МОТИВИ: Срещу подсъдимата Н.Д.А., родена на *** ***, е предявено обвинение за престъпление, инкриминирано чрез разпоредба на Глава XI-та, Раздел II-ри от Особената част на НК. Същата е предадена на съд за това, че на 05.10.2015 година, около 14,50 часа, в гр.Габрово, на булевард „Могильов”, в близост до спирката пред „Тера Мол Габрово”, при управление на МПС – лек автомобил марка „Рено”, модел „Лагуна” с Рег. № ЕВ 33-54 ВА, нарушила правилата за движение: - чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”; чл. 119, ал. 1 от ЗДвП „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пъка или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”; - чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП „Когато преминаването на пешеходците през пешеходната пътека се регулира с пътен светофар, водачът на пътно превозно средство е длъжен след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването – да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека” и по непредпазливост причинила на В.Х.Г. *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната ключица, довело до трайно затрудняване на движението на десния горен крайник за срок от около 2 – 2,5 месеца при нормално протичане на оздравителния процес, като деянието е извършено на пешеходна пътека, сигнализирана с пътна маркировка „М8.2” и регулирана с пътен светофар с подаден светлинен сигнал със зелен цвят – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „А”, пр. 2-ро във вр. с ал. 1, б. ”Б”, пр. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Вследствие на изразено от неин повереник желание за това, при състоялото се по делото разпоредително заседание пострадалата от престъплението В.Х.Г. е била конституирана като частен обвинител в наказателния процес, съгласно установеното в нормата на чл. 76 и следващите от Глава VIII-ма, Раздел II-ри на НПК.

Освен че е получила препис от обвинителния акт, подс. Н.А. е заявила, че разбира и същността на обвинението, което е предявено против нея. Тя не се признава за виновна по отношение на това обвинение, макар и в рамките на проведеното съдебно следствие да дава обяснения във връзка с извършването на отнасящото се до същото престъпление, за което се явява предадена на съд.

От осъществената цялостна преценка на данните в събраните по делото доказателства – писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на същите с дадените обяснения от страна на подсъдимата Н.А., съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Към датата, инкриминирана с внесения обвинителен акт, подс. Н.А. не е била осъждана за осъществени престъпления както от общ, така и от частен характер. Тя не е била освобождавана и от наказателна отговорност за такива престъпления, в т.ч. въз основа на реда, предвиден в Глава VІІІ-ма, Раздел ІV от Общата част на НК, като поради посочените обстоятелства е притежавала чисто съдебно минало до нея.

Към 05.10.2015 г. подсъдимата Н.А. се е явявала правоспособен водач от категориите „В”, „М” и „АМ”, воден на отчет в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Габрово. Към този момент тя е притежавала свидетелство за правоуправление, последно издадено на 16.11.2011 г., което е било със срок на валидност до 16.12.2020 година. През периода, изтекъл между момента (през 1990 година) за първоначалното придобиване на категория „В” и инкриминираната дата, тя не е била санкционирана за нарушения на разпоредби от ЗДвП, извършени при управление на МПС.

Около 14,50 часа на 05.10.2015 година пострадалата В.Г. заедно със свид. Х.Т. и М.И. се движели по източния тротоар на бул. „Могильов” в гр. Габрово. След като достигнали пешеходната пътека на булеварда, намираща се южно от кръстовището на същият и улица „Зелена ливада”, те предприели пресичане през булеварда в посока от изток на запад, при наличие на съществуващ зелен сигнал на предназначения за тяхната посока пешеходен светофар. Първа започнала да пресича св. Г., а останалите две свидетелки навлезли на известно разстояние след нея на пътното платно. До средата на последното Г. се движела със спокоен ход, след което продължила пресичането с темп на бързо бягане заради изтичащото време на зеления сигнал от пешеходния светофар. При навлизането си на платното тя се е намирала в зона, която е попадала около южния край на пешеходната пътека. В процеса на пресичането му тя постепенно се отклонила на юг по посока на разположена върху отсрещния тротоар спирка за градския транспорт, и по този начин напуснала пределите на пътеката.

Докато се развивали описаните събития, от западната част на ул. „Зелена ливада” – от зона, намираща се преди стоп линията, започнал да се движи лек автомобил марка „Рено”, модел „Лагуна” с Рег. № ЕВ 33-54 ВА, управляван от подс. Н.А..*** с десен за него завой, същия се включил в бул. „Могильов” с посока на движение към центъра на града (на юг). При навлизането си в кръстовището МПС се движило известно време по дъговидна траектория с радиус, не по-голям от 7,5 м., началната точка на която се намирала на разстояние, не по-малко от 7 метра след стоп-линията при светофарната секция на ул. „Зелена ливада”. От момента на потеглянето си от тази точка до мястото на ПТП автомобила бил достигнал скорост от около 19,2 км/ч, с която на практика се е движел и към момента на последвалия удар между него и пешеходеца.

При описаните траектории на движение между автомобила и пресичащата св. В.Г. настъпил удар, чиито начален контакт бил осъществен между десния долен крайник на пострадалата и зона (попадаща около средната част) от предната броня на колата. При този начален контакт десния крак на Г. бил издаден напред и се намирал в повдигнато положение заради извършвана от нея крачка. Възникналото ударно въздействие под нивото на масовия център и осъществяваното в този момент тичане със скорост, близка до тази на автомобила, довело до ротация на тялото на пешеходката и до попадането му в областта над предния капак на автомобила, което било съпроводено с нарастване на скоростта на масовия център на същото и изменение в направлението му на движение основно напред и наляво. В започналия процес на относително движение на тялото над капака били оставени следи от протриване с начало от предния ръб на този капак, а пострадалата паднала отдясно на автомобила, който не бил спрян своевременно от водача, а в един по-късен момент. Мястото на удара е било разположено на разстояние от 3,8 метра наляво (на изток) от десния край на платното за движение (заедно с уширението за изградената на булеварда автобусна спирка), както и на 5 метра след приетия при огледа на ПТП ориентир 1 (на юг), или на около 1,1 метра след края на пешеходната пътека, определен според посоката за движение на лекия автомобил.

След подаден сигнал за случилото се свидетелката В.Г. е била откарана от екип на ЦСМП до МБАЛ „Д-р Тота Венкова” в град Габрово. Там на същата бил извършен преглед, при който се установило, че тя е получила контузия на гръдния кош, както и счупване на дясната ключица. На мястото на произшествието е бил изпратен и екип на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово, в състава на който влизал св. И.Д.. Последният извършил проверка на подс. Н.А. за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с Инв. № 0045, което не отчело такъв в издишания от нея въздух. За ПТП бил подаден сигнал и до ОДЧ в ОД на МВР Габрово, а св. Д. запазил мястото на произшествието до идването на дежурна оперативно-следствена група. До него той и колегата му от екипа на Сектор „Пътна полиция” предприели мерки за установяване на други лица – като свидетелката Ц.С., която впоследствие също била разпитани по повод на известните й обстоятелства, свързани с възникналото ПТП.

След пристигането на въпросната оперативно-следствена група, на мястото на произшествието е бил извършен оглед в присъствието на поемни лица и това на подс. Н.А.. Заедно с описаното процесуално - следствено действие, при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК в РУ Габрово е образувано и досъдебно производство – под № 1752 ЗМ-679/2015 г., с разследване, започнало за престъпление по чл. 343, ал. 1. В рамките на същото, след многократно отправени искания и получени въз основа на тях разрешения във връзка с удължаване на срока за провеждане на разследването по него, едва на 29.03.2019 година А. е била привлечена в качеството на обвиняем, чрез предявено обвинение за престъпление с квалификация по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „А” пр. 2-ро във вр. с ал. 1, б. „Б”, пр. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

След приключване на разследването по посоченото досъдебно производство събраните по него материали са внесени за разглеждане в Районен съд Габрово. Въз основа на същите и изготвения с оглед на тях обвинителен акт е образувано НОХД № 725 за 2019 г. по описа на този съд, което (с разпореждане на определения съдия докладчик по него) е насрочено за разглеждане по реда на Глава XIX-та от НПК на 05.08.2019 г. Чрез определение № 393, постановено в проведено на същата дата разпоредително заседание по делото, съдебния състав е прекратил производството по него въз основа на чл. 248, ал. 6 във вр. с ал. 5, т. 1 във вр. с чл. 249, ал. 1 и чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, като е върнал делото на РП Габрово от фазата на воденото разследване по досъдебното производство за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, подробно посочени в мотивите на съдебния акт, ограничаващи правото на защита за подсъдимата Н.Д.А.. Постановеното от първоинстанционния съд определение е било протестирано в указания от НПК срок, и след като е било потвърдено чрез Определение № 235 от 30.08.2019 година по ВЧНД № 88/2019 г. на Окръжен съд - Габрово, е влязло в законна сила на същата дата.

След отстраняване на допуснатите нарушения по реда на чл. 242 от НПК, по повод на което (на 26.09.2019 година) е било извършено и ново привличане на Н.А. в качеството на обвиняем за престъпление с квалификация по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „А” пр. 2-ро във вр. с ал. 1, б. „Б”, пр. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, чрез повторно изготвен обвинителен акт (с Вх. № 7562 от 04.10.2019 г.), събраните по досъдебното производство материали са били внесени отново за разглеждане в Районен съд - Габрово. Въз основа на тях е образувано и производството по настоящото НОХД № 1021 по описа за 2019 година.

От заключението на изготвената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, се установява, че в резултат на ПТП на свидетелката В.Г. ***, с ЕГН **********, са били причинени: 1. Травма в областта на дясното рамо, довела до счупване на дясната ключица в областта на средната й трета с разместване и скъсяване на ключицата по дължина, както и 2. Травма на гръдния кош без счупване на образуващите го ребрени дъги. Първото от двете увреждания е станало причина за консервативно лечение с поставяне на мека обездвижваща превръзка тип „ключичен бандаж” за срок от четири седмици. То (с оглед на анатомичното и функционалното участие на ключицата в изграждането на раменния пояс и движението на горните крайници) е довело до трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок от около два – два и половина месеца при нормално протичане на оздравителния процес, и съставлява средна телесна повреда по смисъла на определението, което се съдържа в чл. 129, ал. 2 от НК. Второто от уврежданията е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около 2 седмици, и се явява лека телесна повреда съобразно предвиденото в чл. 130, ал. 1 от НК. В експертното заключение се сочи, че травмата на дясната ключица е възможно да бъде причинена както при завъртане и падане върху дясното рамо на капака на автомобила, така и при последващо падане върху същото рамо на подлежащия терен.

От заключението на назначената автотехническа експертиза в рамките на проведеното разследване по съдебното производство, се установява, че: 1. Мястото на удара между пешеходката и МПС е било разположено на разстояние от 3,8 метра наляво (на изток) от десния край на платното за движение (заедно с уширението за изградената на булеварда автобусна спирка), както и на 5 метра след приетия при огледа на ПТП ориентир 1 (на юг), или на около 1,1 метра след края на пешеходната пътека, определен според посоката за движение на лекия автомобил; 2. Към момента на удара този автомобил се е движил със скорост от около 19,2 км/ч, а бягащата св. В.Г. – с около 14,9 км/ч; 3. При установените данни за скоростта, с която се е движил лекия автомобил и разстоянието, от което неговия водач е могъл да възприеме пресичащите пешеходци, последният е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез спиране на МПС при своевременно реагиране от негова страна. Такава възможност се сочи и за пресичащата Г., която също е могла да възприеме движението на управлявания от А. автомобил и при правилна преценка – да го пропусне, ако е продължила пресичането на платното за движение със спокоен ход, тъй като при това условие тя е щяла да достигне зоната на движение от лявата страна на този автомобил вече след като същият е преминал изцяло линията на удара.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на обясненията, дадени от подсъдимата Н.А. на съдебното следствие; от тяхната съпоставка с показанията на свид. В.Г., Х.Т., М.И., И.Д., Ц.С.; от писмените доказателствени материали по досъдебното производство (от които в Том 1-ви: уведомително писмо за образуване на ДП № 1752 ЗМ-679/2015г. – л. 1; искания за удължаване на срок за разследване и разрешения на прокурори при Районна и Окръжна прокуратура Габрово във връзка с тях – л. 3-26; искания за удължаване на срок за разследване и постановления от 29.11.2017 г., 25.01.2018 г., 28.03.2018 г., 01.06.2018 г., 03.08.2018 г., 03.10.2018 г., 10.12.2018 г., 01.02.2019 г., 05.04.2019 г. на прокурори при Районна прокуратура - Габрово във връзка с тях – л. 27-56; протокол за оглед на местопроизшествие, скица и фотоалбум – л. 58-69; постановление за привличане на обвиняем и за взимане на мярка за неотклонение – л. 70-71; постановление за назначаване и медицинска експертиза – л. 82-88; декларация за семейно, материално положение и имотно състояние – л. 120; справка/картон на водач на името на подсъдимата Н.А. *** до ОД на МВР Габрово заедно със схема, циклограма на светофарна уредба и действаща към 05.10.2015 година програма и график за работа на контролер на четириколонно кръстовище, образувано от булевард „Могильов” и ул. „Зелена ливада” – л. 134-138; доклад за установен факт и предприети действия – л. 140; констативен протокол за ПТП с пострадали лица – л. 144-146; протоколи за предявяване на разследване – л. 151-152; и Том 2-ри: постановление от 19.09.2019 г. на прокурор при РП Габрово – л. 5-6; постановление за привличане на обвиняем и за взимане на мярка за неотклонение – л. 10-11; протокол за предявяване на разследване – л. 17); от назначената по НОХД № 1021/2019г. на Районен съд - Габрово автотехническа експертиза – л. 54-101; всички съдържащи данни от значение за изясняване на обстоятелствата по делото и на тези, които спадат към предмета на доказване по него.

След като съпостави събраните по делото доказателства, съдът прие, че както навлизането на св. Г., така и удара между нея и управлявания от А. лек автомобил, са настъпили при наличие на зелен сигнал на съответната светофарна уредба, монтирана на пешеходната пътека, която е регулирала пресичането на пешеходците през бул. „Могильов”. Основание за подобно заключение дават преди всичко не само данните в показанията на тази свидетелка, но и тези, изнесени в показанията на разпитаните свидетели Х.Т. и М.И.. Във връзка с посочените обстоятелства показанията на трите свидетелки напълно кореспондират помежду си. Те намират опора и в заключението на допуснатата от съда автотехническа експертиза, поради което не би могло да се счита, че пресичането на пътното платно, както и удара между Г. и автомобила, са настъпили при съществувал червен сигнал на светофарната уредба за пешеходци. Твърденията по повод на този сигнал, които се съдържат в показанията на св. Ц.С. и обясненията на подсъдимата Н. А., не са в състояние да наложат различни (от изложените по-горе) изводи по отношение на него, тъй като (заради свързаните с тях оскъдни данни) същите не позволяват да се определи еднозначно в кой точно момент е имало такъв сигнал, както и дали последният е бил налице още при навлизането на Г. върху пътното платно, или се е сменил в процеса на осъществяваното от същата пресичане през него. При този процес Г. постепенно се е отклонила на юг по посока на разположената върху отсрещния тротоар спирка за градския транспорт, и по този начин е напуснала пределите на пешеходната пътека. Това обстоятелство обаче не налага заключение, че ПТП не е настъпило при въведения квалифициращ признак по чл. 343, ал. 3, пр. последно от НК, от една страна поради факта, че мястото на удара е настъпило непосредствено (на около 1,1 м.) след края на пешеходната пътека, определен според посоката за движение на лекия автомобил, а от друга заради това, че до около средата на тази пътека, движението на пешеходката е било извършвано именно в границите, които са били очертани от нея. Данните за отклонението сочат, че то не е било значително, а това също води до извод, че ПТП е настъпило при наличието на посочения квалифициращ признак по предявеното срещу А. обвинение от обективна страна.

При така приетата за установена по-горе фактическа обстановка, от правна страна съдът намери следното:

Данните в приложените доказателствени източници водят до извод, че травмата на дясната ключица, която е била претърпяна от свид. В.Г., е възникнала при завъртане и падане на нейното тяло върху дясното рамо на капака на автомобила, или при последвалото падане върху същото рамо на подлежащия терен, т.е. в резултат на въздействия, които безспорно са се проявили като пряка последица от удара, настъпил между нея и управлявания от А. автомобил. Доколкото това е така, а между самото ПТП и полученото счупване на дясната ключица, което е довело до трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок от около два – два и половина месеца при нормално протичане на оздравителния процес, е налице обективна връзка, следва да се заключи, че тази травма (а оттук - и свързаната с последната средна телесна повреда), е била причинена в резултат на него. С оглед на факта, че (заради конкретно настъпилите неблагоприятни здравословни последици) естеството на посоченото увреждане характеризира същото като безспорно по-тежко (по вид) в сравнение с останалите телесни увреждания, отбелязани в пункт 2-ри от заключението на съдебно - медицинската експертиза като претърпени от тази свидетелка, може да се приеме, че въведената правна квалификация на извършеното като престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „А”, пр. 2-ро във вр. с ал. 1, б. ”Б”, пр. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК се явява правилно определена, тъй като (съобразно приложимия принцип за поглъщане на по-лекия от по-тежкия настъпил резултат) тя се предпоставя именно от него.

От данните, които са отразени в заключението на изготвената автотехническа експертиза и останалите писмени доказателствени материали по делото, е видно, че ПТП е възникнало в непосредствена близост (на около 1,1 метра) след края на пешеходната пътека на бул. „Могильов”, определен съобразно следваната посока за движение на лекия автомобил. Причината за това събитие се дължи на предходно осъществените действия от подсъдимата Н.А., която при приближаването си към тази пешеходна пътека, регулирана с пътен светофар след наличие на сигнал, който е разрешавал преминаването й, като водач на нерелсово ППС не е изпълнила задължението си да пропусне преминаващата пешеходка чрез намаляване на скоростта или чрез спиране, т.е. на обстоятелства, които безспорно навеждат на заключение за съществуване на извършени нарушения по чл. 119, ал. 1 и чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП от обективна страна. Характера на въпросните нарушения (при вече воденото обучение преди момента за придобиване на правоспособност от нея и тези за съществувалата у подсъдимата обща представа за съответните последици, които е било възможно да възникнат от действията й) води до заключение, че те (при отчитане на данните за предприетото от пешеходката пресичане, което е било изменено от такова с нормален ход в пресичане през бул. „Могильов” с бягане около средата на пешеходната пътека) очевидно са били предхождани от едно непредпазливо поведение, проявено от страна на А. при управлението на автомобила, което се явява несъвместимо не само с предвидените задължения в тези две правни норми от ЗДвП, но и с притежавания от нея дългогодишен опит като водач. Въз основа на изложеното следва да се приеме, че между тези две осъществени нарушения по ЗДвП и настъпилия съставомерен резултат, е налице причинно-следствена връзка. Тя води до извод, че подс. А. е осъществила част от състава на престъплението по предявеното й обвинение от обективна страна. Освен от нея, то е било осъществено също така и от субективна страна, при наличие на проявена форма на вина несъзнавана непредпазливост, или престъпна небрежност. И това е така, защото подсъдимата не само е осъзнавала последиците, които биха могли да възникнат от нарушаването на предписанията в тези норми от ЗДвП при управлението на автомобила, но е могла и да предвиди същите по време, в което (според даденото заключение на автотехническата експертиза, изготвено при отчитането на данните за конкретните параметри на видимост по отношение на пешеходеца и необходимото разстояние за спиране, определено въз основа на поддържаните от последният и автомобила скорости на движение) все още е разполагала с възможност да ги предотврати. След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие, че тя следва да бъде оправдана по отношение на това да е причинила средната телесна повреда на упоменатото в обвинението физическо лице в резултат на осъществено нарушение по чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП, свързано с неизпълнено от нея задължение като водач на МПС да намали скоростта и в случай на необходимост – да спре, когато възникне опасност за движението. Същото би могло да доведе до ангажиране на нейната наказателна отговорност само в случаите, при които съответната опасност е произтекла от внезапно събитие, настъпило при управлението на автомобила, което тя не е могла, а и не е била длъжна да предвиди. В конкретния казус ПТП е настъпило на пешеходна пътека, т.е. на място, което е било изрично обозначено в съгласие със законовите изисквания като такова за пресичане през пътното платно не само чрез поставена пътна маркировка, но и чрез светофарна уредба за преминаващите през него пешеходци. След като това е така, а посочените обстоятелства са били предварително известни на А., липсват основания да се счита, че пресичането на хора по пешеходната пътека би могло да представлява опасност за нея като водач, независимо от факта, че тя не е могла и не е била длъжна да предвиди действията във връзка с неговата промяна, които са били предприети от страна на пешеходката при самото пресичане. Към подобно заключение впрочем навежда и характера на двете осъществени нарушения по чл. 119, ал. 1 и чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, тъй като тези норми също са задължавали подс. Н.А. да намали скоростта или да спре, за да пропусне преминавалото през пешеходната пътека лице.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка и изложените до момента съображения съдът намери за безспорно от правна страна, че след като около около 14,50 часа на 05.10.2015 година, в град Габрово, на булевард „Могильов”, в близост до спирка за градски транспорт пред сградата на „Тера Мол Габрово”, при управление на МПС – лек автомобил марка „Рено”, модел „Лагуна” с Рег. № ЕВ 33-54 ВА, е нарушила правилата за движение, визирани в чл. 119, ал. 1 и чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП –  при приближаване към пешеходна пътека, регулирана с пътен светофар след наличие на сигнал, който е разрешавал преминаването й, като водач на нерелсово ППС не е изпълнила задължението си да пропусне преминаващата по нея пешеходка, като намали скоростта или спре, в резултат на което при форма на вина несъзнавана непредпазливост (или престъпна небрежност) е причинила на свид. В.Х.Г. *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната ключица, довело до трайно затрудняване на движението на десния горен крайник за срок от около два – два и половина месеца при нормално протичане на оздравителния процес, като деянието е било извършено на пешеходна пътека, сигнализирана чрез пътна маркировка „М8.2” и регулирана с пътен светофар с подаден светлинен сигнал със зелен цвят, подсъдимата Н.Д.А. както от обективна, така и от субективна страна е осъществила състав на престъпление по смисъла на чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „А”, пр. 2-ро във вр. с ал. 1, б. ”Б”, пр. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, в извършването на което я призна за виновна.

