РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. Пловдив, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20235300502776 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Профи Кредит България” ЕООД,
ЕИК ***, чрез юрисконсулт Г.А. срещу решение № 2976/28.06.2023г. по гр.д.
№ 13026/2022г. на РС Пловдив, ХХІІІ-ти гр.с., с което е признато за
установено за установено, че А. В. К., с ЕГН: ********** дължи на „Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК: ***сумата от 3868, 64 лева - главница,
дължима по Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ №
***/09.11.2019г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
26.08.2021г. до окончателното й изплащане, като се отхвърлят претенциите в
частта им за признаване за установено дължимостта на сумите, както следва:
1552,39 лв. - договорна лихва от 15.06.2020г. до 03.07.2021г.; 700,02 лв. -
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“; 1470 лв. - възнажграждение за
закупена услуга „Флекси“; 275,19 лв. – лихва за забава от 16.12.2019г. до
03.07.2021г.; 113,90 лв. - законна лихва от 03.07.2021г. до 26.08.2021г., за
които суми е издадена Заповед № 7631/04.09.2021г. за изпълнение на парично
1
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13856/2021г. по описа на Районен съд
– Пловдив, X граждански състав.
Решението се обжалва като неправилно само в частта, в която се
отхвърля установителния иск за сумата от 1552,39 лв. - договорна лихва от
15.06.2020г. до 03.07.2021г. Сочи се, че по делото е доказано ясно каква е
методиката на формиране на ГПР, като е спазен чл.19, ал.4 от ЗПК, лихвеният
процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите
нрави. Сочи се, че между страните няма пречка да уговарят възнаградителна
лихва или неустойка за забава над размера на законната лихва, като няма
ограничения по чл.10, ал.2 от ЗЗП. Сочи се, че неправилно длъжникът е
прието да не дължи претендираното договорно възнаграждение, тъй като в
ГПР не е включено възнаграждение за закупени услуги „Фаст“ и „Флекси“.
Сочи се, че ГПР отговаря на всички изисквания на ЗПК, като един
относително осведомен потребител, който е наблюдателен и съобразителен в
разумни граници, може без затруднение да прецени напълно точно ефекта от
сключването на договора. Иска се отмяна на решението в частта относно
договорното възнаграждение от 1 552,39 лв. В останалата част, с която са
отхвърлени останалите възнаграждения за услуги, решението не се обжалва.
Не е постъпил в срок отговор от въззиваемата А. К., която в съдебно
заседание се представлява от адвокат М.М., който иска потвърждаване на
решението в обжалвната му част и претендира да му се присъдят разноски по
делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
По делото пред РС Пловдив е доказано, че страните по делото са
сключили договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт“ №
***/09.11.2019г., по силата на който ищецът се задължил да предостави на
2
ответника сумата в размер на 4200 лева за срок от 36 месеца, при уговорен
ГПК в размер на 48,97 % и годишен лихвен процент в размер на 41 %. С
договора били уговорени допълнителни услуги, както следва : Фаст –
предоставяне право на приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския креди, за която се дължала сумата в размер на 840 лева, и
Флекси – предоставяне право на промяна на погасителния план на
потребителския кредит, за която се дължала сумата в размер на 1764 лева.
По-късно между страните е сключен Анекс с нов коригиран погасителен
план. Погасителните вноски се променят от 36 на 37 броя. Съгласно
приложения по делото погасителен план, дължимата от ответницата
погасителна вноска в размер на 276,85 лева се формира от главница,
договорна /възнаградителна/лихва и вноска по закупени допълнителни услуги
Фаст и Флекси.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя „Профи Кредит
България” ЕООД, че по делото е доказано ясно каква е методиката на
формиране на ГПР, като е спазен чл.19, ал.4 от ЗПК, лихвеният процент
отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави.
Също така неоснователно е и възражението, че неправилно длъжникът е
прието да не дължи претендираното договорно възнаграждение, тъй като в
ГПР не е включено възнаграждение за закупени услуги „Фаст“ и „Флекси“.
Сочи се, че ГПР отговаря на всички изисквания на ЗПК, като един
относително осведомен потребител.
Нормата на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК, сочи, че договорът за потребителски
кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита.
Налично е изискване ГПР да се изчисли като една-единствена ставка с
точност поне един знак след десетичната запетая /т.2 б.“г“ от Приложение №1
към ЗПК/. В казуса това е извършено и ГПР е представен като една ставка
48,97 %. Но тъй като съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Това налага при изчисляването на тази ставка на ГПК да се вземат предвид
всички разходи по кредита свързани с договора за кредит. А в казуса не е
взета предвид при изчислението на ГПР на таксата за пакета за допълнителни
3
услуги фаст в размер на 840 лева и флекси в размер на 1 764 лева. В
погасителния план е посочен размера на вноската посочена в договора за
кредит от 204,52 лева /която отразява посочения ГПР в размер на 48,97%/ и
към него е прибавена сумата от 72,33 лева месечно за вноска за закупените
две допълнителни услуги по договора – фаст и флекси. Така по този договор е
получена обща месечна вноска в размер на 276,85 лева.
Доколкото чл.19 ал.1 ЗПК изисква всички общи разходи по кредита да
се включат в ГПР, а §1 т.1 от ДР на ЗПК ясно сочи че под общи разходи по
кредита следва да се имат предвид всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги , свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Изключение е само разхода за
нотариалните такси. В договора за кредит таксата за пакет от допълнителни
услуги ясно е посочена като допълнителна услуга по избор на клиента. Ето
защо тази услуга съставляваща разход за клиента е следвало да се включи в
ставката на ГПР, а страните изрично са посочили, че те не включват този
разход в изчисления ГПР. При това положение е нарушена нормата на чл.11
ал.1 т.10 ЗПК и договорът не съдържа годишния процент на разходите по
кредита изчислен като една единствена процентна ставка, съгласно
изискванията на ЗПК, нарушени са норми на закона за това какво да се
включи в ГПР и как да се изчисли неговия размер. Посочения размер на ГПР
е заблуждаващо по-нисък от действителния, което е заобикаляне на закона по
чл.26 ал.1 от ЗЗД. Ето защо договорът за кредит е недействителен на
основание чл.22 от ЗПК.
При тези правни изводи с оглед императивната разпоредба на чл. 23 от
ЗПК, следва да бъде върната само чистата стойност на кредита, както
правилно и законосъобразно е постъпил РС Пловдив, като е признал за
установено че потребителя дължи главницата по размер посочена в
заявлението по чл.410 от ГПК – 3 868,64 лева.
4
Напълно правилно РС Пловдив е отхвърлил предявения установетелен
иск за останалите суми по договора за потребителски кредит за договорна
лихва и закупени допълнителни услуги факс и флекси. В казуса възражението
на жалбоподателя „Профи Кредит България” ЕООД, че страните няма пречка
да уговарят възнаградителна лихва или неустойка за забава над размера на
законната лихва, като няма ограничения по чл.10, ал.2 от ЗЗП е ирелевантно
за решението на настоящия казус. Това е така, защото при недействителен
договор за потребителски кредит се прилага чл.23 от ЗПК и се връща само
чистата стойност на кредита, а договорната лихва, дори и да е напълно
законно начислена не подлежи плащане от длъжника – потребител, по силата
на тази специална правна норма, за този вид договори. Решението в
обжалваната му част е правилно и следва да се потвърди, а в останалата му
част е влязло в сила като необжалвано.
С оглед на изхода на делото на адвокат М. от АК Пловдив
пълномощник на въззиваемата страна, на основание чл.78 ал.3 от ГПК следва
да се платят 480 лева адвокатски хонорар за предоставена безплатна правна
помощ по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, който е определен по реда на чл.7 ал.2 т.1 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Като в този размер е
включен и 20 % ДДС, с оглед на представеното доказателство /на л.37/, че
адвоката е регистриран по ЗДДС. Размера на адвокатския хонорар е
определен от съда на минимума предвиден по горната Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, в това число с включен ДДС, ето
защо възражението на жалбоподателя по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност
на адвокатския хонорар е неоснователно.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2976/28.06.2023г. по гр.д. № 13026/2022г.
на РС Пловдив, ХХІІІ-ти гр.с., В ЧАСТТА, В КОЯТО СЕ отхвърля
претенциията на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ***спрямо А. В. К., с
ЕГН: **********, за признаване за установено дължимостта на сумата от
1552,39 лв. - договорна лихва от 15.06.2020г. до 03.07.2021г., за която сума е
издадена Заповед № 7631/04.09.2021г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13856/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив,
5
X граждански състав.
Решението в останалите му части е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ***, със седалище
*** да заплати на адвокат М.В.М. ЕГН ********** с адрес на кантора ***
сумата от 480 лева възнаграждение с включен ДДС за оказана безплатна
правна помощ на А. В. К. по настоящото въззивно дело.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6