Р Е Ш Е Н И Е
№274 06.11.2017г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
На десети октомври 2017г.
в открито
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
ПРОКУРОР: Константин Тачев
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №99 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.285 и сл.
от ЗИНЗС вр. с чл.203 и сл. от АПК, образувано по
искова молба с правно основание чл.284 ал.1 вр. с
чл.2 ал.3 от ЗИНЗС, предявена от З.М.П. ЕГН********** против Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията” гр. София към Министерство на правосъдието за
осъждането й да заплати сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени му в периода от 27.07.2015г. до 15.10.2015г. в
резултат на нарушение на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, осъществено от администрацията към
Ареста в гр. Хасково да му осигури в килията достатъчно жилищна площ, санитарен
възел и течаща вода, естествена светлина и въздух. В килиите е имало мухъл,
влага, неприятни миризми и недостатъчно отопление, както и дървеници,
непозволяващи на ищеца да спи нормално. В ареста са липсвали условия за хигиена на ръцете,
краката, за къпане и пране на дрехите. Медицинските грижи са се състояли в
предписване на аналгин от лекаря, посещаващ ареста. Въз основа на тези фактически твърдения се
прави искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от нечовешко и
унизително отношение при прилагане на мярката „Задържане под стража”, което е
не е неизбежна нейна последица. Ищецът е преживял емоционален и физически
дискомфорт, чувствал се е подтиснат, под постоянен стрес в среда, която унижава
човешкото му достойнство. Претендират се и разноските по делото в размер на
300лв. възнаграждение за един адвокат и 10лв. държавна такса за предявяване на
исковата молба. Ищецът счита, че за нарушаване на правото му на минимална жилищна
площ от 4кв.м. му се дължи обезщетение от 35.00лв. за всеки от 81 ден престой
или общо 2835лв., за нарушаване на правото му на минимални битови и хигиенни
условия в ареста му се дължи обезщетение в същия размер, за лишаване от право
на престой на открито в същия размер и за неосигуряването на нормални
медицински грижи и обслужване в ареста претендира обезщетение в размер от
1500лв., като сумите за нарушаване на всяко едно от четирите изисквания са
сумирани и предявени общо в размер на 10 000лв. за периода на престой в
ареста в град Хасково.
В ход по същество процесуалния
представител на ищеца се позовава на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС и иска от съда да
приема, че въз основа на представената от ответника информация за условията на
задържането са налице всички предпоставки на чл.284 ал.1 вр.
с чл.3 ал.2 от ЗИНЗС за осъждането на ГД „Изпълнение на наказанията”.
Ответника ГД „Изпълнение на
наказанията” оспорва основателността на предявения иск като твърди, че престоя
в ареста е кратък, а целите на задържането съвпадат с целите на наказанието,
поради което и предвид установените условия на изпълнение на мярката „задържане
под стража” не са налице основанията за ангажиране на имуществената му
отговорност. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Представителя на Окръжна
прокуратура Стара Загора дава становище за отхвърляне на исковата молба предвид
установеното предоставяне на медицинско обслужване, удовлетворяване на
хигиенните нужди по график, както въз основа на срока, в който следва да се
изпълни изискването на чл.43 ал.3 от ЗИНЗС – 01.01.2019г. Освен това ищеца е
бил само с още едно лице в килия с площ от 12 кв.м. за определен отрязък от
време в рамките на исковия период.
Административен съд Стара Загора
като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона,
намира за установено следното:
Ищеца е задържан в арест Хасково
от 27.07.2015. до 23.10.2015г., но
крайната дата на исковия период е 15.10.2017г., която съответства и на броя на
дните, за които се търси обезщетение, а именно 81 дни.
В този времеви отрязък ищеца е бил
лишен от минимална жилищна площ от 4 кв.м. за всеки лишен от свобода/задържан
под стража, за дните от 27.07.2015г. до 07.08.2015г. / общо дванадесет
дни/ и за дните от 26.08.2015г до
19.09.2015г. /двадесет и пет/, което прави общо 37дни от всичките 81 дни, в
които е изтърпявал мярката „задържане под стража”. За тези 37 дни той е
разполагал с площ от 2.68 кв.м., докато е бил в килия номер 15 с размери от
8.06кв.м., в която са настанени общо три лица, и с площ от 2.79кв.м., докато е
бил в килия номер 17 с размери 8.37, в която са настанени общо три лица. За
този период от 37 дни, който е по-малко от половината от общото време на
задържане в ареста в град Хасково, спрямо ищеца е налице нарушение по смисъла
на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, което е установено от представената Справка изх.
№661/24.03.2017г.от РС „ИН” гр. Хасково. В останалите дни от целия времеви
период ищецът е разполагал с 4.06 кв.м. за времето от 20.09.2015г. до
23.10.2015г. в килия №13 с размер от 12.18кв.м. и настанени две лица, и с
6.09кв.м. за времето от 08.08.2015г. до 25.08.2015г. в килия №13 с още едно
лице – общо 44 дни. Следователно удостоверения размер на помещенията за
задържане и броя на лицата в тях сочи на неизпълнение на изискването на чл.43
ал.3 от ЗИНЗС, имащо за последица прилагането на презумпцията за настъпили
неимуществени вреди, чийто интензитет зависи от кумулативното въздействие на
всички условия, при които е изтърпявана мярката или съответното наказание. Срока
на привеждане на всички места за задържане в съответствие с изискването на
чл.43 ал.3 от ЗИНЗС не може изобщо да се обсъжда като обоснована и разумна
причина за несъобразяване с основното човешко право, което има абсолютен
характер и не може да бъде ограничавана с никаква цел, включително и с целите
на наказанието или на задържането, които не са и никога не могат да бъдат
причиняване на нечовешко унижение и страдание. Основните физиологични нужди на
всяко човешко същество не следва да бъдат ограничавани с цел поправяне,
превъзпитание или осигуряване на явяването му пред разследващите и съдебни
орган
Няма спор между страните, че в
килиите няма санитарен възел и течаща вода, а достъпа до тях е при поискване и
възможност, защото е един и общ за всички задържани лица. Установеното сочи на
нарушение на чл.43 Личния тоалет е два
пъти на ден по график в общия санитарен възел, както следва: в работни дни от
06.00ч. до 08.00ч. – време за личен
тоалет, закуска, почистване и подреждане на килиите, и от 17.30.ч. до 22.00ч. –
време за личен тоалет, вечеря и отново хигиена на общите помещения. В почивните
дни е възможно пране и къпане. Следователно хигиена на ръцете преди второто за
деня хранене – обедното, не е възможна, както и ежедневна хигиена на тялото.
Килиите и общите помещения се
почистват ежедневно от задържаните, но в настоящия случай оплакването е за
наличие на дървеници т.е. ищеца твърди, че не е извършвана дезинсекция. От
представените фактури за ДД дейност / дезинсекция/ се установява, че на
11.06.2015г. и на 21.08.2015г. такава е
извършена в ареста в град Хасково, а одеалата са
изпрани на 28.07.2015г. / стр. 18,19,20 по делото/. В подкрепа на твърдението,
че са осигурявани препарати за ежедневна дезинфекция на килиите и общите
помещения са представени фактури за закупени почистващи и дезинфекционни
препарати, приложени на стр. 42 до 47 включително, от които е видно, че е
закупуван сапун и прах, течен сапун и гел.
Следователно препарати за почистване и пране са осигурявани, но условия за
ежедневна лична хигиена, чрез предоставяне на постоянен достъп до течаща вода
безспорно липсват.
В килиите липсва източник на свеж
въздух, тъй като прозорците са неотваряеми и въздух постъпва
от въздуховодите на вентилацията. Този факт обуславя
достоверност на твърдението за наличие на мухъл, влага и неприятни миризми в
стаите, тъй като общоизвестен факт е, че липсата на проветряване има за
резултат образуване на плесени от задържането на влагата във въздуха. Отоплението е централно, а с радиатори е
оборудвана всяка килия, поради което оплакването за недобро отопляване не може
да бъде прието за доказано, още повече, че добро е субективна категория. Има
стандарти за температура на въздуха в помещенията за обитаване, за
несъответствие с които не са наведени конкретни фактически твърдения.
Неотваряемия прозорец на външната стена на
килията осигурява естествена светлина.
Престой на открито не е осигуряван в исковия
период, тъй като задържаните лица са отвеждани в стая с размер 14.5кв.м., в
която има достъп на свеж въздух и дневна светлина, но това не е престой на
открито. Задържаните лица остават вътре в сградата без възможност за свобода на
движение, достъп до слънце и въздух, които са от особено значение за човешкото
здраве и физиологични процеси. Лишаването от престой на открито, както и
липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода са условия на
задържане, които нарушават чл. 3 от ЗИНЗС, причинявайки на човека страдание и
унижение, извън разумното за изпълнение на мярката.
Медицинското обслужване в ареста в
град Хасково е осигурено от фелдшер, който е прегледал ищеца в деня на
постъпване с констатации, че е здрав, като същия е имал предоставена лекарска
помощ още три пъти – 28.07.2015г., когато не е установено заболяване, на
21.08.2015г. е изведен за преглед до ДКЦ „Свети Георги” гр. Хасково, като след
направени изследване отново не е установен здравословен проблем, и на
06.10.2015г. е имал болки в ушите, лекувани
с капки за уши, от които се е повлиял добре т.е. твърдението за изписван
аналгин не се установи по делото. Съгласно чл. 250 ал.5 от ЗИНЗС медицинския
специалист към ареста преценява необходимостта от изпращане в лечебно
заведение, извън тези в местата за лишаване от свобода, поради което настоящия
състав приема, че извършения първоначален и последващ
преглед от фелдшера към ареста в град Хасково установява изпълнение на
условието на тази разпоредба за осигуряване на медицинско обслужване. При
отсъствие на медицинския специалист е преглеждан от лекар в ДКЦ „Свети Георги”
град Хасково, което сочи на предоставяне на медицинска помощ с оглед
отговорността, която органите носят за физическото и психично здраве на
задържаните. Оплакване за неспазване на чл. 255 ал.1 от ЗИНЗС - обвиняемите и
подсъдимите се посещават от лекар най-малко веднъж седмично, а в неотложни
случаи незабавно, не е наведено и не може да се обсъжда. Следва да се каже, че оплакването
за раздаване единствено на аналгин касае качество на медицинското обслужване,
което не е отговорност на ответника по делото по аргумент от чл. 128 от ЗИНЗС
във вр. с чл.4 и чл.5 от Наредба №2/2010г. за условията и реда за
медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода – разграничена е
дейността на ГД „ИН” по материално-битовото осигуряване на медицинското
обслужване от изискването за съответствие на качеството на медицинската дейност
със стандартите и добрите практики, което се контролира от Министерство на
здравеопазването. Поради изложеното,
настоящия състав счита, че спрямо ищеца не е спазено изискването за осигуряване
на медицинско обслужване.
