№ 264
гр. Момчилград, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Йордан Ив. Геров
при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш
като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Гражданско дело №
20225150100227 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр.чл.415 във
вр.с чл.124 от ГПК, цена на иска 7200 лв.
В исковата молба, ищецът твърди, че е транспортна фирма , която има
за основен предмет на дейност превоз на живи животни от трети страни. По
време на пандемията от КОВИД-19, бизнеса претърпял загуби, включително
и транспортния. С лицето Н. С. Г. се познавали от дълги години. Той им
предложил да работят съвместно. Първоначално, неговата фирма с един
влекач, а той с неговите два да подпишат договор с фирма „Хайлот“. Но
условието, за да сключат договор с тази холандска фирма била, да притежават
3 влекача общо. Ищцовото дружество работил за чуждестранната фирма с
един влекач, марка Волво, като през месец октомври 2021г. закупили и още
един влекач с марка ДАФ и той започнал да работи там. След като направили
равносметка установили, че печалбата на фирмата не е голяма. Решили със
съпруга си М. М. Ф. да приберат влекачите в България, но Н. Г. им предложил
да оставят влекачите, два на брой и той да работи с тях с уговорката, да им
заплаща наемна цена от 3600 лв. с ДДС на месец за един влекач, а за два -
7200 лв. с ДДС. За целта, подписали договор за наем на 06.01.2022г. с
1
дружеството „****** 6777“ ЕООД. По това време, управител и едноличен
собственик на капитал на тази фирма бил неговия баща - С.К. Г.. Договорът
бил изготвен от неговата счетоводителка И. К. Л., която лично й го изпратил
на нейния имейл. Той го препратил на 25.01.2022г. в 13:58 ч. на имейла на
Ивайла Радичева, която е била счетоводител на ответното дружество.
Съответно подписаният договор от „****** 6777“ ЕООД го получил обратно
на 25.01.2022г. в 14:08ч. на 2 имейла си. На 07.02.2022г. издали фактура N:
********** с основание: Наем по договор N: 1/06.01.2022г. за сумата от 7200
лв. с ДДС. Очаквал плащане, но и до настоящия момент, процесната сума не е
постъпила по банковата сметка на дружеството. Фактурата е била изпратена
по вайбър до телефонния номер на Н. Г.. Счита, че договорът за наем от
06.01.2022г. е достигнал до ответното дружество. Бил подписан от „******
6777“ ЕООД в негово отсъствие, но върнат с подпис и печат на дружеството.
Нямал никакво съмнение за автентичността на подписа. Също така, на
25.01.2002г. от имейл получил на имейла си договор с наименование: RENT
CONTRACT. Този договор е следвало да се подпише, за да може влекачите да
работят за фирмата на ответника.На 11.01.2022г. и на 12.01.2022г. талоните на
двата влекача били изпратени на имейла на „****** 6777“ ЕООД. От
06.01.2022г. Н. Г. започнал да оперира с двата камиона, които към този
момент се намирали на паркинг в Рот, Германия. Като доказателство за този
факт, прилагат и пътни листове за движението на влекачите през процесния
период 06.01.2022г. до 31.01.2022г. Влекачът ДАФ е бил лично управляван
през целия месец януари 2022г. от лицето Г. Д. Г., като работодател му е бил
дружеството „****** 6777“ ЕООД. Влекачът ВОЛВО през целия месец
януари 2022г. е бил лично управляван от лицето Н. С. Г.. Във връзка с
процесното вземане ищеца подал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК и било образувано ч.гр.д. № 137/2022г. по описа на
РС-Момчилград, по което е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 52/11.03.2022г. На 14.04.2022г. получил съобщение по ч.гр.д.
№ 137/2022г. по описа на РС Момчилград, с което бил уведомен, че срещу
издадената заповед за изпълнение е постъпило в срок възражение от
длъжника, като им било указано, че в едномесечен срок може да предявят иск
относно вземането ми. Молят съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на „****** 6777“ ЕООД, с ЕИК: ****** със
седалище и адрес на управление: гр.Момчилград, ул.“*******“ № 46
2
представлявано от управителя С.К. Г., че дължи на „*******“ ООД, с ЕИК:
******, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ж.к. „*****“ 28, вх.
А, ет.1, ап.З, сума в общ размер от 7200.00 лева (седем хиляди и двеста) -
главница, представляваща неизплатена фактура И: **********/07.02.2022г.,
ведно със законната лихва, 3 считано от датата на депозиране на заявлението
по чл.410 ГПК в съда - 11.03.2022г. до окончателното изплащане на
вземането. Претендира за разноски по делото в заповедното и в настоящото
дело, за държавни такси и заплатени адвокатски възнаграждения и др.
В с.з. чрез упълномощен защитник адв.Т. Ч. поддържа иска така както е
предявен. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че ответника им дължи всички суми присъдени с издадената
срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№ 137/2022 год. по описа на МРС. развива подробни съображения за
основателността на исковете. Претендират за разноски по делото, за който
представят списък.
В законоустановения едномесечен срок ответника ****** 6777“ ЕООД,
с ЕИК: ****** със седалище и адрес на управление: гр.Момчилград, ул.
„*******“ №46 представлявано от управителя С.К. Г. не е депозирал писмен
отговор, който да отговаря на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК.
В с.з. не се явява и не се представлява.
Съдът, като обсъди доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от копие от Фактура с номер **********/07.02.2022г. такава е
издадена с доставчик ищцовата страна и получател ответника на стойност
7200 лв. с ДДС, по наем на договор на товарен автомобил №1/06.01.2022г.
Видно от договор на товарен автомобил №1/06.01.2022г. такъв е
сключен между ищеца и ответника за предоставяне за временно и възмезно
ползване на описаното пътно транспортно средство. В същия договор е
посочено, че наемодателя предоставя на наемателя посоченото транспортно
средство за наемна цена от 7200 лв., с включен ДДС ежемесечно. Наемната
цена следва да се изплати не по-късно от пет дни от издаване на данъчна
фактура от наемодателя или ищцовата страна.
Изслушана е съдебно - счетоводна експертиза, от заключението на
3
която се установява, че в счетоводството на ищеца „ ******* ” ООД,
процесната фактури № **********/07.022022г. на стойност 7200 лв. с ДДС е
записана в дневника за продажби под № 1 и в Справка -декларация за ДДС за
данъчен период м. 02.2022г. Данните са подадени в НАП с Уведомление вх.№
2600-1917079/14.03/2022г. Процесната фактура е осчетоводена по надлежния
ред съгласно счетоводните стандарти и ЗСч. В счетоводството на ответника
“****** 6777“ ЕООД, фактура № **********/07.02.2022г. не е осчетоводена,
не записана в дневника за покупки и в Справка -декларация за ДДС за
данъчен период от м. 02.2022г. до м.08.2022г. включително. Не са извършени
плащания по процесната фактура от ответника в полза на ищеца.
От разпита на свидетелите М. Ф. и И. Л., чиито показания съдът
кредитира напълно, тъй като същите кореспондират с писмените
доказателства по делото се установява, че между ищеца и ответника е бил
налице сключен договор за предоставяне на пътно транспортно средство с
наемна цена от 7200 лв. с ДДС. И двамата свидетели сочат, че след
незаплащането на наемната цена за месец януари са провеждали многократни
разговори с ответното дружество, но и до ден днешен те са останали без
резултат.
При това положение съдът намира, че иска е основателен и доказан.
Следва да бъде прието за установено по отношение на ответника, че същият
дължи на ищеца сумата в размер на 7200 лв., главница, представляваща
незаплатена фактура от 07.02.2022 год., ведно със законната лихва от датата
на депозираното заявление по чл.410 от ГПК, а именно от 11.03.2022 год. до
окончателното изплащане на вземането. Както бе посочено по-горе
издадената фактура е осчетоводена по надлежния ред съгласно счетоводните
стандарти и Закона за счетоводството и видно от данни подадени в НАП с
уведомление от 14.03.2022 год. е заплатено и ДДС-то върху същата от страна
на ищеца. И към настоящия момент следва да бъде подчертано, че няма
заплащане от страна на ответника към ищеца по издадената фактура.
С оглед изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищцовата страна направените разноски по делото, а именно: сумата в общ
размер на 2218.00 лв., от които: заплатена д.т. за образуване на заповедно
производство 144.00 лв., заплатена д.т. за образуване на гражданско дело
144.00 лв., възнаграждение за вещо лице 230 лв.; и адвокатски хонорар 1000
4
лв. за образуване на заповедно производство и 700 лв. за образувано
гражданско дело.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „****** 6777“
ЕООД, с ЕИК: ****** със седалище и адрес на управление: гр.Момчилград,
ул. „*******“ №46 представлявано от управителя С.К. Г. , че съществува
вземане в полза на „*******“ ООД, с ЕИК: ****** със седалище и адрес на
управление: гр.Хасково, ж.к. „*****“ бл.28, вх.А, ап.З представлявано от
управителя си Гюлтен Джематин Ф. чрез пълномощник адв.Т. Ч. от АК –
Хасково за сума в общ размер от 7200.00 лева (седем хиляди и двеста) -
главница, представляваща неизплатена фактура № **********/07.02.2022г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл.410 ГПК в съда - 11.03.2022г. до окончателното изплащане на вземането,
за които вземания е издадена заповед № 52/11.03.2022 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА „****** 6777“ ЕООД, с ЕИК: ****** със седалище и адрес
на управление: гр.Момчилград, ул. „*******“ №46 представлявано от
управителя С.К. Г., да заплати на „*******“ ООД, с ЕИК: ****** със
седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ж.к. „*****“ бл.28, вх.А, ап.З
представлявано от управителя си Гюлтен Джематин Ф., сумата в общ размер
на 2218.00 лв., представляващи разноски както по заповедното производство,
така и по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд гр.Кърджали.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
5