№ 125
гр. Пазарджик, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500135 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
21/07.01.2022 г., постановено по гр.д. № 2021522102646 Пазарджишкият
районен съд е осъдил ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, със
седалище и адрес: гр.София, бул. "Витоша" № 2 - Съдебна палата,
представлявана от Главния прокурор да заплати на М. АЛ. П., с ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ул. “Г.М.“ № 9 на основание чл.2 ал.1, т.3 от
ЗОДОВ сумата в размер на 6 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от повдигнато и поддържано обвинение за
престъпление по чл.201, във връзка с чл.26 ал.1 от НК, за което е била
оправдана с влязла в законна сила на 15.01.2021 год. присъда, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2021 г. до окончателното
й изплащане, както и разноски по делото за адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважения иск, в размер на 240,00 лева, като е отхвърлил иска за
неимуществени вреди над посочения размер от 6000 лева и до претендирания
с исковата молба размер от 25 000 лева, както и претенцията за разноски над
размера от 240,00 лева до претендирания размер от 1000 лева, като
неоснователни.
1
Против така постановеното решение в законния срок са постъпили
въззивни жалби както от М.П., така и от Прокуратурата на РБ с изложени
оплаквания за незаконосъобразност.
Жалбоподателката П. чрез своя процесуален пълномощник обжалва
решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната му част като
твърди, че така определеният размер на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди е силно занижен. Съдът правилно бил изяснил
обстоятелствата по делото, но бил приложил неправилно чл.52 от ЗЗД, тъй
като определеното обезщетение не било справедливо. По делото било
безспорно установено, че при всяко призоваване на П. пред разследващите
органи тя преживявала силен стрес, сериозно били накърнени
професионалната й репутация и доброто й име, загубила работата си и била
лишена от средства. Искането е претенцията да бъде уважена в пълен размер
с присъждане на разноските, направени в двете инстанции – също в пълен
размер.
Прокуратурата на РБ обжалва решението в осъдителната му част също с
твърдения за нарушение на чл.52 от ЗЗД, но счита, че определеният от съда
размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е завишен.
Прокуратурата твърди, че липсвали доказателства за това, че за 2 години и 8
месеца здравословното състояние на ищцата се е влошило, а и в исковата
молба липсвали подобни твърдения. Не било изяснено от свидетелските
показания от кой момент ищцата е изпаднала в стрес и започнала да получава
паник атаки. Не били събрани и доказателства каква е била личната и
професионалната репутация на П., за да се приеме, че са били накърнени в
резултат на образуваното срещу нея наказателно производство. Не било
доказано също така по каква причина ищцата е изгубила работата си и дали
това било станало в резултат на образуваното наказателно производство.
Искането е размерът на обезщетението за неимуществени вреди да бъде
значително намален, тъй като по-високият размер щял да доведе до
неоснователно обогатяване на ищцата.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не са постъпили писмени отговори на
подадените въззивни жалби от страните.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивните жалби, като обсъди и анализира събраните по делото
2
доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и
при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
В исковата си молба против Прокуратурата на Република България
ищцата М. АЛ. П. е твърдяла, че в периода 2010-2014 г. изпълнявала
длъжността „счетоводител“ към Археологически музей „Проф. Мечислав
Домарадски“ - гр. С.. Изпълнявала добросъвестно служебните си задължения
и била много стриктна при извършване плащания, отнасящи се до музея.
Твърдяла е, че срещу нея било образувано досъдебно производство №
216/2016 г., по повод на което на 23.07.2018 г. била привлечена в качеството
на обвиняема. Било й вменено във вина престъпление, очертало хипотезата на
чл. 201, във връзка с чл.26 ал.1 от НК, тъй като в периода 21.06.2011 г. -
27.02.2013 г., в качеството й на счетоводител на музея, била присвоила
обществени движими вещи - пари в размер на 19 410 лв. - сума, връчена й да
пази и управлява. След приключване на досъдебното производство прокурор
от Пазарджишката районна прокуратура изготвил обвинителен акт, който бил
внесен в районния съд с обвинение по цитираните материално правни
наказателни състави.
Ищцата е твърдяла, че по образуваното НОХД № 1198/2018 г. на
13.07.2020 г. съставът на районния съд издал присъда, е която била призната
за невиновна и оправдана. В законоустановения срок - на 21.09.2020 г. -
прокурор от Районна прокуратура сезирал Окръжния съд с протест,
основанието, за който били чл.336 ал.1, т.2, във връзка е чл.334, т.2 от НПК с
цел оправдателната присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде
постановена нова, е която да бъде призната за виновна.
По образуваното въззивно наказателно дело № 516/2020 г. съставът на
окръжния съд оставил без уважение прокурорския протест, потвърджавайки
оправдателната присъда.
Ищцата е поддържала, че изложените обстоятелства обосновават
отговорността на Прокуратурата на Република България, съгласно чл.2, т.З от
ЗОДОВ. Твърдяла е, че са налице следните обстоятелства: досъдебното
производство, образувано срещу нея, е било наблюдавано от прокурор към
районна прокуратура, който е изготвен обвинителен акт и е поддържал
обвинението срещу нея. След оправдателната присъда прокурорът е изготвил
протест, който е поддържан пред състава на Окръжния съд. Счита, се със
3
своето решение Окръжният съд е обосновал отговорността на Прокуратурата
на Република България, тъй като влязлата в законна сила оправдателна
присъда характеризирала обвинението като незаконно. Ищцата е твърдяла, че
за един продължителен период от време й били причинени морални вреди -
трудно изразими словесно. Твърдяла е, че с предаването й на съд били
поставени на изпитание професионалната й репутация и обществен престиж.
За дълъг период от време се намирала в състояние на стрес, подсилен от
вестникарска публикация. Твърдяла е, че е налице причинна връзка между
незаконния акт - в случая изготвянето на обвинителен акт и предаването й на
съд и моралните вреди, които не биха настъпили, ако прокуратурата била
анализирала стриктно изискванията на НПК за недоказаност на обвинението.
Въз основа на тези обстоятелства ищцата предявява против
Прокуратурата на Република България иск за причинените й морални
страдания в резултат от предаването й на съд в размер на 25 000 лв., който
моли да бъде уважен в претендирания размер, ведно със законната лихва,
считано от момента на влизането в сила на оправдателната присъда -
15.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендирала е
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, с който се оспорва изцяло иска по основание и размер. Твърдял е,
че както исковата молба, така и приложеното към нея извлечение от вестник
„Пазарджишка Марица“ не установяват по никакъв начин наличието на
претърпени неимуществени вреди. Поддържал е, че в тежест на ищцата е да
докаже по безспорен начин всяка една от твърдените вреди, техния размер,
както и че те са пряка и непосредствена последица от конкретни действия на
прокуратурата. Напълно неоснователни били твърденията за претърпени
вреди в резултат на медийната публикация. От нейното съдържание било
очевидно, че се интерпретирало изявление на временния кмет на общината за
констатирани злоупотреби, но никъде не ставало въпрос за образувано
наказателно производство спрямо ищцата.
Представителят на Прокуратурата на РБ е твърдял, че размерът на
претендираните неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. е прекомерно
завишен и ярко не съответства с принципа за справедливост, заложен в чл.52
от ЗЗД, с установената съдебна практика на българските съдилища и на
4
Европейския съд по правата на човека в Страсбург, както и със социално-
икономическите условия в Република България. Поддържал е, че следва да се
има предвид и обстоятелството, че ищцата е била оправдана още на първата
съдебна инстанция.Искането е предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Безспорно се установява от доказателствата по делото, че срещу ищцат
а е било образувано и водено досъдебно производство № 216/2016 г. по описа
на ОД на МВР-Пазарджик и прокурорска преписка № 3776/2015 г. по описа
на Районна прокуратура-Пазарджик. Ищцата е била привлечена в качеството
й на обвиняем за престъпление по чл.201, във връзка с чл.26 ал.1 от НК на
датата 16.05.2018 г. На 24.07.2018 г. Районна прокуратура-Пазарджик е
внесла в Районен съд - Пазарджик обвинителен акт срещу нея за
престъпление по чл.201, във връзка с чл.26 ал.1 от НК. Образувано е било
НОХД № 1198/2018 г. по описа на РС-Пазарджик. По делото са насрочени и
проведени дванадесет съдебни заседания в периода от 15.11.2018 г. до
13.07.2020 г., на които ищцата се е явявала лично.
С присъда № 64 от 13.07.2020 г., постановена по НОХД № 1198/2018 г.
по описа на Пазарджишкия районен съд, ищцата М. АЛ. П. е призната за
невиновна в това, че в периода от 21.06.2011 г. до 27.02.2013 г. в гр.С., обл.
Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, като длъжностно
лице по смисъла на чл.93, т.1,6."б." от НК - счетоводител на Археологически
музей „Професор М. Домарадски“ гр. С. е присвоила чужди пари в общ
размер на 19410 лева, собственост на Археологически музей „Професор М.
Домарадски“ гр. С., представляван от В.М. П. - временно изпълняващ
длъжността „директор“, връчени в това й качество и поверени й да ги пази и
управлява по деяния, подробно описани, поради което и на основание чл.304
от НПК е оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл.201,
във връзка с чл.26 ал.1 от НК. На основание чл.190 ал.1 от НПК е
постановено разноските по делото да останат за сметка на държавата.
Против така постановената присъда е подаден протест и допълнителен
протест от прокурор при Районна прокуратура - Пазарджик, с искане да бъде
отменена присъдата на Районен съд-Пазарджик и да бъде постановена нова, с
която да бъде призната подсъдимата М. АЛ. П. за виновна в съответствие с
повдигнатото й обвинение и да й бъде наложено наказание, предвидено в
5
закона. Пред пазарджишкия окръжен съд е образувано ВНОХД № 516/2020 г.,
по което е насрочено и проведено едно съдебно заседание на 08.12.2020 г., на
което ищцата е присъствала лично.
С решение № 260003/15.01.2021 г., постановено по ВНОХД № 516/2020
г. по описа н а Окръжен съд - Пазарджик е потвърдена присъда № 64 от
13.07.2020 г. по НОХД №1198/2018 г. на Пазарджишкия районен съд.
Решението е окончателно и неподлежащо на обжалване и протестиране и е
влязло в законна сила на същата дата - 15.01.2021 г. Така наказателното
производство срещу ищцата М. АЛ. П. е продължило две години и осем
месеца.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото пред районния
съд са разпитани и свидетели, от показанията на които се установява, че в
личния и социалния живот на ищцата настъпили сериозни промени във
връзка с повдигнатото й обвинение. Тя била стресирана, притеснена и
изплашена от повдигнатото й обвинение, чувствала се несправедливо
обвинена и приемала наказателния процес срещу нея много тежко.
Здравословното й състояние се влошило, изпадала в стрес, започнала да
получава паник атаки. Срещу нея се появила и публикация във вестник
„Пазарджишка Марица“, в броя му от 05.11.2015 г., а по-късно останала и без
работа, което допълнително я стресирало.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба на ищцата е частично
основателна, а жалбата на Прокуратурата на РБ – изцяло неоснователна по
следните съображения:
Предявени е иск, намиращ правното си основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ - за обезщетяване на причинените неимуществени вреди от незаконно
обвинение, ведно със законната лихва за забава от преустановяване на
нарушението до окончателното изплащане.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
6
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗОДОВ обезщетението се дължи за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени виновно от длъжностни лица. Отговорността на държавата за
дейността на правозащитните й органи е обективна и не зависи от наличието
или липсата на вина у определено длъжностно лице, причинител на вредата.
Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване
незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния
орган.
В ТР № 5/2015 г. по тълк.д. № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС е прието, че
без повдигане на неоснователно обвинение от Прокуратурата на Република
България не биха настъпили каквито и да било вреди от съдебни актове и по
специално, че държавата не отговаря чрез съда, а чрез прокуратурата по
искове за обезщетение за вреди при наличие на влязла в сила присъда, с която
лицето е било признато за виновно и осъдено на наказание по НК и по реда на
възобновяване на наказателните дела е признато за невиновно и оправдано.
При така очертаната законова рамка правилно районният съд е приел, че
следва да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата на Република
България на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. В своята практика ВКС
трайно приема, че действия или бездействия, дали основание за предявяване
на обвинението, могат да са недобросъвестни в гражданскоправен смисъл, да
са административно нарушение или деликт, но това не винаги означава, че с
осъществяването им гражданинът има принос в това да бъде обвинен, ако не е
извършил престъпление. При повдигане на обвинение Прокуратурата на
Република България носи пълна отговорност престъпленията да бъдат
различавани от други укорими действия /В този смисъл - Решение № 244 от
25.07.2013 г. по гр.д. № 1205/2012 г., IV г.о.,/.
Именно такова разграничение не е направила Районна прокуратура –
Пазарджик при повдигане на обвинения на М.П., поради което тя е била
оправдана на две инстанции от съдебните състави както на Районен съд –
7
Пазарджик, така и на Пазарджишкия окръжен съд.
Неоснователно е твърдението, че определеният от районния съд размер
на обезщетение е завишен. Установява се от доказателствата, че
наказателното производство е продължило малко 2 години и 8 месеца, в който
период по отношение на ищцата са предприемани многократни процесуални
действия: тя е бил призовавана и разпитвана пред разследващия орган,
повдигано й е обвинение, призовавана е в съда в качеството на подсъдима в
общо 13 открити съдебни заседания пред две инстанции и т.н.. Причинените й
в резултат на това вреди се установяват по безспорен начин от показанията на
разпитаните по делото свидетели за това, че тя е била силно стресирана, в
резултат на което започнала да получава паник атаки; в местната преса
излязла публикация с коментар, че П. измислила схема „…да се възползва от
общинската хазна“, като е обяснено, че освен на Община С., тя била
счетоводител и на Археологическия музей, което направило случая публично
известен. Установено е още, че ищцата останала без работа и средства за
препитание, почувствала се унизена, било накърнено личното и
професионалното й достойнство.
Следва да се отчете и това, че П. е на 52 години като липсват данни за
предишни нейни осъждания. Имала е добро обществено положение, но
репутацията й на честен човек е била срината. Повдигнатото й обвинение е
било разгласено чрез средствата за масово осведомяване и по този начин е
станало известно на широк кръг от хора. Липсват обаче данни постановените
на две инстанции оправдателни съдебни актове да са били разпространени
публично по реципрочен начин.
Трайна е практиката на ВКС, че обезщетение за неимуществени вреди
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи дори и когато не са ангажирани
доказателства за тях. При наличие на акт, с който ищецът е оправдан в
извършване на вменените му престъпления от общ характер, без съмнение за
него са произтекли неимуществени вреди, чийто размер следва да се определи
от съда по справедливост. В своята практика ВКС приема, че
„справедливостта“ представлява критерий за определяне на такъв размер на
обезщетението, който най-пълно и точно да обезщети увреденото лице за
последиците от незаконосъобразното засягане на правната му сфера. Този
критерий се основава и е свързан с редица конкретно съществуващи
8
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. В случаите, когато се определя обезщетение за
претърпени неимуществени вреди по чл. 2 от ЗОДОВ следва да се имат
предвид и указанията дадени с т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 година,
постановено по тълк. д. № 3/2004 година на ОСГК на ВКС, а също така и
установените в практиката факти и обстоятелства от значение за
определянето на обезщетението, каквито са личността на увреденото лице,
данните за наличието на предишни осъждания, начина на живот и обичайната
среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, както
и продължителността на наказателното производство, наложената мярка за
неотклонение, отражението на производството върху личния, обществения и
професионалния живот, разгласяването и публичността на производството, а
също така и причиняването на здравословни вреди.
Вземайки предвид всички тези критерии въззивният съд приема, че за
причинените на ищцата неимуществени вреди в резултат на повдигане и
поддържане на незаконно обвинение от страна на Прокуратурата на
Република България в полза на М.П. следва да бъдат присъдени общо 10000
лв. При определяне на този размер съдът взе предвид факта, че ищцата е на 52
г., с чисто съдебно минало, както и че наказателното производство срещу нея
е продължило 2 години и 8 месеца на две съдебни инстанции, проведени са
общо 13 открити съдебни заседания, а повдигнатото й обвинение е било
публично разгласено чрез средствата за масово осведомяване, в резултат на
което тя е преживяла силен стрес и притеснение, било е накърнено доброто й
име в обществото, а е останала и без работа и средства за издръжка.
Въззивният съд приема, че обезщетение в размер на 10000 лв. е достатъчно, за
да обезщети претърпените от ищцата неимуществени вреди – резултат от
незаконно повдигнатото й и поддържано от Прокуратурата обвинение за
престъпление от общ характер за присвояване на парична сума в големи
размери, като това обезщетение няма да допринесе за неоснователното й
обогатяване, както твърди представителят на Прокуратурата във въззивната
жалба.
Като е отхвърлил иска за разликата от 6000 лв. до 10000 лв. районният
съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен в
тази своя част, вместо което да бъде постановено решение, с което исковата
9
претенция следва да бъде уважена до този размер. В останалата си част
решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в полза на М.П. следва да бъдат присъдени
допълнително деловодни разноски за първа инстанция в размер на 160 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение, като за разликата до размера от 1000
лв. претенцията се явява неоснователна, а решението на РС-Пазарджик следва
да бъде потвърдено.
Пред въззивния съд не са представени доказателства за направени
разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 21/07.01.2022 г., постановено по гр.д. №
2021522102646, в частта, с която е отхвърлен искът на М. АЛ. П., с ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ул. “Г.М.“ № 9 против ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, със седалище и адрес: гр.София, бул. "Витоша" №
2 - Съдебна палата, представлявана от Главния прокурор за заплащане на
основание чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ на обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди за разликата от 6 000 лева до 10000 лева, както и в
частта за разноски по делото за адвокатско възнаграждение, за разликата от
240 лева до 400 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, със
седалище и адрес: гр.София, бул. "Витоша" № 2 - Съдебна палата,
представлявана от Главния прокурор, да заплати на М. АЛ. П., с ЕГН
**********, с адрес: гр.С., ул.“Г.М.“ № 9 на основание чл.2 ал.1, т.3 от
ЗОДОВ сума в размер на 4000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от повдигнато и поддържано обвинение за
престъпление по чл.201, във връзка с чл.26 ал.1 от НК, за което е била
оправдана с влязла в законна сила на 15.01.2021 год. присъда, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2021 г. до окончателното
й изплащане, както и разноски по делото за адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважения иск, в размер на 160,00 лева, (или общо присъдено
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10000 лв. и
10
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.).
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21/07.01.2022 г., постановено по гр.д. №
2021522102646 по описа на Пазарджишкия районен съд в останалата му
обжалвана част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11