Отговорността на държавата по
чл.284 ал.1 от ЗИНЗС възниква при нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, извършено от
специализираните органи по изпълнение на наказанията спрямо лица, задържани под
стража или изтърпяващи наказание „лишаване от свобода”, като пряката и
непосредствена връзка, вредите и техния характер се считат за установени и
настъпили по силата на оборимата презумпция, въведена
от чл.284 ал.5 от ЗИНЗС. Именно тази
презумпция за наличието на два от елементите, присъщи на общия състав на
имуществената отговорност по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е основната и специална
характеристика на иска по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, при който тежестта на доказване
е изцяло обърната и поставена като последица за ответника. Презумпцията може да
бъде оборена само, чрез установяване на условия на изтърпяване на наказанието,
съответни на законовите изисквания и на основните човешки права. По силата на
чл.284 ал.3 от ЗИНЗС ответника е длъжен да удостовери условията на
изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” и „задържане под стража”, а
неизпълнението на това задължение има за последица приемане на твърдението за
нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и съответно съобразяване на презумпцията по чл. 284
ал.5 от ЗИНЗС за настъпили неимуществени вреди, от характера на стоящите вън от
съмнение негативни човешки преживявания.
В настоящия случай от
представените от ответника удостоверителни документи за условията на изпълнение
на мярката „задържане под стража” се установява нарушение на чл.3 ал.2 ЗИНЗС,
предвид липсата на достъп до санитарен възел и постоянно течаща вода в килията,
на условия за ежедневна лична хигиена и лишаване от престой на открито за целия
исков период. За част от него – 44 дни ищеца е
разполагал с достатъчно жилищна площ, а за 37 дни е бил подложен на
кумулативното въздействие на недостатъчно жилищна площ, липса на достъп до
санитарен възел и постоянно течаща вода, както и престой на открито. Настоящия
състав счита, че за тези 37 дни ищеца е претърпял страдание с по-голям
интензитет, отколкото през останалите 44 дни, в които е имал достатъчно жилищна
площ, но определящо за размера на обезщетението е липсата на достъп до
санитарен възел, течаща вода и престой на открито, които препятстват
удовлетворяването на естествените физиологичните нужди на организма от светлина
и слънце, въздух, вода и личен тоалет, като последния изисква интимност.
Необходимостта да се молиш и чакаш, за да удовлетвориш естествени човешки
потребности, липсата на вода за хигиена на ръцете и тялото, което е
задължително изискване за здравето, без съмнение поставя всеки човек в
унизително положение. Липсата на движение е вид изтезание, на което няма нужда
да бъде подлаган задържания или лишения от свобода, като влизането от една
по-малка в друга по-голяма стая с разлика, че последната има достъп на въздух
не удовлетворява потребността от движение под слънцето и въздуха, които са
нужни и на организма за правилното му функциониране и на мозъка за поддържане
на основните физиологични процеси. Безспорно и предвид необорената презумпция
на чл.285 ал.5 от ЗИНЗС, ищеца е бил подложен на унизително отношение,
причинило му неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени като за 37
дни в които е бил лишен от престой на открито, достъп до санитарен възел, вода
и достатъчно лично пространство му се следва сума в размер на 148лв., а за
останалите 44 дни, през които е разполагал
с достатъчно жилищна площ му се следва сумата от 132лв, или общо 280лв.
за целия исков период. По аргумент от чл.286 ал.3 от ЗИНЗС ответника дължи
всички разноски, включително и държавната такса при частично уважаване на иска,
а разноските за един адвокат, ползван от ищеца се присъждат съобразно уважения
размер. Следователно ответника дължи на ищеца сумата
от 8.40лв., представляваща възнаграждение за един адвокат, съобразно уважената част от иска /280лв.х300лв/10
000лв=8,40в/, както и сумата от 10лв., представляваща държавната такса по
делото.
Воден от тези мотиви, Административен
съд Стара Загора
РЕШИ
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” гр. София на основание чл.283 ал.1 от ЗИНЗС да заплати на З.М.П.
ЕГН:********** сумата от 280лв. /двеста и осемдесет/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, причинени
му в периода от 27.07.2015г. до 15.10.2015г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
сумата до 10 000лв. /десет хиляди/.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” гр. София да заплати на З.М.П. ЕГН:********** сумата от 18.40лв
/осемнадесет цяло и четиридесет/, представляваща държавната такса и
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: