О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр.Стара Загора, 23.09.2021г.
Старозагорският административен съд, в закрито заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и първа година, VIII състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при участието на
секретаря......................................................, като
разгледа адм.д. № 520 описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
административно дело № 520/2021г. по описа на Административен съд – Стара
Загора е образувано по жалба на Д.Б.Б. срещу Ревизионен акт №Р-16001620007403-091-001
от 19.05.2021 година и РА № 10002421095506-003-001/04.06.2021 година, потвърдени
с Решение №411/28.07.2021г. на Директор на Дирекция ОДОП – гр.Пловдив при ЦУ на
НАП.
След
извършена служебна проверка се установи, че пред Съда на Европейския съюз вече е образувано и е висящо
производство С-1/2021г. по преюдициалното запитване, отправено от
Административен съд – Велико Търново по адм. дело №621/2019г. по описа на същия
съд за тълкуване на норми на общностното право, приложими за решаването на
идентичен с процесния правен спор.
Отправените преюдициални въпроси са следните:
1. Съвместното тълкуване на чл.9 от Конвенция съставена на основание член К.3
от договора за Европейския съюз, за защита на финансовите интереси на
Европейските общности и на разпоредбата на чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на
Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху
добавената стойност допуска ли в хармонизираната област на ДДС национален
правен инструмент като предвидения в националната разпоредба на чл.19, ал.2 от ДОПК, прилагането на който води до последващо пораждане на солидарна
отговорност на данъчно незадължено физическо лице, което не е платец на ДДС, но
недобросъвестното поведение на което е довело до неплащане на ДДС от
данъчнозадълженото юридическо лице, което е платеца на ДДС?
2.Допуска ли тълкуването на тези разпоредби и
прилагането на принципа на пропорционалност националният правен инструмент,
отразен в разпоредбата на чл.19, ал.2 от ДОПК, и по отношение на начислените
лихви върху неплатения в срок от данъчнозадълженото лице ДДС?
3.Противоречи ли на принципа на
пропорционалност националният правен инструмент, отразен в разпоредбата на
чл.19, ал.2 от ДОПК, в ситуация при която закъснялото плащане на ДДС, което е
довело до олихвяването на задължението за ДДС, не се дължи на поведението на
данъчно незадълженото физическо лице, а на поведение на друго лице или на
проявлението на обективни обстоятелства?
Отговорът
на поставените въпроси касаят настоящия спор и за от значение за решаване на
делото поради производството по настоящото дело следва да бъде спряно на
основание образуваното дело в СЕС Решението на СЕС е с преюдициален характер
спрямо настоящия спор
Водим
от тези съображения и на основание чл.144 от АПК, вр. чл.229, ал.1,т.4 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по адм.д.№ 520/2021г. по описа на
Административен съд Стара Загора до приключване с влязъл в сила акт на производството по дело С-1/2021 на
Съда на Европейския съюз, образувано по отправено до него преюдициално
запитване по адм. дело №621/2019г. по описа на Административен съд Велико
Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба чрез Административен съд Стара Загора, пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.
Препис от определението да се изпрати
на страните.
СЪДИЯ: