Р Е Ш
Е Н И Е
№ 43/30.01.2018 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на единадесети януари две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Диляна Славова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2587 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по исковa молба от Р.П.К., чрез пълномощника й адв. Станислав Николаев Мишев от АК - Пловдив, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 3 и чл. 59 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу М.К.М..
Ищцата твърди, че през
Ответникът счита исковете
за недопустими и неоснователни, като ги оспорва по основание и по
размер. Твърди, че от исковата молба не ставало ясно каква защита се търсела,
какви били претенциите, каква била тяхната квалификация, какъв бил интересът на
ищцата. Сочи се, че тя имала задължения към него, за което се представя писмо и
се прави възражение за погасяване по давност на процесната сума.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От изпълнителен лист, издаден на 03.10.2003 г. по гр. д. № 1690/2002 г. по описа на Районен съд – Хасково, на основание чл. 237 и чл. 242-249 ГПК /отм./, се установява, че М. Л. К. и Р.П.К. са осъдени да заплатят солидарно на М.К.М. сумата от 10 284.20 лева, представляваща левовата равностойност на 4 110 щатски долара и 2 345 германски марки по курса за деня на БНБ към датата на падежа, ведно със законната лихва върху главницата от 01.03.2001 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски за държавна такса в размер на 205,19 лева.
Въз основа на горепосочения изпълнителен лист и по молба на ответника е образувано изпълнително дело № 1266/2003 г. по описа на СИС при Районен съд -Хасково. В това производство по отношение на ищцата са предприети действия по принудително изпълнение - наложени са запори върху трудовото й възнаграждение, постъпвали са плащания чрез удръжки от трудовото й възнаграждение, извършени са и разпределения на постъпили суми, като от приетата сметка за размер на дълга с изх. № 14359/11.11.2016 г. се установява, че от нея е събрана общо сумата от 4 072.52 лева, от която на ответника са преведени 3 870.83 лева, а 201.69 лева е събраната такса по изпълнителното дело.
С влязло в сила Решение № 263/30.10.2013 г. по гp. д. № 2711/2015 г. по описа на Районен съд - Хасково, потвърдено с Решение № 348/17.10.2013 г. по в. гр. д. № 405/2016 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, е признато за установено по отношение на М.К.М., че Р.П.К. не му дължи сумите по горепосочения изпълнителен лист.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 1399/2017 г. по описа на Районен съд - Хасково се установява, че въз основа на заявление с вх. № 14303/14.06.2017 г. ищцата се е снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 740/20.06.2017 г. срещу ответника за процесните суми, ведно със законната лихва върху тях, считано от 13.06.2017 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 81,50 лева – платена държавна такса и 700,00 лева за адвокатско възнаграждение. В предвидения от закона срок е подадено възражение от ответника и с разпореждане от 04.09.2017 г. на ищцата е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и последната е сторила това.
По делото са събрани и други писмени доказателства, които съдът счита, че не следва да обсъжда, доколкото същите се явяват неотносими към изхода на настоящия правен спор, тъй като с тях не се установяват факти и обстоятелства от предмета на доказване.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 3 и чл. 59 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявителя по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесните вземания. Не могат да бъдат споделени доводите на ответника за нередовност на исковата молба, тъй като ищцата е изложила ясни и конкретни обстоятелства, на които основава претенциите си и които съответстват на формулирания петитум. Правният й интерес се извежда от твърдението в исковата молба, че притежава изискуемо и неудовлетворено притезание срещу ответника, а правната квалификация на заявените претенции се определя от съда съобразно тези твърдения и това е сторено с изгответния доклад по делото.
Разгледани по същество, исковете се явява основателни поради следните съображения:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД:
По делото няма спор, а и от приетите писмени доказателства по несъмнен начин се установява описаната в исковата молба фактическа обстановка - издаден срещу ищцата на несъдебно изпълнително основание изпълнителен лист за главница по запис на заповед и разноски, образувано изпълнително производство с взискател - ответника и длъжник-ищцата, проведено принудително изпълнение, чрез наложен запор върху трудовото й възнаграждение и банковите й сметки, по което е събрана сума общо в размер на 4 072.52 лева и уважен отрицателен установителен иск на ищцата срещу ответника за недължимост на вземането. Следователно, в случая действително е налице хипотезата на третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД – основанието за принудителното събиране от ищцата и изплащането на ответника на сумата от 3 870.83 лева е съществувало при получаването й, но след това то е отпаднало с обратна сила поради влязлото в сила Решение № 263/30.10.2013 г. по гp. д. № 2711/2015 г. по описа на Районен съд – Хасково. От момента на отпадане на основанието ответникът дължи връщане на всичко, което е получил от ищцата, но това не е сторено и до настоящия момент. Дължимият размер е установен с приетата и неоспорена сметка за размер на дълга с изх. № 14359/11.11.2016 г. от ДСИ М. Павлова, от която е видно, че той съвпада с претендирания такъв от 3 870.83 лева. По първото възражение на ответника, а именно за наличието на задължение на ищцата спрямо него, следва да се отбележи, че то не следва да бъде обсъждано, доколкото е преклудирано. Това е така, защото ответникът по отрицателен установителен иск, какъвто е бил предмет на гp. д. № 2711/2015 г. по описа на Районен съд – Хасково, трябва да изчерпи във висящия процес всички основания на претендираното от него право, тъй като с предявения иск ищецът изобщо отрича това право, а в случая той е пропуснал да стори това. Противното би означавало подновяване на вече разрешения спор, което е недопустимо – по арг. от чл. 299 ГПК. Възражението за погасяване на процесното вземане по давност е неоснователно, защото тя започва да тече от отпадането на основанието, т.е. от 17.10.2016 г. и към датата на подаване на исковата молба не е бил изтекъл предвиденият в чл. 110 ЗЗД петгодишен срок.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 59 ЗЗД:
Съгласно трайната и задължителна съдебна практика съдебният изпълнител
е длъжен да зачете силата на пресъдено нещо по успешно проведен от длъжника
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, като по аргумент от чл.
433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство спрямо този длъжник се прекратява
по силата на закона. При това положение и съобразно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК таксите
и разноските по същото следва да се понесат от взискателя. Ето защо ответникът следва
да върне на ищцата удържаната от нея в полза на СИС при Районен съд – Хасково
сума в размер на 201.69 лева - такси по изпълнително дело № 20035640401266. Това
е така, защото той е спестил разходи за заплащане на такси за воденето на
изпълнителното дело, въпреки че не са били налице материалноправните
предпоставки за неговата законност поради несъществуване на изпълняемото право,
и по този начин се е обогатил неоснователно, за сметка на обедняването на
ищцата, от която те са били събрани, вместо от него.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове са изцяло основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени в претендираните размери.
Вземанията са дължими ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 1399/2017 г. по описа на Районен съд – Хасково - 13.06.2017 г., до окончателното им изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищцата разноски по ч. гр. д. № 643/2017 г. по описа на Районен съд – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат на 781,50 лева за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и че ищцата е направила изрично и своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на същата следва да се присъдят такива, а именно сумата от 823,32 лева, съобразно ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 3 и чл. 59 ЗЗД, по отношение на М.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, че дължи на Р.П.К., ЕГН **********,***, оф. 1, сумата от 4 072,52 лева, от която 3 870,83 лева, представляваща получена от М.К.М. сума по изпълнително дело № 20035640401266 по описа на СИС при Районен съд – Хасково на отпаднало основание, и 201,69 лева, представляваща събрани от Р.П.К. такси по същото изпълнително дело, с които М.К.М. се е обогатил неоснователно за нейна сметка, ведно със законната лихва върху тях от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1399/2017 г. по описа на Районен съд - Хасково – 13.06.2017 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА М.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Р.П.К., ЕГН **********,***, оф. 1, сумата от 1 604,82 лева, от която 823,32 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 781,50 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 1399/2017 г. по описа на Районен съд – Хасково, за която е издадена Заповед № 740/20.06.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!Секретар: В.К.