Р Е Ш Е Н
И Е
№ 260050
гр.
Пловдив 13.01.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд Х-ти граждански състав в закрито заседание на тринадесети
януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Пламен Чакалов
Членове: Румяна Андреева
Бранимир Василев
като разгледа докладваното от съдия Чакалов гр. д. № 67
по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Длъжникът
М.И.Т., ЕГН ********** ***, **** е обжалвала насочването на изпълнението по
изп. д. № 20198210402140 по описа на Частен съдебен изпълнител П. И. към вещ,
която смята за несеквестируема и моли съда да отмени насочването на
изпълнението и прекрати публичната продан. С допълнителна молба от 22.12.2020г.
иска спиране на изпълнението до произнасянето на съда.
Другата
страна по жалбата – взискателят „Райфайзен банк (България) ЕАД счита жалбата за
недопустима, но излага и доводи за нейната неоснователност и моли съда да я отхвърли.
Претендира разноски.
Съдебният
изпълнителят представя мотиви, в които изразява становище за недопустимост на
жалбата, а ако съдът я приеме за допустима счита същата за неоснователна.
Предвид
доказателствата съдът установи следното:
По
допустимостта: Вярно е, че в мотивите на ТР № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк.
д. № 2/2013г. на ОСГТК е посочено, че срокът за обжалване при насочване на
изпълнението към вещ, която длъжникът счита за несеквестируема тече от връчване
на съобщението за насрочване на проданта, който срок в случая е изтекъл, но в
следващото изречение е указано, че пропускането на този срок осуетява
единствено правото на длъжника да иска прекратяването на започналата продан или
да му върне получената от публичната продан сума. Следователно не е
преклудирана възможността да се обжалва насочването на изпълнението към
несеквестируема вещ. Върху този извод не влияе постановеното на 11.11.2020г.
решение № 260366 по гр. д. № 2387/20г. на Пловдивския окръжен съд, VІІІ-ми
гр.с., защото с него се обсъжда несеквестируемостта към друг момент, а
както е посочено в същото решение секвестируемостта са преценява към конкретния
момент, който в обсъждания съдебен акт е описа на процесната вещ, а в
настоящето дело е извършването на публичната продан. Затова жалбата е допустима
и следва да се разгледа по същество.
От
приложените по изпълнителното дело преписи от нотариални актове се установява,
че длъжникът М.И.Т. освен
процесното жилище притежава и още два: апартамент с площ от 127.33 кв. м. в гр.
**** и масивна двуетажна еднофамилна вилна сграда с площ от 55 кв. м. в гр. ****,
върху които са наложени възбрани на 18.11.2019г.
Безспорно
е, че върху апартамента в гр. **** е учредена ипотека и дори и да се приеме, че
това жилище не следва да се има предвид при преценка секвестируемостта на
жилището в с. ****, то притежаването на друг жилищен имот, макар в обем от
правото на собственост равен на ½ идеална част от него прави жилището в
с. **** секвестируемо. Това е така, понеже площта на вилната сграда в гр. ****
преценена с жилищната нужда на длъжницата съгласно чл.2, ал.1, т.1 от Наредбата
за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство е достатъчна
да задоволи жилищната нужда на М.
И. Т., която не твърди и не
установява, че вилната сграда не може да задоволи жилищната ú нужда.
Обстоятелството, че на
30.11.2020г. М.Т. е дарила собствената си ½ ид. ч. от вилната сграда в
гр. **** не може да направи жилището в с. **** несеквистируемо, понеже според
разпоредбата на чл. 452, ал.2 от ГПК извършеното от длъжника разпореждане с
имота след вписване на възбраната е недействително спрямо взискателя.
Изложеното налага извода, че насочването
на изпълнението към имота в с. **** не е единствено жилище на длъжника по
смисъла на нормата на чл. 444, т.7 от ГПК и затова жалбата е неоснователна и
следва ще се остави без уважение.
С
оглед изхода на делото искането за спиране на изпълнението е неоснователно и ще
се остави без уважение.
Неоснователността
на жалбата обосновава отговорността на жалбоподателя към въззиваемата страна за
разноски в размер на сумата от 50 лв. разноски по делото на основание чл. 78,
ал.8 от ГПК във връзка с чл. 27 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 260538/07.01.2021г. по регистратурата на Пловдивския
окръжен съд, подадена от М.И.Т., ЕГН ********** ***, **** против насочването на
изпълнението по изп. д. № 20198210402140 по описа на Частен съдебен изпълнител
П. И. към вещ, която смята за несеквестируема, а именно ПИ с идентификатор
47295.125.285 в село **** с площ от 544 кв. м., ведно със сграда с
идентификатор 47295.125.285.1 със застроена площ от 57 кв. м. и сграда с
идентификатор 47295.125.285.2 с площ от 26 кв. м.
ОТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.И.Т., ЕГН ********** ***, **** за спиране на
изпълнението по изп. д. № 20198210402140 по описа на Частен съдебен изпълнител
П. И. с район на действие окръжен съд Пловдив.
ОСЪЖДА
М.И.Т., ЕГН ********** ***, **** да заплати на Райфайзен банк (България) ЕАД,
със седалище и адрес на управление гр. ****, ЕИК **** сумата 50 (петдесет) лева
разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.