвил заключението въз основа на приложената по делото медицинска
документация, както и разчетеното изследване от ,,скенера''. Първоначално
частната тъжителка и нейният процесуален представител оспорваха
изготвеното заключение по отношение на подсъдимата, но на по-късен етап
заявиха, че приемат същото.
В обобщение на гореизложеното се достигна до категоричен извод, че
подсъдимата С.Г. е извършила процесните деяния.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, Съдът достигна
до извод, че с действията си подсъмата С. Н. Г. е извършила, както от
обективна, така и от субективна страна престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 146, ал. 1 НК за това, че 11.08.2020 г. в село С.Ж. е казала нещо
унизително за честта и достойнството на частната тъжителка М. П. К. ЕГН:
********** в нейно присъствие, а именно ,,****‘, като обидата е нанесена
публично.
От обективна страна подсъдимата Г. е изрекла обидната дума по
отношение на М.К., като е нарекла последната с думата ,,****’’, която по
естеството си засяга честта и достойнството на съответното лице. Изричането
на тези думи е било в присъствието на пострадалата, което е изискване за да
бъде съставомерно от обективна страна престъплението обида. Обидата е
била нанесена публично, доколкото деянието е било извършено на публично
място ,,улица‘‘ пред дома на подсъдимата в присъствието на свидетелките В.
и В. и е могла да достигне до неопределен кръг от хора.
Подсъдимата беше оправдана за това да е преписала престъпление на
частната тъжителка, а именно, че и е откраднала пипера, доколкото
свидетелките В. и В. бяха категорични, че тези реплики на С.Г. са се отнасяли
за тях.
От субективна страна подсъдимата С.Г. е действала при форма на
6
вината пряк умисъл - извършила е престъплението умишлено, като е
съзнавала общественоопасния характер на престъплението, разбирал е
неговите последици и е целял настъпването им.
Относно вида и размера на наказанието за престъплението по чл. 148,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК:
Видно от приложената по делото справка за съдимост се установява, че
подсъдимата не е осъждана и не е била освобождавана от наказателна
отговорност с налагане на админИ.тивно наказание по реда на чл. 78а НК.
За това престъпление са предвидени наказания глоба от три хиляди до
десет хиляди лева и обществено порицание. Принципно, ако беше само това
престъпление щеше да бъде приложим института на разпоредбата на чл. 78а,
ал. 1 НК и подсъдимата можеше да бъде освободена от наказателна
отговорност като й се наложи админИ.тивно наказание глоба. Същевременно,
обаче наред с това деяние подсъдимата Г. беше призната за виновна, че е
извършила и престъпление по чл. 130, ал. 2 НК и двете престъпления се
явяват извършени при условията на съвкупност, като по този начин е налице
забраната предвидена в чл. 78а, ал. 7 НК.
При определяне размера на същите са взеха предвид смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства
се отчетоха чистото съдебно минало на подсъмата, нейната възраст, а именно
към момента на извършване на деянието е била на 70 години. Отегчаващи
вината обстоятелства не се отчетоха, поради което беше наложено и
наказание в размер от минимума предвиден в закона, а именно ,,глоба‘‘ в
размер от 3000 лева, като беше наложено и кумулативно предвиденото в
закона наказание ,,обществено порицание‘‘, което на основание чл. 52 НК да
се изпълни чрез прочитане на настоящата присъда от кмеството по
местоживеене на подсъдимата Г. – с. С.Ж..
Относно предявения и приетия за съвместно разглеждане граждански
иск за сумата от 1000 лева.
В процесния случай неимуществените вреди се претендират на
деликтно основание – чл. 45 и сл. ЗЗД. Доколкото подсъдимата беше призната
за виновна в извършването на престъплението за което е предадена на съд, то
същата следва да възмезди и претърпените от частната тъжителка
неимуществени вреди.
В случая пострадалата е жена на възраст, живее в малко населено място,
деянието е извършено на обществено място, поради което и наричането на
същата с думата ,,****'' несъмнено би причинило неимуществени вреди и
същите биха й оказали негативно въздействие.
Ето защо, Съдът осъди подсъдимата да заплати на частната тъжителка
сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени й от
престъплението, предмет на тъжбата по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 НК
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деяението –
11.08.2020 г. до окончателното погасяване.
Подсъдимата С.Г. беше осъдена да заплати по сметка на РС гр. П.
7
сумата от 50 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, Съдът достигна
до извод, че с действията си подсъдимата С. Н. Г. е извършила, както от
обективна, така и от субективна страна престъпление по чл.130, ал.2 от НК, за
това, че на 11.08.2020 г. в село С.Ж. е причинила на частната тъжителка М. П.
К. лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания, без разстройство
на здравето, а именно кръвонасядания по кожата на горната устна вдясно, по
лявата мишница, лявата предмишница, по лявото и дясното бедро, по дясната
мишница, охлузвания по дясната мишница, по горната устна вдясно,
кръвонасядане по гръбната повърхност на първи пръст на лявата ръка и
травматичен оток в дясната тилна област.
От обективна страна подсъдимата Г. е нанесла удари в областта на
главата, тялото, горните и долни крайници на частната тъжителка, като по
този начин й е причинила телесни увреждания, представляващи леки телесни
повреди, като по този начин й е било причинено болка и страдание без
разстройство на здравето
От субективна страна подсъдимата С.Г. е действала при форма на
вината пряк умисъл - извършила е престъплението умишлено, като е
съзнавала общественоопасния характер на престъплението, разбирала е
неговите последици и е целяла настъпването им.
Неоснователно се явява наведеното от защитата възражение за
наличието на ,,неизбежна отбрана‘‘, което беше в насока, че подсъдимата се
била защитавала от частната тъжителка. По делото безспорно се установи, че
лицето което първо е нанесло удари е била подсъдимата, като основният
принцип, е че не може да се отвръща на неизбежна отбрана с неизбежна
отбрана. За да е налице институтът на неизбежната отбрана е необходимо да
имаме конкретно противоправно нападение, което да произхожда от човек,
като по същото време защитата да съотвества на нападението. В конкретния
случай липсва П.та предпоставка за прилагане на института на неизбежната
отбрана, а именно липсата на нападение от страна на М.К. по отношение на
подсъдимата С.Г.. По делото са налице доказателства, за това, че частната
тъжителка е ударила подсъдимата, но това е станало едва след като П.та е
понесла удари от последната.
Неоснователно се явява наведеното възражение от страна на защитата
за прилагане института на реторсията. В ТР № 51 от 16.09.1989 г. по н.д. №
41/1989 г. на ОСНК е посочено, че реторсия по чл. 130, ал. 3 НК може да се
приложи само когато са причинени еднакви по степен на увреждане леки
телесни повреди – само по чл. 130, ал. 1 или само по чл. 130, ал. 2 НК, а
именно ,,когато се установи, че с деянието на нападателя е причинена лека
телесна повреда, която е без разстройство на здравето, а пострадалият е
отвърнал с лека телесна повреда с разстройство на здравето, реторсията
не може да се приложи, тъй като е несправедливо да се освободи също и
този, който е причинил по-тежко увреждане, като същото е приложението
8
и при обратната хипотеза‘‘. В конкретния случай подсъдимата е причинила
на частната тъжителка лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК
без разстройство на здравето, като М.К. е отвърнала с причиняването на лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК на С.Г., които се явяват
различни по степен.
Относно вида и размера на наказанията
Видно от приложената по делото справка за съдимост се установява, че
подсъдимата С.Г. е неосъждана и не е била освобождавана от наказателна
отговорност с налагане на админИ.тивно наказание по реда на чл. 78а НК. От
друга страна, както беше коментирано и по-горе е налице забраната на чл.
78а, ал. 7 НК.
За извършеното престъпление по чл. 130, ал. 2 НК е предвидено
наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от
сто до триста лева.
При определяне вида и размера на наложеното наказание, Съдът взе
предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Като
смекчаващи вината обстоятелства се отчетоха чистото съдебно минало на
подсъдимата, възрастта на която е била към момента на извършване на
престъплението, а именно на 70 години. Като отегчаващи вината
обстоятелства се отчете броят на телеснените увреждания на пострадалата, а
именно кръвонасядания по кожата на горната устна вдясно, по лявата
мишница, лявата предмишница, лявата предмишница, по лявото и дясното
бедро, по дясната мишница, по горната устна вдясно, кръвонасядане по
гръбната повърхност на първи пръст на лявата ръка, травматичен оток в
дясната тилна област. Ето защо, Съдът определи и наложи нак-лекото
предвидено в разпоредбата на чл. 130, ал. 2 НК наказание ,,глоба‘‘ в
максимален размер от 300 лева.
Така определените наказания за извършените от подсъдимата Г.
престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК и по чл. 130,
ал. 2 НК, Съдът намира, че са съобразени с личната и генералната превенции
и целите на наказанието, предвидени в чл. 36 НК.
По въпроса за претенцията с правно основание чл. 45 ЗЗД:
В процесния случай неимуществените вреди се претендират на
деликтно основание – чл. 45 и сл. ЗЗД. Доколкото подсъдимата беше призната
за виновна в извършването на престъплението по чл. 130, ал. 2 НК за което е
предадена на съд, то същата следва да възмезди и претърпените от частната
тъжителка неимуществени вреди.
В случая пострадалата е претърпяла различни по вид телесни
увреждания на по лицето, горните и долните крайници. Също така
уврежданията му са били причинени на обществено място. Отделно от това
самото причиняване на телесни увреждания само по себе си води до
наличието на неимуществени вреди.
Предвид гореизложеното, съдебният състав намира, че предявеният
граждански иск, следва да бъде уважен в пълен размер. Ето защо,
9
подсъдимата С.Г. беше осъдена да заплати на М.К. сумата в размер от 1800
лева, представляващи претърпени неимуществени вреди в резултат на
деянието по чл. 130, ал. 2 НК, ведно със законната лихва от датата на
извършване на деянието – 11.08.2020 г. до окончателното погасяване.
Подсъдимата беше осъдена да заплати в полза на Районен съд гр. П. и
сумата в размер от 72 лева, представляваща държавна такса върху уважения
размер от гражданския иск.
На основание чл. 23 ал. 1 НК на подсъдимата С.Г. беше определено едно
общо най-тежко наказание измежду наложените наказания за престъпленията
по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК и по чл. 130, ал. 2 НК, а именно
глоба в размер от 3 000 лева.
На основание чл. 23, ал. 2 НК към определеното и наложено едно общо
най-тежко наказание ,,глоба‘‘ в размер от 3 000 лева, беше присъединено
наказанието ,,обществено порицание‘‘, което на основание чл. 52 НК да се
изпълни, чрез прочитането на настоящото присъда от Кметството по
местоживеене на подсъдимата С.Г. – с. С.Ж..
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимата
С. Н. Г. беше осъдена да заплати на частната тъжителка М. П. К. сумата в
размер от 1 412 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, държавна такса и възнаграждение за вещо лице, а на
Районен съд гр. П. сумата в размер от 120 лева, представляваща разноски за
възнаграждение на вещо лице и възнаграждение за явяване на свидетел по
делото.
По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10
Съобщи за изтекли лични данни