РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград,12.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично
заседание на двадесет и шести ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар
Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 391,
по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 422 ГПК
Образувано е по искова молба, депозирана
от „ А1 България“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Кукуш, № 1 против
В.С.К., ЕГН: **********, с адрес ***, с
която са предявени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.92 ЗЗД и с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 347, ал. 2 ТЗ вр. чл. 232,
ал. 2 ЗЗД, с които се иска да бъде установено по отношение на ответника, че
последният дължи на ищцовото дружество сумата от общо 2784,04 лева, от които 2 499,66 лв. - главница, за незаплатена далекосъобщителна услуга,
лизингови вноски и неустойка по Договор М3091482/27.02.2012 г., Договор № 4805648/16.12.2015 г., Договор №
4895211/12.03.2016 г. и Договор № 4910631/24.03.2016 г., ведно със законна
лихва за периода от 04.01.2018 г. до изплащане на вземането и сумата в размер
на 284,38 лева, представляваща законна лихва за забава, върху сумата от 2121,50
лева, за периода от 17.04.2017 г- до 17.12.2018 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 27.12.2018 г.,
по гр.д. № 1585, по описа ВРС за 2018 г..
Ищцовото
дружество „А1 България“ ЕАД твърди, че подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение от
27.12.2018 г., по гр.д. № 1585, по описа
ВРС за 2018 г., като в срока по чл. 414 ГПК ответникът възразил срещу
дължимостта на сумите, поради което е налице правен интерес от предявяване на
настоящия установителен иск. Излага, че между „Мобилтел“ ЕАД с настоящо
наименование „А1 България“ ЕАД и ответника са сключени договор за мобилни
услуги: Договор М3091482/27.02.2012 г., Договор № 4805648/16.12.2015 г.,
Договор № 4895211/12.03.2016 г. и Договор № 4910631/24.03.2016 г.. Сочи, че те
са рамкови и към тях са подписвани допълнителни индивидуални договори и
приложения, както следва:
Към рамков Договор № ********* (М3091482) от 27.02.2012 г., е
подписан Договор за електронни съобщителни услуги от 10.05.2016 г. и Приложение
№ 1 от 10.05.2016 г.. Избран е тарифен план за телефонен номер **********
с месечната абонаментна такса в размер на 11,99 лева, със срок от 24
месеца до 10.05.2018 г.. Към него е сключен и Договор за продажба на
изплащане от 10.05.2016 г., по силата на който ищцовото дружество е
прехвърлило на ответницата К., правото на собственост върху Апарат Huawei Р9
Grey МАТ 10 23м., а последната се задължила да заплати уговорената цена на
една първоначална вноска, платима при подписването на договора и 23 месечни
вноски, всяка в размер на 42,50 лв., съгласно погасителния план в Приложение №
2 към Договора за продажба на изплащане. Поддържа се, че към горепосоченият
рамков договор е сключен Договор за електронни съобщителни услуги от
02.02.2017 г. и Приложение № 1 от 02.02.2017 г., с избран
тарифен план за телефонен номер **********, с месечната
абонаментна такса в размер на 19,99 лева (16,66 лева без ДДС), със срок на
ползване на услугата от 24 месеца до 21.02.2019 г.. Твърди се, че към посочения
телефонен номер е сключен и Договор за продажба на изплащане от 02.02.2017
г., по силата на който ищцовото дружество е
прехвърлило на ответницата К., правото на собственост върху Апарат
SAM Galaxy J5 (2016) Gold MAT 20 23m., а последната се задължила да заплати
уговорената цена на вноски с една първоначална, платима при подписването на
договора и 23 месечни, всяка е в размер на 14,50 лв., съгласно погасителния
план в Приложение № 2 към Договора за продажба на изплащане. Сочи се, че по
горепосочения рамков договор е начислена и такса за уведомяване за просрочено
задължение в размер на 1,49 лева (1,24 лева без ДДС). Твърди се, че по Договор
№ М3091482 от 27.02.2012 г., за периода от 25.04.2017 г. до 24.10.2017 г.,
са налице задължения в общ размер на 1 068,04 лв..
