О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№ 117
гр. Русе, 31 януари 2023 год.
Русенският административен съд, в закрито заседание на 31 януари 2023 год. в състав:
Председател : Диан
Василев
като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 516 по описа на
съда за 2022 година, установи:
Настоящото производство е по реда на
чл. 248 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК.
Основното производство по адм. дело №516 по описа на съда за 2022 г. е образувано по
повод постъпила жалба от община Русе, представлявана от кмета на общината Пенчо
Милков срещу акт на секретаря на междуведомствената комисия за възстановяване и
подпомагане към Министерски съвет, обективиран в писмо с изх. №
953900-1357/13.10.2022г., с което е постановен отказ за даване на указания и
срок за изпълнението им по отношение за отстраняване на нередности по направени
от Община Русе искания за предоставяне на възстановителна помощ на физически и
юридически лица, входирани в Комисията под различни номера.
Съдът прецени, че се касае за производство по реда на чл. 197 и сл. в
Раздел IV „Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на
административен акт“ от Административнопроцесуалния кодекс.
Жалбата, с която бе сезиран е подписана от кмета на община Русе. В нея е
отправено и искане за присъждане на разноски, като буквално е записано :
„Претендирам възнаграждение за процесуално представителство“.
С определение от 24.10.2022 г. съдът остави без движение така депозираната жалба поради липсата
на внесена по делото държавна такса в размер на 50 лева.
В срок от общината бе представено платежно нареждане(л.95) за внесена държавна
такса и съдът се произнесе с определение №19 от 19.12.2022г., с което уважи
жалбата.
След постановяване на съдебният акт, в деловодството на съда постъпва
молба, вх. №5125/21.12.2022г., подписана от ст. юрисконсулт В. Нанов, с искане
за допълване на определение №19 от 19.12.2022г. по адм. дело №516/2022г. по
описа на АС-Русе. Претендира се присъждане в полза на общината на внесената
държавна такса в размер на 50 лева, като молбата се основава на разпоредбите на
чл.143, ал.1 от АПК, вр. с чл.248, ал.2 от ГПК.
В законоустановения срок, разписан в чл. 248, ал.2 от ГПК ответната страна не
ангажира становище.
Административен съд Русе
намира, че депозираната молба е допустима, като подадена в преклузивния срок по
чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и при наличие на правен интерес.
Разгледано по същество,
искането на община Русе, чрез кмета на общината, представлявана от ст. юрисконсулт В. Нанов е неоснователно.
Съгласно чл. 81 от ГПК,
"във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се
произнася и по искането за разноски".
Следователно независимо какъв вид е акта -
решение или определение, и без значение дали е постановено в открито или
закрито заседание, щом приключва делото, съдът дължи произнасяне, ако е
направено искане за присъждане на разноски и то е своевременно.
Какво се разбира под
„своевременно“- най-късно до приключване на последното по делото открито
съдебно заседание или ако такова няма, т.е. производството по делото се
приключва със съдебен акт в „закрито заседание“, искането следва да е било
направено преди постановяване на този съдебен акт.
Когато съдът уважи жалбата, с
която е сезиран, направените от жалбоподателя разноски в производството се
възстановяват от бюджета на АО, чиито действия са причина за съдебното
производство.
Разноски се дължат и по силата
на чл.143, ал.1 от АПК, съобразно която норма „Когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ.“. Настоящия случай е точно в тази
хипотеза-предл.2-ро.
За да бъде реализирана обаче отговорността за разноски, е
необходимо да е отправено и своевременно искане пред компетентната съдебна инстанция, като
се представи документ, удостоверяващ, че разноските са направени. Такъв
документ относно внесена държавна такса е представен.
Както е видно обаче от
записаното в жалбата, с която е сезиран съда, община Русе претендира само възнаграждение
за процесуално представителство.
По тази претенция съдът с
определението си от 19.12.2022г. е изложил мотиви, че липсват данни в
съдебното производство /дори и по повод депозиране на жалбата/ да е участвал
юрисконсулт или нарочно упълномощено лице-адвокат. Жалбата е подписана лично от
кмета на общината. Това не позволи на съда да присъди разноски в полза на
общината. Така искането за разноски не бе уважено.
Едва с нарочната молба вх. №5125/21.12.2022г. по описа на АС-Русе, подписана
от ст. юрисконсулт В. Н., е направено искане за допълване на определение №19 от
19.12.2022г. по адм. дело №516/2022г. по описа на АС-Русе, като се претендира присъждане
на внесената от общината държавна такса в размер на 50 лева.
Тази молба обаче е след постановяване на определение №19 от 19.12.2022г.,
т.е. не е своевременно подадена. Разноски досежно държавна такса не са поискани
и с жалбата, с която е сезиран АС-Русе, а както посочихме по-горе, само такива
за процесуално представителство. Такива не са поискани и с нарочната молба, към
която е приложено платежно нареждане за внесена държавна такса.
Изложеното – несвоевременното депозирано искане за присъждане на внесената
от общината държавна такса в размер на 50 лева е причина и основание за съда да
откаже присъждането на тези разноски.
Друг би бил крайният резултат от едно такова искане, ако бяхме в хипотезата
на чл.143, ал.2 от АПК - оттегляне на оспорения административен акт. В този
случай е напълно възможно едната страна /жалбоподателят/ да не е уведомен за
това и тогава ще има право да иска разноски и след прекратителното определение
на съда. Настоящият случай е не попада в тази хипотеза. След като община Русе е
сезирала съда с жалба, е следвало още с нея да поиска всички направени
разноски. Имала е възможност и по-късно, при самото внасяне на дължимата
държавна такса.
Искането за разноски след постановяване на определение №19 от 19.12.2022г.
е закъсняло и не следва да бъде уважено.
Водим от горното и на основание
чл. 248, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Отхвърля искането на община Русе, представлявана от кмета на общината П. М.,
за допълване на определение на съда №19 от 19.12.2022г., в частта му за разноските.
Определението
може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
Съдия: