Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 535
гр. Перник,
26.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание
на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
В присъствието на секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА и прокурора БИСЕР КОВАЧКИ, като разгледа
административно дело № 579/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 – 207 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 204, ал. 1 от АПК.
Съдът
е сезиран с искова молба, подадена от И.А.И., ЕГН ********** ***, пл. ****против Областна дирекция – Перник на Министерство на
вътрешните работи, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. Самоков № 1.
Ищецът твърди, че с наказателно постановление №
14-5314-000070/31.01.2014 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция” към
ОДМВР - Перник са му наложени административни наказания. Сочи, че наказателното
постановление е отменено с решение № 468/30.06.2015 г., постановено по АНД №
500/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Перник. Твърди, че в хода на съдебното
производство е упълномощил адвокат, който да го представлява, за което е
заплатил сумата от 300 лв. - адвокатско възнаграждение. Сочи, че същата
представлява претърпяна от него имуществена вреда в резултат на отмененото,
поради незаконосъобразност наказателно постановление.
Искането към съда е да осъди ответника да му заплати
сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатени
съдебно разноски, причинени в резултат на незаконосъобразен акт на
администрацията – № 14-5314-000070/31.01.2014 г., издадено от началник сектор „Пътна
полиция” към ОДМВР - Перник, отменено с влязло в сила съдебно решение №
468/30.06.2015 г., постановено по АНД № 500/2015 г. по описа на Районен съд –
гр. Перник. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото
разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника и на
Окръжна прокуратура - Перник.
В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е
постъпил писмен отговор от ответника – ОДМВР – Перник. Искът е оспорен като
неоснователен. Твърди се, че ищецът не е направил разноски за адвокат по
административно-наказателното дело. При условията на евентуалност е заявено
възражение за погасяване на исковата претенция по давност. Искането към съда е
да отхвърли предявения иск.
В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК
Окръжна прокуратура – Перник не е депозирала писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се е явил
и не е бил представляван.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт В. оспорва иска и поддържа подадения писмен отговор.
Моли съда да отхвърли исковата претенция като погасена по давност.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна
прокуратура – Перник – прокурор Бисер Ковачки счита предявения иск за неоснователен,
поради погасяването му по давност. Предлага на съда да го отхвърли.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намери следното:
Искът е предявен от надлежно легитимирана страна по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу надлежен ответник съгласно чл. 205 от АПК, във вр. с
чл. 37, ал. 2 от ЗМВР и при спазване условията на чл. 204, ал. 1 от АПК, поради
което е процесуално допустим.
Разгледан по същество е неоснователен по следните
съображения:
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове на нейни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
За уважаването на предявения иск, в тежест на ищеца е да
установи, че акт на администрацията,
чийто адресат е той, е отменен като незаконосъобразен и че в резултат на
издаването му е претърпял твърдените имуществени вреди.
Видно от
приложеното АНД № 500/2015 г. по описа на Районен съд – Перник, с постановеното по него Решение № 468/30.06.2015
г., влязло в сила на 04.08.2015 г., е отменено наказателно постановление №
14-5314-000070/31.01.2014 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция” към
ОДМВР – Перник, с което на ищеца – И.А.И. са наложени административни
наказания, както следва: на основание чл. 185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лв.
за нарушение по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП; на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 2
от ЗДвП глоба в размер на 100 лв. за нарушение по чл. 171, т. 4 от ЗДвП; на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП глоба в размер на 10 лв. за
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. От посоченото следва, че е налице отменен като
незаконосъобразен акт на администрацията, чийто адресат е ищецът.
В хода на
съдебното дирене, обаче не се установи, в резултат на издаването му, И.А.И. да
е претърпял твърдените имуществени вреди. Видно от АНД № 500/2015 г. по описа
на Районен съд – Перник, то е образувано въз основа на жалба с вх. № М-5314-000070/19.02.2015
г., подписана лично от ищеца. Към нея не е представено пълномощно или договор
за правна защита и съдействие, установяващ изготвянето и от адвокат. По
административно-наказателното дело са проведени две открити съдебни заседание –
на 18.05.2015 г. и на 29.06.2015 г. В първото И.А.И. се е явил лично, без
упълномощен представител, а във второто – не се е явил и не е бил
представляван. Призовките и съобщенията в съдебното производство са му връчвани
лично. По АНД № 500/2015 г. по описа на Районен съд – Перник не са приложени
доказателства, от които да може да се направи извода, че ищецът е упълномощил
адвокат, който да го представлява и/или е направил разноски за заплащане на
адвокатско възнаграждение. Следователно не е доказано наличието на втората
кумулативно изискуема предпоставка за уважаване на предявения иск – претърпени
вреди, настъпили в резултат на отмененото наказателно постановление №
14-5314-000070/31.01.2014 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция” към
ОДМВР – Перник. Затова исковата претенция е изцяло неоснователна и като такава
следва да се отхвърли. Предвид извода на съда за отсъствие на
материално-правните предпоставки за уважаване на иска, не следва да се
разглежда заявеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност.
С оглед
изхода от спора и по аргумент от чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ не следва да се уважава
претенцията на ищеца за присъждане на разноски. Ответникът не е поискал такива,
поради което също не следва да му се присъждат.
Мотивиран
от изложеното, Административен съд – Перник
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
иска за осъждане на Областна дирекция – Перник на
Министерство на вътрешните работи, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. Самоков № 1 да заплати на И.А.И., ЕГН **********
***, пл. ****сумата от 300 лв./триста лева/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди – заплатени съдебно разноски, причинени в резултат на
незаконосъобразен акт на администрацията – наказателно постановление №
14-5314-000070/31.01.2014 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР - Перник, отменено с влязло в сила на 04.08.2015 г. съдебно решение №
468/30.06.2015 г., постановено по АНД № 500/2015 г. по описа на Районен съд –
гр. Перник, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/