Твърди се, че към рамков Договор № ********* (М4805648) от 16.12.2015
г., е подписан Договор за електронни съобщителни услуги и Приложение
№ 1 от 15.12.2015 г.. Избран е тарифен план за телефонен номер **********
(SIM карта номер: 8935901187064735941), с
Месечна абонаментна такса в размер на 50,00 лева (41,67 лева без ДДС),
като е уговорена отстъпка в размер на 50% за срока на договора ( 24 месеца). Сочи се, че рамков Договор
№ ********* (М4805648) от 16.12.2015 г., фактически е подписан на
15.12.2015 г., но услугите по него са активирани един ден по-късно - на
16.12.2015 г. и поради тази причина договорът е въведен с дата 16.12.2015 г. в
информационната система. Твърди се, че към
посочения телефонен номер е сключен и Договор за продажба на изплащане от
15.12.2015 г., по силата на който ищцовото дружество е прехвърлило на
ответницата К., правото на собственост върху Апарат Huawei P8lite
DSBIack+Post128K-Micr MAT 30 23м, а последната се задължила да заплати
уговорената цена на вноски при разсрочено плащане, с една първоначална вноска,
платима при подписването на договора и 23 месечни вноски, всяка е в размер на
10,00 лв. , съгласно погасителен план в Приложение № 2 към Договора за продажба
на изплащане. Сочи се, че по горепосочения рамков договор е начислена и такса
за уведомяване за просрочено задължение в размер на 1,49 лева (1,24 лева без
ДДС). Твърди се, че по Договор № М4805648 от 16.12.2015 г. за периода от
12.05.2017 г. до 13.11.2017 г., са налице задължения в общ размер на 217,25
лв..
Твърди се, че към рамков Договор № ********* (М4895211) от 12.03.2016
г. е подписан Договор за електронни съобщителни услуги и Приложение
№ 1 от 11.03.2016 г.. Избран е тарифен план за телефонен номер **********,
с месечната абонаментна такса в размер на 19,99 лева (16,66 лева без ДДС),
като е уговорена отстъпка в размер на 45% за срока на договора- 24 месеца. Сочи
се, че рамков Договор № ********* (М4895211) от 12.03.2016 г.
фактически е подписан на 11.03.2016 г., но услугите по него са активирани
няколко дни по-късно - на 12.03.2016 г.. Поради тази причина договорът е
въведен с дата 12.03.2016 г. в информационната система и със същата е посочен в
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в настоящата искова молба.
Твърди се, че към посочения телефонен номер е сключен и Договор за продажба
на изплащане от 11.03.2016 г., по силата на който ищцовото дружество
е прехвърлило на ответницата К., правото на собственост върху Апарат Huawei
P8lite DSBIack MAT 20 23м., а последната се задължила да заплати
уговорената цена на вноски при разсрочено плащане, с една първоначална вноска,
платима при подписването на договора и 23 месечни вноски, всяка е в размер на
12,50 лв., съгласно погасителния план в Приложение № 2 към Договора за продажба
на изплащане. Сочи се, че по горепосочения рамков договор е начислена и такса
за уведомяване за просрочено задължение в размер на 1,49 лева (1,24 лева без
ДДС). Твърди се, че по Договор № М4895211 от 12.03.2016 г., за
периода от 20.04.2017 г. до 19.09.2017 г., са налице задължения в общ размер на
175,77 лв..
Твърди се, че към рамков Договор № ********* (М4910631) от 24.03.2016
г. е подписан Договор за електронни съобщителни услуги и Приложение
№ 1 от 24.03.2016 г.. Избран е тарифен план за телефонен номер **********,
с месечната абонаментна такса в размер на 19,99 лева (16,66 лева без
ДДС), със срок на ползване на услугата от 24 месеца до 24.03.2018 г. Твърди се,
че към посочения телефонен номер е сключен и Договор за продажба на
изплащане от 24.03.2016 г., по силата на който ищцовото дружество е
прехвърлило на ответницата К., правото на собственост върху Апарат SAM
Galaxy S6 Edge+ Gold MAT 20 23m, а последната се задължила да заплати
уговорената цена на вноски при разсрочено плащане, с една първоначална вноска,
платима при подписването на договора и 23 месечни вноски, всяка е в размер на 47,00
лв. , съгласно погасителен план в Приложение № 2 към Договора за продажба
на изплащане. Твърди се, че по Договор № М4910631 от 24.03.2016 г., за
периода от 27.03.2017 г. до 25.08.2017 г., са налице задължения в общ размер на
660,44 лв..
Излага се, че на ответницата са начислени и други такси, съгласно действащия
Ценоразпис на Оператора, които са отразени в представените фактури, а именно
такса уведомяване за просрочено задължение в размер на 1,49 лева (1,24 лева без
ДДС) и такса повторно включване в размер на 1,90 лева (1,58 лева без ДДС). Сочи
се, че на основание т. 26.5 от Общите условия, мобилният оператор предоставя на
абоната 15- дневен срок след издаване на фактурата за плащането на посочената в
нея сума, поради което след изтичането му претендираните вземания са станали
изискуеми, тъй като не са били оспорени в срока по т. 26.6 от Общите условия.
По отношение на договорите за продажба на изплащане се твърди, че се
прекратяват при неплащане в срок на най-малко 2 последователни месечни вноски
поради което всички суми, дължими до края на сроковете им са станали изискуеми
от датата на издаване на фактура за тези суми (Фактура № ********* от
24.10.2017 г. за Договор за продажба на изплащане от 10.05.2016 г. и Договор за
продажба на изплащане от 02.02.2017 г.; Фактура № ********* от 13.11.2017 г. за
Договор за продажба на изплащане от 15.12.2015 г.; Фактура № ********* от 19.09.2017 г. за Договор за
продажба на изплащане от 11.03.2016 г.;
Фактура № ********* от 10.08.2017 г. за Договор за продажба на изплащане от
24.03.2016 г.).
Сочи се, че поради
неизпълнение в определения срок на задълженията от страна на абоната,
договорите за услуги са прекратени и на основание чл. 92 от ЗЗД са начислени
неустойки на основание чл. 6.3.1 от
Приложение № 1 от 10.05.2016 г., чл. 5.3.1 от Приложение №1 от 15.12.2015 г., чл. 5.3.1 от
Приложение №1 от 11.03.2016 г., чл. 6.3.1 от Приложение № 1 от 24.03.2016 г.. В следните размери: 69,93
лв. (7 оставащи месечни вноски х 9,99 лв.) - за ползване на мобилна услуга за
телефонен номер ********** по Приложение №1 от 10.05.2016 г. към рамков
Договор № М3091482 от 27.02.2012 г. по сметка № ********* от 06.10.2017
г.; 41,67 лв (1 оставаща месечна вноска х 41,67 лв.) - за ползване на
мобилна услуга за телефонен номер ********** по Приложение №1 от 15.12.2015 г.
към рамков Договор № М4805648 от 16.12.2015 г. по сметка № ********* от
25.10.2017 г.; 99,96 лв (6 оставащи месечни вноски х 16,66 лв.) -
за ползване на мобилна услуга за телефонен номер ********** по Приложение №1 от
11.03.2016 г. към рамков Договор № М4895211 от 12.03.2016 г. по сметка №
********* от 31.08.2017 г.; 116,62 лв. (7 оставащи месечни вноски х
16.66 лв.) - за ползване на мобилна услуга за телефонен номер ********** по
Приложение №1 от 24.03.2016 г. към рамков Договор № М4910631 от
24.03.2016 г. по сметка № ********* от 10.08.2017 г., а по отношение на
договорите след 01.07.2016 г., както следва: 49,98 лв. (3 месечни
вноски х 16,66 лв.) - за предоставена мобилна услуга за телефонен номер
********** по Приложение № 1 от 02.02.2017 г. към рамков Договор № М3091482
от 27.02.2012 г по сметка № ********* от 06.10.2017 г.. Претендират се обща сума за начислените неустойки по рамков Договор
№ М3091482 от 27.02.2012 г. в
размер на 119,91 лева, по отношение на рамков Договор № М4805648 от
16.12.2015 г. в размер на 41,67 лева., по отношение на рамков Договор
№ М4895211 от 12.03.2016 г. в размер на 99,96 лева, а по отношение
на рамков Договор № М4910631 от 24.03.2016 г. в размер на 116,62 лева. Общият размер на
неустойките, който се търси е в размер на 378,16 лева..
Твърди се, че ищцовото дружество е предоставило мобилни услуги, за периода от
17.04.2017 г. до 17.12.2018 г. на стойност от
общо 2 499,66 лв., за което са издадени фактури с №№
*********/24.10.2017 г., № *********/13.11.2017 г., № *********/19.09.2017 г.,
№ *********/10.08.2017 г.. Поради неизпълнение на задължението и на основание
чл. 54 начислил лихва за забава в размер
на 284,38 лева. Предвид изложеното се
моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията
между страните, че В.С.К. дължи на „ А1 България“ ЕАД, сумата от от общо
2784,04 лева, от които 2 499,66 лв.
- главница, за незаплатена
далекосъобщителна услуга, по Договор
М3091482/27.02.2012 г., Договор №
4805648/16.12.2015 г., Договор №
4895211/12.03.2016 г. и Договор № 4910631/24.03.2016 г. и сумата в размер на
284,38 лева, представляваща законна лихва за забава, върху сумата от 2121,50
лева ,за периода от 17.04.2017 г- до 17.12.2018 г., ведно със законна лихва за
периода от 04.01.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 27.12.2018 г.,
по гр.д. № 1585, по описа ВРС за 2018 г. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
Ответникът в
срок по чл. 131 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който изразява
становище за недопустимост на предявените искове, а при условията на
евентуалност ги оспорва по основание и размер. Поддържа, че уговорената
неустойка е прекомерна, уговерена е в противоречие с добрите нрави, поради
което е нищожна. Оспорва се акцесорния иск за обезщетение за забава, като се
твърди, че падежът на главното задължение не е настъпил, поради което и не се
дължи мораторна лихва. Твърди се, че в процесните договори са налице
неравноправни клаузи, както и че такива са налични в ОУ към тях, като навежда,
че ответницата е потребител и се ползва от защитата на ЗЗП, поради което същите
са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и на основание чл. 68 в ЗЗП.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията- главница и
лихви, възникнали на основание Договор № М3091482 от 27.02.2012 г.. Моли
исковете да се отхвърлят. Ангажира доказателства. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал.
5 ГПК. Претендира разноски.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
По иска с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
За основателността на претенцията в тежест на ищеца е да установи, че между
страните е налице валидно облигационно отношение по Договор М3091482/27.02.2012 г., Договор
№ 4805648/16.12.2015 г., Договор
№ 4895211/12.03.2016 г. и Договор № 4910631/24.03.2016 г., по силата на
което е предоставило на ответника мобилни услуги за периода от 14.04.2017 г. до 17.12.2018 г. на стойност
в претендираните размери, а по сключените във връзка с тях договори за лизинг,
че е предал на ответника държането на процесната движима вещ и за последния е
възникнало задължението за плащане на наемна цена в претендираните размери за
посочените периоди. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и
възраженията си срещу възникването и съществуването им.
С оглед твърденията на страните с доклада по делото е обявено за безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че „ А1 България“ ЕАД е по същество дружеството „Мобилтел“ ЕАД, с променено наименование,
публично известно от вписвания в Търговския регистър..
От приетите
писмени доказателства (договори за
далекосъобщителни услуги и Приложения към тях), се установява, че между
страните е възникнало валидно облигационно отношение, по силата на което ищцовото
дружество се е задължило да предоставя на ответника мобилни услуги за процесния
период. Не
се спори, че ищцовото е изпълнило задължението по тях, във връзка с което са
издадени процесните фактури, а и от приетата без възражения съдбено-
счетоводна експертиза се установява, че на ответника е начислена сумата от общо 548,24 лв., представляваща
такса, за мобилни услуги. Не се твърди, нито доказва задължението да е
погасено. Видно от представените договори, между страните са възникнали
валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът е
предоставил на абоната телефонни номера и мобилни апарати, при съответни
месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за
заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни такси и вноски. Във
всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните планове и
ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Те са приети с
положения подпис на абоната, който не е оспорен и по този начин лицето е
декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите.
Ответникът има задължението да заплаща цената за
предоставените му услуги, като в негова тежест е да установи, че го е
изпълнил, но по делото въобще не се ангажират доказателства в тази насока. Във
всяка фактура и приложенията й е направена подробна разпечатка за вида,
продължителността и стойността на ползваните услуги по договора.
Според чл. 26. 5. и чл. 25. 6 от ОУ операторът предоставя 15- дневен срок от
издаване на фактурата за доброволното й плащане, а след това и 6- месечен срок
за оспорване на дължимите суми, ако те са били формирали неправилно, като няма
данни абонатът да е упражнил това свое право. При това положение, съдът приема
за установено по делото, че ищцовото дружество е изправна страна, предоставило
е мобилни услуги на ответника за посочения срок и при установената в процесните
фактури цена, като за ответника са възникнали задължения да ги заплати и поради
липсата на изпълнение от негова страна предявените искове следва да бъдат
уважени до този размер.
По отношение на фактурите, включващи задължение за
заплащане на лизингови вноски, следва да се има предвид, че между страните са
сключени договори за лизинг и за продажба на изплащане и е
съставен съответен приемо-предавателен протокол, като с положения в тях подпис,
абонатът е декларирал, че му е предадена годна за употреба вещ (мобилни апарати),
която отговаря на съответните технически характеристики.
С договорите тези вещи са предоставени за ползване срещу месечно
възнаграждение в размер на определени вноски, които е следвало да се заплащат,
съобразно уговорените падежи. За вноските по погасителния план, за които
изпълнение липсва са издадени фактури за начислените суми по договорите,
формиращи цената на устройствата. От
приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза, която съдът кредитира изцяло
като пълна и компетентно изготвена се установява, че по процесните договори за
лизинг е начислена сума общ размер на 709,5
лв., като не са ангажирани доказателства тези задължения да са погасени, поради
което исковата претенция следва да се уважи до този размер.
По иска с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД
Съгласно чл. 26.5 от ОУ към процесните договори
абонатът следва да заплати задължението си в 15- дневен срок от издаване на
фактура. В конкретния случай първата фактура е издадена на 27.03.2017 г. и
следователно е с падеж на 04.03.2017 г. или считано от 12.04.2017 г. ответникът
е изпаднал в забава за заплащане на задължението по нея. При доказана
основателност на вземането за обезщетение за забава и при съобразяване
правомощието на съда по чл. 162 ГПК съдът определи неговия размер на сумата от 213,11 лв.,
за периода от 17.04.2017 г- до 17.12.2018 г.. Ето защо и съобразно
диспозитивното начало в гражданския процес акцесорният иск следва да бъде
уважен до този размер, а за разликата над него до пълния претендиран от 284,38
лв. следва да бъде отхвърлен, като недоказан.
По иска с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД
За основателността на предявения иск в тежест на
ищцовото дружество е да докаже наличието на неустоечно съглашение в случай на предсрочно
прекратяване на договора, че ищецът е изправна страна, че е налице виновно
неизпълнение на задължението от страна на ответника, довело до прекратяване на
договора, както и размера на уговорената неустойка.
От неоспорените договори за далекосъобщителни услуги, договор за продажба на изплащане и
Приложения към тях, се установява, че между страните е налице съглашение,
по силата на което в случай, че ответникът наруши задълженията си, произтичащи
от договора, приложенията към него, ОУ, или ако по негова вина договорът бъде
прекратен, ищцовото дружество има право да получи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими до дата на
изтичане на определения срок за ползване, като когато абонатът е физическо
лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване не може да
надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на
срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка, както и в този
случай абонатът дължи възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове и от пазарните цени на крайните устройства, (закупени или предоставени
на лизинг/ на изплащане), съответстваща на оставащия срок на ползване по
съответния абонамент. Следователно
безспорно се установява, че основанията за прекратяване на процесните
договорите са регламентирани в Приложенията към тях и Общите условия на
ищцовото дружество, където е предвидена възможност за едностранно прекратяване
на облигационната връзка от страна на мобилния оператор при виновно
неизпълнение на задълженията на абоната, в който
случай последният дължи неустойка.