С оглед на изложените по-горе съображения съдът призна подс. Н.А. за невинна в това на инкриминираната дата, при наличието на упоменатите място, условия и начин, да е осъществила посоченото престъпление и в резултат на извършено нарушение на правилата за движение, визирани в чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП, свързано с неизпълнено от нея задължение като водач на МПС да намали скоростта и в случай на необходимост – да спре, когато възникне опасност за движението, поради което и на осн. чл. 304 от НПК я оправда в описаната по-горе част от така предявеното против същата първоначално обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „А”, пр. 2-ро във вр. с ал. 1, б. ”Б”, пр. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

При определяне размера на наказанието, което следва да се наложи за извършеното престъпление, като смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подс. Н.Д.А. както към, така и след инкриминираната по обвинителния акт дата, определящо същата като лице с невисока степен на обществена опасност в качеството на деец; даденит от нея обяснения в рамките на досъдебното производство и на съдебното следствие, с които е спомогнала за разкриване на обективната истина; направеното самопризнание и изразеното съжаление за случилото се в тях, сочещо за демонстрирано критично отношение към извършеното престъпление; продължителния период, през който разследването за престъплението се е развивало по отношение на нея, без причината за това да се дължи на поведението на самата подсъдима; липсата на наказания, наложени на последната по административен ред за други извършени нарушения на разпоредби от ЗДвП; както и естеството на проявената от нея небрежност, която се явява укорима в по-малка степен в сравнение със самонадеяността като една от двете форми на непредпазлива вина. При оценката на установените в производството обстоятелства съдът не констатира наличието на отегчаващи вината такива.

Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че са установени многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено от закона наказание, би се явило несъразмерно тежко. С оглед на това, след като отчете техния конкретен характер и естество, чрез приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК намери за необходимо да наложи на подс. Н.А. наказание под минимума на предвиденото в нормата на чл. 343, ал. 3, б. „А” от НК за отразения в нея вид, а именно – “Лишаване от свобода” за срок от “Три месеца”, като прие, че по този начин ще бъдат създадени най-оптимални условия за постигане на целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия, посочени в чл. 36 от НК.

След като съпостави формалното съществуване на установените от закона условия за това заедно с формираното заключение, че за нейното лично поправяне и превъзпитание (предвид липсата на данни за други противообществени прояви и общественополезния характер на извършваната трудова дейност) подсъдимата Н.А. не следва да изтърпява наказание, свързано с ефективното й лишаване от свобода, на осн. чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на определеното по отношение на същата наказание за минимално предвидения по закон срок – в размер на “Три години”, с начало от датата за влизане на присъдата в законна сила.

Приложената справка на л. 132 от том 1-ви на досъдебното производство сочи, че подс. Н.А. не е била санкционирана по административен ред за нарушения на норми от ЗДвП в т.ч. и за такива, довели до настъпване на ПТП в резултат на тях. Казаното се отнася както за периода преди датата на произшествието, така и за този, изминал между нея и датата за постановяване на присъдата по делото. Макар и липсата на подобни данни да определя ПТП като изолиран случай, възникнал при изпълнението на осъществяваната от нея дейност във връзка с управлението на автомобил, въз основа на императивната разпоредба на чл. 343г от НК съдът прие, че на същата следва да се наложи наказание от посочения в чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК вид. С оглед на изложеното по-горе, и след като отчете цялостната положителна характеристика на А. в качеството на водач заедно с естеството на двете извършени от нея нарушения, довели до настъпване на ПТП и конкретно възникналите от него последици, на основание чл. 343г във вр. с чл. 343 и чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът наложи на подсъдимата наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок към минимално възможния, предвиден от закона – в размер на „Три месеца”, считано от влизане на присъдата в сила, като прие, че в този вид то също ще допринесе за постигане целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия по смисъла на чл. 36 от НК. При индивидуализацията на този срок се съобрази не само с посочените обстоятелства, но и с тълкуването, поддържано в константната (като Постановление № 1 от 17.01.1983 г. на Пленума на ВС на РБ; Тълкувателно решение № 61/1980 г. на ОСНК; Решение № 94 от 26.02.2009 г. по н.д. № 580/2008 г. на ВКС, НК, II-ро н.о.; Решение № 534 от 03.12.2008 г. по н.д. № 547/2008 г. на ВКС, НК, II-ро н.о.; Решение № 4 от 30.01.2008 г. по н.д. № 696/2007 г. ВКС, НК, II-ро н.о.; Решение № 274 от 21.06.2012 г. по н.д. № 74382012 г. на I-во н.о, НК; и други) съдебна практика, според което срока на това наказание не може да бъде по-малък от срока на наложеното наказание „Лишаване от свобода”.

Предвид направеното искане и приложените в негова подкрепа писмени доказателства, съдът осъди подс. Н.А. да заплати на свид. В.Х.Г. сума в размер на 500 лева, съставляваща адвокатски хонорар, заплатен от същата на повереник, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.

Въз основа на естеството на постановената присъда и данните, които установяват тяхното съществуване и размер, съдът осъди подс. Н.А. да заплати по сметка на ОД на МВР Габрово сума, възлизаща на 750,64 лв., дължима за възстановяване на направените разноски при разследването по досъдебното производство, съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК.

Поради характера на постановената присъда по делото подс. Н.Д.А. бе осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Габрово: сума в размер на 770,65 лева, дължима за възстановяване на направените разноски в рамките на проведеното разследване по съдебното производство, на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК, както и сумата от 5 лева, представляваща държавна такса, дължима за изпълнителен лист - същата в случай на осъществено служебно издаване на такъв за събиране на присъденото вземане за разноски от фазата на съдебното производство в полза на упоменатия по-горе орган на съдебната власт.

В този смисъл е и постановения съдебен акт.

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: .........................…