Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 149/24.9.2020 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, първи
административен състав, в публично заседание на трети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при
секретаря Д. Димитрова,
разгледа докладваното от председателя
адм. д. № 61 по описа за
2018
г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по иск с правно основание
чл. 121, ал. 1, т. 3, вр. чл.
104,
ал. 1 от ЗДСл, предявен от М.Н.Д. против Областна дирекция „Земеделие“ – Ямбол за заплащане на
обезщетение за времето, през което
е останала без работа поради прекратяване
на служебното й правоотношение със Заповед № РД-07-2972-169/13.10.2017 г.
Искът
за обезщетение е предявен ведно с оспорването на заповедта за прекратяване
на служебното правоотношение. С Определние № 97 от 02.03.2018 г. по адм. д. № 11/2018 г. по описа на ЯАС искът е отделен и е
образувано настоящото адм. дело № 61/2018 г. по описа
на съда, производството по което с Определение № 101 от 06.03.2018 г. е спряно до
приключване на адм. д. № 11 по описа на ЯАС за 2018 г.
След
приключване на производството по оспорване на Заповед
№ РД-07-2972-169
от 13.10.2017 г. на Директора
на ОДЗ – Ямбол с влязло в сила решение,
с Определение № 200/30.06.2020 г. по
адм. д. № 61/2018 г.,
производството по последното е възобновено.
В
исковата молба се твърди, че поради незаконосъобразното прекратяване на
служебното правоотношение с ищцата за нея е възникнало правото да получи
обезщетение по смисъла на чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл за период от 6 месеца,
през който не е заемала държавна служба, възлизащо на сумата от 4 740
лева, изчислена на база на получаваната към момента на съкращението основна
заплата в размер на 790 лева. С исковата молба се претендира заплащане на
обезщетение в общ размер от 5 122,61 лева, който е конкретизиран, както
следва: сума в размер на 1 896 лева, определена като дължимо обезщетение в
пълен размер за периода от 01.03.2018 г. до 08.05.2018 г. (времето, през което
лицето е получавало обезщетение за безработица до назначаването му по трудово
правоотношение), като изрично се сочи, че от общо дължимото обезщетение от
4 740 лева следва да бъде прихваната сумата от 1 580 лева, представляваща
изплатено обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл при съкращаването и същата не е
включена в общата цена на иска; сума в размер от 2 721,55 лева,
съставляваща внесените от ищцата и подлежащи на възстановяване от ответника по
иска лични осигурителни вноски за 25 месеца, изчислена за времето от
незаконното съкращаване до влизане в сила на решението за отмяна на
незаконосъобразния акт, като е изключен периодът от месец януари 2018 г. до
месец април 2018 г.; сума в размер на 50 лева, дължима за облекло за периода от
13.10.2017 г. до 22.12.2017 г., удържани при незаконното съкращаване; сума в
размер на 188 лева, съставляваща дължимо обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск от 5 дни за месеците октомври, ноември и декември 2017 г., както
и сума в размер на 263,33 лева, съставляваща дължимо обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск от 7 дни за периода от януари 2018 г. до юни 2020 г. Претендира
се заплащане на законна лихва върху дължимото обезщетение в посочения размер от
5 122,61 лева, считано от датата на депозиране на жалбата – 03.01.2018 г.,
до окончателното изплащане на обезщетението. Иска се и присъждане на
съдебно-деловодни разноски по списък, като се прави възражение за прекомерност
на претендираните от ответника разноски.
В
съдебно заседание ищцата се явява лично и поддържа исковата молба така, както е
депозирана; прави изменение на иска досежно размера
му, като посочва, че в исковата молба е допусната техническа грешка при
изчисляването му и че сборът на
предявените суми възлиза на 5 118,88 лева; заявява,
че в така определения и претендиран размер не са
включени обезщетенията по заповедта за възстановяване на работа; претендира
присъждане на целия размер от 5 118,88 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума; ангажира допълнителни писмени доказателства и иска присъждане
на разноските по делото съобразно представен списък.
Ответната
страна – Областна дирекция „Земеделие“, гр. Ямбол, се представлява в процеса от
юрисконсулт Ж., който оспорва иска и счита, че дължимите обезщетения са
изплатени; ангажира допълнителни писмени доказателства; в случай, че е допуснат
пропуск в изчисляването, иска съдът да начисли лихвите на база влязлото в сила
съдебно решение, с което ищцата е възстановена на работа, а не както се
претендира – от момента на подаване на исковата молба. Не се прави искане за присъждане на разноски.
След като прецени твърденията
на страните и събрания по делото
доказателствен материал, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
Със Заповед №
РД-07-2972-169
от 13.10.2017 г., на основание чл.
108,
ал.1, вр. чл.
106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл,
Директорът на Областна дирекция „Земеделие“, гр. Ямбол в качеството му на орган
по назначаването, е прекратил служебното правоотношение с ищцата, считано от датата
на връчване на заповедта.
В заповедта се съдържа още разпореждане за изплащане на обезщетения, както
следва: по чл. 61, ал. 2 от ЗДСл за неизползван платен годишен отпуск за
календарната 2017 г. от 5 работни дни в размер на 191,19 лева; за неспазено
предизвестие по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл в размер на основната заплата за
неспазения едномесечен срок на предизвестието. Разпоредено
е също така със заповедта, на основание чл. 27, ал. 3 от Наредбата за служебното
положение на държавните служители, Д. да възстанови получената сума за
представително работно облекло, установена пропорционално на неотработените
месеци за календарната 2017 г. в размер на 50 лева.
Към
момента на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение Д. е заемала длъжността „Младши
експерт”
в Дирекция АПФСДЧР при ОДЗ-Ямбол, с ранг V
младши.
Видно от доказателствата по делото, заповедта е връчена на адресата на
22.12.2017 г. съобразно правилата на чл. 61, ал. 3 от АПК в относимата
редакция (в този смисъл Определение № 2484 от 27.02.2018 г. по адм. д. № 2376/2018 г. по описа на ВАС на л. 113 от
кориците на делото).
На
03.01.2018 г. против Заповед №
РД-07-2972-169
от 13.10.2017 г. за прекратяване на служебното правоотношение на ищцата е
подадена жалба, въз основа на която е образувано адм.
д. № 11/2018 г. по описа на ЯАС и с Решение № 107 от 23.05.2018 г. съдът я е
отхвърлил като неоснователна. В резултат на осъществената касационна проверка
на така постановения съдебен акт същият е отменен с Решение № 11035/16.07.2019
г. по адм. д. № 8901/2018 г. по описа на ВАС и делото
е върнато за разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд. Образувано е адм. д. № 278/2019 г. по описа на
ЯАС, приключило с Решение № 268 от 26.11.2019 г. (влязло в законна сила на
18.06.2020 г.), с което оспорената заповед е отменена като незаконосъобразна, а
решението на ЯАС е потвърдено с Решение № 7774/18.06.2020 г. по адм. д. № 841/2020 г. по описа на ВАС, което е окончателно.
Съобразно
представеното по делото от ответника утвърдено по надлежния ред Длъжностно
разписание на ОДЗ - Ямбол в сила от 13.10.2016 г. (л. 22), длъжността „Младши
експерт“ с код по НКПД 24225040 и длъжностно ниво от КДА/ККД – 11, с
наименование на длъжностното ниво от КДА „Експертно ниво 7“ и ниво на ОМЗ – 22,
ранг – V младши, е разкрита в Дирекция АПФСЧР при ОДЗ - Ямбол и е
предвидена за заемане по служебно правоотношение. Видно от представеното
Поименно разписание на длъжностите на ОДЗ - Ямбол, актуални към 15.09.2017 г.
(л. 23 - 24), посочената длъжност е заемана от ищцата Д. при определена индивидуална
основна месечна заплата в размер на 790 лева.
В
представеното по делото заверено копие на стр. 6
и 7 от служебната книжка на ищцата
(л. 68)
като дата на прекратяване на служебното правоотношение
е посочена 22.12.2017 г. (л.
68).
Към момента на прекратяването служебната книжка е оформена по надлежния ред с
посочване на прослуженото време от 01.02.2016 г. до 22.12.2017 г. (01 година,
10 месеца и 21 дни) на заеманата от лицето длъжност „Младши експерт“ в Дирекция
АПФСДЧР при ОДЗ - Ямбол с ранг V младши и размер на основната заплата от 790 лева.
Съобразно заявеното в исковата молба, за времето
от прекратяване на служебното правоотношение – 22.12.2017 г.,
до 08.05.2018 г., ищцата е била безработна и в този период е получавала
обезщетение за безработица. В тази връзка като доказателство е представено
единствено заверено копие на стр. 14 и 15 от трудовата книжка на Д. (л. 68),
където се съдържат отбелязвания за назначаването й по трудово правоотношение в
ЗПТ АД-Стралджа, както следва: за времето от 15.05.2018 г. до 19.11.2018 г. е
заемала длъжността „технически секретар и деловодител“ при основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 680 лева; за времето от 19.11.2018 г. до
01.07.2020 г. е заемала длъжност „технически секретар и деловодител“ при основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 700 лева; посочен е общ трудов и
осигурителен стаж за времето от 15.05.2018 г. до 30.06.2020 г. в размер на 02
години, един месец и 16 дни. В тази връзка в исковата молба е отбелязано, че
доколкото ищцата не е получавала възнаграждение по-ниско от 790 лева за времето
от 09.05.2018 г. до края на месец юни 2018 г., не се претендира обезщетение по
смисъла на чл. 104, ал. 1, изречение второ от ЗДСл за разликата между заплатата
и възнаграждението.
Видно
от представеното заверено копие на стр. 7 от служебната книжка на ищцата, след отбелязванията за прослуженото време е вписано, че лицето е
възстановено с Решение № 7774 на ВАС на РБ. Липсват други отбелязвания. Не са
представени други доказателства във връзка с възстановяването на Д. на
заеманата от нея преди незаконосъобразното прекратяване на служебното
правоотношение длъжност, както и за прекратяването му впоследствие. От
изявленията на ищцата в проведените по делото съдебни заседания се установява,
че в деня, в който е получила заповедта за възстановяване на работа, отново е била уволнена. Следователно, в законоустановения срок по чл. 122, ал.
1 от ЗДСл, ищцата се е явила, за да заеме длъжността, след което възстановеното
служебно правотоношение е било прекратено.
Горните
обстоятелства не се оспорват от страните.
От
представените по делото Фиш № 1 за м. септември 2017 г. (л. 90), Фиш № 1 за м. октомври 2017 г.
(л. 92), Фиш № 1 за м. ноември 2017 г. (л. 94) и Фиш № 1 за м. декември 2017 г.
(л. 97) се установява, че размерът на
основната заплата за заеманата от ищцата длъжност е 790 лева, въз основа на
който в този период, съразмерно на отработените дни, са начислени съответни
суми, като е посочен и осигурителен доход на лицето, както и данъчната основа
за облагане по ЗДДФЛ. Сумите са изплатени, видно от представените към фишовете
за посочения период от м. септември 2017 г. до м. декември 2017 г. Ведомости за
начислени и изплатени суми, съдържащи се съответно на л. 91, л. 93, л. 95-96,
л. 98.
От
представените по делото Фиш № 1 (л. 99) и Фиш № 15 (л. 83) – и двата за м.
януари 2018 г. и с идентично съдържание, е видно, че на ищцата са начислени,
както следва: обезщетение по чл. 61 от ЗДСл (за неизползван платен годишен
отпуск) в размер на 382,38 лева; обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл (за
неспазване срока на предизвестие) в размер на 790 лева, равняващ се на една
основна работна заплата. Видно от представената към фиша Ведомост за начислени
и изплатени суми (л. 100-101), на 26.01.2018 г. е наредена за плащане
отбелязаната във фиша обща сума от 1 055,14 лева, постъпила по сметката на
ищцата на същата дата (л. 107).
Видно
от представен от ответника по иска Фиш № 15 за м. февруари 2018 г. (л. 82), на
ищцата е начислено обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл (за времето, през
което лицето е останало без работа поради прекратяване на правоотношението) в
размер на 1 580 лева, равняващ се на две основни заплати, като след
прихващане на дължимия данък, е определена сума в размер на 1 422 лева,
наредена за плащане съобразно представената към фиша Ведомост за начислени и
изплатени суми на 23.02.2018 г. (л. 106), постъпила по сметка на ищата на същата дата (л. 107).
Съобразно
представените по делото Фиш № 1 (л. 102) и Фиш № 44 (л. 81) - и двата за м. юли 2020 г. и с идентично
съдържание, се установява, че на ищцата са начислени, както следва: основна
заплата в размер на 34,35 лева; обезщетение по чл. 61 от ЗДСл (за неизползван
платен годишен отпуск) за 7 дни в размер на 265,48 лева; доплащане мин. мес. заплата (за 1 ден за м. юни 2020 г.) в размер на 35,90 лева;
обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл (за неспазване срока на предизвестие за
прекратяване на правоотношението) в размер на 790 лева, равняващ се на една
основна работна заплата, като същевременно е извършена корекция/прихващане на
платеното през м. януари 2018 г. обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Видно
от фиша, е още, че е направено прихващане на изплатените за минал период суми
за обезщетението по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, като са извършени две корекции в
размер на една основна работна заплата от 790 лева всяка, равняващи се общо на
1 580 лева (начислени и изплатени през м. февруари 2018 г.) и е определено
обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл (възстановяване) в размер на 3 440
лева. В графа „Удръжки“ от фиша е записано, както следва: ДДФЛ – 219,57 лева; текуща
сметка – 1 201,93 лева; дебитна карта – 774,23 лева, която последна сума е
наредена за плащане на 24.07.2020 г. (л. 103) и постъпила по сметка на ищцата
на същата дата (л. 108).
От
представената по делото Рекапитулация от дискета за НАП юли 2020 г. (л. 105) е
видно, че съобразно изискванията на действащото законодателство, коректно са
подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО във връзка с настъпилата промяна
вследствие на възстановяването (лицето е подадено с вид осигурен – 18, с
посочване на осигурителния доход – 3 440,09 лева, и осигурителната вноска,
за всички дължими осигуровки по смисъла на нормативната уредба – чл. 9, ал. 3,
т. 1, вр. ал. 5 от КСО).
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Искът
с правно основание чл. 121, ал. 1, т. 3, вр. чл. 104,
ал. 1 от ЗДСл е допустим – ищцата разполага с активна процесуална легитимация
за предявяването му, тъй като в резултат на отмененото уволнение заявява
претенция на увредено лице; ответникът разполага с пасивна процесуална
легитимация по чл. 205 от АПК - искът е предявен срещу юридическото лице Областна
дирекция „Земеделие“, гр. Ямбол, представлявано от органа, в резултат на чийто незаконосъобразен
акт се претендира присъждане на обезщетение. В случая искът за обезщетение е предявен ведно с оспорването на заповедта за прекратяване
на служебното правоотношение, като с посочените по-горе актове на ЯАС искът е отделен
и е образувано настоящото адм. д. № 61 от 2018 г. по
описа на съда, производството по което
е спряно до приключване на адм. д. № 11 по описа
на ЯАС за 2018 г. и след приключване на производството по оспорване на Заповед
№ РД-07-2972-169
от 13.10.2017 г. на Директора на ОДЗ – Ямбол с влязло в сила решение,
с което същата е отменена,
производството по настоящото
адм. д. №
61/2018 г. е възобновено. Горното
обосновава извода на съда за допустимост на предявения иск.
Нормата
на чл. 121, ал. 1, т. 3
от ЗДСл предвижда
възможност за държавния служител да оспори законността
на прекратяването на служебното правоотношение
пред органа по назначаването или пред съда
чрез органа по назначаването и да иска обезщетение
за времето, през което не е бил на служба
поради прекратяването.
От своя страна чл.
104, ал. 1
от ЗДСл определя
материалноправните предпоставки
за дължимостта на обезщетението при признато незаконно
уволнение, началния момент за възникване
на задължението, периода, за който
е дължимо и базата, от която следва
да бъде определен
размерът на обезщетението. По аргумент от същата
норма органът по назначението дължи обезщетение за незаконно уволнение
на държавния служител, чиято изискуемост възниква след отмяна на
уволнението от съда, в размер на основната му
заплата, определена към момента на
признаването на уволнението за незаконно или на
неявяването му да заеме службата,
за цялото време, през което
не заема държавна служба, но не за
повече от 6 месеца. Когато е бил назначен
на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право
на разликата в заплатите или на
разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа
на основната заплата, съответно основното възнаграждение.
От
анализа на цитираната нормативна уредба се налага извода, че предпоставка за
основателност на тази искова претенция е отмяна
на заповедта за прекратяване на служебното правотоношение
от органа по назначаването или от съда, което обстоятелство в процесния случай е налице. Предвид
изложеното, предявеният иск се явява доказан по основание.
Размерът
на обезщетението според разписаното в
нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗДС следва да се определи съобразно размера на
основната заплата на държавния служител към момента на признаване на уволнението
за незаконно, в случая 18.06.2020 г. (датата на постановяване на Решение №
7774/18.06.2020 г. по адм. д. № 841/2020 г. по описа
на ВАС). Видно от доказателствата по делото, за периода 22.12.2017 г. –
22.06.2018 г. ищцата не е заемала служба в държавната администрация и това е
именно предвиденият в нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл шестмесечен период, за
който може да се търси обезщетение. Не е спорно между страните, а и от
доказателствата по делото се установява, че размерът на основната заплата за
заеманата от ищцата длъжност „младши експерт“ преди прекратяване на служебното правотношение е в размер на 790 лева, който размер е
непроменен и към момента на признаване на уволнението за незаконно. Доколкото
съгласно цитираната норма дължимото обезщетение не може да бъде за повече от 6
месеца, то би следвало да се направи изводът,
че максималният дължим размер на обезщетение в случая е 4 740 лева. Оттук
насетне съдът следва да извърши преценка на обстоятелството дали за този период
ищцата е била назначена на друга държавна длъжност с по-ниска заплата или е
получавала възнаграждение за друга работа, (напр. по трудово правоотношение), в
по-нисък размер – съгласно разписаното в изречение второ на чл. 104, ал. 1 от
ЗДСл в този случай държавният служител има право на разликата в заплатите или
на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на
основната заплата, съответно – основното възнаграждение.
В
конкретния казус доказателствата по делото сочат, че за времето от прекратяване
на служебното правоотношение – 22.12.2017 г., до 14.05.2018 г. Д. е била
безработна, а за периода от 15.05.2018 г. до 22.06.2018 г. тя е работила по
трудово правоотношение в ЗПТ АД - Стралджа на длъжност „технически секретар и
деловодител“ при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 680 лева.
Следователно, за този период - от 15.05.2018 г. до 22.06.2018 г., е налице
хипотезата на изречение второ от чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, а именно - по-нисък
размер на възнаграждението по трудовото правоотношение в сравнение с размера на
основната заплата за заеманата длъжност, определена към момента на признаване
на уволнението за незаконно, (чийто размер, както се посочи по-горе е 790
лева), като разликата между двете възнаграждения е в размер на 110 лева. При
това положение следващото се на ищцата обезщетение съобразно разписаното в
приложимата за случая правна норма следва да се изчисли, като се държи сметка
за така установените обстоятелства. След като категорично се констатира, че за предвидения
в нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл шестмесечен период от 22.12.2017 г. до
22.06.2018 г. ищцата не е заемала служба в държавната администрация и за
времето от 22.12.2017 г. до 14.05.2018 г. (04 месеца и 22 дни) е била
безработна, то размерът на обезщетението в тази хипотеза възлиза на сумата от
4 025,24 лева. Тъй като за времето от 15.05.2018 г. до края на
шестмесечния период – 22.06.2018 г. (01 месец и 07 дни) ищцата е работила по трудово правоотношение с друг
работодател, за което време е получавала по-ниско заплащане в сравнение с това
по прекратеното правоотношение към момента на обявяването на уволнението за
незаконно, независимо от заявеното в исковата молба, че не се претендира
разликата между двете възнаграждения, съдът следва да приложи съответната норма
и да изчисли размера на обезщетението за този период съобразно разписаното в
изр. второ на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. В случая разликата между двете
възнаграждения е в размер на 110 лева, при което обезщетението възлиза на сумата
от 146,67 лева. При това положение общият размер на дължимото обезщетение се
равнява на сбора между изчислените обезщетения за двата периода и възлиза на
сумата от 4 171,91 лева - именно
това е размерът на следващото се на ищцата обезщетение по предявения от нея иск
с правно основание чл. 121,
ал. 1, т. 3, вр. чл.
104,
ал. 1 от
ЗДСл.
Така
определеният размер на обезщетението обаче не е изцяло дължим на ищцата. В тази
връзка, съдът намира, че от крайния размер на следващото се обезщетение,
определен съобразно правилата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в общ размер от 4
171,91 лева, не следва да се приспада полученото от ищцата обезщетение за
безработица, тъй като плащането е извършено по осигурително, а не по трудово
или по служебно правотношение; не следва да се
приспадат и изплатените обезщетения по чл. 61 и по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл,
доколкото същите са изплатени на правно основание, различно от това, на което е
предявен искът на Д. и за различен от претендирания
период.
По
делото процесуалният представител на ответника е направил възражение, че е
заплатено цялото дължимо обезщетение, като са представени доказателства в тази
насока, а именно - фишове за заплати за месеците септември 2017 г., октомври
2017 г., ноември 2017 г., декември 2017 г., януари 2018 г., февруари 2018 г. и
юли 2020 г., ведно с Ведомостите за начислени и изплатени суми, от които се
установява, че на ищцата са изплащани обезщетения по чл. 61 от ЗДСл (за
неизползван платен годишен отпуск); обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл (за
неспазване срока на предизвестие); обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл (за
времето, през което лицето е останало без работа поради прекратяване на правоотношението).
От така изплатените обезщетения, относими в случая досежно размера са единствено тези по чл. 106, ал. 2 от
ЗДСл, тъй като двете обезщетения (това по чл. 106, ал. 2 и това по чл. 104, ал.
1) произтичат от едно и също фактическо основание – прекратяване на служебното
правоотношение и оставяне на лицето без работа. В зависимост от
законосъобразността на административния акт е определен и размерът на
обезщетението - когато правоотношението е прекратено законосъобразно,
обезщетението е в размер на две месечни заплати (чл. 106, ал. 2 от ЗДСл);
когато то е прекратено незаконосъобразно и актът, с който е прекратено е
отменен, дължимото обезщетение е в размер на 6 основни заплати, респ. на
разликата между заплащанията, при наличие на предпоставките по чл. 104, ал. 1
от ЗДСл. Изплащането и на двете обезщетения би довело до двойно възмездяване на
една и съща вреда, което би обогатило неоснователно лицето. Видно от
представения Фиш № 15 за м. февруари 2018 г. на ищцата е начислено обезщетение
по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл в размер на 1 580 лева, но е изплатено в размер
на 1 442 лева след приспадане на данък, което е неправилно, тъй като
плащането има обезщетителен характер, а не се дължи
заради престиране на труд по служебно правотоношение, поради което на лицето се следва пълната
сума от 1 580 лева, а не сумата след приспадане на данък, като в случая се
явява разлика между определено и действително изплатено обезщетение в размер на
138 лева, която следва да бъде и включена
при изчисляването на окончателния размер на обезщетението от съда. С
представените Фиш № 1 и Фиш № 44 – и двата за м. юли 2020 г. и с идентично
съдържание, е определен общ размер на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в
размер на 3 440 лева, като е приспаднат размерът на внесеното за минал
период обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл в размер на две основни заплати и
дължимият върху него данък, съответно е определена и изплатена обща сума в
размер на 774,23 лева. В тази връзка и тук важи казаното за удържането на
данъка от страна на органа по назначаването.
От
изложеното до тук категорично се установи, че размерът на общо изплатените в
случая суми, относими към предявения иск, са в размер
на 2 216,23 лева, като при дължим размер на обезщетението от 4 171,91 лева
се явява разлика от 1 955,68 лева. Предвид формулировката в исковата молба,
че искът е предявен за сумата от 1 896 лева и с оглед липсата на надлежно
изменение на иска в тази му част до изчисления или по-висок размер, като
доказана по размер следва да бъде присъдена заявената с исковата молба сума от
1 896 лева.
При уважаване на главния
иск в посочения размер от 1 896 лева следва да се присъди
и претендираната върху съответната сума законна лихва, считано от крайната
дата, на която се сочи
прекратяване на увреждането, съобразно разписаното в т. 4 на ТР № 3 от 22.04.2005 г.
по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ВКС, ОСГК, а именно 18.06.2020
г. – датата на постановяване на решението на
Върховния административен съд, с което е потвърдено
решението на ЯАС,
отменящо заповедта за прекратяване на служебното правоотношение.
По
отношение на предявените
искове
по чл. 61 от ЗДСл
за заплащане на сума в размер на 188 лева, съставляваща дължимо обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск от 5 дни за месеците октомври, ноември и
декември 2017 г., и на сума в размер на 263,33 лева, съставляваща дължимо
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 7 дни за периода от януари
2018 г. до юни 2020 г.,
възлизащи на обща сума от
451,33 лева, както и на иска за заплащане на сума в размер на
50 лева, дължима
за облекло за периода от 13.10.2017 г. до 22.12.2017
г., и
съответната законна лихва върху тези суми,
е необходимо
да се отбележи следното:
Не
се спори между страните, а и доказателствата по делото сочат, че заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение на ищцата за заемната от нея длъжност
в ОДЗ - Ямбол е била отменена като незаконосъобразна; в глава 6 от ЗДСл (чл.
103 - чл.107а) са уредени всички хипотези на прекратяване на служебното
правоотношение, като за всяка една от тях е предвиден различен вид обезщетение
за държавния служител; сред обезщетенията при прекратяване на служебното правоотношение, изрично и изчерпателно посочени в ЗДСл
обаче не попадат исканите от ищцата. Така направените изводи не се отричат
дори от евентуалната
приложимост на нормите на
ЗОДОВ,
доколкото предмет на регламентация по отношение на
обезщетенията, които се следват от
признаването на уволнението като незаконосъобразно,
са тези обезщетения,
които са уредени в ЗДСл.
Вярно е,
че съгласно регламентацията на чл. 39 от ЗДСл, държавният служител има право
на обезщетение в предвидените от закона случаи, като действително в чл. 61 от ЗДСл е прогласено правото на държавния служител
на парично обезщетение за неизползвания от него платен годишен
отпуск, определно по правилата на
ал. 2 и ал.
3 от цитираната норма -
това обезщетение
обаче, дължимо при прекратяване на служебното правоотношение,
е признато от закона без значение дали заповедта за прекратяване на правотоотношението е
отменена. А съгласно разписаното
в чл. 128, ал. 1,
т. 6
от АПК на административните съдилища са подведомствени всички
дела по искания за обезщетения за
вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и за
вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. С така предявените искове обаче не се претендира репариране
на вреди от незаконосъобразен административен акт -
касае се за имуществен спор по служебно правоотношение, който подлежи на
разглеждане по общия исков ред на ГПК, съобразно разпоредбата
на чл. 125 от ЗДСл. Изложеното
сочи на извод, че спорът по
тези искове не
е подсъден на ЯАС.
Същият, предвид правилата на чл. 103 и
чл. 108, ал. 1 от ГПК и с оглед седалището на ответника, е родово и местно подсъден на Районен съд - Ямбол.
Предвид разписаното в чл. 135, ал. 2, изр. първо от АПК, в тази част делото
пред Административен съд - Ямбол следва да се прекрати и
да
се изпрати на надлежния съд
по подсъдност.
Идентични
са изводите на съда и по отношение на предявения иск за възстановяване на
личните осигурителни вноски за 25 месеца, (включващи времето от незаконното съкращаване до
влизане в сила на решението за отмяната му без времето от м. януари 2018 г. до
м. април 2018 г.), в размер на 2 721,55 лева, внесени от ищцата вследствие
на възникналото трудово правоотношение след незаконното отстраняване от работа.
Твърдението на ищцата за заплатени от
нея осигурителни вноски за посочения период от 25 месеца и размер от
2 721,55 лева, сочи отново на извод за наличие на имуществен спор по
служебно правоотношение, който подлежи на разглеждане по общия исков ред на ГПК
предвид разпоредбата на чл. 125 от ЗДСл. Горното обвързва съда да приеме, че
спорът по така предявения иск не е подсъден на ЯАС, а по правилата за родова и
местна подсъдност, визирани в чл. 103 и чл. 108, ал. 1 от ГПК, следва
да бъде разгледан от Районен съд - Ямбол.
Предвид
разписаното в чл. 135, ал. 2, изр. първо от АПК, и в тази част делото пред
Административен съд - Ямбол следва да бъде прекратено, като се изпрати на
надлежния съд по подсъдност.
С оглед изхода
на спора, направеното искане, представения списък за разноски и приложения
договор за правна помощ, в който е посочено, че услугата се предоставя на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, следва съдът да присъди адвокатско възнаграждение в размер на 450
лева в полза на ищцата.
Водим от
горното, ЯАС, първи административен състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“, гр.
Ямбол,
да заплати на М.Н.Д. ***, със съдебен адрес:***, адвокат Н.И., сумата от 1 896
(хиляда осемстотин деветдесет и шест) лева, съставляваща обезщетение по чл.
121, ал. 1, т. 3, вр. чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, за
периода от 22.12.2017 г. до 22.06.2018 г., през който не е била на служба
поради незаконно прекратяване на служебното й правоотношение със Заповед № РД-07-2972-169/13.10.2017
г. на Директора на ОДЗ - Ямбол, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 18.06.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“, гр.
Ямбол,
да заплати на М.Н.Д. сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева
разноски по делото.
Решението в тази
част може да се обжалва
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.
д.
№ 61/2018 г. по описа на
ЯАС
в частта на предявените от М.Н.Д. искове за заплащане на: 1) сума в размер от
2 721,55 лева, съставляваща внесените от ищцата и подлежащи на
възстановяване от ответника по иска лични осигурителни вноски за 25 месеца,
изчислена за времето от незаконното съкращаване до влизане в сила на решението
за отмяна на незаконосъобразния акт, като е изключен периодът от месец януари
2018 г. до месец април 2018 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата
на предявяване на иска до
окончателното й изплащане; 2)
сума в размер от 50 лева, дължима за облекло за периода от 13.10.2017 г. до
22.17.2017 г., удържани при незаконното съкращаване, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на предявяване
на иска до
окончателното й изплащане; 3)
сума в размер от 188 лева, съставляваща дължимо обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск от 5 дни за месеците октомври, ноември и декември 2017 г.
и на сума в размер от 263,33 лева, съставляваща дължимо обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск от 7 дни за периода от януари 2018 г. до юни
2020 г., ведно със законната лихва
върху двете
суми
от датата на предявяване на иска до
окончателното им изплащане.
ИЗПРАЩА делото в прекратената му част на
Районен съд - Ямбол по подсъдност.
Решението в тази
му част, която
е с характер на определение, НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ не се чете