РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

              

 

 

 

      РЕШЕНИЕ

 

                 

               № 1963

 

 

              гр. Пловдив, 02.11.2020 год.

 

 

               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, II отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и двадесетата година в състав :

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от председателя МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 1775 по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.95 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс  /ДОПК/.

  Образувано е по жалба на Частен съдебен изпълнител  И.Б.Ц., рег. № 896, район на действие - Окръжен съд Велико Търново, с адрес на кантората: гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски", № 27, вх. В, ап.1 против отказ за издаване на документ, обективиран в уведомително писмо изх. № 8486#1/21.05.2020г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, Офис - Стара Загора, потвърден с Решение № 205 от 18.06.2020г. на Директор на ТД на НАП – гр.Пловдив.

      В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт, като постановен в противоречие с материалния закон, и се претендира за неговата отмяна от Съда, и задължаване на органа да издаде искания документ. Твърденията на които се основава жалбата са, че. лицето, по отношение на което се иска разкриване на данъчно- осигурителна информация действително не е длъжник по образуваното изпълнително дело, но тъй като е съпруг на длъжника, целта на исканата информация е да се установи имуществото, което е СИО и срещу което може да се насочи изпълнението, съгласно изискванията на ГПК. Твърди, че с постановения отказ се препятства дейността на  частния съдебен изпълнител и се нарушават разпоредбите на чл. 16 от ЗЧСИ.

          Ответникът – Директорът на ТД на НАП – гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Зафирова е на становище за неоснователност на жалбата и моли Съда да я остави без уважение, като се присъди и следващото се юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи в оспорения акт и потвърждаващото го решение на Директора на ТД на НАП – гр.Пловдив.

            Административен съд – гр.Пловдив, ІІ отделение, ХII състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 160 от ДОПК,приложим субсидиарно във връзка с препращащата норма на чл.144 от ДОПК, прие за установено следното :

Жалбата е подадена в рамките на законоустановения срок по чл.95, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице, за което обжалвания акт е неблагоприятен и при наличие на правен интерес, поради което и се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

            От фактическа страна се установява по делото, че обжалваният отказ за издаване на документ, обективиран в уведомително писмо изх. № 8486#121.05.2020г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, Офис - Стара Загора е  постановен въз основа на подадено от Частен съдебен изпълнител  И.Б.Ц. искане с вх. № 8485/18.05.2020г. на ТД на НАП – Пловдив, Офис - Стара Загора.В искането на основание чл. 431,ал.З от ГПК и чл. 16 от ЗЧСИ, във вр. с чл. 74,ал.1, т.4 от ДОПК се иска предоставяне на данъчна и осигурителна информация за движимата и недвижима собственост на М.Б.К.- съпруга на длъжника по ИД № 201989640131082019г. Б.П.К..

       С писмо изх. № 8486#121.05.2020г, органът по приходите при ТД на НАП Пловдив, Офис - Стара Загора, е отказал да издаде искания документ за  предоставяне на исканата информация. Изложил е мотиви, че съобразно приложимите законови разпоредби, частният съдебен изпълнител действително има право на достъп до данъчна и осигурителна информация, но само по отношение на длъжника по образувано изпълнително дело, докато в случая  лицето, по отношение на което се иска предоставяне на данъчна и осигурителна информация е трето такова по отношение образуваното изпълнително производство, поради което искането се явява неоснователно.

 Отказът за издаване на документ по чл.91, ал.1 ДОПК е обжалван на основание и в срока по чл.92, ал.1 от ДОПК, пред компетентния за това горестоящ административен орган – Директорът на ТД на НАП – гр.Пловдив,  който в проведено административно производство по реда на чл.94 ДОПК го е потвърдил,с обжалваното в настоящото производство Решение №205 от 18.06.2020г., излагайки съображения за процесуално - правна и материално – правна законосъобразност на постановения отказ.

 С оглед компетентността на горестоящия административен орган към административната преписка са представени и са приобщени към доказателствения материал по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-9/25.06.2019г. на Изпълнителния директор на НАП и Заповед № 4012/04.06.2020г. на Изпълнителния директор на НАП.

  При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Административен съд – гр.Пловдив, намира следното от правна страна :

  В случая преди всичко следва да се констатира, че оспорения административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това, материално компетентен административен орган.Така и в този смисъл, във връзка в компетентността на горестоящия административен орган, са и представените по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-9/25.06.2019г. на Изпълнителния директор на НАП и Заповед № 4012/04.06.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, от които се установява, че актът на горестоящия административен орган  е издаден в хипотезата на заместване от оправомощения заместник директор на ТД на НАП Пловдив, поради отсъствие на титуляра по причина на ползване на законоустановен отпуск. Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма. Не се констатират нарушения, нито на процесуалния, нито на материалния закон. В пълнота е спазена и целта, която преследва законът с издаването на актове от категорията на процесния такъв. В последващото съображение ще бъдат изложени съображенията в тази насока.

  Разрешаването на административноправния спор по същество, преди всичко налага да се приеме, че данъчна и осигурителна информация са конкретни индивидуализиращи данни регламентирани в разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1-5 от ДОПК за задължените лица и данъчни субекти по смисъла на ДОПК. Данни, представляващи данъчна и осигурителна информация се предоставят въз основа писмено искане само на лицата и органите посочени в разпоредбата на чл. 74, ал. 1, т. 1-4 от ДОПК, като т. 4 изрично такова право е дадено и на съдебни изпълнители - във връзка с образувано пред тях дело. Съгласно ал. 2 на чл. 74 от ДОПК извън случаите по ал. 1 данъчна и осигурителна информация може да се предоставя само: 1. с писмено съгласие на лицето, или 2.въз основа на акт на съда, или З.по инициатива на орган на НАП - в случаите, когато това е предвидено в закон. Съгласно чл. 16 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител има право на достъп до лични данни на длъжника, когато това е нужно за целите на изпълнението.

С оглед разпоредбите на посочените нормативни текстове правилно на жалбоподателя е отказано издаване на искания документ за предоставяване на данъчна и осигурителна информация. В случая лицето, по отношение на което се иска предоставяне на данъчна и осигурителна информация не е длъжник,а е трето лице, което не участва в изпълнителното производство. Действително обстоятелството, че същото е съпруг на длъжника, предполага по-особен статут в изпълнителното производство, съгласно разпоредбите на ГПК, но не го прави страна в същото това производство, в поддържания от жалбоподателя аспект. В обсъждания контекст като неоснователни следва да се констатират и възраженията на жалбоподателя, че с постановения отказ за издаване на документ се нарушава разпоредбата на чл. 16 от ЗЧСИ. В случая разпоредбата на чл. 16 не е нарушена, тъй като същата регламентира изрично правото на частния съдебен изпълнител на достъп до данни единствено на  длъжника. В случая, както бе казано не са искани данни на длъжника - Б.П.К., а на трето лице, каквато възможност не е изрично предвидена в разпоредбата на посочения нормативен текст.

Впрочем, и доколкото от страна на жалбоподателя се твърди, че издаване на искания документ, респ. предоставяне на данъчна и осигурителна информация се иска с цел да се установи СИО, то в тази връзка следва да се посочи, че исканата информацията не се събира и съхранява от НАП, като с информацията относно декларираните от лицето МПС и недвижими имоти, частния съдебен изпълнител може да се снабди от Агенцията по вписвания и съответната ОД на МВР.

   С оглед гореизложеното, Съдът намира за неоснователни и недоказани възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения отказ аз издаване на документ.

 Обратно, в случая органите на приходната администрация, установиха по несъмнен начин проявлението на фактите и обстоятелствата, на които основават правомощието си да откажат да издадат искания документ, като констатациите им са законосъобразни и се основават на логичен анализ на събраните доказателства в хода на административното производство, по смисъла на чл. 170, ал.1 от АПК, приложим  във връзка с разпоредбата на § 2 от ДР ДОПК.

   Предвид гореизложеното, като е отказал да издаде искания документ, органът по приходите е постановил административния акт в съответствие със закона. Той ще следва да бъде оставен в сила настоящата инстанция, а жалбата отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

   При този изход на делото, основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК конкретният размер по всеки спор се определя от съда. В случая представителството, осъществено от юрисконсулт, се изчерпва с процесуално представителство в едно единствено съдебно заседание, а и казусът не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ не би било обосновано. Ето защо, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.  

   Предвид изричната правна регламентация в чл. 97 от ДОПК, настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

    Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1, във вр. с чл. 144, ал. 1, Пловдивския административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,

 

          Р   Е   Ш   И :

 

  ОТХВЪРЛЯ жалбата на Частен съдебен изпълнител  И.Б.Ц., рег. № 896, район на действие - Окръжен съд Велико Търново, с адрес на кантората: гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски", № 27, вх. В, ап.1 против отказ за издаване на документ, обективиран в уведомително писмо изх. № 8486#1/21.05.2020г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, Офис - Стара Загора, потвърден с Решение № 205 от 18.06.2020г. на Директор на ТД на НАП – гр.Пловдив.

   ОСЪЖДА Частен съдебен изпълнител  И.Б.Ц., рег. № 896, район на действие - Окръжен съд Велико Търново, с адрес на кантората: гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски", № 27, вх. В, ап.1 да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 100, 00 /сто/ лева, съставляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.

 

              РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

                         

 

 

 

 

 

 

 

        

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: