Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 315 27.02.2020 година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на пети февруари
две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря С.А., като разгледа докладваното от
съдията Атанасова административно дело № 2879 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал.4 от ЗДДС, вр.
чл. 145 и сл. от АПК и е образувано по повод постъпила жалба от „Стайко Ойл“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.
„Славейков“ бл. 26, вх. 8, ет. 1, представлявано от управителя С.А.К., против Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-565-0347037/11.11.2019
г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“- Бургас в дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. С
обжалваната заповед е наложена на жалбоподателя принудителна административна
мярка запечатване на търговски обект- бензиностанция и газстанция, находяща се
в с. Съдиево, общ. Айтос, обл. Бургас, главен път София-Бургас, и е забранен
достъпът до обекта за срок от 30 дни.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед, поради нарушение на материалноправни разпоредби и съществено
нарушение на административнопроизводствени правила. Оспорват се фактическите
констатации на административния орган и се сочи, че за всяка продажба е
подавана информация към НАП от въведеното в експлоатация към датата на
проверката фискално устройство. Твърди се, че към настоящия момент ФУ е сменено
и отговаря на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Наред с това се сочи,
че налагането на принудителна административна мярка- запечатване на търговския
обект за срок от 30 дни не е съразмерно по смисъла на чл. 6 от АПК. По същество
се иска отмяна на заповедта.
В съдебното заседание процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа жалбата. Представя доказателства. Моли за отмяна на
обжалваната заповед. Претендира разноски.
Пълномощникът на ответната страна оспорва жалбата.
Представя административната преписка. Моли за отхвърляне на жалбата.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по
същество, съдът намира за установено следното:
На 04.11.2019 г. в 16.25 часа е извършена от служители
на ТД на НАП- Бургас проверка в търговски обект- бензиностанция и газстанция,
находяща се в с. Съдиево, общ. Айтос, обл. Бургас, главен път София-Бургас, стопанисван
от жалбоподателя „Стайко Ойл“ ЕООД. В хода на проверката е установено, че в
обекта е монтирано и въведено в експлоатация ЕСФП тип „Ойл сис-1.0-D-KL“, с ИН: OS001717
и ФП № 58004517, одобрен със свидетелство на БИМ № 129FS/26.12.2012 г. Прието е от проверяващите лица, че
устройството не отговаря на техническите и функционални изисквания на Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. Тези констатации са отразени в протокол за извършена
проверка серия АА № 0347037 от 04.11.2019 г. На основание чл. 186, ал.1, т.2 от ЗДДС е издадена обжалваната Заповед № ФК-565-0347037/11.11.2019 г. на началника
на отдел „Оперативни дейности“- Бургас в дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Според настоящия съдебен състав жалбата е основателна.
Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона
писмена форма от компетентен орган- началник на отдел „Оперативни дейности“-
Бургас в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в
ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния
директор на НАП. Последният от своя страна е овластен с нормата на чл.186, ал.3
от ЗДДС да издава заповеди за прилагане на ПАМ запечатване на обект за срок до
30 дни. В производството по издаването и́ обаче е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила.
В нарушение изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, в
заповедта не са изложени фактическите основания за издаването и́, т.е.
конкретните факти, които административният орган е приел, че са налице, за да
упражни предоставената му компетентност. Тяхното описание се изчерпва с
констатацията, че търговецът използва
в обекта ЕСФП тип
„Ойл сис-1.0-D-KL“, с ИН: OS001717 и ФП № 58004517, одобрен със свидетелство на БИМ № 129FS/26.12.2012 г., което не отговаря на техническите и функционални
изисквания на Наредба № Н-18/2006 г. Изискванията, чието неизпълнение
съставлява основание за налагане на мярката, не са конкретизирани от
административния орган. Функционалните изисквания към фискалните устройства са
подробно регламентирани в Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1, чл. 26, ал. 1
на Наредба № Н-18/2006 г. Те включват общи функционални изисквания към
фискалните устройства (посочени в т. 1 - т. 14); изисквания към фискалната
памет (посочени в т. 1 - т. 12); изисквания за изобразяване и отпечатване на
информацията при работа с фискално устройство (посочени в т. 1 - т. 7);
изисквания към КЛЕН (в 16 точки); специфични изисквания към електронните
системи с фискална памет за отчитане на оборотите от продажби на течни горива
(в б. „а“, б. „в“ и б. „г“). Техническите изисквания са подробно посочени в Приложение
№ 2 към чл. 8, ал. 1, т. 2 на Наредба № Н-18/2006 г. и включват: общи
технически изисквания (в 15 точки); специфични технически изисквания към
компютърни ЕКАФП (в т. 1, б. „а“, б. „б“, б. „в“ и б. „г“); специфични
изисквания към интегрирана автоматизирана система; специфични изисквания към
фискалните принтери; специфични изисквания към ЕСФП за отчитане на оборотите от
продажби на течни горива (б. „а“ до б. „и“). В обжалваната заповед липсват
констатации за конкретни нарушения на горните изисквания и в крайна сметка остават
неясни съображенията на административния орган за нейното издаване. Липсата на
фактически констатации относно релевантните за спора обстоятелства засяга
правото на защита на жалбоподателя и препятства съдебната проверка за
материална законосъобразност на оспорения акт, поради което съставлява
отменително основание по чл. 146, т.3 от АПК.
В заповедта се сочи, че срокът на мярката „е съобразен
с характера и целта на наложената ПАМ, а именно: преустановителен и превантивен
характер с цел предотвратяване укриването на приходи и отклонение от данъчно
облагане“. Констатации за укриване на приходи обаче не са направени от
административния орган, няма и такива данни по делото. Поради това съдът приема,
че липсват конкретни мотиви, обосноваващи срока на прилагане на мярката.
На следващо място съдът счита, че налагането на ПАМ не
съответства на предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 от АПК принцип на съразмерност. Съгласно нормата на чл. 22 от ЗАНН, принудителните
административни мерки се налагат за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения и за отстраняване и предотвратяване на вредните
последици от тях. Според чл. 6, ал. 3 от АПК в случаите, когато се засягат
права на граждани или организации, се прилагат онези мерки, които са
по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона.
В мотивите на обжалваната заповед е отбелязано, че
когато не се маркират продажбите или те се маркират с възможност за
манипулиране на крайния резултат, би се стигнало до укриване на приходи от
продажби, а това от своя страна би съставлявало „трудно поправима вреда“. По делото
не е спорно, че в обекта на жалбоподателя е монтирана и въведена в експлоатация
електронна система с фискална памет, одобрена от БИМ (свидетелство № 129FS/26.12.2012 г.). Констатации
за неизпълнение от страна на последния на задължението му да отчита посредством
тази система извършените продажби не се съдържат в заповедта. Не са налице и данни
за манипулиране на резултата. Следователно, изводите на административния орган
за умишлено укриване на приходи се основават не на конкретни факти, а на
предположения.
Страните не спорят, че понастоящем е въведена в обекта на жалбоподателя нова електронна система с фискална памет за отчитане продажбите на горива. С въвеждането и́ целта на принудителната административна мярка е постигната, поради което съдът приема, че не е оправдано нейното налагане (не е разпоредено от органа предварително изпълнение на същата, а преди влизане в сила на заповедта е въведена новата ЕСФП и следователно е отпаднало основанието за налагане на мярката- с нея не би могло нито да се преустанови евентуално административно нарушение, нито да се предотвратят вредни последици от такова, а само да се преустанови търговската дейност в обекта и реализирането на приходи от нея, респ. заплащането на данъци от търговеца).
Не са налице данни за извършени от търговеца предходни
нарушения на изискванията за отчитане на продажбите, поради което и налагането
на ПАМ за максималния предвиден от закона срок от 30 дни не може да се определи
като съразмерно по смисъла на чл. 6 от АПК. Запечатването на търговския обект
за този срок не представлява адекватна на нарушението мярка, с нея правата и
интересите на търговското дружество се засягат в по- голяма степен от
необходимото за целта, за който актът се издава, в противоречие с нормата на
чл. 6, ал. 2 от АПК. С оглед изложеното съдът приема, че оспорената заповед не
е съобразена с целта на закона, което налага нейната отмяна.
С оглед формирания извод за основателност на жалбата и
своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да
се присъдят на жалбоподателя направените разноски по делото в размер на 410
лева, съобразно представения списък на разноските. Доколкото издателят на акта не притежава
гражданска правосубектност и не може да бъде носител на задължение с
облигационен характер, каквото е задължението за разноски, те следва да се
възложат върху юридическото лице, в чиято структура е същият, а именно
Националната агенция за приходите.
Мотивиран от горното, на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-565-0347037/11.11.2019 г., издадена от началника на
отдел „Оперативни дейности“- Бургас в дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка запечатване на търговски обект- бензиностанция и
газстанция, находяща се в с. Съдиево, общ. Айтос, обл. Бургас, главен път
София-Бургас, и е забранен достъпът до обекта за срок от 30 дни.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на
„Стайко Ойл“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж.к. „Славейков“ бл. 26, вх. 8, ет. 1, сумата от 410.00 (четиристотин и десет) лева,
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на съобщението.
СЪДИЯ: