РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 24.09.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, касационен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛА
ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 168 / 2019 год. и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 142 от 21.05.2019 г., постановено по НАХД № 894/2018
г., Ловешкият районен съд, трети състав, е потвърдил наказателно постановление
№ 18-0906-001031 от 23.07.2018 г. на Началник група, сектор Пътна полиция, към
ОДМВР – Ловеч, с което на Ц.Х.Т., ЕГН: **********,***,
на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение на чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП, като законосъобразно.
Недоволен от така постановеното решение е останал Ц.Х.Т., ЕГН: **********, който чрез адв. Ц.А. от ЛАК, е подал касационна жалба с твърдения за нарушения на материалния закон и допуснати от РС съществени процесуални нарушения, като не се релевират конкретни касационни основания по см. чл. 348, ал. 3 от НПК, не се и релевират конкретни нарушения на материалния закон. Касаторът сочи лаконично, че първоинстанционният съд не е взел под внимание всички доказателства, което е довело до погрешни решаващи изводи. В заключение се моли съда да отмени обжалваното решение на РС, като липсва конкретно искане относно отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът не се явява и представлява и не ангажира писмено становище.
Ответникът по касационната жалба – сектор Пътна полиция, към ОДМВР – Ловеч, се представлява от юрк. Р., който намира касационната жалбата за неоснователна.
Представителят на прокуратурата счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Ловешкият районен съд, трети състав, е
потвърдил наказателно постановление № 18-0906-001031 от 23.07.2018 г. на
Началник група, сектор Пътна полиция, към ОДМВР – Ловеч, с което на Ц.Х.Т.,
ЕГН: **********,***, на основание чл. 183, ал. 4, т.
7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50
/петдесет/ лева, за извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Районният съд е изложил мотиви за
липса на процесуални нарушения при издаването а АУАН и НП, които се споделят от
касационната инстанция.
Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата и протеста пороци на решението. Както беше посочено по-горе, настоящата касационна жалба е лаконична, като касаторът сочи лаконично, че първоинстанционният съд не е взел под внимание всички доказателства, което е довело до погрешни решаващи изводи.
Следва да се отбележи, че пред районният съд от страна на жалбоподателя /сега касатор/ са липсвали доказателствени искания, като жалбоподателят е представил пред РС само следните писмени доказателства – 5 експертни решения на ТЕЛК: ЕР № 0494 от 19.03.2007 г., ЕР № 0134 от 21.01.2009 г., ЕР № 1978 от 19.11.2012 г., ЕР № 1616 от 13.10.2015 г., ЕР № 1232 от 05.09.2018 г., както и разпореждане на ръководител ПО при РУ „СО“ - Ловеч от 20.07.2007 г. относно отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, както и медицинско направление от 05.02.2018 г. Жалбоподателят Ц.Т. не е искал пред РС назначаването на съдебно-медицинска експертиза относно наличие на предпоставките на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, като не твърди и наличие на хипотезата на чл. 137а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Доказателсвената тежест да докаже, че е налице изключението по чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е на жалбоподателя/сега касатор.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС относно приложението на изключението по чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Съгласно чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП - могат да не използват обезопасителни колани – лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан. Нито от представените пред РС 5 бр. ЕР на ТЕЛК, нито от разпореждане на ръководител ПО при РУ „СО“ - Ловеч от 20.07.2007 г., както и от медицинското направление се установява с категоричност наличие на такова физическо състояние, което да не позволява използването на обезопасителен колан.
Допълнително следва да се посочи, че видно от представените 5 бр. ЕР на ТЕЛК за противопоказно е отбелязано единствено: „тежък физически труд“, „вдигане и пренасяне на тежести и непрекъснато нервно-психическо напрежение“, като отделно три от представените ЕР на ТЕЛК са за значителен предходен период /ЕР № 0494 от 19.03.2007 г., ЕР № 0134 от 21.01.2009 г., ЕР № 1978 от 19.11.2012 г./ преди датата на процесното административно нарушение – 11.07.2018 г., поради което и не следва да бъдат съобразявани.
Касационната инстанция намира, че Ц.Т. не е доказал, че попада в изключенията на чл. 137а, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗДвП, тъй като тези хипотези касаят лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан, както и лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди. В случая не е било установено наличието на отличителен знак или друго обстоятелство, което да показва, че водачът е инвалид и автомобилът е адаптиран спрямо нуждите му. Не е било доказано също, че физическото състояние на водача не му позволява ползването на обезопасителен колан, защото последният управлявал автомобила, и не е била установена обективна медицинска причина, поради която жалбоподателят да не може да постави колан. От приложените по делото медицински документи /5 експертни решения на ТЕЛК: ЕР № 0494 от 19.03.2007 г., ЕР № 0134 от 21.01.2009 г., ЕР № 1978 от 19.11.2012 г., ЕР № 1616 от 13.10.2015 г., ЕР № 1232 от 05.09.2018 г., разпореждане на ръководител ПО при РУ „СО“ - Ловеч от 20.07.2007 г. за отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване и медицинско направление от 05.02.2018 г./ не може да се изведе извод, че е поставена диагноза за физическото състояние на водача, която не му позволява ползването на обезопасителен колан.
Константна е практиката на административните съдилища, че за физическо състояние, което не позволява на лице – водач на МПС да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради обективни причини (т. е. стоящи извън субективните възприятия на лицето) е невъзможно да се постави колан или ако поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние. Законът не предвижда спазването на специален ред за удостоверяване на физическото състояние на водача.
Така Решение № 2739 от 19.12.2018 г. по КАНД № 2930/2018 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 638 от 24.10.2018 г. по КАНД № 842/2018 г. на Административен съд – Плевен и др.
Както беше посочено по-горе жалбоподателят, сега касатор не е поискал пред РС съдебно-медицинска експертиза за установяване на твърдяното от него изключение по чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, като доказателствената тежест е падала върху него, поради което правилно РС е приел, че липсва изключението по чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.
При това положение правилно и в съответствие на представените
пред РС доказателства е прието, че деянието на Т. е съставомерно административно
нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
В допълнение следва да се посочи, че нормата на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, освен санкционна, съдържа и състав на административното нарушение, поради което и обжалваното пред РС наказателно постановление № 18-0906-001031 от 23.07.2018 г. на Началник група, сектор Пътна полиция, към ОДМВР – Ловеч е законосъобразно, като правната квалификация на административното нарушение в НП е посочена коректно.
Както беше посочено по-горе, касаторът не релевира конкретни нарушения на РС по смисъла на касационните основания на чл. 348, ал. 3 от НПК, към които препраща нормата на чл. 63 от ЗАНН, поради което и касационната инстанция не дължи по-подробни мотиви.
В допълнение наложената глоба на касатора съответства на целите на чл. 12 от ЗАНН, като размерът на глобата е фиксиран в закона - чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, поради което и няма как да бъде намаляван.
Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че решението на РС е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 142 от 21.05.2019 г., постановено по НАХД № 894/2018 г. на Ловешкия районен съд, трети състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: