Решение по дело №31/2022 на Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№…

гр. Ловеч, 07.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

при секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА адм.дело №31 по описа на съда за 2022 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Административното дело е образувано въз основа на жалба с вх.№ 75/07.01.2022 г. подадена от Г.И.Г. с ЕГН********** ***, против Ревизионен акт № Р-04000421000442-091-01 от 30.09.2021 г. на орган по приходите към НАП, потвърден изцяло с Решение № 143/14.12.2021 г. на Директор дирекция „ОДОП” Велико Търново към ЦУ на НАП, с който при извършена ревизия за периода 01.01.2014 -31.12.2019 г. са установени допълнително задължения на жалбоподателя за:

Данък върху добавената стойност в общ размер от 706321,85 лв., в това число:

за м.12.2014 г. в размер на 10945,16 лв. главница,

за 2015 г. в размер на 126543,83 лв. главница,

за 2016 г. в размер на 143674,92 лв. главница,

за 2017 г. в размер на 152510,60 лв. главница,

за 2018 г. в размер 149987,65 лв. главница и

за 2019 г. в размер 122660,18 лв. главница,

и лихви за просрочие в общ размер на 301934,99 лв.

Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ в общ размер на 63697,07 лв., в това число:

за 2014 г. в размер на 10331,92 лв. главница,

за 2015 г. в размер на 9234,25 лв. главница,

за 2016 г. в размер на 10317,30 лв. главница,

за 2017 г. в размер на 11904,54 лв. главница,

за 2018 г. в размер 12970,89 лв. главница и

за 2019 г. в размер 8539,82 лв. главница,

и лихви за просрочие в общ размер на 24923,04 лв.,

Ревизионният акт е издаден в производство по ревизия на физическото лице Г.И.Г. с ЕГН********** ***, което в периода от 1999 г. до 30.07.2020 г. е осъществявал дейност като ЕТ „Коки – Г.Г.“ с ЕИК110570722, заличен от Търговския регистър поради прехвърляне на предприятието на „КОКИ 2“ ЕООД.

Жалбоподателят моли да бъде отменен РА.

Оспорващият се представлява от адв. Т.. Поддържа предявената жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представя писмени бележки по съществото на спора.

Ответната страна Директора на Дирекция “ОДОП” гр.Велико Търново към ЦУ на НАП, се представлява от процесуални представители ю.к. В., оспорва жалбата. Депозирани са писмени бележки по съществото на спора. Претендира се възстановяване на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Към жалбата административният орган е приложил заверено копие от административната преписка.

По делото са събрани писмени доказателства. По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице - адресат на акта, и в законоустановения 14 -дневен срок.

Ревизионния акт е обжалван по административен ред, като жалбата до съда е подадена в срок след произнасянето на решаващия орган. С жалбата пред съда се прави възражение за изтекла погасителна давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Процесният Ревизионен акт № № Р-04000421000442-091-01 от 30.09.2021 г. е издаден от Началник на сектор, възложил ревизията, при ТД на НАП Велико Търново и Главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, при ТД на НАП Велико Търново.

Издаден е в резултат на повторна ревизия, извършена след отмяна на предходен РА от решаващия орган и връщане на органа по приходите, на основание Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04000421000442-020-001/26.01.2021 г., връчена на 23.02.2021 г. /лист 159-160/, изменена със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р-04000421000442-020-002 /18.05.2021 г., връчена на 01.06.2021 г. /лист 161-163/, с обхват задълженията за Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2014 г.- 31.12.2019 г. и задълженията за ДДС за периода 01.01.2014 г. – 30.09.2019 г., и е определен срок за завършване на ревизията 23.07.2021 г. и 14-дневен срок за изготвяне на ревизионен доклад /РД/.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-04000421000442-092-001/10.08.2021 г. /лист 72 и сл./, връчен на 17.08.2021 г. по електронен път /лист 148, гръб/.

Въз основа на съставения РД е издаден Ревизионен акт №Р-040000421000442-091-001/30.09.2021 г.

РА е оспорен пред Директор на дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП.

С Решение №143/14.12.2021 г. Директор на дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП потвърдил изцяло като законосъобразен РА.

По направеното възражение за изтекла давност по чл. 171 ог ДОПК съдът счита за установено следното:

Най-ранно възникналото задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014 г. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 годишния давностен срок, считано 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно чл. 67, ал. 5 от ЗДДФЛ, задължението по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014 г., подлежи на внасяне в срока за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от същия закон, т. е. до 30.04.2015 г. на основание чл. 53, ал. 1 от закона. Давностният 5 годишен срок започва да тече от 01.01.2016 г. и ако не е спиран или прекъсван, изтича на 01.01.2021 г.

В случая на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК с връчването на заповедта за възлагане на предходната ревизия от 12.05.2020 г., с което действие е започнало ревизионното производство по установяването на задълженията на жалбоподателя, завършило с отмяна на издадения РА от решаващия орган при неговото обжалване (лист 108-110 от папка 3 от приложенията), давността е спряла да тече 7 месеца преди изтичане на 5-годишния срок. На основание чл. 172, ал. 2, изр.второ от ДОПК след отмяната на РА с решение от 19.01.2021 г. и връщането за втора ревизия, давността не следва да се счита прекъсната. След отмяната на първоначално издадения ревизионен акт не започва нова ревизия, а се възстановява висящността на производството по издаване на ревизионен акт, започнало с първоначално издадената заповед за възлагане на ревизия, в какъвто смисъл е трайната съдебна практика. Върховният административен съд в практиката си е категоричен, че първоначалния отменен ревизионен акт и последващия такъв се считат за издадени в единно ревизионно производство.

На 26.01.2021 г., когато е издадена ЗВР въз основа на която е започнала ревизията по оспорения в това производство РА, давността продължава да е спряна до 12.05.2021 г. (когато изтича една година от издаването на ЗВР от 12.05.2020 г.). От 12.05.2021 г. до издаването на оспорения РА, който от 30.09.2021 г. вече прекъсва давността и започва да тече нова такава, не са изтекли 7-те месеца, оставащи от срока на давността, а само 4 месеца.

Най-ранното задължение за внасяне на ДДС е от м.12.2014 г., дължимо до 15.01.2015 г., следователно началото на давността е от 01.01.2016 г. и 5-годишната давност изтича на 15.01.2021 г. Относно спирането и прекъсването на давността за задълженията по ЗДДС важи изложеното по-горе за спирането и прекъсването на давността за задълженията за ДДФЛ.

Съдът не намира наличие на изтекла давност по чл. 171 от ДОПК за задължения по оспорения РА.

Обжалваните задължения за ДДФЛ и за ДДС са определени по реда на чл. 122-124 от ДОПК, поради установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, и след изпълнена процедура по уведомяване на лицето за провеждане на ревизията по особения ред, чрез връчване на Уведомление № Р- 04000421000442-113-001/23.06.2021 г. по чл.124, ал.1 от ДОПК (лист 143-146) и изискване на декларация за имущественото и финансово състояние по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2014, 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019 г. с ИПДПОЗЛ № Р-04000421000442-040-003/23.06.2021 г. (лист 135-137). Ревизираното лице е представило попълнена декларация за посочените периоди.

В хода на извършената ревизия са предприети редица процесуални действия, описани в констативната част на РД, неразделна част от издадения РА, като са изложени предприетите от органа по приходите действия, както и установената фактическа обстановка и събраните доказателствени средства.

В ревизионното производство е извършен преглед на представените счетоводни документи на дружеството, извършени са насрещни проверки, за което са съставени протоколи, и са приобщени доказателствата, събрани в хода на ревизията и в хода на предходната ревизия /Приложения в четири папки с подробни описи по делото/.

В хода на проверката са събрани фактури и архивни данни от компютър, находящ се в склада на търговския обект „Смесен магазин гр.Ловеч, жк Младост №309“, който е стопанисван от заличения в хода на ревизията ЕТ в процесния период. Извършените от приходната администрация действия по обезпечаване на доказателствата на основание чл. 40, ал. 1 от ДОПК чрез копиране на информация от и на технически носители, даващи възможност за възпроизвеждането й, са редовни, а събраните доказателства са годни да удостоверят обективираните в тях данни. В конкретния случай приложение намира законово разписана възможност за събиране на доказателства в хода на административното производство по чл. 54, ал. 3 от ДОПК, съгласно която органът по приходите има право да събере като доказателства разпечатки на данни от технически носители, ако се установи, че са създадени или ползвани от субекта, като се смята, че данните са създадени или ползвани от субекта, ако се съдържат в компютрите или други технически носители, намиращи се на местата, където тези лица упражняват дейността си. Данните са свалени от информационните файлове на програмния продукт за управление на продажбите в стопанисвания в процесния период от жалбоподателя обект от длъжностни лица в кръга на правомощията им, по установения ред и форма. Тези протоколи съставляват пълно доказателство за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Събраните при проверката доказателства и протоколите, обективиращи извършените от органите по приходите действия, са надлежно приобщени към настоящото ревизионно производство.

За компютъра, от който са иззетите данни, се прилага оборимата презумпция на чл. 48 от ДОПК – за целите на данъчното облагане се приема, че лицето, което държи вещи в обект, подлежащ на контрол, е техен собственик до доказване на противното. Органите по приходите прилагат чл. 54, ал. 3, изречение второ от ДОПК – органите по приходите могат да съберат като доказателства разпечатки на данни от технически носители, ако се установи, че са създадени или ползвани от ревизираното лице. Законодателят е въвел и фикция за установеност на този факт, а именно: ако се съдържат в компютрите или други технически носители, намиращи се на местата, където тези лица упражняват дейността си, където се съхранява или води счетоводството им, или върху които единствено лицето има контрол. Местонахождението на компютъра, в който са се съдържали данните, е установен положителен факт, който удостоверява по силата на правната фикция на чл. 54, ал. 3, изречение второ от ДОПК, че данните са създадени или ползвани от ревизираното лице, т.е. достатъчно за контролните органи е да установят местонахождението на техническите носители, за да се счита, че данните са създадени от онзи, който има властта върху тях.

При извършените насрещни проверки е установено, че са налице 13 бр. фактури, които не са осчетоводени от търговеца и не са декларирани в подадените дневници за съответните данъчни периоди (лист 103 и сл.). Стойността на фактурите е 6446 лв.

С оглед наличието на неосчетоводени и недекларирани 13 броя фактури от доставчици, съдът счита, че безспорно е налице основание по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, което е достатъчно за извършване на ревизия по реда на чл. 122 и сл. Тежестта на доказване, съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, е върху задълженото лице.

При сравнение на данните от счетоводството на търговеца и данните от програмния продукт „Мистрал“, използван в процесния период за управление на продажбите в обекта, органите по приходите са стигнали до извод, че са укрити приходи.

Този извод е основава на обстоятелството, че в базата данни, създадена при ползването на ПП „Мистрал“, наред с продажби с издаване на касов бон, записани като „Каса продажба тип 1“, са налице и записи на продажби без издаване на касов бон, записани като „Каса продажба тип 0“.

Установените суми от продажби, записани в програмния продукт като „Каса продажби тип 0“, са 4960350,47 лв. (четири милиона деветстотин и шестдесет хиляди триста и петдесет лв. и 47 ст.) за процесния период (лист 80 и сл.от делото), а продажбите с издаден касов бон са на стойност 2643603,89 лв. (два милиона шестстотин четиридесет и три хиляди шестстотин и три лв. и 89 ст.).

Установено е, че операциите с маркер КАСА – 1 напълно съответстват на отчетения от предприятието оборот по касови апарати и с отчетеното по справки-декларации по ЗДДС и в ГДД, поради което органът е направил извод, че операциите с маркер КАСА – 0 са недекларирани продажби.

Съдът, на основание чл. 57, ал. 2, т. 1 от ДОПК, е допуснал разпит на свидетели. Приети са по делото и изготвени заключения от вещи лица по допуснатите съдебни експертизи – съдебно – счетоводна и съдебно-техническа.

От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза (лист 297 и сл.) се установява, че според функциите на ползваната преди 2020 г. версия на програмния продукт „Мистрал“, за продажби се ползвал клавиш F4, а за изтриване на редове от стоки, сканирани с баркод-четеца, са ползвани други клавиши, включително и клавиш F3 и F7. Клавиш F3 всъщност изчиствал редовете от стоки само от екран, но същите оставали като продадени в данните за склада. Т.е. това са операциите „КАСА – 0“, които органът по приходите счита за реализирани продажби, които не са отчетени във фискалното устройство.

Вещото лице посочва и при разпита в съдебно заседание (лист 306, 307), че стоките, които са изведени от модул Склад като продадени с клавиш F3, без издаване на касов бон от ФУ, не остават като налични в модул Склад и, за да се продадат, като се регистрират във ФУ и се издаде касов бон, трябва да бъдат въведени отново данните в модул Склад. Свидетелите обясняват подробно, че са ползвали многократно клавиш F3, когато са проверявали въведените в програмата цени на стоки или наличностите на стоки в магазина, като реално не са извършвали продажби. А за регистриране на реални продажби и издаване на касов бон са ползвали друг клавиш F4. Няма как търговецът да не е знаел, че служителите ползват неправилно програмата, ако се е налагало постоянно повторно въвеждане на данни за стоките в програмния продукт в модул Склад, като при това положение би се стигнало до огромно разминаване в данните за складовата наличност и реалната такава. Данни за подобни обстоятелства по делото няма. По делото не се представиха данни служител да е въвеждал постоянно повторно като налични стоки в ПП „Мистрал“, които не са били продадени, а само маркирани с баркод-четеца и после изтрити от екрана с F3, и то в обемите и на стойностите посочени в РА и РД, надвишаващи почти двойно по стойност продажбите с издаден от ФУ касов бон, при която ситуация всеки добросъвестен търговец би забелязал маркираните многобройни продажби без издаден касов бон и би отстранил несъответствията.

По делото с ревизионната преписка са представени и 13 бр. фактури на обща стойност 6446 лв., представени при извършените насрещни проверки, неосчетоводени от търговеца (с изчислен от вещото лице дължим ДДС в размер на 127,03 лв. и лихви в размер на 73,80 лв. върху приходите от осъществени продажби на стоките по тези фактури, с прилаганата от търговеца за съответните периоди надценка), които подкрепят извода на органа по приходите, че са налице укрити приходи от нерегистрирани продажби.

Действително няма данни за издадени от контрагенти фактури за доставки на стоки на стойност и в количества, които могат да послужат за извършване на продажби с приход от 4960350,47 лв., нито данни за постъпления по банковите сметки на търговеца в такива размери, няма и данни през процесните периоди да са установявани разминавания в касовата наличност, но при определянето на данъчната основа с процесния РА приложение е намерила хипотезата на чл. 122, ал. 2, т. 16 от ДОПК – анализа на информацията от използвания програмен продукт, инсталиран на компютъра в търговския обект (в този смисъл Решение № 6063 от 19.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 51/2021 г.).

От заключението на вещото лице счетоводител (лист 210, 211, 216-218) се вижда, че в РА правилно са изчислени размерите на основите за облагане за всеки период.

Жалбоподателят не представи доказателства, с които да обори презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК.

С оглед изложеното съдът счита, че издаденият РА се явява законосъобразен. Подадената жалба следва да бъде отхвърлена.

На основание чл. 161, ал. 1, пр. 3 от ДОПК в полза на Дирекция "ОДОП" – Велико Търново при ЦУ на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 12820,63 лв., съгласно чл. 8, от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислено върху материалния интерес по ревизионния акт.

Така мотивиран и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Ловешки административен съд, шести административен състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалба с вх.№ 75/07.01.2022 г. подадена от Г.И.Г. с ЕГН********** ***, против Ревизионен акт № Р-04000421000442-091-01 от 30.09.2021 г. на орган по приходите към НАП, потвърден изцяло с Решение № 143/14.12.2021 г. на Директор дирекция „ОДОП” Велико Търново към ЦУ на НАП, с който при извършена ревизия за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2019 г. са установени допълнително задължения на жалбоподателя за: