№ 211
гр. Варна, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети април
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело №
20213100900276 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен осъдителен иск от „БОР“
ЕООД против „ВИДА ГРУП“ ООД с правно основание чл. 163, ал. 3, вр. чл.
160, ал. 3 от ЗУТ за ангажиране гаранционната отговорност на ответника за
сумата от 35 000 лева общо, съставляваща компенсаторно обезщетение,
равностойност на необходимите СМР за отстраняване на недостатъци в
самостоятелни обекти, собствени на ищеца, находящи се в жилищни сгради в
поземлени имоти, представляващи УПИ XIX-199 и УПИ XX-197, кв. 12 по
плана на КК „Чайка“, гр. Варна, както и за отстраняване на недостатъци в
общите части на сграда в УПИ № 197, собственост на ищеца и на
недостатъци в общите части в сграда в УПИ № 199, в която ищецът
притежава 73.06% от общите части на сградата, ведно със законната лихва от
завеждане на иска до окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът „БОР” ЕООД твърди, че на 09.10.2014 г.
между него като възложител и ответното дружество „ВИДА ГРУП“ ООД като
изпълнител е сключен договор за строителство на жилищни сгради в
поземлени имоти, представляващи УПИ XIX-199 и УПИ XX-197, кв. 12 по
плана на КК „Чайка“, гр. Варна. Твърди, че сградата в УПИ XX-197 е
въведена в експлоатация с Удостоверение № 132/18.05.2016 г., а сградата в
УПИ XIX-199 с Удостоверение № 37/28.04.2017 г. С уточняващи молби от
11.05.2021 г. и от 18.05.2021 г. ищецът конкретизира, че е изключителен
собственик на сградата, изградена в УПИ XX-197, съгласно нотариален акт №
172, том II, рег.№ 2931, дело № 317/2012 г. на нотариус Д. Б. с рег. № 012 при
НК, както и изключителен собственик на част от обектите в сградата,
изградена в УПИ XIX-199, съгласно нотариален акт № 172, том I, рег.№ 1592,
дело № 158/2013 г. на нотариус Д.Б. с рег.№ 012 при НК, със 73.06 %
притежавани от него ид.ч. от общите части на сградата. Твърди, че след
въвеждане на сградите в експлоатация са се проявили дефекти, свързани с
1
качеството на строителството, за които своевременно е уведомявано
ответното дружество съответно през 2018 г., 2019 г. и през 2021 г. Излага, че
в отговор на отправените покани, ответникът е отстранил част от
недостатъците. Твърди, че при проведени с управителя на ответното
дружество разговори, последният е обещавал да отстрани недостатъците по
сградите, което така и не било направено. Ищецът заявява, че ответникът е
наясно с всички недостатъци, доколкото е имало опити за отстраняването им,
както и с причините за появата им. Излага, че отговорността на строителя е в
рамките на гаранционния петгодишен срок, съгласно правилата на ЗУТ,
считано от въвеждане на сградите в експлоатация. Изброява изчерпателно
некачествените СМР в самостоятелни обекти в сградите и по общите части.
При горното заявява правен интерес от ангажиране на гаранционната
отговорност на строителя за недостатъците по собствени на ищеца обекти и
по общите части /съразмерно с притежаваните идеални части от тях/, поради
което и заявява настоящата осъдителна претенция.
В допълнителната искова молба поддържа доводите си.
Становището на ответника е за неоснователност на претенциите. Не
оспорва наличието на сключен с ищеца договор за строителство от
09.10.2014г., но твърди, че единствено се е задължил да извърши
довършителни строително-монтажни работи до степен на завършеност обр.
Акт 15, както и че грубият строеж е извършен от трето дружество. Оспорва,
че некачествените работи са настъпили по негова вина. Твърди, че
недостатъците са или в резултат на чужди виновни действия, или
неблагоприятна последица от естествените процеси на неравномерно слягане
на сградите, които попадат в зона с наложена строителна забрана, съгласно
Заповед на МРРБ. Не отрича, че между страните е имало разговори относно
настъпилите недостатъци, но твърди, че е противопоставял на ищеца
възражения за недължимост на претендираните суми поради изложените по-
горе причини. Излага, че претенцията за заплащане на обезщетение по
отношение на сграда в УПИ № 197 е погасена по давност, доколкото 5-
годишният гаранционен срок е започнал да тече от датата на предаване на
обекта на възложителя на 24.04.2016 г., съобразно чл. 15.1 от договора и
датата на акт обр. 15. Заявява, че е изпълнил качествено възложените СМР в
съответствие с одобрения инвестиционен проект и договора, техническите
спецификации и стандарти, при спазване на всички нормативни правила. По
отношение на исковите претенции за сграда в УПИ № 197 ответникът
противопоставя възражения по всяко едно от посочените в ИМ пера и
настоява, че ако са компрометирани СМР, то те не са изпълнени от него, а
причините са отново строителство в свлачищна зона, недостатъци,
възникнали в резултат на изпълнение на грубия строеж. Твърди, че с оглед
района, в който се намират сградите, строителят „Комфорт“ ООД е извършил
брегоукрепителни мероприятия и противосвлачищни съоръжения. Излага, че
доколкото сградата и съоръженията са извършени от друг строител, не знае
дали същите са изпълнени в съответствие с одобрените инвестиционни
проекти и с оглед спецификите на района. Като допълнителна възможна
причина за нарушения по хидроизолацията, ответникът сочи поставянето от
ищцовото дружество на билборд върху покрива на сградата за продължителен
период от време, което може да бъде и евентуална причина за твърдените от
ищеца недостатъци в останалите обекти и общи части в сградата. По
отношение на сградата, построена в ПИ № 199, ответникът твърди, че същата
не е използвана по предназначението й от момента на въвеждането й в
2
експлоатация. В случай на евентуални недостатъци по сградата, заявява, че
същите се дължат на описаните по-горе процеси, но така също и на липса на
своевременна поддръжка от страна на ищеца, поради което отрича да носи
отговорност. Твърди, че доколкото в петитума на исковата молба е заявено,
че недостатъците са възникнали в процеса на строителство на сградите, то
ищецът е могъл да възрази срещу годността за приемане на строежа,
съответно да откаже подписване на акт обр. 15. Излага, че знанието за явните
недостатъци при приемане на работата, изключва възможността за ищеца да
ги релевира след този момент. Претендира разноски.
Поддържа твърденията си и в допълнителния отговор.
Правна квалификация на правата: чл. 160 ал.3 вр. чл. 163 от ЗУТ и
чл. 86 от ЗЗД /по отношение законната лихва/.
Третото лице-помагач на страната на ответника „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД
изразява становище за неоснователност на заявената претенция. Поддържа
изложените в отговора на исковата молба възражения и оспорвания. Не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с ответната
страна „ВИДА ГРУП“ ООД по застраховка „Професионална отговорност на
участниците в проектирането и строителството“, валидна за периода на
гаранционната отговорност на строителя. Оспорва изложеното в исковата
молба за наличието на некачествено изпълнени СМР в сградите в УПИ – 197
и УПИ – 199, както и настъпването на вреди за ищцовото дружество. Излага,
че с подписването на акт обр. 15 за приемане на строежа страните са приели,
че работата е изпълнена съгласно одобрените инвестиционни проекти и
изискванията към строежите, уредени в ЗУТ. Твърди, че ответникът „ВИДА
ГРУП“ ООД е поел ангажимент единствено за извършване на довършителни
СМР, като съгласно договора за строителство между страните по спора 5 –
годишния гаранционен срок започва да тече от предаване на работата, а
именно на 24.04.2016 г. за сграда в УПИ – 197, поради което счита, че към
датата на исковата молба същият е изтекъл. В заключение моли за отхвърляне
на заявените претенции.
Третото лице-помагач на страната на ответника „ИНЕКС КОНСУЛТ“
ООД не изразява становище по предявения иск.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа
становище за уважаване на предявения иск.
Ответникът, чрез процесуален представител, поддържа, че част от
заявените недостатъци от ищеца не следва да се възлагат в тежест на
ответника, тъй като някои от тях не са предмет на договаряне между страните,
а други са възникнали в резултат на действия или обективни фактори, за
които „ВИДА ГРУП“ ООД не следва да отговаря. Заявява, че стойността на
необходимите СМР, за които ответникът носи отговорност, трябва да бъде
присъдена на ищеца без ДДС поради това, че същият ще си възстанови
данъка при заплащане на съответния изпълнител.
Представител на помагачите на страната на ответника не се явява в
съдебно заседание. С писмено становище „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД моли за
разглеждане на делото в негово отсъствие и отхвърляне на предявения иск.
В предоставения от съда срок не са постъпили писмени защити от
страните по спора.
Съдът, след преценка доводите на страните и анализ на
3
доказателствения материал по делото и по вътрешно убеждение приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Преди пристъпване към разглеждане на фактите по спора, касаещи
отделните обекти, предмет на исковата претенция, настоящият състав намира
за необходимо и с оглед яснота на изложението да обсъди общите и за двете
сгради факти и обстоятелства, вкл. легитимацията на ищеца, с оглед обема на
притежаваните от него права в отделните имоти, както и от кои доказателства
ще се ползва при постановяване на решението.
С влязло в сила определение № 1322/11.10.2021 г. по делото съдът е
прекратил производството в частта, с която ищецът „БОР“ ЕООД претендира
от ответника „ВИДА ГРУП“ ООД заплащане на обезщетение,
представляващо равностойността на необходими СМР за отстраняване на
недостатъци по отношение на 26.94 % идеални части от общите части на
изградената в УПИ – XIX – 199, к.к. „Чайка“ в гр. Варна сграда.
Видно от представения по делото нотариален акт от 22.05.2013 г., №
172, т. I, рег. № 1592, дело № 158 от 2013 г. на нотариус Д. Б., рег. № 012 на
НК, /л. 8-16/ ищецът „БОР“ ЕООД придобива собствеността върху 919.80
кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор 10135.2573.264 по
кадастрална карта, целият с площ от 1314.00 кв.м., представляващ съгласно
предходни документи за собственост УПИ – 199, заедно с учреденото върху
описания имот право на строеж за обекти в сградата, която ще бъде изградена
в дворното място съгласно издадено разрешение за строеж № 657/23.10.2006
г. на Гл. архитект на р-н „Приморски“ при Община Варна, презаверено на
14.03.2013 г. /л. 27-28/, както следва“: офис на кота – 2.80, гараж № 1,2,3,4 на
кота – 2.80, гараж № 5 и 6 на първи етаж, ап. № 1, 2, 3, 4 на първи етаж, ап. №
5, 6, 7, 8, 9, 10 на втори етаж, ап. № 13, 14,15, 16, 17, 18 на трети етаж, ап. №
21, 22, 23, 24, 25, 26 на четвърти етаж, ап. № 29, 30, 31, 32, 33 на пети етаж,
ап. № 37, 38, 39, 40 на шести етаж, както и ап. 42 и 43 на седми етаж.
С нотариален акт от 22.05.2013 г., № 174, т. I, рег. № 1597, дело № 160
от 2013 г. на нотариус Д. Б., рег. № 012 на НК, /л. 17-19/ ищецът „БОР“ ЕООД
придобива от прехвърлителя „ПРОПЪРТИ ИНВЕСТ“ 1 ЕООД собствеността
върху 24.25 идеални части от същия поземлен имот, описан по-горе, заедно с
учреденото в полза на праводателя право на строеж върху имота за обект в
сградата, която ще бъде изградена съгласно издадено разрешение за строеж
№ 657/23.10.2006 г. на Гл. архитект на р-н „Приморски“ при Община Варна,
презаверено на 14.03.2013 г. /л. 27-28/, а именно: фитнес на първи етаж, с
чиста площ 56.04 кв.м., заедно с припадащата се идеална част от общите
части на сградата и правото на строеж върху гореописания поземлен имот.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът се легитимира като
собственик на описаните по-горе индивидуални обекти в построената в УПИ -
199 сграда, както и за съответните идеални части от общите части в имота,
съобразно с приетите в Определение № 1322/11.10.2021 г. по настоящото дело
- 73,06 %.
По делото е представен нотариален акт от 25.09.2012 г., № 172, т. II, рег.
№ 2931, дело № 317 от 2012 г. /л. 23-25/, от който се установява, че „БОР“
ЕООД е придобилo в изключителна собственост поземлен имот с
идентификатор 10135.2573.312 съгласно КККР на гр. Варна, с площ 2 149
кв.м., поради което същият е легитимиран да ангажира отговорността на
строителя в пълен обем относно процесната сграда в УПИ – 197.
4
По делото е допуснато провеждането на две СТЕ, като съдът ще
кредитира само заключението по повторната СТЕ, доколкото същото е
обективно и компетентно изготвено, отговаря подробно на въпросите,
поставени както по първата експертиза, така и на допълнително зададени
такива. По тези аргументи, заключението по първата СТЕ съдът не кредитира,
не само защото не отговаря на всички поставени въпроси, а в отделни части е
налице противоречие на дадените от вещото лице констатации.
В производството са изслушани показанията на свидетели както на
страната на ищеца, така и на страната на ответника, които за яснота съдът ще
обсъди при разглеждане на претенциите за всяка една от сградите. Събрани
са и писмени доказателства.
Не е спорно, че между страните е сключен договор за изпълнение на
СМР от 09.10.2014 г., по силата на който ищецът „БОР“ ЕООД е възложил на
ответника „ВИДА ГРУП“ ООД извършването на довършителни строително
– монтажни работи в жилищни сгради в поземлени имоти, представляващи
УПИ XIX-199 и УПИ XX-197, кв. 12 по плана на КК „Чайка“, гр. Варна.
Установява се от събраните по делото доказателства, че грубият строеж
на сградите в двата имота е изпълнен не от ответното дружество, а от
„КОМФОРТ“ ООД, което обстоятелство не се оспорва от страните.
С исковата молба ищецът заявява осъдителна претенция спрямо
ответника за ангажиране на гаранционната му отговорност по Закона за
устройство на територията, изразяваща се в искане за заплащане на
компенсаторно обезщетение за некачествено изпълнени довършителни
строително–монтажни работи.
Съгласно чл. 163, ал. 2 от ЗУТ строителят носи отговорност за
изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа, с
изискванията на чл. 169, ал.1-3 от ЗУТ и с правилата за изпълнение на
строителните и монтажните работи, както и за изпълнението им с материали,
изделия, продукти и други в съответствие със съществените изисквания към
строежите и за спазване на технологичните изисквания за влагането им.
Според чл. 163, ал. 3 ЗУТ строителят носи имуществена отговорност за
причинените щети и пропуснати ползи от свои виновни действия или
бездействия в срока на гаранцията.
По отношение уведомяването на строителя за проявили се дефекти след
въвеждане на сградата в експлоатация, този факт се установява, видно от
показанията на свидетеля А. К. и представените писмени доказателства /л. 65-
74/. Свидетелят твърди, че ищецът е уведомявал както устно, така и писмено
изпълнителя за некачествените СМР, като кореспонденцията се е
осъществявала основно по имейл на служебната поща на изпълнителя.
Излага, че част от некачествените работи били отстранени от ответника, а
друга не.
Що се отнася до предявяване на исковата претенция в срока на
гаранционната отговорност по ЗУТ за сграда в УПИ – 197, настоящият състав
намира възраженията на ответника за погасяване на гаранционната
отговорност на строителя по давност за неоснователни, доколкото
договорната свобода е ограничена от поставеното императивно начало
съгласно чл. 160, ал. 5 от ЗУТ - от въвеждане на сградата в експлоатация.
Според представеното по делото Удостоверение за въвеждане в експлоатация
на сграда в УПИ – 197, същата е въведена в експлоатация на 18.05.2016 г., а
5
претенцията пред съда е заявена 07.05.2021 г., а именно преди изтичане на 5-
годишния гаранционен срок.
За ангажиране отговорността на ответника трябва да са налице
елементи от фактическия състав на гаранционната отговорност на строителя,
които съдът за яснота ще анализира отделно по отношение на всеки един от
обектите в двете сгради, изградени в УПИ – 197 И УПИ – 199.
По претенцията за заплащане на обезщетение за некачествено
изпълнени СМР в сграда в УПИ – 197.
С Акт образец 14 от 20.03.2014 г. /л.155-162/ е приета конструкцията на
строеж Апартаментен хотел с открит плувен басейн, находящ се в УПИ -197,
кв. 12, по плана на КК „Чайка“, гр. Варна, с идентификатор 10135.2573.312, с
възложител „БОР“ ЕООД и строител „КОМФОРТ“ ООД.
С Акт образец 15 от 24.04.2016 г. /л. 174-191/ строежът е предаден от
строителите „КОМФОРТ“ ООД /за грубия строеж/ и „ВИДА ГРУП“ ООД /за
довършителните работи/ и е приет от възложителя, като изпълнен съгласно
одобрените инвестиционни проекти, изискванията към строежите по чл. 169,
ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ и условията на договорите за строителство. В
представения констативен акт обр. 15 са описани съставените актове и
протоколи по време на строителството, декларации за съответствие на
вложените материали със съществените изисквания към строежите,
сертификати, протоколи от изпитване на вложените материали и изделия.
Актът е подписан от всички участници в строителството без забележки и
обектът е предаден на възложителя.
На основание чл. 177, ал. 3 от ЗУТ е издадено удостоверение №
132/18.05.2016 г. за въвеждане в експлоатация на строеж Апартаментен хотел
с открит плувен басейн, находящ се в УПИ -197, кв. 12, по плана на КК
„Чайка“, гр. Варна, подписано от Гл. архитект на Община Варна, в което
изрично е посочено, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените
проекти, както и че гаранционните срокове за изпълнените строително-
монтажни работи са съгласно договора, но не по-малко от минималните
срокове, определени с Наредбата по чл. 160, ал. 3 от ЗУТ, посочено е, че
сроковете текат от датата на издаване на удостоверението за въвеждане в
експлоатация.
Показанията на свидетеля А. К. следва да се ценят като
непротиворечащи на останалия доказателствен материал по делото.
Трудовото правоотношение с ищцовото дружество е прекратено на 01.09.2022
г. /справка л. 391/ и преди депозиране на показанията в ОСЗ от 27.10.2022 г.
От същите се установява, че възложителят е уведомявал изпълнителя за
некачествените СМР. Свидетелят твърди, че от януари месец 2016 г. е бил
назначен като комплексен управител на процесните сгради. Излага, че е бил
свидетел на всички довършителни работи по двете сгради. Заявява, че „ВИДА
ГРУП“ ООД са били ангажирани единствено със строителството на
довършителните работи на двете сгради в УПИ – 199 и УПИ – 197. По
отношение на сграда в УПИ – 197 твърди, че Акт обр. 16 е получен април/май
2016 г., като след това е имало две неща, които е следвало да се отстранят, за
което е уведомявал ответника „ВИДА ГРУП“ ООД устно и писмено, като
заявява, че кореспонденцията се е осъществявала по имейл на служебната
поща на изпълнителя. С оглед отправените изявления за проявили се
6
недостатъци твърди, че ответникът, е отстранил част от тях. Описва следните
некачествено изпълнени СМР: асансьорните шахти в сградата в УПИ – 197 са
с нарушена хидроизолация, отделно е налице паднал травертин по фасадата
на сградата; отлепени камъни; течове в мазата под басейна, които се появяват
при дъжд, течове в апартамент № 18, които счита, че са следствие на
компрометирания покрив. Сочи, че дефектите са се появили година и
половина след като сградите са били въведени в експлоатация. По отношение
на дефектите в апартаментите, твърди, че същите са основно по стените, като
е напукана шпакловката. Излага, че има теч по вертикала в апартаменти № 18,
15 и 12 в сграда в УПИ – 197.
Относно покрива на сграда в УПИ – 197 твърди, че същият е издаден от
строителя на мрежа и тънка замазка, като не си спомня защо е завършен по
този начин, а не по проект. Продължава, че има напукана и нарушена
мазилка, което смята, че се дължи на отлепена хидроизолацията или отлепена
мрежа. Не отрича, че на покрива има барбакани, но според него не се е
налагало да ги почистват, доколкото сградата е висока, съответно няма от
къде същите да се замърсят. Заявява, че през зимата сградите не се използват,
но винаги има човек, който почиства и поправя неща в случай че е налице
необходимост.
Относно водата в асансьорните шахти твърди, че не си спомня дали
такава е имало преди „ВИДА ГРУП“ ООД да започнат довършителните
работи или след това, но все пак казва, че още при първата проверка за
поддръжка на асансьора, поддържащата фирма е констатирала наличие на
вода и е дала предписания за отстраняването й. Допълва, че техническото
състояние на басейна е добро, но при дъжд в мазата се появил теч още
първата година след въвеждане на сградата в експлоатация. Сочи, че теч е
имало, когато е започнал работа през 2016 г., към който момент вече басейнът
е бил пълен с вода. Заявява, че грубият строеж е бил извършен от „Комфорт“
ООД, а довършителните работи от „Акватек“ или „Уотър Джи“. Не отрича, че
около басейна има големи кашпи, които се изместват с палетна количка, както
и шезлонги и маси.
Свидетелят И,А., на страната на ищеца, твърди, че познава дружеството,
доколкото тя е собственик на фирма, която извършва ремонти на обектите,
находящи се в местността „Кабакум“. Твърди, че на представляваното от нея
дружество е възлагано отстраняване на недостатъци в сградите, предмет на
делото, по апартаментите и стените, като боядисване и отстраняване на
течове. Заявява, че има дефект при полагането на травертина, както и че има
течове по вертикала на сградата в УПИ – 197, което вероятно се дължи на
разместване на водосточните тръби, през които се оттича покривната вода.
Според свидетелката ремонти са правени и на последния етаж на другата
сграда, но не се е качвала на покрива. Според нея, отстраняването на
дефектите, което им е било възлагано, е само временно, защото същите е
вероятно да се проявят отново. Потвърждава, че е била свидетел на
извършването на грубия строеж от „КОМФОРТ“ ООД, както и на
довършителните работи от „ВИДА ГРУП“ ООД, доколкото по това време е
работила на съседен обект. Относно басейна излага, че наклонът на терасата
около него е обратен и ремонтите, които са правени, за да се обърне наклонът
са в допир с фасадата, поради което има влага по стените на мазата.
Свидетелят К. В., на страната на ответника, твърди, че е бил в трудови
правоотношения преди 7 – 8 години с ответното дружество, когато са
7
изпълнявали процесните обекти, възложени от ищеца „БОР“ ЕООД. Твърди,
че „ВИДА ГРУП“ ООД е било ангажирано единствено с изпълнението на
довършителните работи по двата обекта, като свидетелят е бил технически
ръководител. Твърди, че когато ответното дружество е започнало работа по
сграда 197 – хотел, грубият строеж е бил завършен, като относно това дали е
била поставена хидроизолация в асансьорните шахти, заявява, че такава се
поставя при изкопните работи, след което се затваря с обратни насипи и
бетонни плочи, поради което няма как да знаят дали такава е била положена
при изпълнение на грубия строеж. Свидетелят сочи, че когато са започнали
довършителните работи по обекта, в асансьорните шахти е имало вода, като
са правили опити да я отстранят, както и след това да премахнат остатъчната
влага, независимо от това пак се е появявала вода. Излага, че във връзка с
асансьорните шахти „ВИДА ГРУП“ ООД е изпълнявало само ел. инсталация
и осветителни тела, както и боядисване на шахтите.
По отношение на покрива на сграда в УПИ -197, твърди, че същият е
предаден на възложителя на армирана замазка, защото последният така е
поискал с оглед опция на покрива да бъде изграден sky–bar или ресторант,
както и, че възложителят е приел изпълнението на покрива по този начин с
оглед подписаните актове за довършителни работи. Досежно басейна
продължава, че преди да започнат изпълнение на довършителните СМР
конструкцията му вече е била изградена от „КОМФОРТ“ ООД, които са
изпълнявали грубия строеж. Твърди, че са имали за задача да обработят само
дилатационната фуга пред басейна на сграда 197, като изрично заявява, че не
са обработвали друга дилатационна фуга. Според свидетеля, преди да
започнат довършителните работи, на кота – 3.80 е имало влага на дясната
стена, което е предпоставка за поява на теч. Твърди, че са изпълнявали само
плочника пред басейна, а не облицовка вътре в него.
Съгласно заключението по назначената повторна СТЕ, в частта, касаеща
сграда в УПИ – 197, вещото лице констатира, че грубият строеж на сградата е
изпълнен от „КОМФОРТ“ ООД, а довършителните строително монтажни
работи от „ВИДА ГРУП“ ООД, като констатира, че същите са изпълнени
съгласно одобрените инвестиционни проекти, при спазване на нормативните
изисквания за качество на извършените СМР и на влаганите материали. На л.
14 -15 от заключението вещото лице подробно описва какви видове СМР се е
задължило да изпълни ответното дружество съобразно уговореното по
договора между страните, като заявява, че за всички видове СМР страните са
съставяли актове обр. 19, подписани от двете страни, вкл. подписан без
забележки е и акт обр. 15 за предаване на строежа от изпълнителя на
възложителя.
Извършването на отделните видове СМР, дали са предвидени в
инвестиционния проект, както и дали същите са част от предмета на договора
между страните, са описани подробно в Приложение № 1 - 2, неразделна част
от експертизата /л. 463 - 468/.
Относно дължимите суми за некачествено изпълнени СМР в сграда в
УПИ – 197, вещото лице е съставило количествено стойностна сметка,
Приложение № 4 – л. 38 от СТЕ, л. 472 - 475 по делото, в която са включени
стойности както за самостоятелните обекти в сградата, така и за общите части
в това число покрива и асансьорните шахти, които за яснота на изложението
съдът ще разгледа поотделно. В Приложение № 5 – л. 42 от СТЕ, л. 476 по
делото е определена дължимата стойност на необходимите СМР за обект
8
басейн.
1. Относно стойността на некачествено изпълнени СМР в сграда в
УПИ – 197.
1.1 Самостоятелни обекти
Според заключението и констатациите в КСС /Приложение № 4/, общо
дължимата стойност, необходима за отстраняване на некачествени СМР в
самостоятелните обекти в сграда в УПИ – 197 е на стойност 7 644.51 лева без
ДДС и без включени непредвидени разходи при ремонти в размер на 10 %.
Вещото лице е посочило размер на непредвидени разходи от 10 %, равняващи
се на 764.45 лева като е изчислило сума в размер на 8 408.96 лева без ДДС и с
включени 10 % непредвидени разходи при ремонти. Вещото лице е дало и
стойност с ДДС, което е в размер на 1 681.79 лева или общо дължима сума с
ДДС 10 090.75 лева.
Настоящият състав намира, че всички суми следва да се изчисляват с
включени 10 % непредвидени разходи при ремонти и без включено ДДС.
Относно добавянето на 10 % непредвидени разходи вещото лице е
остойностило такива за всяко отделно СМР, доколкото непредвидени разходи
винаги могат да възникнат при изпълнение на строителни работи, предвид
обстоятелството, че първоначално заложените количества винаги биха могли
да се окажат недостатъчни, а и по този въпрос страните не са навели
възражения и не са оспорили експертизата. Относно това дали при
определяне на дължимите суми следва да се включи и данък добавена
стойност, съдът счита, че не, доколкото на основание чл. 9 вр. чл. 12 ЗДДС и
чл. 68 от същия нормативен акт, заплатеният от получателя – възложител
/ищец в настоящото производство/ по облагаема доставка косвен данък,
подлежи на възстановяване по реда на ЗДДС, по издадените от третите лица,
първични счетоводни документи, а по делото са представени доказателства за
регистрацията на ищеца по ЗДДС /л. 482/. Присъждането повторно на ДДС би
довело до неоснователно обогатяване, каквото законът запретява.
Освен това досежно избраният от вещото лице начин за определяне на
единичните цени, детайлизиран при разпита в съдебно заседание /л. 492/, а
именно ползване на СЕК кн. № 4/2022 г. и коефициент от 1.08 съдът намира,
че това е правилният начин с оглед цените на територията на гр. Варна,
където се намират обектите. Посоченият начин на изчисляване на
дължимите суми, съдът ще приложи за всички останали позиции,
предмет на исковата молба.
С оглед горните изводи, настоящият състав счита, че следва да приеме
за база сумата от 8 408.96 лева без ДДС, дължима за самостоятелни обекти в
сграда в УПИ – 197. От така определената сума следва да бъдат приспаднати
разходите по позиции номер едно – ап. № 1, вх. А на кота ± 0,00 и позиция
три – ап. № 7, вх. А на кота + 5.60 от Приложение № 4 /л. 472/, по следните
съображения:
Съгласно посоченото от вещото лице на л. 18 от СТЕ, л. 452 по делото,
недостатъците, проявили се в ап. 1, вх. А, в сграда в УПИ – 197, външната
стена на спалнята към английския двор е с подпухнала шпакловка, а
външната хидроизолация, изпълнена от „КОМФОРТ“ ООД е
компрометирана. Вещото лице заключава, че това е скрит дефект, но това
СМР не е предмет на договора за довършителни строително-монтажни работи
с ответника от 09.10.2014 г. Наред с това в Приложение № 1 /л. 30 от СТЕ, л.
9
464 по делото/, вещото лице е посочило в червено, че недостатъците имат
характер на скрити дефекти към „КОМФОРТ“ ООД, както и че същите са се
проявили в резултат на некачествена външна хидроизолация, изпълнена от
„КОМФОРТ“ ООД. Посоченото се потвърждава от вещото лице при
изслушване на експертизата в съдебно заседание от 18.04.2023 г. л. 489 –
гръб, като вещото лице заявява, че е остойностила разхода, защото следва
некачественото СМР да се отстрани, но не за сметка на „ВИДА ГРУП“ ООД.
Предвид изложеното следва сумата от 429.87 лева, посочена в позиция № 1 на
Приложение № 4 /л. 472/ да отпадне, като отпаднат и допълнително 10 %
непредвидени разходи, доколкото същите са изчислени отделно като обща
стойност за всички обекти, в размер на 42.98 лева или общо сумата от 472.85
лева за ап. № 1, вх. А, следва да се приспадне.
Изложеното се отнася и до позиция № 3 от Приложение № 4 /л. 472/,
касаеща ап. № 7, вх. А на кота + 5.60, доколкото вещото лице не костатира
наличието на дефект по време на оглед, което е посочена на л. 31 от СТЕ, л.
465 по делото. В съдебно заседание от 18.04.2023 г. вещото лице заявява, че
описаната напукана мазилка в исковата молба не е налице, а е видна само
напукана шпакловка, която не се дължи на некачествено изпълнени СМР, а на
допустимо провисване на безгредовите плочи, но посочва, че е остойностила
сумата, доколкото подлежи на отстраняване, но не са сметка на ответника по
делото. Предвид горното, съдът намира, че следва да се приспадне сумата от
278.95 лева по позиция № 3 от Приложение № 4, /л. 472/, както и сумата от
27.89 лева, представляващи 10 % непредвидени разходи или общо сумата от
306.84 лева доколкото не се установяват сочените недостатъци.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че общо дължимата
сума за самостоятелните обекти в сграда в УПИ – 197 е в размер на 7 629.27
лева с включени 10 % непредвидени разходи и без ДДС.
1.2. Общи части
В приложение № 1 л. 29 от СТЕ, л. 463 по делото, са описани
некачествените СМР в общите части на сграда в УПИ – 197. Относно
претенцията за заплащане на стойността, необходима за подмяна на
хидроизолацията на покрива на сградата вещото лице отбелязва, че при
огледа на място на 15.12.2022 г. е констатирала, че сградата е изпълнена с
топъл плосък покрив. Отводняването е изпълнено с барбакани и водосточни
тръби, скрити в куфари от декинг. Не е изпълнен последният слой битумна
изолация с пясъчна посипка, като не са констатирани течове по таваните на
последния етаж. Вещото лице отбелязва в колона 6 на приложение № 1, л. 463
по делото, че последният слой хидроизолация с посипка е предвиден в
проекта, както и е част от сключения между страните договор. В колона 7
обаче е посочено, че описаните недовършени СМР нямат характер на скрити
дефекти. Същите констатации са описани от вещото лице и на стр. 18 от СТЕ,
където е отразено, че съгласно проекта по част „Архитектура“ е следвало да
бъдат изпълнени изолациите на покрива в следната последователност:
хидроизолация, топлоизолация, пароизолация, армиран бетон за наклон,
битумна изолация, битумна изолация с пясъчна посипка. При огледа на място
експертът констатира, че не са изпълнени единствено битумна изолация и
битумна изолация с пясъчна посипка, но независимо от това по таваните на
сградата не са констатирани течове. Вещото лице сочи, че при предаване на
работата с акт обр. 15 това неизпълнение е било видно за възложителя, както
и при въвеждането й в експлоатация. Посочено е, че този дефект не е бил
10
скрит. На стр. 22 от СТЕ, л. 456 по делото в т. 6.4.10. вещото лице сочи, че
при огледа е констатирало наличието на монтирана метална конструкция за
билборд в тяло А, в югозападната част на покрива на сграда в УПИ – 197,
което според него води до нарушаване на хидроизолацията, която е изпълнена
по борда и хидроизолацията на плоския покрив е пробита. Не е констатирано
наличие на разрешение за поставяне на билборд върху покрива на сграда в
УПИ – 197. На л. 23 от СТЕ, л. 457 по делото, експертът детайлизира, че
течовете, които са се проявили в сграда 197, не се дължат на това, че не са
изпълнени последните два слоя битумна изолация и битумна изолация с
пясъчна посипка. Излага, че ако хидроизолацията беше компрометирана, то
тогава е щяло да има течове във всички стаи на последния етаж, а при огледа
не са констатирани мокри петна и следи от намокряне следствие проникване
на вода през покривната хидроизолация. В съдебно заседание, проведено на
18.04.2023 г. вещото лице заявява, че причината за поява на влага в
апартаментите в тяло А на сграда 197 /л. 490/ се дължи на проблеми в
снаждането на барбакана на покрива с водосточната тръба, а не на
некачествена хидроизолация. Експертът твърди, че е проверил всички
протоколи обр. 19 и заявява, че всичко, което е изпълнено от ответника е
заплатено. Твърди, че е изпълнено качествено и в съответствие с
изискванията. Отново както и в самото заключение, така и в съдебна зала,
вещото лице настоява, че ако хидроизолацията е некачествена, всички стаи на
последния етаж биха били компрометирани, вкл. е щяло да тече вода от
таваните. Пак там сочи, че влагата е налице вероятно от неправилната
експлоатация на сградата, с оглед на това, че на покрива при огледа на
барбаканите е нямало сифон, нито решетка, а найлонова торба. Констатира,
че: /цитат/ „нещо отгоре е бутано и е разрушено, падат чайки, пръчки,
запушва се..“ /край на цитата/. Доколкото не е бил възлаган работен проект,
няма разработени детайли, като изпълнителят е предложил начин на
изпълнение в Приложение № 1 към договора, което е прието и подписано от
възложителя. Вещото лице констатира, че макар тези два слоя изолация да са
предвидени като количества, страните са решили в определен момент да не се
изпълняват, съответно и изобщо не са посочени като изпълнени и не са
заплатени. Изрично на л. 491 по делото експертът сочи, че неизпълнението на
последните два покривни пласта не възпрепятства експлоатирането на
сградата.
С оглед горните констатации настоящият състав намира, че заявените с
исковата молба недостатъци по покрива не са налице и неоснователно се
явява искането за заплащане на суми за подмяна на цялостната
хидроизолация на покрива.
В Наредба № 2/31.7.2003 г. са предвидени минимални гаранционни
срокове за изпълнени СМР, съоръжения и строителни обекти. Съгласно чл.
20, ал. 1 това са минимални срокове за нормално функциониране и ползване
на завършените обекти и отстраняване на скрити дефекти. Тълкуването на
тези норми извежда, че строителят на основание чл. 163, ал. 3 от ЗУТ
отговаря само за скрити недостатъци, а не за явни. В настоящия случай
неполагането на последните два пласта изолация е било явно при предаване
на работата от изпълнителя на възложителя - ищец, като последният е
подписал Акт обр. 15 без забележки. Индиция за намерението на възложителя
да приеме работата по покрива в такова състояние е фактът, че всички
протоколи обр. 19 за изпълнени работи са подписани от двете страни, като
всички са заплатени. Макар и уговорени по договора последните два пласта
11
битумна изолация, съдът приема, че страните са се съгласили да не
изпълняват, доколкото няма данни такива СМР да са описани като изпълнени,
нито да са заплатени, което и се потвърждава от показанията на свидетеля К.
В., който твърди, че покривът е предаден на възложителя на армирана
замазка, защото последният така е поискал с оглед опция на покрива да бъде
изграден sky–bar или ресторант. В подкрепа на заявеното от свидетеля, че
възложителят е имал намерение да ползва покрива, са разясненията на вещото
лице П. М., според които покривът може да бъде използваем или
неизползваем, но в случая прилича да е използваем, тъй като от стълбището
се излиза на покрива /л. 490-гръб/. Обстоятелството, че работата е приета от
възложителя без забележки се потвърждава не само от строителната
документация по делото, но така също и от показанията на свидетеля
Керемян, който сам заявява, че покривът е издаден по начина, по който се
намира в момента на „мрежа и отгоре тънка замазка“ –л. 346 – гръб.
На последно място, констатациите на експерта по назначената СТЕ,
сочат, че вероятната причина за наличието на влага в апартаментите в тяло А
на сграда в УПИ -197 е неправилна експлоатация /л. 490/, не само поради
неподдържане на барбаканите и липсата на сифон и решетки на покрива, но
също така и поради поставения билборд, поради което последното не може да
се вмени във вина на изпълнителя – ответник по настоящото дело. Дори и да
се приеме обратното, че ответника дължи изпълнение на последните два слоя
покривна изолация, респ. компенсаторно обезщетение за изпълнението им, то
според вещото лице това не е необходимо, доколкото положеният вече тип
хидроизолация не изисква довършващи слоеве /л. 493/. Поради горното, от
разходите, изчислени в КСС за некачествено изпълнени СМР в общите части
на сграда в УПИ – 197, Приложение № 4, л. 40 от СТЕ, л. 474 по делото не
следва да се включват тези относно покрива, обособени като позиция № 1 в
приложението.
Според заключението единствено необходими са средства за ремонт на
теч в покривната плоча до асансьорната клетка във вх. Б на сграда 197, които
се изразяват в изстъргване на подкожушената шпакловка на тавана,
изпълнение на нова шпакловка и боядисване. За този дефект вещото лице
приема, че е вследствие на некачествено извършени СМР /л. 23 на СТЕ, л. 457
по делото/. Дефектът е остойностен и е включен в Приложение № 4, л. 40 от
СТЕ, л. 474 по делото в размер на 3 160.33 лева.
От сумите, дължими за общите части в сграда в УПИ – 197 съдът
намира, че следва да се приспадне и стойността за отстраняване на
некачествени СМР в асансьорните шахти във вх. Б и вх. В, поради следното:
Видно от Приложение № 1, неразделна част от СТЕ - л. 29, л. 463 по делото,
позиция № 2, колона № 5 е посочено, че при огледа на 15.12.2022 г. са
констатирани мокри петна по дъното на асансьорните шахти. Вещото лице в
колона 6 е посочило, че в инвестиционния проект не е предвидено
поставянето на хидроизолация в асансьорните шахти, както и че същата не е
предмет на договора между страните. Относно характера на недостатъците е
посочено, че същите са скрити дефекти, като хидроизолацията е изпълнявана
от „КОМФОРТ“ ООД. Същото е отбелязано и в констативно-съобразителната
част на САТЕ - л. 18, л. 452 по делото. Настоящият състав намира, че
заключението на вещото лице се подкрепя и от свидетелските показания на
свидетеля К. В., коментирани по-горе. С оглед горното, настоящият състав
приема, че констатираните недостатъци не следва да бъдат възлагани в тежест
12
на ответника по делото, доколкото последният не е бил ангажиран с
изпълнението на съответното СМР.
С оглед изложеното, съдът намира, че следва да кредитира варианта на
вещото лице относно общата стойност на недостатъците в сграда в УПИ –
197, посочен на л. 20 от СТЕ, л. 454 по делото, в който същите са изчислени
без довършване на покрива и без хидроизолацията на двете асансьорни
шахти, а именно сумата от 16 044.45 лева без ДДС. От посочената сума
следва да бъдат приспаднати и сумите за ап. № 1 и ап. № 7 във вх. А на сграда
в УПИ – 197, по изложените по-горе съображения възлизащи на 779.69 лева
или общо дължимата сума е в размер на 15 264.75 лева с вкл. 10 %
непредвидени разходи и без ДДС /от които 7 629.27 лева за
самостоятелните обекти – виж мотиви по т.1.1./.
1.3. Басейн
В приложение № 2 л. 34 от СТЕ, л. 468 по делото, са описани
некачествените СМР за обект басейн към сграда в УПИ – 197. Относно
претенцията за заплащане на стойността, необходима за отстраняване на теча
между сграда 197 и басейна вещото лице приема, че установеният теч е от
фугата между двете конструкции. В колона 7 на същото приложение е
отбелязано, че описаният недостатък има характер на скрит дефект. В колона
6 обаче е посочено, че обработката на фугата към сградата не е предмет на
допълнително възложените СМР, като става ясно, че обработката на тази
фуга не е предмет и на договора между страните. Същите констатации са
описани на л. 24 от СТЕ. Вещото лице е констатирало, че между страните
няма подписан акт за изпълнени СМР – обработка на фуга между
конструкцията на басейна и конструкцията на сградата в ПИ 197. На л. 25 от
СТЕ, л. 459 по делото са описани допълнително възложените за изпълнение
СМР относно басейна и площадката пред него, като в подобект – площадка
при басейн пред сграда 197 фигурира СМР - обработка на дилатационна фуга
с дължина 9,15 м. В съдебно заседание, проведено на 18.04.2023 г. вещото
лице потвърждава, че обработването на фуга между басейна и сградата не е
възлагана за изпълнение, и изяснява, че след направени изчисления
дължината на тази фуга е 22.70 м., а заложената в допълнителните
споразумения фуга е с дължина 9.15 м. В резултат на констатираното от
експерта, следва да се приеме, че обработването на фугата, от която е
причинен течът между сградата и басейна не е възлагано като дейност за
изпълнение от ответника. Дилатационната фуга с дължина 9,15 м.,
обработването на която е предмет на допълнително възложените СМР,
съобразно посоченото от вещото лице /л. 25 и л. 34 от СТЕ/ се намира на
площадката при басейна пред сградата, а не между двете конструкции
/басейна и сградата/, където е проявен течът. В подкрепа на този факт са и
показанията на свидетеля К. В., според които ответникът е обработвал само
една фуга и това е фугата пред басейна. Вещото лице при изслушване в
съдебно заседание изяснява, че в експертизата е остойностила доставката и
монтаж на водоплътна фуга 24 м., както и всичко друго, което трябва да се
направи, за да се отстрани този дефект, а не защото е предмет на договора
между страните.
С оглед горните констатации настоящият състав намира за
неоснователно искането на ищеца за заплащане на суми за отстраняване на
теча между сграда 197 и басейна.
Предвид изложеното следва сумата от 4 236.54 лв., посочена в
13
Приложение № 5 /л.476/, за позиция „Фуга между басейн и плоча на кота
+0.00” да отпадне изцяло, като отпаднат и допълнително 10 % непредвидени
разходи по съображенията изложени по-горе, в размер на 423.65 лева или
общо сумата от 4 660.19 лева за тази позиция следва да се приспадне.
От сумите, дължими за позиция „Площадка около басейн на кота +0.00”
съдът намира, че следва да се приспадне стойността за демонтаж на настилка
от керамични плочи и поставянето на гранитогрес, въпреки че настилката на
площадката е изпълнена от ответника, предвид следното: Съгласно
Приложение № 2 л. 34, л. 468 по делото, позиция № 2, колона № 8 вещото
лице приема, че за отстраняване на претендирания недостатък е необходима
подмяната на пукнати плочки на площ около 6 кв.м. От обясненията на
вещото лице при изслушване в съдебно заседание се установява, че вместо
предвиденото озеленяване, на площадката около басейна са поставени големи
саксии, всяка от които тежи 190 кг. Вещото лице заключава, че начупването
на плочките, които е определило за подмяна е резултат от експлоатацията на
басейна, като не допуска плочките да са били начупени към момента на
поставянето им. Като допълнителна причина за начупването сочи малката
площ, около 30/30 см., върху която са разположени саксиите и преместването
им от едно място на друго.
С оглед горното, настоящият състав приема, че подмяната на
напуканите плочки не следва да бъде възлагана в тежест на ответника,
доколкото повреждането им е резултат на нормална амортизация при
ползването на басейна или вследствие на неправилната му експлоатация.
Предвид изложеното следва сумата от 498.48 лева общо за подпозиции
демонтаж на настилка от керамични плочи и поставяне на настилка от
гранитогрес да отпадне, като отпаднат и допълнително начислените 10 %
непредвидени разходи, в размер на 49.85 лева или общо сумата от 548.33 лева
за позиция „Площадка около басейн на кота +0.00” следва да се приспадне.
Предвид горните изводи, настоящият състав намира, че общо
дължимата сума за басейна и площадката по Приложение № 5 л. 42 от СТЕ е
в размер на 3 695.12 лева с вкл. 10 % непредвидени разходи и без ДДС.
По отношение на всички други дефекти и недостатъци в
самостоятелните обекти във вход А, Б и В, общите части на сграда и басейна
към нея, които вещото лице е констатирало при извършване на огледа, съдът
приема за установено по делото, че проявлението им е в резултат на неточно
и некачествено изпълнение на СМР от „ВИДА ГРУП” ООД.
2. По претенцията за заплащане на обезщетение за некачествено
изпълнени СМР в сграда в УПИ – 199.
За строежа е съставен Акт образец 14 за приемане на конструкцията от
20.03.2014 г.
С Акт образец 15 от 07.03.2017 г. /л.162-173/ строежът е предаден от
строителите „КОМФОРТ“ ООД /за грубия строеж/ и „ВИДА ГРУП“ ООД /за
довършителните работи/ и е приет от възложителя, като изпълнен съгласно
одобрените инвестиционни проекти, изискванията към строежите по чл. 169,
ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ и условията на договорите за строителство. В
представения констативен акт обр. 15 са описани съставените актове и
протоколи по време на строителството, декларации за съответствие на
вложените материали със съществените изисквания към строежите,
14
сертификати, протоколи от изпиване на вложените материали и изделия.
Актът е подписан от всички участници в строителството без забележки и
обектът е предаден на възложителя.
На основание чл. 177, ал. 3 от ЗУТ е издадено удостоверение №
37/28.04.2017 г. за въвеждане в експлоатация на строеж Жилищна сграда в
УПИ XIX-199 по плана на КК „Чайка“, гр. Варна и сградно водопроводно
отклонение за ПИ 205, 206, 208 и 199, кв. 12 по плана на КК „Чайка“, и
външна канализация от канална помпена станция до канализационен
тласкател на КПС Кабакум, гр. Варна, подписано от Гл. архитект на Община
Варна. В удостоверението изрично е посочено, че строежът е изпълнен в
съответствие с одобрените проекти, както и че гаранционните срокове за
изпълнените строително-монтажни работи са съгласно договора, но не по-
малко от минималните срокове, определени с Наредбата по чл. 160, ал. 3 от
ЗУТ. Посочено е, че сроковете текат от датата на издаване на удостоверението
за въвеждане в експлоатация.
Свидетелят А. К., твърди, че в тази сграда теч от покрива няма, а по-
скоро е налице такъв в подпрозоречните рамки на общите стълбища, под
еркерите на балконите, които са на открито. Изразява предложение, че
причината за теча е фугирането на плочките или от подпрозоречните камъни.
Твърди, че в сградата има неща, които не са завършени. Няма поставено ел.
табло в един от гаражите. Споделя за течове изразени основно в стълбищната
клетка и на последните етажи, където са откритите тераси. Свидетелят
заявява, че недостатъците са възникнали в хода на експлоатацията на
сградата.
Свидетелят И,А. твърди, че нейното дружество е правило ремонти на
последния етаж на сградата в ПИ 199, като заявява, че самата тя не се е
качвала на покрива на сградата. Съобщава за появата на теч от рампата, като
уточнява, че същият не е отстранен, въпреки направените опити за
премахване на теча, като за да не се вижда в гаража е сложено ПВЦ покритие.
От показанията на свидетеля К. В. не се установяват релевантни факти
по отношение на сградата в УПИ № 199, с изключение на това, че свидетелят
е бил техническо лице по време на извършване на довършителните работи и
на тази сграда.
Съгласно заключението по назначената повторна СТЕ, в частта, касаеща
сграда в УПИ – 199, вещото лице констатира, че грубият строеж на сградата е
изпълнен от „КОМФОРТ“ ООД, а довършителните строително монтажни
работи от „ВИДА ГРУП“ ООД, като установява, че същите са изпълнени
съгласно одобрените инвестиционни проекти, при спазване на нормативните
изисквания за качество на извършените СМР и на влаганите материали. На л.
14-15 от заключението вещото лице подробно описва видовете СМР, които
ответното дружество се е задължило да изпълни съобразно уговореното по
договора между страните, като сочи, че за всички видове СМР страните са
съставяли актове обр. 19, подписани от двете страни, вкл. подписан без
забележки е и акт обр. 15 за предаване на строежа от изпълнителя на
възложителя.
Според заключението и констатациите в КСС /Приложение № 6/, общо
дължимата стойност за некачествено изпълнени СМР в самостоятелните
обекти, собственост на ищеца, е на стойност 908.24 лева с включени 10 %
непредвидени разходи при ремонти и без ДДС. Общата стойност за
15
притежаваните от ищеца идеални части от общите части на сградата в УПИ –
199, в размер на 73,06 %, е 6 833.60 лева с включени 10 % непредвидени
разходи при ремонти и без ДДС, или общо дължимата сума за
самостоятелните обекти и за 73,06 % идеални части от общите части на
сграда е 7 741.84 лева без ДДС.
Съдът намира, че от сумата, дължима за общите части в сграда в УПИ –
199 следва да се приспадне стойността по позиция „Открит паркинг върху
ст.б.плоча на кота -0,20=+11,40”, предвид следното: Видно от посоченото в
Приложение № 3, позиция 7, колона 5 /л. 37 от СТЕ, л. 471 по делото/ вещото
лице е установило наличието на теч в коридора пред гараж № 1 /на кота -2,80/
между ст.б.плоча и гредата, като течът попада под фугата между сградата и
настилката на открития паркинг на кота +0.00. В колона 6 на същото
приложение е отбелязано, че в проекта не е предвидено да има фуга на това
място, както и че това СМР не е предмет на договора. На л. 27-28 от СТЕ е
посочено, че проектът не предвижда изграждането на коридор на мястото, на
което такъв е изпълнен. Установено е, че коридорът се използва като
подземен паркинг. Според проекта по част „Конструкции и архитектура“
рампата се изпълнява върху уплътнен насип, а не върху помещение – коридор
/подземен паркинг/. Пространството под рампата е изкопано, въпреки, че в
проекта е записано „не се копае”. Предвидената по проекта стена между ос
„А” и ос „Б” не е изпълнена. На това място има отвор, от където се влиза в
коридорите, обособени като подземен паркинг под рампата. Вещото лице
заключава, че ако пространството под рампата не беше изкопано, т.е. спазен е
проекта, на това място няма как да се появи теч, тъй като повърхностните
води ще се изливат върху рампата и ще попиват в земната маса под нея. В
съдебно заседание вещото лице заявява, че не е констатирала наличието на
възлагане от страна на ищеца спрямо ответника за изкопаване на
пространството под рампата. Относно претендираните за отстраняване течове
на рампата, вещото лице в съдебно заседание заявява, че е остойностила
ремонтни работи само за площадката, която е върху открития паркинг на кота
-0.20 м., като пояснява, че там където предвижда да се извърши ремонт
/площадката върху открития паркинг/ течове няма.
С оглед горните констатации и при съобразяване, че ищецът не е
претендирал извършването на ремонт на паважната настилка върху открития
паркинг, настоящият състав намира, че сумата от 4706.93 лв., посочена в
Приложение № 6 /л. 478/, за позиция „Открит паркинг върху ст.б.плоча на
кота -0,20=+11,40 следва да отпадне, като отпаднат и допълнително 10 %
непредвидени разходи при ремонти, в размер на 470.69 лева, или общо сумата
от 5177.62 лева за тази позиция следва да се приспадне. В резултат на което
общо дължимата сума за собствените на ищеца самостоятелни обекти в
сграда в УПИ – 199 и за притежаваните от него 73,06 % идеални части от
общите части в същата сграда се определя в размер на 3959.07 лева с вкл. 10
% непредвидени разходи и без ДДС.
3. Общ размер на сумата.
Предвид горното, настоящия състав приема, че необходимите средства
за отстраняване на недостатъците на изпълнените СМР в самостоятелните
обекти, общите части и басейна към сградата в УПИ № 197 са 18 959.87 лева
без ДДС, а за самостоятелните обекти, собственост на ищеца, и за
притежаваните от него идеални части от общите части в сграда в УПИ № 199
16
са 3959.07 лева без ДДС или общо необходимите разходи са в размер на
22 918.94 лева, до който размер искът се явява основателен.
За горницата до претендираните 35 000 лева предявеният иск ще бъде
отхвърлен.
4. По разноските.
С оглед изхода на спора разноски се следват и на двете страни, като по
делото са представени списъци на разноски по чл. 80 от ГПК, както и
доказателства за извършването им.
За ищеца база за изчисление е сумата в общ размер на 4 900 лева, от
които 1 400 лева, дължима държавна такса, 3000 лева – адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС, 500 лева, внесен депозит за вещи лица. На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно-
деловодни разноски съобразно уважената част от иска върху материален
интерес от 22918.94 лева, а именно сумата от 3 208.65 лева.
За ответника база за изчисление съдът приема сума в общ размер на 6
275 лева. Общата сума се състои от 3 160 лева, заплатено адвокатско
възнаграждение, 3 100 лева, заплатени депозити за вещи лица, 15 държавна
такса. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
съдебно-деловодни разноски съобразно отхвърлената част от иска, върху
материален интерес от 12081.06 лева, а именно сумата от 2 165.96 лева.
След извършено от съда съдебно прихващане, разноски се следват само
в полза на ищеца в размер на 1 042.69 лева.
На третите лица – помагачи на страна на ответника не се присъждат
разноски, на осн. чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Ищецът е останал задължен за разноски /300 лева депозит за вещо лице/
съгласно определение на съда от ОСЗ от 18.04.2023 г. като до датата на
постановяване на решението сумата не е постъпила по сметка на съда, поради
което и се постановява принудителното й събиране по реда на чл. 77 от ГПК.
Тази сума не участва респективно и при определяне разноски на ищеца
поради отсъствие на доказателства за извършен разход.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВИДА ГРУП“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна, да заплати на „БОР“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна,
сумата от 22 918.94 /двадесет и две хиляди деветстотин и осемнадесет и
0.94/ лева, съставляваща компенсаторно обезщетение, равностойност на
необходимите СМР за отстраняване на недостатъци, от която сума: 1)
18 959.87 лева за имоти, находящи се в апартаментен комплекс в гр. Варна,
КК „Чайка“, УПИ XX - 197; 2) 908.24 лева за имоти, собственост на ищеца,
находящи се в жилищна сграда в гр. Варна, КК „Чайка“, УПИ XX - 199; 3)
3050.83 лева, съставляваща 73.06 % от общо необходимата сума за общите
части на сградата в УПИ XX-199, съответна на притежаваните от ищеца
идеални части от общите части на сградата на осн. чл. 163 ал.3 вр. чл. 160 ал.3
от ЗУТ, ведно със законната лихва от завеждане на иска 07.05.2021 г. до
окончателното й изплащане на осн. чл. 86 от ЗЗД, както и сумата от 1 042.69
17
/хиляда четиридесет и два и 0.69/ лева, разноски в производството, на осн. чл.
78 ал. 1 от ГПК и след съдебна компенсация КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за горницата до 35 000 лева, като неоснователен.
Решението е постановено при участието на „ИНЕКС КОНСУЛТ“ ООД,
ЕИК *********, гр. Варна и „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, гр. София,
като помагачи на страна на ответника „ВИДА ГРУП” ООД.
ОСЪЖДА „БОР“ ООД, ЕИК ********* , със седалище гр. Варна да
заплати по сметка държавни такси на Окръжен съд Варна сума в размер на
300 /триста/ лева, на осн. чл. 77 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
18