Неустойката
е форма на договорна отговорност, която служи за обезщетяване на вредите от
неизпълнението, като предварително установява размера на тези вреди, без да е
необходимо кредиторът да ги доказва. В това се изразява типичната за
неустойката обезщетителна функция. В конкретиката на казуса, за да възникне
вземане за неустойка в полза на мобилния оператор следва да са налице
кумулативно следните предпоставки – договорно неизпълнение от страна на абоната
на задължението му да заплаща стойността на ползваните услуги и прекратяване на
договора за мобилни услуги.
Прекратяването
на действието на договора с едностранно волеизявление от изправната страна –
доставчик на мобилни услуги преди изтичане на срока му представлява по същество
разваляне на договора, ако основанието за прекратяване на облигационната връзка
е виновно неизпълнение на задължение от страна на абоната. С оглед характера на
насрещните престации /за продължително изпълнение/ развалянето на договора има
действие занапред. Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която отговаря
длъжника, включително неплащането на възникнали задължения през предварително
определен срок, е основание за развалянето му, според нормата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
Следователно, доколкото процесния договор е сключен в писмена форма,
изявлението за прекратяването му също следва да е в такава форма и с него
следва да се даде подходящ срок за изпълнение. По делото не се твърди и не са представени
доказателства договорът между страните да е прекратен по предвидения в закона
ред – едностранно, с писмено предизвестие от мобилния оператор, отправено до
абоната- ответник, поради виновно негово неизпълнение. Липсата на надлежно
прекратяване на договора препятства пораждането на вземането за неустойка в
полза на ищеца за вреди от прекратяване на договора за мобилни услуги преди
изтичане на уговорения срок, доколкото фактическия състав за възникване това
право не е завършен. Ето защо предявеният иск в частта, с която се иска за установяване на
дължимост на сумата от общо 1 242,16 лв., установена
и съобразно приетата по делото експертиза, се явява неоснователен и
недоказан и следва да се отхвърли.
По
разноските
В съответствие с т. 12 на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и
по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовото
дружество следва да се присъдят разноски, съобразно уважената част от исковете
или сума в размер на 143.39 лв., представляваща държавна такса в исковото и
заповедното производство и възнаграждение за вещо лице в исковото производство,
съобразно списък по чл. 80 ГПК и представените доказателства. На основание чл.
78, ал. 3 ГПК на ответника се следват разноски, съобразно отхвърлената част от
исковете или сума в размер на 235,84 лв., представляваща възнаграждение за един
адвокат в исковото производство, съобразно
представените доказателства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Кукуш, № 1 против В.С.К.,
ЕГН: **********, с адрес ***, искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 347,
ал. 2 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, че В.С.К., ЕГН: **********, дължи на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от общо 1 257,74 лв.,
представляваща неизплатени мобилни услуги и лизингови вноски по Договор
М3091482/27.02.2012 г., Договор №
4805648/16.12.2015 г., Договор № 4895211/12.03.2016 г. и Договор №
4910631/24.03.2016 г., ведно със законна лихва за периода от 04.01.2018 г. до
изплащане на вземането, както и на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД сумата
от 213,11 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 17.04.2017 г-
до 17.12.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от
27.12.2018 г., по гр.д. № 1585, по описа
ВРС за 2018 г.,като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 347,
ал. 2 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл.
92 ЗЗД за разликата над установения размер от 1 257,74 лв. до пълния претендиран от 2499,66 лв., сума за незаплатена
далекосъобщителна услуга, лизингови вноски и неустойка по Договор
М3091482/27.02.2012 г., Договор №
4805648/16.12.2015 г., Договор № 4895211/12.03.2016 г. и Договор №
4910631/24.03.2016 г., както и искът с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с
чл. 86 ЗЗД за разлика над 213,11
лв. до пълния претендиран размер от
284,38 лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода от 17.04.2017 г- до 17.12.2018 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение от 27.12.2018 г., по гр.д. № 1585, по описа ВРС за 2018 г..
ОСЪЖДА В.С.К.,
ЕГН: **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Кукуш, № 1, сумата от 143,39 лв., представляваща разноски в исковото
и заповедното производство.
ОСЪЖДА „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Кукуш, № 1, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 311 ГПК, на В.С.К.,
ЕГН: **********, с адрес ***, сумата от 235,84 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
РАЙНОЕН
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА