Р Е
Ш Е Н И Е №1113
гр. Перник, 26.10.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, десети граждански
състав, в открито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и
шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря Д.А., като разгледа докладваното от съдията Златарева гр. дело №1442 по описа за 2016 год. на Районен съд-Перник и за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК.
Ищецът „Топлофикация – Перник” АД гр. Перник,
представлявано от изпълнителния директор С.Й. чрез юрк. Й., е подало заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Т.Р.К. за
следните суми: 389,96 лв.,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2013
г. до 30.04.2014 г. за
топлоснабден имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението – 12.10.2015г., до окончателното й
изплащане, сумата от 53,26 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода
от 08.01.2014г. до 24.08.2015г., както и за разноски в размер от 25,00 лв. за
държавна такса и 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди да е доставил на ответника топлинна енергия
по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, през
периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2014 г. за жилище с адрес *** , за която ответникът не му заплатил дължимата
цена. Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното
производство. Претендира разноски.
С
отговора на исковата молба ответникът прави възражение за нередовност на
исковата молба със съображение, че от същата не ставало ясно каква част от
процесното вземане е начислена за топлинна енергия, респ. за битово горещо
водоснабдяване, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация и такса мощност.
Признава, че вземанията са изчислени коректно като размер, но искът е насочени срещу лице, което нямало
качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. В тази връзка
навежда конкретни съображения, че не е собственик или ползвател на имота, за
който са начислени сумите. Възразява, че не се намирал в облигационно
правоотношение с ответника, като в тази връзка поддържа, че не е приемал писмено
общи условия за доставка на топлинна енергия, а всяка уговорка за презюмирано
присъединяване към такива била нищожна поради противоречие със закона и
заобикалянето му. Оспорва доказателствената стойност на представеното от ищеца
с исковата молба извлечение от сметка от 24.08.2015г. , като в тази връзка
навежда и възражение срещу редовността на воденото от същия счетоводство.
Поддържа, че за процесния период за имота, за който са начислени сумите, не е
съществувал договор с фирма за дялово
разпределение. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на
разноските, претендирани от ищеца.
В съдебно заседание ищцовото дружество чрез пълномощника си юрк.Й. поддържа
предявените искове, като уточнява,
че същите са насочени срещу лице с фамилно име „Р.“ и че поради техническа
грешка в адресната част на исковата молба е посочено друго фамилното име за ответника. Представя списък на разноските по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание
ответникът Т.Р.К. чрез пълномощника му адв.Б. В. признава коректността на
извършеното дялово разпределение и делът от него за процесните недвижим имот и
период, както и обстоятелствата, че за процесния период е потребена
топлоенергия в посоченото в исковата молба количество и на заявената в същата
стойност. Заявява, че оспорва единствено пасивната материална легитимация на
ответника по иска с конкретни съображения, че същият не е собственик или
ползвателн на жилището, за което са начислени сумите. Прави изявление за
частично оттегляне на възражението срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение.
С влязло в законна
сила протоколно определение, държано в проведеното на 05.10.2016г. открито
съдебно заседание производството по делото е прекратено като процесуално
недопустимо поради оттегляне на възражението срещу издадената заповед за
изпълнение и отпадане на интереса от водене на делото в частта по предявените
искове
- за сумата от 194,98
лв., представляваща ½ част от вземането за главница за доставена
топлинна енергия
и
- за сумата от 26,63 лв., представляваща ½ част
от вземането за лихва за забава в плащането на цената.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето,
ч.гр.дело №6733/2015 г. по описа на ПРС е видно, че въз основа на заявление по
реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец и срещу ответника е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите от 389,96 лв., представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2014 г. за топлоснабден имот, находящ се в ***, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението –
12.10.2015г., до окончателното й изплащане, сумата от 53,26 лв., представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 08.01.2014г. до 24.08.2015г., както и за
разноски в размер от 125,00 лв.
С възражение с рег.№30811/
05.11.2015г. подадено в законовия
двуседмичен срок по чл.414, ал.1 ГПК, ответникът е оспорил вземането, сочейки, че не дължи
сумите, предмет на издадена заповед за изпълнение /л.13 от приложеното ч.гр.дело 6733/ 2016 г.на ПРС /
От приетите като писмени доказателства
общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава. По делото е приета публикация на общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от 2008 г. във
в-к „Новинар” от 29.04.2008г. /л.9,10 от делото/.
С доклада по делото като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, касаещи коректността на
извършеното дялово разпределение и делът от него за процесните недвижим имот и
период, както и фактът, че за процесния период е потребена топлоенергия в
посоченото в исковата молба количество и на заявената в същата стойност
Видно от приетия, неоспорен
по реда на чл.193 ГПК договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 12.11.1999г. със същия ответникът е закупил
правото на собственост върху недвижим имот-апартамент в гр. Перник с адрес***,
състоящ се от стаи, кухня, сервизно помещение и мазе, със застроена площ от
65,71 кв.м.
От удостоверение с
изх. № 16/СЛУ-7212, издадено на 19.09.2016г. от заместник-кмет „Строителство и
устройство на територията“ в Община Перник се установява, че жилищна сграда,
находяща се в ***е с актуален административен адрес *** по одобрената номерация
на гр. Перник.
От представеното
приложение №1 към декларация по чл. 14,
чл. 27 и параграф 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗМДТ е вдино, че
ответникът е декларирал под страх от наказателна отговорност пред дирекция
„Местни приходи и такси“ при Община Перник, че по силата на цитирания по-горе
договор за продажба на държавен недвижим имот е придобил в съсобственост с
лицето М. К. К. правото на собственост за имота, за който са начислени
процесните суми. Видно от отбелязването в таблица 4 към част втора от
декларацията и за двамата съсобственици жилището е декларирано като основно.
Съдът кредитира документа в цитираните му части като удостоверяващ неизгодни за
издателя му обстоятелства.
От представената от
ищцовото дружество справка е видно какъв е размерът на начислените от
последното суми за доставена топлинна енергия за процесния имот. Съдът
кредитира справката, като съобрази направеното изменение в позицията на
ответника, който в проведеното първо заседание по делото признава
обстоятелството, че сумите са коректно изчислени, с оглед на което и не е
допуснато изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза по делото.
По реда на чл. 192 ГПК
по делото е постъпила индивидуална справка от фирмата за дялово разпределение
по партида с титуляр Т.Р.К..
При формиране на
изводите си за приетото за установено по делото съдът не взема предвид
представения от ищеца списък с броя на живущите в блок ***, като неотносим,
предвид липсата на упоменат период, за който се отнася същия.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По допустимостта на исковете
Предявените
искове са:
- с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.
149 и чл. 150 ЗЕ за сумата от 194,98 лв., представляваща 1/2 главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2014 г. за топлоснабден имот, находящ се в ***, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението –
12.10.2015г., до окончателното й изплащане
- и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 86, ал. 1 ГПК за сумата от
26,63 лв., представляваща 1/2 част от
законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.01.2014г. до
24.08.2015г.
Предявените искове
имат за предмет установяване дължимостта на част от сумите, за
които е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични
задължения, поради което са процесуално допустими.
За оставащата ½ част от същите издадената заповед за изпълнение е
влязла в законна сила поради оттегляне на възражението с последиците по чл. 416 ГПК, които по аргумент от мотивите към т. 10а от Тълкувателно решение №4/2013г.
по т.д. №4/2013г. на ОСГКТ на ВКС следва да се приложат от съда, който
разглежда иска. Поради това с настоящето решение съдът следва да разпореди да
се издаде изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение за частта от
вземанията, за която същата в влязла в сила.
По основателността на предявените
искове, съдът намира следното:
По иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД.
вр. с чл. 149 ЗЕ:
Предявеният иск е за
установяването съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Безспорно е по делото
и представените договор за продажба на държавен недвижим имот и удостоверение
за актуален адрес, се установява, че
ответникът Т.Р.К. е собственик на жилищния имот, за който са начислени
процесните суми. Ето защо между страните е възникнало и съществувало
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при
Общи условия, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, за абонатен № **********.
Възраженията на
ответника, че при определяне размера на задълженията му следва да се отчете
наличието на съсобственост е неоснователно по следните съображения:
Всеки съсобственик
може да сключи договор, свързан с ползването на съсобствената вещ, като по
силата на така създаденото правоотношение страна по договора е съсобственикът,
който е сключил договора, а в случай, че останалите съсобственици ползват
облага от сключения договор, отношенията между тях и съсобственика, сключил
договора, се уреждат по пътя на неоснователното обогатяване или по реда на чл.
30, ал. 3 ЗС. Следователно, задълженията по сключения договор в отношенията с
насрещната страна се носят от съсобственика, сключил договора, като вътрешните
отношения между съсобствениците по правило не могат да се противопоставят на
кредитора. В случая договорът е възникнал на основание чл. 150 ЗЕ, а възражението
за наличие на съсобственост може да се противопостави на останалите
съсобственици/лицата, ползвали имота за процесния период, но не и на кредитора.
Нещо повече – от представената декларация по чл. 14 ЗМДТ може да се направи
извод, че имотът е придобит в режим на
съпружеска имуществена общност и че съгласно декларираното от ответника се
ползва за основано жилище и от двамата съсобственици, поради което за
задълженията във връзка с ползването му като семейно жилище двамата съпрузи
отговарят солидарно. С оглед диспозитивното начало в процеса и по аргумент от
чл. 122 ЗЗД кредиторът може и няма прчека да иска изпълнение на цялото
задължение от когото и да е от длъжниците.
С доклада по делото е
отделен като безспорен фактът на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена.
С предявения иск
ищецът твърди отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния
период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната
страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на
дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответника. Предвид
гореизложеното, така предявеният иск за претендираната главницата се явява
доказан по основание.
Въз основа на
представената справка за начислените суми от ответника, съдът намира, че общо
размерът на дължимата сума за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2014г. е 389,96
лв. От тази сума следва да се приспадне сумата от 194,98 лв., начислена за
същия период, за която заповедта за изпълнение е влязла в законна сила след
оттегляне на възражението от длъжника. Поради това съдът намира, че предявеният
иск следва да бъде уважен като основателен в пълния предявен размер за сумата
от 194,98 лв.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Основателността на
иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на
забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл.
34, ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за
топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася. Съгласно чл. 34, ал. 6 от Общите условия, при забава в плащането
потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. При
анализа на тези разпоредби се налага изводът, че независимо от прогнозния
характер на месечните сметки, потребителят е длъжен да заплаща същите в
уговорения срок, като при забава дължи лихва, а в случай, че след изравняването
се установи по-малко количество на потребена енергия, това не се отразява на
възникналото вече задължение за лихва върху забавената месечна сметка. Ето защо
ответникът дължи лихва върху месечните задължения, считано от падежа на всяко
отделно вземане, в размера, посочен в представената от ищеца справка.
Дължимата лихва за
забава в плащането за периода от 08.01.2014г. до 24.08.2015г. е в размер на 53,26 лв. Като съобрази обстоятелството, че за
½ част от тази сума, издадената заповед за изпълнение е влязла в сила,
съдът намира, че искът следва да бъде уважен до сумата от 26,63 лв., за която е
предявен.
По разноските в заповедното
производтво: Съгласно
Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ изпълнителната сила на заповедта за
незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено
чрез възражение по реда на чл.414 ГПК, и е образувано исково производство по
реда на чл.415, ал.1 ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнася
по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им,
както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска. Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да
преразпредели разноските в заповедното производство.
С процесната заповед ответникът е
осъден да заплати на ищеца сумата от 125 лв. за разноски. Предвид влизането в
сила на заповедта за изпълнение за ½ част от заявените вземания и
уважаването на установителния иск за останалата ½ част от същите, съдът
намира, че тази сума не следва да се преизчислява. Със същите съображения съдът
намира, че ответникът няма право на разноски в заповедното производство.
По разноските в исковото
производство: По искането на страните за присъждане на разноски в
настоящото производство, съдът намира, че с оглед изхода на делото всяка страна
следва да поеме разноските на насрещната, както следва – ищецът съобразно сбора
прекратената част от исковете, а ответникът – съобразно уважената част. Ищецът
е поискал и направил разноски в общ
размер на 395лв. Дължимата от ответника част от тези разноски, определена
върху уважената част от исковете е 175,50
лв.
Ищцовото дружество следва да заплати
разноски на ответника в размер на 200 лв. съобразно прекратената част от
исковете.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
422 ГПК по отношение на Т.Р.К. ***, че
дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, представлявано
от изпълнителния директор инж.С.Й.,
сумите, както следва:
- на основание чл. 79,
ал. 1 пр. първо ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ – сумата от 194,98 лева,
представляваща ½ част от цената за доставена топлинна енергия за
абонатен номер ********** за топлоснабден имот с адрес *** за периода от
01.11.2013 г. до 30.04.2014 г., ведно със законната лихва, считано от
12.10.2015г. до погасяването;
- на основание чл. 86 ЗЗД – сумата от 26,63 лева, представляваща ½ част
от лихвата за забава в плащането, считано 08.01.2014г. до 24.08.2015г.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т.Р.К. *** да
заплати на „Топлофикация – Перник” АД гр. Перник, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“,
представлявано от изпълнителния директор С.Й. сумата от 125 лв, представляваща
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 6733/2015г. по
описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т.Р.К. *** да
заплати на „Топлофикация – Перник” АД гр. Перник, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“,
представлявано от изпълнителния директор С.Й. сумата от 175,50 лв. представляваща направени от последното
разноски в настоящото производство, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация – Перник” АД гр. Перник, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“,
представлявано от изпълнителния директор С.Й., да заплати на Т.Р.К. *** сумата от 200 лв.представляваща направени разноски в
исковото производство съобразно прекратената част от исковете.
ДА СЕ ИЗДАДЕ
на основание чл. 416 ГПК изпълнителен лист за сумата от 194,98 лева,
представляваща ½ част от цената за доставена топлинна енергия за
абонатен номер ********** за топлоснабден имот с адрес *** за периода от
01.11.2013 г. до 30.04.2014 г., ведно със законната лихва, считано от
12.10.2015г. до погасяването, и за
сумата от сумата от 26,63 лева,
представляваща ½ част от лихвата за забава в плащането, считано
08.01.2014г. до 24.08.2015г.въз основа на влязлата в сила заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.д №6733/2015г. по описа на ПРС.
Върху издадената заповед за
изпълнение да се отбележат датата на влизането й в сила за частта, за която се
издава изпълнителен лист /с изтичане срока за обжалване на определението за
прекратяване на производството по делото поради оттегляне на възражението –
12.10.2016г./ и издаването на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО за издаване на
изпълнителен лист подлежи на обжалване с частна жалба пред Пернишки окръжен съд
в двуседмичен срок, който за заявителя тече от връчването му, а за длъжника –
от връчване на поканата за доброволно изпълнение, като обжалването на
разпореждането не спира изпълнението.
След влизане на решението в сила, ч.гр.д №6733/ 2016.г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи
заверен препис от влязлото в сила решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: