№ 4344
гр. Варна, 22.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деница Славова
като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело №
20223100100328 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
С протоколно определение от о.с.з. от 03.11.2022г. съдът е постановил
прекратяване на производството по гр.д. № 328/2022г. по описа на ВОС, на
основание чл. 232 от ГПК. Определението в влязло в законна сила на
10.11.2022г.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, съдът се произнася по
разноските с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция.
Поради това съдът следва да се произнесе както по искането на ищеца,
така и по искането на ответника да бъдат възстановени разноските им по
делото.
По принцип отговорността за разноски се разпределя съгласно изхода
на спора /чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК/ и/или съгласно вината за инициирането
на производството /чл. 78 ал. 2 от ГПК/. При прекратяване на производството
по делото ответникът има право на разноски, съобразно чл. 78 ал. 4 от ГПК. В
хипотезата на прекратяване на делото, също се прилагат правилата на чл. 78
ал. 2 от ГПК, като по въпроса има трайно установена съдебна практика
/Определение № 201/19.08.2022г. по ч.г.д. 2078/2022г. на ВКС, I ГО,
определение № 238/27.05.2021 г. по ч. т. д. № 854/2021 г. на ІІ-ро т. о., и
посочените в него: определение № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014
г. на ІV-то г. о., определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на
ІV-то г. о., определение № 626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на ІV-то
1
г. о., определение № 277/14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г. на I-во г. о./
Приложението на чл. 78 ал. 2 от ГПК в случая се обосновава с факта, че
прекратяването на делото може да се дължи на различни причини, някои от
които да бъдат вменени във вина на ищеца, а други на ответника. В този
случай вината, както се разбира същата в гражданското право, е неполагането
на дължимата грижа при упражняване на процесуални права, т.е. коя от
страните не е положила дължимата грижа и е станала причина за завеждане
на конкретното производство. Именно при преценката на хипотезата на чл. 78
ал. 2 от ГПК в настоящия случай може да се даде отговор на въпроса на кого
от страните по делото следва да бъдат възложени разноските за
производството.
Съгласно чл. 78 ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. В случая съдът приема, че е налице хипотезата на признание на
иска, доколкото плащането на задължението в хода на процеса има характер
на конклудентно признаване на основателността на претенцията. Съдът обаче
намира, че липсва втората предпоставка за приложението на чл. 78 ал.2 от
ГПК, а именно ответната страна да не е дала повод за завеждане на иска.
В настоящия случай ответната страна е съставена от две лица, а именно
К. В., който се явява длъжник на ищеца и С. В. - лицето, с което К. В. е
договарял и на което е прехвърлил собствения си имот.
Към датата на сезиране на съда 14.02.22г. е било налице изискуемо и
незаплатено задължение от страна на единия ответник К. В. към ищеца,
поради което са били налице предпоставките за упражняване на правата на
ищеца спрямо двамата ответници по иска по чл. 135 от ЗЗД.
Трайната и непротиворечива практика, постановена по реда на чл.274
ал.3 от ГПК, приема, че първата предпоставка по чл.78 ал.2 от ГПК липсва
когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективните права на
ищеца /определения № 500 от 16.07.2013г. по ч.гр.д.№ 2326/13г. на І ТО и №
709 от 28.12.2012г. по ч.гр.д. № 592/12г. на І ГО на ВКС, № 71 от 21.01.2014г.
по ч.гр.д.№ 17/14г. на ІII ГО на ВКС/. В конкретния случай искът с правно
основание чл. 135 от ЗЗД е конститутивен и съдебната защита търси правна
промяна, която не може да бъде осъществена без намесата на правозащитния
орган. Поради това С. В. се явява необходим другар на първия ответник и
2
следователно за същата преценката по чл. 78 ал. 2 от ГПК не се прави на
собствено основание.
Заплащането на задълженията на ответника К. В. е извършено в хода на
процеса, като окончателното плащане е наредено на 28.04.2022г., т.е. след
заплащане на дължимата по делото д.т., извършено на 20.04.2022г. Поради
това първият ответник с поведението си /неплащане на задълженията си/ е дал
повод за завеждане на производството, съответно е било налице основание за
завеждане на делото и срещу втория ответник, доколкото сезирането на съда
е условие за упражняване на субективните права на ищеца, поради което и
двамата ответници следва да понесат отговорността за разноските на ищеца.
От претендираните от ищеца разноски, съгласно списъка по чл. 80 от
ГПК, съдът намира, че следва да бъдат уважени тези, дължими за държавни
такси за исковото и обезпечителното производство и за адвокатски
възнаграждения за исковото и обезпечителното производство /за плащането
на които са представени и доказателства/, но не следва да бъдат присъдени
разноските в размер на 355.10лв., дължими за вписване на исковата молба в
съда. Това произтича не само от факта, че вписването на исковата молба е
извършено на 26.05.2022г., т.е. след заплащане на задълженията на първия
ответник спрямо ищеца на 28.04.2022г. и отпадане на основанието за водене
на иск по чл. 135 от ЗЗД, но и от факта, че таксата за вписване на ИМ, не е
съдебно-деловодна разноска, доколкото не се дължи плащане в полза на съда,
а в полза на друга институция, и поради това не се обезщетява по облекчения
ред на чл. 78 от ГПК. Същото важи и за заплатената банкова такса.
По възражението за прекомерност на адвокатските възнаграждения на
процесуалния представител на ищеца за исковото и обезпечителното
производство, съдът намира следното:
Ищецът претендира сумата от 17211,30лв., представляваща
възнаграждения както за исковото, така и за обезпечителното производство.
Преценката на съда по разноските е дължима към датата на
прекратяване на производството по делото, а именно към датата на о.с.з. от
03.11.2022г., поради което приложима се явява НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ
2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, преди последните изменения от ДВ от 4 Ноември
2022г.
3
Изчислени по реда на чл. 7 ал. 2 т. 5 и чл. 7 ал. 7 от Наредбата,
минималните възнаграждения са в размер на 15 655.30лв. за исковото и
8 592.65лв. за обезпечителното производство или общ размер от 24 247.95лв.
Оттук следва, че претендираното възнаграждение от 17 211.30лв. е по-малко
от минимално дължимото по НАРЕДБА № 1/2004 г. и не подлежи на
намаляване.
Дължимите от ответниците разноски са в общ размер на 20 793.19лв.
Предвид посочените по-горе мотиви съдът намира, че в полза на
ответниците не се дължат разноските, сторени от тях, на основание чл. 78 ал.
4 от ГПК, поради приложението на чл. 78 ал. 2 от ГПК.
Въз основа на горепосоченото, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА К. В., гражданин на Република Кипър, лична карта №
512384, удостоверение за постоянно пребиваване, издадено от МВР България
№ *********, адрес: гр. Варна, ************* и С. К. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, *********** адрес за връчване: гр. София 1303,
************ ****, ДА ЗАПЛАТЯТ на Х. Д. М. Дж. А., гражданин на Катар,
роден на ********** г. в Катар, сумата от 20 793.19лв. /двадесет хиляди
седемстотин деветдесет и три лева и 19 ст./, представляваща разноски по
делото, на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на К. В., гражданин на Република
Кипър, лична карта № 512384, удостоверение за постоянно пребиваване,
издадено от МВР България № *********, адрес: гр. Варна, ************* и
С. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, *********** адрес за връчване:
гр. София 1303, ************ ****, за присъждане на разноски по делото, на
основание чл. 78 ал. 4 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на
4
страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5