№ 14595
гр. С, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И. З. М.
при участието на секретаря Г. Д.
като разгледа докладваното от И. З. М. Гражданско дело № 20231110168139
по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове от „Т“ ЕАД срещу Етажните собственици на сграда с
административен адрес гр. С, ж.к. „С“, б***, вх. „В“ по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание по чл. 59, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за
следните суми: 868,05 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.10.2022г. до м. 30.04.2022г., ведно със законна лихва от 25.08.2023 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 204,36 лв. за периода от 31.08.2020
г. до 15.08.2023 г., сумата от 8,48 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.9.2021 г. ведно със законна лихва от
25.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 2,07 лв. за периода от
31.08.2020 г. до 15.08.2023 г.
Ищецът твърди, че топлоснабденият имот представлява общо помещение в сграда в
режим на етажна собственост с адрес гр. С, ж.к. „С“, б***, вх. „В“. Твърди, че до този обект
била доставена топлинна енергия без да е сключен писмен договор. Сочи, че етажната
собственост се обогатил неоснователно за негова сметка със стойността на ползваната
топлинна енергия и на услугата по дялово разпределение през исковия период.
Ответниците чрез управителя на етажната собственост със срочно депозиран писмен
отговор оспорват предявените искове като неоснователни. Развиват конкретни съображения,
че през целия исков период имотът, за който са начислени съдебно предявените вземания,
бил отдаден под наем и се ползвал от трето за спора лице, което поело и задължението да
плаща всички разходи, свързани с ползването му, за което уведомил ищеца неколкократно.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – "Х. Р., конституирано по делото с
определение от 05.06.2024 г. не е ангажирало становище по предявените искове в
1
предоставения му срок за това.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 47534/2023г. по описа на СРС,113 с-в вземанията
по настоящото производство съответстват по основание и размер на тези по заповедта за
изпълнение. След връчването на заповедта в срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение
от длъжника, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които
е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Налице е идентичност между страните и предмета на заповедно производство и настоящото
дело с изключение на разминаването в началната дата на периода, за който се претендира
главницата за цената на доставена топлинна енергия, посочен в заявлението (м.10.2020г.) и в
заповедта (08.09.2023г.), което се дължи на допусната от съда очевидна фактическа грешка.
Тази грешка подлежи на поправка служебно или по искане на някоя от страните без
ограничение със срок.
Иск срещу участниците в непровосубектна общност (гражданско дружество, етажна
собственост и др.) може да бъде предявен чрез упълномощения представител на общността,
като с постъпването на исковата молба в съда ответник става не неправосубектната общност
нито нейния упълномощен представител в това му качество, а членовете на общността,
които не винаги е наложително да бъдат посочени с имена и адреси. В случая и доколкото
предмет на делото са облигационни задължения на етажните собственици и същите са взели
нарочно решение във връзка с представителството им по делото съдът намира, че по арг. от
чл. 23, ал. 1 ЗУЕС поименно посочване не е необходимо.
Ето защо предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
и възраженията на страните, приема следното:
При съобразяване на изложените в исковата молба фактически твърдения съдът
намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, чийто състав включва следните
материални предпоставки: имуществено разместване в патрумониума на ищеца и
ответниците, в резултат на което ответниците са се обогатили за сметка на ищеца; връзка
между обедняването на ищеца и обогатяването на ответниците, които да произтичат от общ
факт или факти; липса на правно основание за имущественото разместване и липса на друго
основание за защита правата на обеднелия ищец.
В разглеждания казус на основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване обедняването си – количеството и цената на
доставената през исковия период топлинна енергия и услуга дялово разпределение,
обогатяването на ответниците – че до имота им е доставено количество топлинна енергия и е
извършено дялово разпределение на енергията, както и наличието на връзка между
обогатяването и обедняването – че енергията и дяловото разпределение са доставяни до
2
имот на ответниците при липсата на валидно основание за имуществено разместване в
отношенията между страните.
Съгласно § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ потребител на енергия или природен газ за стопански
нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност.
Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови
нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор. В този смисъл е и чл. 1,
ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, който
предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „Т С“ ЕАД на потребители на топлинна
енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.
