Решение по дело №367/2019 на Районен съд - Велики Преслав

Р Е Ш Е Н И Е

22.10.2020 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2020 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд първи състав

На 05 (пети) юни Година 2020

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Мюжгян Ахмедова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 367 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл.60, ал.2 от ЗКИ вр. с чл.240 от ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД от „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК ......, седалище и адрес на управление ***, с адрес за кореспонденция Финансов център гр. Ш. на Банка ДСК, п.к.9700, ул.“Ц.О.“№102, със законен представител Главен изпълнителен директор В.М.С.и Д.Д.М.- Изпълнителен директор, представлявано по пълномощие от Ж.Р.Ж.- гл.юрисконсулт РЦ Варна на Банка „ДСК“ ЕАД, със служебен адрес: гр. Ш., ул. „Ц.О.“ № 102 срещу Е.М.М. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, с които се иска да бъде признато за установено, в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумите: 956.66лв. (деветстотин петдесет и шест лева и шестдесет и шест ст.), представляваща главница, договорна лихва 294.05 лв. (двеста деветдесет и четири лева и пет ст.), за периода от 20.04.2017 г. до 30.01.2019 г., обезщетение за забава 0.65 лв. (шестдесет и пет ст.), за периода от 15.01.2019 г. до 30.01.2019 г., дължими такси 134.63 лв. (сто тридесет и четири лева и шестдесет и три ст.), законната лихва от 30.01.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 177.72лв. (сто седемдесет и седем лева и седемдесет и две ст.), представляваща разноски по заповедното производство, като вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, сключен между Е.М.М. и Б.Д. ЕАД, г. по който предсрочна изискуемност е настъпила на 13.08.2018г., за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК №29/04.02.2019г. по ч.гр. дело №78/2019г. по описа на ВПРС. Претендират се и направените по делото разноски, включително и по заповедното производство.

В условията на евентуалност от „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК ......, седалище и адрес на управление ***, с адрес за кореспонденция Финансов център гр. Ш. на Банка ДСК, п.к.9700, ул.“Ц.О.“№102, със законен представител Главен изпълнителен директор В.М.С.и Д.Д.М.- Изпълнителен директор, представлявано по пълномощие от Ж.Р.Ж.- гл.юрисконсулт РЦ Варна на Банка „ДСК“ ЕАД, със служебен адрес: гр. Ш., ул. „Ц.О.“ № 102 срещу Е.М.М. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** са предявени осъдителни искове, с правно основание чл.60, ал.2 от ЗКИ вр. с чл.240 от ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, сключен между Е.М.М. и Б.Д. ЕАД, г. както следва: 956.66лв. (деветстотин петдесет и шест лева и шестдесет и шест ст.), представляваща главница, договорна лихва 294.05 лв. (двеста деветдесет и четири лева и пет ст.), за периода от 20.04.2017 г. до 30.01.2019 г., обезщетение за забава 0.65 лв. (шестдесет и пет ст.), за периода от 15.01.2019 г. до 30.01.2019 г., дължими такси 134.63 лв. (сто тридесет и четири лева и шестдесет и три ст.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба 09.05.2019 г. до изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски, включително и по заповедното производство.

В исковата молба се твърди, че на 05.04.2017г. между страните бил сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит, съгласно който кредиторът предоставил на ответника кредитна карта с кредитен лимит 1000 лв. За предоставения кредит кредитополучателят е поел ангажимент да заплаща на кредитора променлив лихвен процент (възнаградителна лихва) в размер на 17,95 % годишно или 0,05 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR за карти в размер на 0,326 % и фиксирана надбавка в размер на 17,624 %, като лихвеният процент се променял с промяната на 6-месечния SOFIBOR. Съгласно Общите условия падежна дата е била 20-то число на месеца, като бил предвиден гратисен период от 15 дни и минимална сума за револвиране на кредита 3 % за стандартна кредитна карта. Извън уговореното плащане на падежна дата, клиентът имал възможност да погасява частично или изцяло задълженията си във всеки един момент. Кредитополучателят е ползвал активно картата непосредствено след получаването й от 19.04.2017 г. до 26.05.2017 г., а последното погасяване на сума по картата е било направено на 04.05.2017 г., като съгласно уговореното, кредитополучателят е бил длъжен да погаси минималната сума за револвиране на кредита, но при четири поредни месечни нереволвирания или револвиране със сума по-малка от необходимата, правото на ползване на кредита се спира. Ответникът Е.М.М. към 27.10.2017 г. е натрупал шест броя непогасени минимални суми за револвиране и правото на ползване на кредита му е било преустановено. Предвид което ищецът е предприел действия по обявяване на предсрочна изискуемост на вземането си.

С нотариална покана рег.№2716, акт 193, том I от 27.06.2018г. на нотариус Светлозар Николов с рег.№592 в регистъра на Нотариалната камара и район на действие Районен съд – Велики Преслав, връчена на 13.08.2018г. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК чрез уведомление, длъжникът бил уведомен, че поради забава в погасяване на задълженията и неизпълнение на условията по договора за кредит, същият е обявен за предсрочно изискуем. След датата на обявяване на предсрочната изискуемост не били постъпили пращания, както и не бил осъществен контакт от страна на длъжника, поради което за „Банка ДСК“ ЕАД е възникнал правен интерес от образуване на заповедно производство срещу длъжника на основание чл.417 от ГПК пред Районен съд – Велики Преслав. На основание депозираното заявление било образувано ч.гр.д. № 78/2019г. по описа на ВПРС и била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК №29/04.02.2019г., с която е постановено длъжникът Е.М.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, да заплати на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ......, седалище и адрес на управление ***, с адрес за кореспонденция Финансов център гр. Ш. на Банка ДСК, п.к.9700, ул.“Ц.О.“№102, със законен представител Д.Д.М.- Изпълнителен директор и Доротея Николаева Николова- Изпълнителен директор, представлявано по пълномощие от Ж.Р.Ж.- гл.юрисконсулт РЦ Варна на „Банка ДСК“ ЕАД, тел.054/851 110, сумата 956.66лв. (деветстотин петдесет и шест лева и шестдесет и шест ст.), представляваща главница, договорна лихва 294.05 лв. (двеста деветдесет и четири лева и пет ст.), за периода от 20.04.2017 г. до 30.01.2019 г., обезщетение за забава 0.65 лв. (шестдесет и пет ст.), за периода от 15.01.2019 г. до 30.01.2019 г., дължими такси 134.63 лв. (сто тридесет и четири лева и шестдесет и три ст.), законната лихва от 30.01.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата ОТ 177.72лв. (сто седемдесет и седем лева и седемдесет и две ст.), представляваща разноски по заповедното производство, като вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, сключен между Е.М.М. и Б.Д. ЕАД, г. по който предсрочна изискуемост е настъпила на 13.08.2018г.

В указания от съда срок след връчване на заповедта на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК ищецът-заявител по заповедното производство предявил обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл.60, ал.2 от ЗКИ вр. с чл.240 от ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД от „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК ......, седалище и адрес на управление ***, с адрес за кореспонденция Финансов център гр. Ш. на Банка ДСК, п.к.9700, ул.“Ц.О.“№102, със законен представител Главен изпълнителен директор В.М.С.и Д.Д.М.- Изпълнителен директор, представлявано по пълномощие от Ж.Р.Ж.- гл.юрисконсулт РЦ Варна на Банка „ДСК“ ЕАД, със служебен адрес: гр. Ш., ул. „Ц.О.“ № 102 срещу Е.М.М. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, с които се иска да бъде признато за установено, в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумите: 956.66лв. (деветстотин петдесет и шест лева и шестдесет и шест ст.), представляваща главница, договорна лихва 294.05 лв. (двеста деветдесет и четири лева и пет ст.), за периода от 20.04.2017 г. до 30.01.2019 г., обезщетение за забава 0.65 лв. (шестдесет и пет ст.), за периода от 15.01.2019 г. до 30.01.2019 г., дължими такси 134.63 лв. (сто тридесет и четири лева и шестдесет и три ст.), законната лихва от 30.01.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 177.72лв. (сто седемдесет и седем лева и седемдесет и две ст.), представляваща разноски по заповедното производство, като вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, сключен между Е.М.М. и Б.Д. ЕАД, г. по който предсрочна изискуемност е настъпила на 13.08.2018г., за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК №29/04.02.2019г. по ч.гр. дело №78/2019г. по описа на ВПРС. Претендират се и направените по делото разноски, включително и по заповедното производство.

Ищецът в съдебно заседание, чрез процесуалният си представител поддържа исковете и моли съдът да се произнесе с положително решение по тях.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез назначения особен представител подава отговор на исковата молба, с който оспорва частично предявените искове по размер.

В съдебно заседание особеният представител на ответника счита, че исковете са доказани по основание, като относно размера моли съда да се съобрази с назначената и изготвена експертиза по делото.

Съдът, като прецени съобразно чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

На 05.04.2017 г. между страните е сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта Visa Galaxy с реворвиращ кредит, съгласно който кредиторът –ищец предоставил на ответника кредитен лимит от 1000.00 лв. за срок от 36 месеца, с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 17.95% годишно или 0.05% на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR и фиксирана надбавка 17.624%, при годишен процент на разходите (ГПР): 19.50 %, или общо задължението по кредита – главница и договорна лихва е в размер на 1099.87 лв.

Представени са общи условия и погасителен план. Съгласно погасителния план към договора за издаване на кредитна карта падежът на месечните вноски бил на пето число от месеца. В размерът на месечните вноски се включвали сумите за погасяване на кредита в размер на по 91.66 лв. /главница и договорна лихва/.

Ответникът не е заплатил шест поредни вноски по кредита и съгласно чл.31 и чл.32 от Общите условия правото на ползване на кредитния лимит е прекратено на 27.10.2017г.

От представеното извлечение от счетоводни книги по договора за издаване на кредитна карта е видно каква част от задълженията според ищеца, ответникът е погасил и какъв е периода на забава.

Поради неплащане на шест поредни вноски по кредита и на осн. чл.31 и чл.32 от Общите условия към договора за издаване и обслужване на кредитна карта от 05.04.2017г., на 27.10.2017 г. ползването на кредитният лимит е бил прекратен от страна на ищеца.

На основание депозираното заявление било образувано ч.гр.д.№78/2019г. по описа на ВПРС и била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК №29/04.02.2019г., с която е постановено длъжникът Е.М.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, да заплати на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ......, седалище и адрес на управление ***, с адрес за кореспонденция Финансов център гр. Ш. на Банка ДСК, п.к.9700, ул.“Ц.О.“№102, със законен представител Д.Д.М.- Изпълнителен директор и Доротея Николаева Николова- Изпълнителен директор, представлявано по пълномощие от Ж.Р.Ж.- гл.юрисконсулт РЦ Варна на „Банка ДСК“ ЕАД, тел.054/851 110, сумата 956.66лв. (деветстотин петдесет и шест лева и шестдесет и шест ст.), представляваща главница, договорна лихва 294.05 лв. (двеста деветдесет и четири лева и пет ст.), за периода от 20.04.2017 г. до 30.01.2019 г., обезщетение за забава 0.65 лв. (шестдесет и пет ст.), за периода от 15.01.2019 г. до 30.01.2019 г., дължими такси 134.63 лв. (сто тридесет и четири лева и шестдесет и три ст.), законната лихва от 30.01.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата ОТ 177.72лв. (сто седемдесет и седем лева и седемдесет и две ст.), представляваща разноски по заповедното производство, като вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, сключен между Е.М.М. и Б.Д. ЕАД, г. по който предсрочна изискуемост е настъпила на 13.08.2018г.

В указаният от съда срок, след връчване на заповедта на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, ищецът-заявител по заповедното производство предявил първоначално обективно и субективно съединяване на положителни установителни искове с право основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл.60, ал.2 от ЗКИ вр. с чл.240 от ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, като в условията на евентуалност са предявени осъдителни искове, с правно основание чл.60, ал.2 от ЗКИ вр. с чл.240 от ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, поради което същите са допустими.

От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:

Касае се за договорно правоотношение,което притежава характеристиките на специфична търговска сделка-договор за банков кредит,който е формален, консенсуален, възмезден, двустранен договор.

За да настъпят правните последици на едно договорно правоотношение,то същото следва да отговаря на условията за валидност.Съществените и задължително изискуеми елементи на договора за банков кредит са:страните,паричната сума-предмет на договора,целта,за която е отпусната,условията при които е отпусната заемната сума с оглед възмездния характер на договора-възнаградителна и санкционна лихва,срок на ползване, съответно-връщане на отпуснатия и усвоен кредит.Процесният договор съдържа съгласие относно всички елементи на типичния договор за кредит.

При така констатираното,съдът приема,че договорът е породил валидно облигационно отношение между страните.

Съгласно даденото разрешение в т.18 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,в хипотезата на предявен иск по чл.422,ал.1 вземането произтичащо от договор за банков кредит,става изискуемо,ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита.Волеизявлението на банката-кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60,ал.2 на закона за кредитните институции или обстоятелствата ,уговорени в договора,които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочната изискуемост на кредита.В писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнението на задължението от длъжника,във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено.Предсрочната изискуемост настъпва на датата на връчване на длъжника на документа,съдържащ волеизявлението на кредитора,ако към този момент са били налице обективните предпоставки обуславящи изискуемостта.Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения.Начинът за удостоверяване на връчването на документа е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване,какъвто би могъл да бъде уговорен и в договора между страните.

При липса на уговорка в договора относно връчването на кореспонденция/какъвто е процесния случай/,връчен редовно от външна страна и съответно достигнал до длъжника е документ,който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от нотариус/чл.50 ЗННД/ или от частен съдебен изпълнител.При връчване по възлагане в посочените случаи се прилагат правилата на чл.37-58 ГПК,като отказът за получаване по чл.44 ГПК или отсъствието от адреса по чл.47 ГПК се удостоверяват от длъжностно лице,а съобщенията се считат за връчени.

В процесния случай,ищецът е възложил на нотариус връчването на нотариалната покана,с която ответникът е уведомен,че кредитът е обявен изцяло за предсрочно изискуем,като както вече се посочи по-горе това право е надлежно упражнено.

По отношение размера на дължимата сума

От представените по делото писмени доказателства /частно заверени преписи от договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица с погасителен план, Общи условия към договора/, се установи, че на 05.04.2017 г. между Банка ДСК" ЕАД и ответника е сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта, по силата на който на ответника му е предоставено правото да ползва револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до който се осъществява посредством кредитна карта, в размер на 1000. 00 лева. Уговорена е възнаградителна лихва с променлив лихвен процент от 17,95 % годишно или 0,05 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR за карти с българска валута и надбавка 17,624%. Предвидено е задълженията на ответника, възникнали с ползването на кредитния лимит да се погасяват на всяко двадесето число на месеца, като е предвиден гратисен период от 15 дни и минимална сума за револвиране на кредита 3%. Няма спор, а се установява и от доказателствата по делото, че кредитната карта, посредством която ответникът има право да ползва уговорения кредитен лимит, му е предоставена. Ответникът е декларирал, че са му предоставени необходимата преддоговорна информация по чл. 5, ал. 2 от ЗПК, Общи условия и всяка друга информация, свързана с ползването на кредитния лимит.

Съгласно заключението по извършената по делото ССЕ, по отношение на което съдът няма основания да се съмнява в правилността и обективността му, се установи, че ответникът е ползвал предоставения кредитен лимит, като за периода от 19.04.2017 г. до 26.05.2017 г. от АТМ и ПОС-устройство са използвани 1538.80 лева. Ответникът е погасявал частично задълженията си, чрез вноски, но вноските са внасяни със забава, като платените минимални погасителни вноски по кредита възлизат на стойност 595.14 лева, с която вноска е погасена част от главницата в размер на 582.14 лв., такси в размер на 23.40 лв. и лихва в размер на 0.35 лв. ВЛ сочи, че неплатените суми за револвиране към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 30.01.2019 г. са както следва: за главница 956.66 лв.; за договорна лихва 294.05 лв., за такси 134.63 лв. и обезщетение за забава в размер на 0.65 лв. или в общ размер на 1385.99 лв. Ответникът не е представил доказателства за плащане на задълженията по договора за кредит. От експертното заключение се установява, че същият не е извършвал плащания по договора за кредит към банката кредитор.

Видно от представените по делото писмени доказателства /нотариална покана и протокол към нотариалната покана/, се установи, че поради забавата на длъжника да погасява на уговорения падеж задълженията си по договора, банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като в поканата е отразено, че считано от датата на получаване на поканата, цялата непогасена главница по договора за кредит става дължима и върху се начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидената в договора надбавка за забава. Видно от съставения от длъжностното лице, отговорно за връчване на нотариалната покана на ответника, протокол, се установи, че на 28.06.2018 г., 18.07.2018 г. и на 28.07.2018 г., ответникът е търсен на посочения в поканата адрес и не е открит. От горепосочения протокол става ясно, че на основание чл. 47 от ГПК, е пристъпено към връчване на съобщението чрез залепяне на уведомление. Длъжностното лице, на 13.08.2018 г. е отразило, че в двуседмичния срок, предвиден за получаване на книжата нито адресата, нито някое друго лице, действащо от името на ответника, са се явили за получаване на уведомлението. Поради този факт, на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, длъжностното лице е отразило, че поканата е надлежно връчена на ответника. Съгласно действащите към датата на връчване, респ. към датата на констатацията на длъжностното лице, отговорно за връчване на книжата, разпоредби /чл. 47 от ГПК/, съобщението, с което банката уведомява ответника, че поради неплащане в срок на задълженията му по процесния договор за кредит, упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, се счита за надлежно връчено на длъжника, считано от 13.08.2018 г. Съгласно т. 18 от ТР№ 4/2013 г. на ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В разглеждания казус, безспорно се установи, че длъжникът е преустановил плащанията по договора, като е изпаднал и в забава. Съгласно договореното между страните, при четири поредни месечни нереволвирания или револвиране със сума по- малка от необходимата, правото на ползване на кредита се прекратява и вземането на банката за целия използван кредитен лимит, независимо от начина, по който е формиран, става изискуемо и започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава. Сочените последици настъпват автоматично, а ако законът го изисква- след уведомление до клиента /чл. 30 и чл. 31 от Общите условия към договора/. Ето защо, съдът стига до извода, че в случая са изпълнени договорните и законови изисквания като са настъпили всички предпоставки за предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор, като последната е настъпила на 13.08.2018 г. - датата, на която е изтекъл последният ден от законоустановения двуседмичен срок, в който длъжникът е имал възможност да получи уведомлението, изпратено от банката- кредитор. Поради изложеното и с оглед на установените факти, че вземанията са възникнали и изискуеми, се поражда и задължението на ответника да погаси ползваната по договора главница, ведно с уговорената възнаградителна лихва, изчислена към датата, на която цялото вземане на банката е станало предсрочно изискуемо /13.08.2018 г. /, ведно с предвидените в договора санкционни, с оглед забавата на длъжника, задължения. Според приобщеното заключение по извършената ССЕ, се установи, че размерите на вземанията на ищеца по процесния договор за кредит са следните: 956.66 лева-главница; 294.05 лева- договорна лихва, изчислена за периода от 20.04.2017 г. до 30.01.2019 г.; 0.65 лв.- лихвена надбавка, имаща характер на обезщетение за забава и 134.63 лева- такси. Предвид изложеното съдът стига до извода, че главният иск е изцяло основателен и доказан, и следва да се уважи. Следва да бъдат уважени и останалите акцесорни претенции за мораторно обезщетение и начислени такси, тъй като същите представляват договорни, санкционни последици в следствие забавата на длъжника и неизпълнение на основното му задължение да плаща в сроковете и размерите ползваните от него суми по договора.

Предвид изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.60, ал.2 от ЗКИ вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД следва да се уважи изцяло като основателен и доказан.

Предвид основателността на главния иск за дължимост на главницата по договора за кредит, основателно е и акцесорната претенция за дължимост на законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК до окончателното плащане на вземането.

Поради изцяло уважения основен иск, съдът не дължи произнасяне по евентуално предявения такъв.

От страна на ищеца се доказаха извършени разноски в размер на 1004.72 лв. държавна такса по исковото производство, възнаграждание за особен представител, възнаграждение на вещо лице и юрисконсулстко възнаграждение. С оглед уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от разноски по делото в посочените размери, които съвпадат и с представения от ищеца списък по чл.80 от ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК ......, седалище и адрес на управление ***, с адрес за кореспонденция Финансов център гр. Ш. на Банка ДСК, п.к.9700, ул.“Ц.О.“№102, със законен представител Главен изпълнителен директор В.М.С.и Д.Д.М.- Изпълнителен директор, представлявано по пълномощие от Ж.Р.Ж.- гл.юрисконсулт РЦ Варна на Банка „ДСК“ ЕАД, със служебен адрес: гр. Ш., ул. „Ц.О.“ № 102 и ответника Е.М.М. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, че В ПОЛЗА НА ИЩЕЦА СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА в размер на сумите 956.66лв. (деветстотин петдесет и шест лева и шестдесет и шест ст.), представляваща главница, договорна лихва 259.55 лв. (двеста и четиринадесет лева и шестдесет и четири ст.), за периода от 20.04.2017 г. до 30.01.2019 г., дължими такси 134.63 лв. (сто тридесет и четири лева и шестдесет и три ст.), законната лихва от 30.01.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 177.72лв. (сто седемдесет и седем лева и седемдесет и две ст.), представляваща разноски по заповедното производство, като вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, сключен между Е.М.М. и Б.Д. ЕАД, г. по който предсрочна изискуемност е настъпила на 13.08.2018г., за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК №29/04.02.2019г. по ч.гр. дело №78/2019г. по описа на ВПРС на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл.60, ал.2 от ЗКИ вр. с чл.240 от ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Е.М.М. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК ......, седалище и адрес на управление ***, с адрес за кореспонденция Финансов център гр. Ш. на Банка ДСК, п.к.9700, ул.“Ц.О.“№102, със законен представител Главен изпълнителен директор В.М.С.и Д.Д.М.- Изпълнителен директор, представлявано по пълномощие от Ж.Р.Ж.- гл.юрисконсулт РЦ Варна на Банка „ДСК“ ЕАД, със служебен адрес: гр. Ш., ул. „Ц.О.“ № 102, сумата от 1004.72 лв. /хиляда и четири лева и седемдесет и две стотинки/ представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, като отхвърля искането за разноски в останалата му част, като неоснователно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ш.ски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр. дело №78/2019 г. по описа на ВПРС да се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.

Районен съдия:

Номер на акта:	260041
Дата:	22 октомври 2020 г. (в сила от 30 декември 2020 г.)
Съдия:	Дияна Димова Петрова

Дело:	20193610100367
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	9 май 2019 г.

Решение по дело №367/2019 на Районен съд - Велики Преслав

Съдържание на акта