Въведеното в ЗЕ разделение на клиентите за битови и небитови нужди е в
съответствие и с целта на нормите на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и
за отмяна на Директива 2003/54/ЕО, съгласно която "битов клиент" означава клиент,
купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или
професионални дейности /чл. 2, т. 10/, а "небитов клиент" означава физическо или
юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди, и
включва производители и клиенти на едро /чл. 2, т. 11/. Следователно водещ критерий за
разделението между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва топлинна
енергия в даден обект, а не неговото предназначение. В този смисъл нуждите, за които се
ползва топлинна енергия в конкретен обект, обуславя и вида на правоотношението, което
може да възникне с топлопреносното предприятие по повод доставката на топлинна енергия,
т. е. не е възможно по отношение един и същи имот да възникне както правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди, така и правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди /Решение № *********3 г. по в.
гр. д. № ****/2022 г. на Софийски градски съд, III – Б въззивен състав и Решение №
*********** г. по в. гр. д. № ****/2023 г. на Софийски градски съд, II – Б въззивен състав/.
С цитираните решения на въззивната инстанция е прието, че когато доставяната в даден
топлоснабден имот топлинна енергия не е ползвана във връзка с осъщесвявана стопанска
дейност, то между топлопреносното предприятие и собственика на имота е възникнало
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови
нужди, което съответно обуславя неоснователността на предявените искове за обезщетение
за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 2 ЗЗД.
По делото не е спорно, че топлоснабденият имот представлява помещение, което е
обща част и от тук принадлежност в сградата в режим на етажната собственост. Потребител
на топлинна енергия съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ може да бъде
3
само физическо или юридическо лице, а етажната собственост е нерпавосубекта, поради
което не е пасивно материално легитимирана да отговаря по така предявения иск. Наред с
това ищецът не доказва наличието на имуществено разместване в патрумониума на
дружеството и участниците в етажната собственост, в резултат на което вторите да са се
обогатили за сметка на „Т“ ЕАД. От съвкупния анализ на представените неоспорени от
ищеца договор за наем от 04.06.2002г. и уведомително споразумение от м. декември 2023г.
следва извод, че за периода от 2002г. до 15.12.2023г. помещението е ползвано за стопански
цели от третото за настоящия спор лице - „З.К.“ ЕООД, което е поело задължение да заплаща
разходите, свързани с имота, в т.ч. за топлинна енергия. От тук следва извод, че именно това
трето лице ползвайки имота се е обогатило и от доставената до него топлинна енергия, което
обуславя извод за неоснователност на кондикционната претенция, насочена към етажните
собственици.
Във връзка с претенцията за неоснователно обогатяване с предмет такса за дялово
разпределение следва да бъде посочено още, че по делото не са ангажирани доказателства
ищецът да е заплатил процесните суми на фирмата за дялово разпределение, поради което
не може да се приеме нито, че ответниците са се обогатили със спестяване на такъв разход,
нито, че ищецът е обеднял с направата или с дължимостта му.
Предвид изложеното предявените искове по чл. 59 ЗЗД се явяват неоснователни, като
при неоснователност на претенцията за главница предявените искове за обезщетение за
забава също са неоснователни.
По разноските:
При този изход на правния спор в полза на ответниците следва да се присъди
сторения разход за платен адвокатски хонорар за исковото производство в размер на 500 лв.
Макар и да имат право на разноски и за заповедното производство ответниците не
представят доказателства да са сторили такива.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т С" ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. "Я" № 23Б срещу Етажните собственици в сграда в режим на
етажна собственост с административен адрес гр. С, ж.к. „С“, б***, вх. „В“,
представлявана от управителя Л. В. С. обективно кумулативно и субективно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за
признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца сумата в размер на 868,05 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот –
общо помещение, находящо се в сградата в режим на етажна собственост с административен
адрес гр. С, ж.к. „С“, б***, вх. „В“ с абонатен номер 381531, за периода от 01.10.2020 г. до
4
30.04.2022 г., с която сума ответниците неоснователно са се обогатили за сметка на ищеца,
ведно със законна лихва за период от 25.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от
204,36 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
период от 31.08.2020 г. до 15.08.2023 г., сумата в размер на 8,48 лева, представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.09.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 25.08.2023 г. до изплащане на вземането и сумата в
размер на 2,07 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за период от 31.08.2020 г. до 15.08.2023 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение №26959/08.09.2023 г. по ч. гр.д. №47534/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, 113 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК"Т С" ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. С, ул. "Я" № 23Б да заплати на Етажните собственици в сграда в
режим на етажна собственост с административен адрес гр. С, ж.к. „С“, б***, вх. „В“,
представлявана от управителя Л. В. С. сумата от 500 лв. за разноски по делото.
Решението е постановено при участието на "Х. Р." ЕООД, като трето лице-помагач
на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5